Легендата на сръбския футбол и сегашен вицепрезидент на футболната федерация на западната ни съседка Саво Милошевич даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Ликува  като голмайстор на своите отбори в 7 сезона. Два пъти в сръбския гранд Партизан, три пъти в Сарагоса и по веднъж в Еспаньол и Селта (Виго). Роден е в Босна. През първите си два сезона в професионалния футбол вкара впечатляващите 60 гола. В националния отбор на Сърбия има 102 мача и 37 попадения. А в цялата си клубна кариера се гордее с общо 476 срещи и 197 гола в 8 отбора. Милошевич е една от първите чуждестранни звезди на Висшата лига, където се появи по едно и също време със славния Денис Бергкамп. Носител е на купата на лигата с Астън Вила. За него Парма плати умопомрачителните за 2000 година 25 милиона евро. Този ювелирен нападател е голмайстор на първия отбор-шампион на Сърбия и Черна гора през 1993 година. Триумфира и с титлата в Русия през 2008 година с екипа на Рубин (Казан). А с националния тим на Евро 2000 спечели „Златната обувка“ за голмайстор №1 на турнира.

- Мистър Милошевич, работите като вицепрезидент в сръбския футболен съюз. Кой е най-важният проблем, който трябва да разрешите сега?
- Големият проблем на сръбския футбол не датира от месеци, а от 20-30 години. Той е изцяло финансов. Икономическата криза, войните и много допълнителни събития са проблемът. Нямаме финансова подкрепа от правителството, а би трябвало. Няма и достатъчно частни фирми, които да помагат на футбола. Вижда се с просто око, че в инфраструктурата трябва да се направят страшно много неща. Футболът върви напред всяка година, а заради финансовия проблем ние не можем да го следваме. А когато изоставаш, е много трудно да си конкурентноспособен. Това е най-големият проблем. Вторият е със запалянковците. И за него имаме нужда от подкрепата на правителството. Истината е, че прекалено много „навиячите“ у нас участват в политиката на клубовете. Това е огромен проблем. Те са навсякъде – в институциите, вътре в клубовете. Дори вземат решения, а това не е тяхна работа. Ето още един проблем. Разбира се има и други, но опитваме някак да намираме решения за тях. Но за основните – не можем. А ако не се справим ще страдаме в бъдеще. Нашите клубове няма да издържат икономически. Ако не се разреши казусът с феновете, ще имаме проблеми и с УЕФА, и с ФИФА. Трябва да работим по-здраво за тези два проблема.

- В какви отношения сте във футболната федерация с Александър Вучич, новият държавен глава на Сърбия? Помага ли той?
- Новият президент много добре знае за тези проблеми. Също и че няма да бъде лесно да се справим. Трябва да сменим практически цялата система във футбола ни. Не е лесно. Но как да промениш нещо, което е работило по един начин 40-50 години? Трябва да го направим професионално – федерация и клубове. Трябва да стигнем по-близо до Европа, до богатите държави, за да можем да се съревноваваме с тях. Налагат се болезнени решения, но трябва да ги вземем.

- През последните години сръбският национален отбор беше в криза, но сега се класира за световните финали. Защо с толкова много звезди не можехте да се справите?
- Може би нямахме достатъчно късмет. И отново имахме големият проблем с феновете. Помните ли как ни наказаха с отнемане на три точки на мача с Италия? С тях щяхме да се класираме. После дойде и мачът срещу Албания в Белград преди няколко години. И пак ни наказаха, и пак не се класирахме. Футболът на игрището е едно, но нашите ядове идват основно извън терена в последните години. Но се надявам, че всичко ще остане само в миналото. Изиграхме добри квалификации, на добър път сме.

- Славолюб Муслин бе човекът, който класира Сърбия като национален треньор. Популярен е в България с работата си в Левски. Как той промени националния тим?
- Той е човек с много опит. Бил е треньор не само в България, а в половин Европа. Знае каква работа трябва да се свърши. Индивидуално имаме много добри играчи, но именно той успя да направи от тях силен тим. Това е основният проблем, който имахме в миналото. Винаги сме разполагали със звезди, но дълго време нямахме силен отбор. Муслин обаче успя да ги изгради като  конкурентен тим, който започна да печели важните мачове.

- Да поговорим малко за вас. От малък започнахте в Партизан, а там вкарахте 65 гола в 99 мача. Какъв клуб е Партизан?
- Всички знаят, че заедно с Цървена звезда това в исторически план е най-важният клуб за Сърбия. В Партизан много държат да се работи добре с младите. Аз съм роден в Босна и оттам дойдох на 16 години. Академията на Партизан е една от най-добрите в цяла Европа. Сега, от класните играчи из Европа има немалко, които са започнали именно там кариерата си. Винаги политиката на клуба е била да инвестира и да гради таланти. Партизан спечели много пари в последните 15 години от продажбата на млади футболисти. А аз съм един от продуктите на това училище.

- Бихте ли ни разказали през вашите очи съперничеството между Партизан и Цървена звезда?
- То е едно от най-атрактивните в света. През годините и двата отбора са имали страхотни селекции, които са правили паметни мачове. В последното десетилетие дербитата не ми харесват. Повече се набляга на екстремността по трибуните, което не е добре. Ние сме големи съперници, но това не се отнася вече за феновете. Те станаха екстремисти и сега гледаме един на друг като врагове. Това не е добре.

- Кой е най-хубавият ви спомен от това дерби? Колко гола имате в мача на мачовете?
- Вкарах девет или десет. Най-добрият ми спомен е един полуфинал за купата. Не помня коя година беше. Може би 1992 или 1993-а. Победихме с 3:1, след като губехме с 0:1. Аз вкарах два гола. Това е най-добрият ми спомен от дербитата.

- Много говорихте досега за проблема с феновете. Има ли разрешение? Защо са толкова опасни?
- Този проблем не е само в Сърбия, а в много държави. Според мен решението идва в законите. На първо място правителството трябва да ги промени. Трябва да има по-стриктни правила при такива прояви. Фенове правят незаконни неща. А ние във федерацията нямаме силата да сторим нещо против това. Нещата са прости - ако някой нарушава закона, трябва да влезе в затвора. Да бъде санкциониран. Ние обаче не го правим.

- Защо правителството не реагира?
- Нямам отговор на този въпрос.

- Бихте ли имал проблеми, ако на улицата ви срещне група фенове на Цървена звезда?
- Може би да, но не се страхувам. Точно в момента не е здравословно. Проблемът не е само в лошите отношения между феновете, а и щетите, които нанасят върху Партизан и Звезда. Тези неща трябва да се наказват. Трябва да има конкретни санкции. Ако не го направим, те ще продължат да вредят.

- Защо Партизан само веднъж влезе в групите на Шампионската лига, а Цървена звезда още чака?
- Основният проблем е икономически – в целия сръбски футбол. Клубовете са принудени да продават футболистите си, още когато са на по 19 години. Невъзможно е да променяш състава си всяка година и да успееш да постигнеш добър резултат в Европа. В сръбската лига се получава, но когато излезеш навън и играеш срещу големите, имаш нужда от опитни футболисти. Трябва ти отбор, който е бил заедно поне две години. В нашите условия това е невъзможно. Всяко лято най-добрите ни футболисти напускат Сърбия.

- Помните ли как вие напуснахте Партизан?
- Разбира се.

- Бихте ли ни разказали историята? Продадоха ви за 5 милиона германски марки в Астън Вила.
- Ключов се оказа един мач на националния отбор няколко седмици по-рано. Играхме срещу Уругвай в Белград, беше една контрола. Победихме с 1:0 и аз вкарах гола. Важното беше, че Уругвай игра само преди няколко дни с Англия и завърши 0:0. Треньорът на британците Тери Венейбълс гледа двата мача и ме препоръча на президента на Астън Вила. След няколко седмици той дойде в Белград, за да преговаря с Партизан.

- Имахте ли други оферти?
- Много предложения имах, защото два сезона поред бях голмайстор на сръбското първенство. За мен обаче най-голямото предизвикателство бе да играя в Англия. По това време нямаше много европейци във Висшата лига. През въпросното лято единствените двама от Европа, които преминахме там, бяхме аз и холандецът Денис Бергкамп. Тогава тъкмо стартираше Висшата лига. По-късно започнаха да идват много други звезди.

- Имаше ли напрежение у вас, знаейки, че сте най-скъпият трансфер на Астън Вила?
- Бях млад и не осъзнавах този факт истински. Бях много мотивиран да направя нещо сериозно в Англия, защото футболът там бе коренно различен от Европа. Отидох в голям клуб, който сега не е в добро състояние, но исторически е изключително важен за страната. Той е един от най-старите в Европа. Това беше голяма стъпка в кариерата ми и трябваше да оставя следа. Беше удоволствие да играя на английските стадиони. Там където трибуните винаги са пълни, а терените - перфектни. Според мен в Англия атмосферата за футбол е най-добра в света. На Острова аз бях концентриран само в играта. Не мислех колко са платили за мен, колко ме гледат. Исках само да играя. Когато си на 21 години, трябва да си на терена винаги. Сега много футболисти напускат Сърбия, но не играят в новите си отбори. И имат проблем. Когато си млад и оставаш извън терена, губиш динамита в себе си. В Астън Вила за щастие аз играх почти непрекъснато три години поред. Това реално са трите най-важни години в живота ми, защото в този период израснах като играч и личност в една изключителна лига. Научих всичко за футбола.

- Помните ли първия си гол за Астън Вила?
- Не беше в първия мач. Мисля, че беше в четвъртия срещу Блекбърн. Вкарах с удар от 20 метра с левия крак. Много хубав гол.

- Астън Вила не може да се похвали с много успехи в последните години, но вие спечелихте купата на лигата във финал срещу Лийдс.
- Това пък е един от най-важните мачове в живота ми. Историческо и незабравимо е да си на финал на „Уембли“. Това е най-важният стадион в Англия, на трибуните имаше 75 000 души. Мечтана сцена. Вкарах един от най-красивите голове в моята кариерата и победихме Лийдс с 3:0. Поех топката в средата на терена. Тичах сигурно 25 метра и с левия крак стрелях в горния ъгъл. Красиво беше.

- Как решихте да отидете в Сарагоса през 1998 година?
- Искаше ми се да играя в Испания, защото много ми допада начинът на мислене там. Испанският футбол и школа са подобни на сръбските. Изпълних мечтата си. Преди имах предложения от Атлетико (Мадрид), от Валенсия, от много клубове. Когато дойде моментът обаче най-настоятелни и конкретни бяха от Сарагоса. Затова и реших да отида там. И да, добро решение се оказа.

- Къде е по-лесно да се вкарват голове – във Висшата лига или в Примера?
- За мен в испанското първенство. Но когато отидох в Англия, бях на 21. След три години там научих страшно много неща, които ми помогнаха по-късно в Испания.

- Следващата ви стъпка е Парма, където отидохте за впечатляващите тогава 25 милиона евро. Защо там не успяхте да вкарате много голове? Подобно нещо се случи и с Христо Стоичков, който от Барселона премина там.
- Много неща се случиха в Парма. Имахме силен отбор, но не стартирахме добре сезона. Ще ви разкажа по-късно един анекдот за Христо, който игра там точно преди мен. Когато подписах с Парма, там имаше 36 отлични футболисти. Всеки очакваше от нас да спечелим първенството. Но ние започнахме зле в първите шест месеца. И за мен беше трудно. Дойдох в Парма точно след европейското първенство в Белгия и Холандия. Вкарах там пет гола, но после нямах време за почивка. Веднага отидох в Парма и се чувствах уморен. Целият отбор не игра добре. Започнаха и проблемите на президента с „Пармалат“. Бяха финансови, естествено. Затова на никого не му вървеше. Ако говорим за процент на головете, не беше толкова зле. В 34 мача вкарах 15 гола. Това е почти 50 процента. Не е зле, но като цяло хората очакваха друго от нас. Имахме силен тим. Начело с Буфон, после Тюрам, Канаваро, Бенариво, Диего Фузер, Дино Баджо, Аморозо, Жуниор, Алмейда. Все големи играчи. Може би бяхме най-скъпият отбор в света по това време, но не играехме силно. Сега да ви кажа за анекдота, защото е уникален. Когато пристигнах в Парма, отидохме на подготовка в Алпите. Не помня мястото. Когато се върнахме в спортния център на клуба, отидох в съблекалнята и ...  чух сръбска музика. Мирослав Илич, Цеца – все такива песни. Попитах: „Защо пускате сръбска музика тук?“ Един от служителите ми отговори: „Не съм аз. Това е диск на Стоичков. Нареди ни всяка сутрин това да слушаме. И заповедта не е отменена“. Така се зарадвах на това добро посрещане за мен в съблекалнята.

- Наистина ли италианските защитници са най-добрите в света?
- Да и то с голяма преднина пред останалите. Италианската школа е фокусирана върху добрата защита. Така се възпитават младите. Когато отидох в Парма, видях как работят с тях. Още на 14-15 години ги учат в детайли да се отбраняват. Разбрах, че точка номер едно в работата им е добрата защита. Затова италианците са най-добрите защитници и затова техните отбори са спечелили толкова много трофеи.

- Върнахте се от Парма в Сарагоса и веднага станахте голмайстор на отбора. После го направихте и в Еспаньол. Помните ли колко пъти сте бил реализатор №1 във вашия тим?
- Два пъти в Партизан, три пъти в Сарагоса. После и в Еспаньол. Седмият път е в Селта.

- И никога в Астън Вила?
- Не. Там беше все Дуайт Йорк.

- Как успяхте с Осасуна да стигнете до Шампионската лига?
- Това също е един от големите успехи в кариерата ми. Осасуна не е от големите клубове в Испания. Беше много трудно, но ние стигнахме до финал за Кралската купа и полуфинал за Купата на УЕФА. Станахме четвърти в Примера дивисион. Направихме това за три години и това влезе в първите редове на историята на Осасуна. Имахме наистина класен тим. Петима от титулярите бяхме много опитни. Към нас се добавяха обаче и силни млади играчи. Повечето от тях ги знаете днес. В Челси играе Аспиликуета, в Арсенал е Начо Монреал. Раул Гарсия играе в националния отбор на Испания, беше в Атлетик (Билбао) и Атлетико. Много юноши стартираха кариерите си с нас в Осасуна. Имахме един отличен треньор в лицето на Хавиер Агире, който ни подготви физически перфектно. Всичко това взето в едно направи тази силна Осасуна.

- Памплона, градът на Осасуна, е известен с многото тореадори. Ходил ли сте на шоуто с бикове?
- Разбира се. Това е уникално преживяване. Случва се само по улиците на Памплона. Виждаш как биковете летят из целия град.

- Един от най-големите ви лични призове е „Златната обувка“ на Евро 2000. Помните ли на кого вкарахте тези пет гола?
- Два бяха срещу Словения, по един срещу Норвегия, Испания и Холандия. Играхме може би най-невероятния мач в историята на европейските първенства. Губихме с 0:3 от Словения след 70 минути, бяхме с десет души заради червен картон на Синиша Михайлович. За седем минути вкарахме три гола. Аз – два и Друлович – един. Мачът завърши 3:3. Най-лудият мач в живота ми.

- Голмайсторският нюх учи ли се или е чист инстинкт?
- В последните четири години работих като директор в националния отбор на Сърбия и винаги казвах на младите: „Няма чувство за гола! Не можеш да предвидиш къде ще дойде топката. Дори този, който подава, не може да е сигурен къде ще я прати. Какво можем да направим? Важно е да намерим позиция в наказателното поле. И ако топката дойде, да я вкараме. Само на това можете да се научите. Не правете прогнози! Просто я чакайте.“

- Как вкарвахте основно головете си?
- Като процент имам 40 процента с левия крак, 30 с десния и 30 с глава.

- Кой е най-красивият от тях?
- Беше в Сърбия срещу един малък отбор. Приличаше много на гола на Марко ван Бастен срещу Русия във финала на Евро‘88. С моя добър ляв крак.

- Имало ли е нападател, от когото сте се учил?
- Когато бях млад, идол ми беше Ван Бастен. След това, смея да твърдя, че най-добрият номер девет в историята е бразилецът Роналдо. А в последните 10-15 години най-много харесвам Дидие Дрогба.

- На Евро 2000 Сърбия беше страхотна сила. Какво не ви достигна за още по-голям успех?
- Ако бяхме направили реми с Испания, щяхме да сме първи в групата. И нямаше да се срещнем с Холандия. Но ние загубихме с гол в седмата минута на продължението. Паднахме с 3:4. Така трябваше да се изправим срещу домакините. Беше твърде тежко.

- Помните ли стотния си мач за националния отбор?
- Беше срещу Аржентина на световното в Германия. Добре... Имахме много лош късмет преди този мач. Четиримата ни основни защитници - Кръстаич, Гаранчич, Видич и Драгутинович се контузиха преди двубоя. Когато играеш без основната ти защита срещу Меси и неговите звезди, реално нямаш шанс. И ни разбиха с 1:6.

- Имате 102 мача за Сърбия. Рекордьор ли сте?
- Не, бях. Деян Станкович вече има 103.

- Миналата година направихме интервю с Дарко Панчев, македонската легенда, който каза, че войната в Югославия е ударила най-силно по футбола в региона. Съгласен ли сте?
- Ако бяхме играли всички заедно като Югославия, щяхме да сме един непобедим отбор. Представете си всички звезди на Сърбия, Босна, Хърватия, Словения, Македония и Черна гора на едно място. Нямаше кой да ни бие!

- Защо днес има толкова много омраза между тези държави?
- Не е точно както хората си мислят. Да, има такива, които мразят другите. Но нормалните хора не изпитват омраза. Имаше войни, убивахме се. Но когато насилствено си принуден да правиш нещо е едно. А когато го правиш по своя воля е съвсем друго. Мисля, че чужденците виждат повече омраза, отколкото всъщност има. В спорта е различно. Никога не съм имал проблеми със съотборници от Босна, Хърватия, Словения. Там са различни отношения. Футболът е мост, който свързва хората.

- През годините сте срещали български играчи. Какви са спомените ви от нашия футбол?
- От моето детство и дори до днес, идол ми е Христо Стоичков. Той е идол на цели поколения. Не само в България. В Сърбия го обожаваме. В Европа – също. Имах привилегията да го срещна в Барселона. Беше преди 10 години в един хотел. Не беше на мач. Горд бях да видя една от световните звезди на футбола лично. Помня, че Лечков беше също много силен от това поколение на България. Бях млад и гледах много футбол. Тогава точно България имаше отбор, който играеше сериозна роля на световното и европейското първенство. След това съм виждал много български таланти, но вие имате същите проблеми като нашите. След епохата на Стоичков не сте имали силен отбор. И вие трябва да се подобрите. Когато говорим за таланти, вие имате като нашите. Бербатов например е един от най-добрите нападатели в Европа за последните 10 години. Гледал съм го много пъти. Имате индивидуалисти, но нямате отбор.

- Последният ви мач за Сърбия беше точно срещу България. Бихте ни 6:1, вие вкарахте два гола и реално уволнихте националния ни треньор Пламен Марков.
- Знам, че този мач създаде доста проблеми на българската федерация. А беше само една контрола. С нея трябваше да се простя с националния отбор и не съм очаквал да се случат такива неща. През първите 30 минути мачът беше много равностоен, България игра силно. Дори май поведе с 1:0. Но в един момент вашите като че ли по някаква причина просто спряха да играят.

- Помните ли друг мач срещу България?
- Само една контрола в София. Завършихме 0:0. Никога иначе не съм се изправял срещу български клубове. А от вашия национален тим с мен в Партизан игра Предраг Пажин. По-късно направи добри мачове за България. Чакайте - помня и още един мач тук в Крушевац. България спечели.

- Да завършим с вечната дискусия на съвременния футбол – кой е по-голям голмайстор измежду Меси и Роналдо?
- Меси е най-добрият футболист в света. Нямам съмнения. Имам огромен респект към Роналдо. Но Лионел не е просто най-добрият голмайстор, а най-добрия играч на последните 25 години. И може би в Топ 3 на цялата история.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+