-Добър ден, капитан Витков?
-Добър ден. Бих искал  най-напред да поздравя момчетата за победата в Кипър с 2:0. Това, което правим, е всичко най-добро за тях – разполагаме с добър екип, с добър кетъринг. С каквото можем, винаги ще им помагаме.

-Вие от дълги години сте организатор на полети на националния отбор. Малцина знаят, че през ноември 1993 година, когато България победи Франция с 2:1 на „Парк де Пренс“, вие извършвате полета. Разкажете ни за атмосферата тогава?
-Еуфорията беше невероятна на стадиона. Гледах мача зад вратата, където падна вторият гол. Бях заедно с младежките национали, които предния ден бяха играли срещу връстниците си от Франция. Когато Емо вкара гола, беше страхотно! След мача се събрахме българите, присъствали на стадиона. Всички бяха в прекрасно настроение. Всички знаехме, че се случи нещо невероятно.

-Кажете някой интересен момент от тогава?
-Само част от футболистите се върнаха с нас до София, защото ръководството взе решение по-голямата част от тях да останат за още една вечер в Париж. Помня, че г-н Лафчис (б.р. – президентът на Левски по това  време) нямаше билет, но успя да се качи на самолета с моята карта. Нещо, което в днешно време е абсолютно невъзможно. Не се гордея с това, но се случва.

Топ Коефициенти за Всички Мачове Всеки Ден!

-Каква отговорност е да превозвате националния отбор по футбол?
-Един полет с националния отбор винаги представлява голяма организация. Трябва всичко да бъде перфектно. За нас най-важно е, че момчетата да бъдат спокойни по време на полета. И смятам, че и досега го постигаме.

-Имало ли е случай, в който самолетът не може да излети или се приземи заради атмосферни условия?
-Не, защото при нас има много стриктни правила. Ако има такъв случай, имаме винаги в готовност резервно летище. Или при наличие на лоша за приземяване зона, ще я заобиколим.

-Имате 28 000 летателни часа, което представлява почти три години във  въздуха. Това е огромен опит  за пилот, нещо, което малцина успяват да постигнат в кариерата си. Имали ли сте инфарктен момент, в който сте усещали, че нямате контрол над ситуацията и самолетът може да падне?
-Нямам такъв момент. Започнах кариерата си през 1972 година и вече 50 години се намирам в ръцете на авиацията.

-Имали ли сте критична ситуация, в която сте попадали във въздуха?
-Всеки командир на самолет  трябва да може да овладее стреса. Трябва да може да покаже на екипажа и пътниците, че може да се справи с всяка ситуация,  да не допуска паника. Един от случаите, които съм имал, това е на 4 септември 1992 година на полет от Банкок до Сайгон. Имаше едно момче (Лу Тонг), което искаше да взриви самолета, но в крайна сметка се справихме – пуснахме го през прозореца на самолета и така завърши… Разбира се, той беше влязъл с парашут. Преди това хвърляхме позиви над Сайгон и се справихме.

-Това е опит за терористичен акт. Разказвате невероятен за авиацията момент… Може ли опишете случая малко по-подробно.
-Бях предупреден от стюардния състав, че имаме човек, който иска да отвлече самолета. Той заплаши, че носи бомба, която ще възпламени и аз поисках да говоря с него. Отворих вратата и видях, че държи една от стюардесите с нож на гърлото и му казах, че трябва да я освободи – в противен случай няма да разговарям с него. След това трябваше да направя всичко възможно той да е спокоен и да няма прибързани действия и ако има наистина бомба, да я взриви.

-Как успяхте да отворите прозореца на самолета, тъй като сме чували, че в такава ситуация самолетът може да се разхерметизира и да падне?
- Самолетът нямаше да падне, но аз се опитах да прикрия  възможността да отваряме каквото и да е било на самолета, защото е херметизиран. Но той беше подготвен за такава ситуация, тъй като се оказа, че е бивш военен пилот от виетнамските военновъздушни сили. Нямаше как да продължа със заблужденията. Затова разхерметизирах самолета, слязохме 300 метра над Сайгон, направихме няколко кръга. Хвърлихме позивите, това беше с политическа насоченост действие. После се издигнахме на 2000 метра. Той искаше да му отворим врата, а аз бях сигурен, че не можем му я отворим, защото трябва да се отвори навън и срещу въздушния поток. За съжаление едната врата се полуотвори и той не можеше да излезе от самолета. А моята идея беше задължително да се освободим от присъствието му, защото при ситуация, ако кацнем с него на земята, силите за бързо реагиране да влязат в самолета и да стане даже престрелка. Или, не дай си Боже, да гръмне бомба. Той видя как се отваря лявата врата и успя да отвори дясната. За съжаление тя не беше дезармирана, което означава, че автоматично се надува пързалката, която се завъртя няколко пъти и изчезна. След това влезе в кабината и каза: "Капитане, не мога да напусна". Аз му отговорих, че единственото място да напуснеш е през прозореца на самолета. Разбира се, отворихме го, той тръгна да  излиза с лице напред, но от силната струя, въпреки че бях намалил до минимум скоростта на самолета, със спуснат колесник, механизация, да бъдем готови за кацане. За мен беше важно да не се случи нещо с двигателя или с управлението. Той се опита да излезе и се върна и в следващия момент попитах страх ли го е да скача. В противен случай – кацам. Той тръгна назад, аз успях да завия самолета на 45 градуса надясно.  След това рязко наляво и виетнамецът изпадна. Така се освободихме от него. Само за информация за вашите читатели и зрители – той е успял да се приземи. След това са го хванали. Осъдиха го на 25 години  затвор и 290 00 долара глоба.

ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК! 

-Почувствахте ли в тази ситуация опасност за живота ви?
-В такава ситуация мисля, че никой не мисли за живота си. За мен беше важно да направя най-доброто и самолетът да се приземи нормално и пътниците да останат живи и здрави. Защото даже и един човек да има наранен, не дай си Боже -  да загуби живота си, това вече е страшно.

-А пътниците тогава изпаднаха ли в паника?
-Част от пътниците не са могли да се справят със стреса. Имало е една група мюсюлмани, които са били на пода, молейки се и търсейки спасението си. Но в крайна сметка всичко завърши нормално. Даже ние с пътниците в самолета кацнахме по-бързо, отколкото той се е приземил.

-Това е невероятна история, г-н Витков… А как последните климатични промени оказват влияние върху полетите и довеждат ли до по-силна турбуленция?
-В различните годишни времена турбуленцията и условията за кацане са много различни. . Даже ние казваме, че няма нито един полет, който  да си прилича с друг, защото вятърът, температурата, всичко е различно. По отношение на мъглите бих могъл да кажа, че се взимат много мерки, специално в Европа, за пречистване на отпадъците във въздуха и предизвикват мъгли. По този начин мъглите в някои райони са намалели. Разбира се, свързано е и с много производства в България, които са затворени.

-Вярно ли е, че основните рискове при полета са при излитане и кацане?
-Не бих казал, че има някаква опасност. Просто има малко повече напрежение, а напрежението идва от това максимално добре да се представят пилотите. Винаги съм казвал, че пътникът е една точка и тя не трябва да има инерционни сили по никоя от осите.  Единствено при засилване и при спиране на самолета пътникът трябва да усети, че нещо се случва.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ