Явор Пешлеевски, един от спортните ни таланти, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е състезател по модерен петобой, а заявка за добро бъдеще даде още през 2014 година, когато стана пети на младежките олимпийски игри в Нанджин (Китай). Въпреки, че е само на 22 години, Пешлеевски се представя успешно на световните първенства за мъже. Състезава се индивидуално и в щафетата в тандем с Тодор Михалев. Двамата постигнаха невероятен успех на шампионата на планетата в Мексико тази година, заемайки трето място. Медалът е първи за България от подобен форум от 17 години насам. Освен високите спортни постижения талантливият ни състезател се справя отлично и зад студентската скамейка. А най-голямата му мечта е участие на летните олимпийски игри в Токио през 2020 г.

- Яворе, здравей! Благодарим ти, че прие поканата да гостуваш в предаването “Код Спорт”! Не знам дали няма да попречим на програмата ти, която включва лекции и упражнения в два университета – Софийският и Югозападният, както и тренировки. Всички медии отразиха вашия успех на световното първенство по модерен петобой в Мексико – трето място и бронзов медал. Връщаш ли се към състезанието?
- Не, по-скоро гледам напред към следващите. Нямам търпение да дойде лятото и да започнат състезанията.

- И все пак кое най-много се запечата в съзнанието ти от Мексико?
- Как ми се къса стремето по време на ездата. Точно приключвах и предавах щафетата на Тодор, но в този момент стремето ми се откачи и останах без него. Това беше най-драматичният момент. Ако се беше случило по време на самото състезание, резултатът щеше да е различен. Направихме първи резултат в ездата благодарение на късмета да ми се скъса стремето точно след приключване на дисциплината.

- Вярвахте ли с твоя съотборник Тодор Михалев, че ще спечелите медал от шампионата на планетата? С каква нагласа тръгнахте за първенството?
- Да, вярвахме. Тръгнахме с положителна нагласа, с настроение, нахъсани да се състезаваме. Още миналата година станахме шести на световното първенство. Там точно ездата ни лиши от подиума. Още тогава дадохме сериозна заявка и показахме, че сме готови за медал. Ето че сега стигнахме и до него.

- Мексико е място, където не само футболисти, но и други наши спортисти са имали проблеми с аклиматизацията. Особено в миналото, когато не сме били толкова напред в изследването на този процес. Какво се случи при вас? Колко дни по-рано отидохте и аклиматизирахте ли се лесно?
- При нас всичко протече много добре с аклиматизацията. От Белмекен слязохме за по-малко от 12 часа в София. След това имахме един ден път и пристигнахме в Мексико в ранния следобед. Ходихме на техническа конференция, оправихме си оръжия, екипировки – всичко беше точно. Преспахме една нощ и на следващия ден се състезавахме. Не усетихме никакъв проблем.

- Избрали сте по-рискования начин – пристигаш и се състезаваш, когато организмът още не е усетил проблема с аклиматизацията.
- Да, рискувахме.

- А и по-евтиният, нали?
- Да, по-евтиният. Това е основен проблем не само на българския модерен петобой, но и на спорта ни като цяло. Доста хора от другите държави се готвеха в Мексико може би две-три седмици.

- Колкото е часовата разлика, минимум толкова дни трябват за аклиматизация.
- Да. Нашият вариант беше оптимален и нещата определено ни се получиха.

- Имаше ли риск в решението направо от летището да отидете да се състезавате?
- Винаги има риск, но всъщност това е преценка на треньорите и на ръководството на федерацията. Засяга се и темата дали от финансова гледна точка можем да отидем по-рано или не. Всъщност не беше толкова рисковано, колкото добра опция – от Белмекен направо да продължим в Мексико на същата надморска височина и да нямаме никакви проблеми с аклиматизация, часови разлики…

- Как се прие вашият бум в елита на модерния петобой? Кои бяха големите фаворити за медалите? Вашето присъствие там как се отрази? Сподели ни нещо зад кулисите.
- Големите фаворити, както на всяко състезание, са Франция, Русия и Унгария. Там модерният петобой е като национален спорт. Наистина бяхме изненада за тях, както и за нас самите донякъде. След нашия успех всички дойдоха да ни поздравят. Дори президентът на международната федерация и по-високопоставените лица ни казаха: „Браво, постигнахте исторически успех!“ Още не можем да го асимилираме дали е така, но може би са прави, защото това е първи медал за България от щафета и втори от 17 години насам, когато Цанко Хантов взима в индивидуалното класиране.

- Кое се оказа решаващо за спечелването на този бронзов медал? И кои от фаворитите „изгоряха“ за ваша сметка?
- Ездата се оказа решаваща дисциплина. Там направихме почти пълен брой точки. Имахме само едно бутане от моя страна. Руснаците, които водеха доста убедително след дисциплините плуване и фехтовка, не успяха да се справят добре с конете, както и доста от останалите фаворити. Така минаха назад в класирането, а ние от шестата позиция се изкачихме нагоре. Ездата ни издърпа напред. Тръгвахме 12 секунди след лидерите и с много здраво бягане и със спокойна стрелба, аз предадох четвърти на Тошко и той навакса още едно място, стигайки до третата позиция.

- Кои бяха първите думи, които чухте, след като станахте носители на бронзовите медали?
- От всички страни ни засипаха поздравления, което беше голямо признание за труда и работата ни. Всъщност виждаме, че вървим в правилната посока. Наистина всички състезатели, дори тези, които изобщо не са ни приемали за конкуренция досега, дойдоха и ни стиснаха ръцете. Хората със саката казаха: „Браво, вие сте история! Продължавайте все така!“ Наистина беше много емоционален момент, много хубаво преживяване.

- Коя е най-силната ти дисциплина? Къде чувстваш, че можеш да постигнеш по-добри резултати? Върху какво трябва да работиш повече?
- Смятам, че фехтовката ми е най-силната дисциплина. Справям се добре и с ездата, бягам добре, стрелям. Може би тези четири дисциплини са горе-долу на едно ниво. Плуването ми е малко по-назад, но гледам да наваксам. Ако изостана малко с плуването, да компенсирам с останалите. Смятам, че в бягането имам още резерви. С упорити тренировки наистина бих могъл да покажа пълния си потенциал.

- Изненада ли се, когато се видя на билборд заедно с Тодор Михалев пред спортното министерство? Как прие идеята на председателя на федерацията по модерен петобой Андрей Кузманов?
- В началото дори не се бях видял. Звънят ми мои приятели и ми казват: „Явка, видях те.“ Къде ме видя? Аз съм си вкъщи в този момент или пък на плуване. А се оказва, че съм на билборд на бул. „Васил Левски“ и ул. „Гурко“. След няколко дни минах и аз го видях. Много е хубаво да се видиш на билборда. Това е признание. Голямо евала за нашия президент Андрей Кузманов – той наистина се опитва да направи всичко, за да развие спорта и успява. Нямаме достатъчно средства и ресурси, но той влага дори собствени и наистина му се получават нещата. Кузманов казва, че както в художествената гимнастика има „златни момичета“, така ние сме неговите „златни момчета“. Какво лошо има да застанем ние на билборд?

- Казва и друго – по-добре тези двама таланти да са на билборд, отколкото алкохолни марки.
- Да, това е факт.

- Как се получи синхронът между теб и модерния петобой? Разкажи ни за първите си стъпки в спорта, който е рожба на Пиер дьо Кубертен?
- Започнах с плуване от ранна детска възраст, може би на 5-6 години при Васко Стоянов, небезизвестният триатлонец, който няколко пъти е преплувал Дунав по дължина. Всичко вървеше много добре още от самото начало. Ходех на състезание само по плуване. След известно време ме попита дали искам да побягам с по-големите в парка. Бяхме много голяма група от 20-30 човека, а сега сме четирима в клуб Славия, за най-голямо съжаление. Отидох в Западния парк и взе че ми хареса. След това – искаш ли да постреляш, искаш ли да поиграеш фехтовка, искаш ли да те качим на кон? Така постепенно нещата се случиха.

- Опитвал ли си да тренираш спорт с топка, някой от колективните?
- Да, в периода пети-седми клас смея да твърдя, че бях малко объркан. Не се бях вложил изцяло в модерния петобой – ходих на водна топка, на баскетбол. Дори опитах футбол, което беше крайно недобра идея. Но в осми клас се осъзнах и с влизането в гимназия, напълно се отдадох на петобоя и оттогава нещата започнаха да си вървят.

- Кога спечели първия си медал и каква беше реакцията ти?
- Първият ми медал беше на училищно състезание по плуване. Провеждаше се в едно училище в „Люлин“ на 25-метров басейн. Тогава бяхме много малки и плувахме само една дължина. Излизам от басейна и изобщо не бях разбрал за какво става въпрос. В един момент чувам по радио уредбата – Явор Пешлеевски да се яви за награждаване. Оказа се, че съм първи. Учудих се, но беше голям кеф. Най-хубавото беше, че моите родители присъстваха на това състезание. Успях да ги зарадвам, както и себе си. Харесва ми да печеля медали и затова продължавам да се трудя и да се целя в тях.

- Ти си в началото на елитната си кариера в спорта, но досега бил си на кръстопът? Тежък момент?
- Не, общо взето всичко при мен върви добре. Имам някоя и друга контузия всяка година, но това е нещо нормално. Пет спорта са, а и освен това има и физическа подготовка. Все отнякъде ще има разкъсване на мускул или някоя лека травма. Но бързо се възстановявам и се връщам в тренировките. Гледам напред и следвам целта си.

- Как виждаш развитието на модерния петобой у нас?
- Развива се със страшни темпове. От известно време насам, може би в последните четири-пет години вървим нагоре. Прогресираме с всяко следващо състезание и доказваме, че можем да бъдем конкуренция на останалите отбори. Отстъпваме от финансова гледна точка, ресурси, бази, но не сме по-малко талантливи и не се трудим по-малко. Абсолютно сме конкуренция на останалите. Вече е шанс кой ще се качи на подиума. В последните състезания във всяка една от възрастите сме в шестицата или в осмицата.

- Има ли условия, които да стимулират децата да тренират модерен петобой?
- Това е малко трудно. Аз вече съм свикнал, преминах преломната възраст. Вече на 22 години съм свикнал да обикалям басейните из града, да бягам из парковете, дори из улиците. Най-любимо ми е да изляза късно вечер по бул. „Сливница“ и да направя една обиколка до „Кулата“ и обратно. Нямаме много бази, но и не можем да се оплачем. Имаме си достатъчно басейни, имаме паркове. Аз съм в СК Славия и има едно стрелбище, което е малко с неизяснен статут – наше ли е, на спортния тотализатор ли е. Не съм запознат с тези подробности, но сме там от край време, а надявам се и още много години напред. Нямаме много бази. Ако съм малко дете, едва ли бих започнал да тренирам в тези условия, защото малките деца са свикнали на лукс. Още от най-ранна възраст хващат таблета, започват да цъкат и виждат нещо лъскаво в ръката си. В същото време отива на стрелбището, където пистолетът ще му е интересен, но като види една мишка под парното или паяк, би се стреснало. Според мен няма да му хареса, но силно се надявам да бъркам.

- Нямаме точна статистика, но според мен ти си уникален случай в световния спорт – медал от шампионат на планетата, готвиш се за пикова изява на олимпиадата в Токио и същевременно учиш паралелно две висши образования – „Публична администрация“ в Софийския университет и „Право“ в Югозападния. Как прие тези предизвикателства? Дори само на думи това е доста тежко…
- Да, но по този начин графикът ми е запълнен. Знам, че днес трябва да направя плуване, бягане, фехтовка и лекции по „Право“, “Местна власт“ и „Човешки ресурси“ примерно. По този начин съм от тренировка в лекции, от тренировка в упражнение. Графикът ми е запълнен и нямам време за губене. Нещата абсолютно се съчетават добре. Естествено имам желанието да ходя с приятели по кафенца да се шматкам и аз, но знам, че ако забавя с няколко години постигането на целите да се утвърдя като достоен за уважение спортист… На пръв план това е моята цел и същевременно още с моите родители съм говорил, че една травма би ме изкарала от спорта. Затова трябва да имам резервен план. Предпочетох да не вляза да следвам висше образование в НСА. Избрах хуманитарна наука, която прецених, че ще ми бъде интересна – „Публична администрация“. В последствие реших да запиша и „Право“ в Югозападния университет, тъй като моят баща е юрист и да вървя по неговите стъпки.

- В тази връзка предвиждаш ли трето висше образование?
- Не, смятам да се задоволя с две.

- Изглежда знаеш накъде ще се насочиш след края на кариерата ти. На практика няма да е в спорта…
- Ориентирал съм се донякъде, но може и да е в спорта. Знам само, че трябва да имам образование. Може да се насоча към частния сектор, може и в публичния. Просто не знам накъде ще духне вятърът и накъде ще ме отведе.

- Коя е най-голямата ти цел към днешна дата?
- За момента най-голямата ми цел е участие на олимпийските игри в Токио. Надявам се да бъда здрав, да нямам травми, тренировките да си вървят нормално. Ако има здраве, ще бъда в Токио и ще направя едно много хубаво класиране.

- Остава ли ти свободно време? Какво обичаш да правиш в него?
- В интерес на истината остава. От понеделник до събота съм ангажиран с тренировки и лекции. В неделите много обичам да ходя из Балкана, а доста често и с пушка. От една-две години съм направо „болен“ на тема лов. Ходим край Годеч заедно с баща ми. Естествено не стрелям по животни, но нищо не ми пречи да се разхождам с пушка в ръка и да не губя контакта с оръжието. От понеделник до събота тренирам и се образовам в университета, а в неделите така, както е паднал сняг, по всяка вероятност ще яхна сноуборда и ще се спускам по пистите.

- Най-важните точки от календара ти за 2019 г.?
- Предстоят ни четири световни купи. Живот и здраве финал на световната купа, който ще е в Токио. Той ще е преиграване на олимпиадата на техния петобойски стадион. На него се провеждат и петте дисциплини, както беше сега в Мексико. Има плувен басейн, пътеки за фехтовка, паркур за езда и място за комбинирана дисциплина – бягане със стрелба. За там се събират точки от световните купи. Най-добрите 36 отиват на финала на световната купа. Освен тези турнири, има световно и европейско първенство. На европейското първите шестима взимат директни квоти за олимпиадата в Токио през 2020 г. Моята главна цел ще бъде да се преборя за тази шестица.

- Как да завършим това интервю?
- Предлагам да го оставим с отворен край. Да си обещаем, че ще се видим отново, може би догодина след някой мой пореден успех. Да разкажа за него и да дадем малко гласност, защото това е много важно за спорт като модерния петобой. Това е страшно ниско популярен спорт. Навсякъде се говори за футбол, баскетбол, волейбол и „златните момичета“, а ние най-често сме момчетата от билборда.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+