Александър Шаламанов-Шами е роден на 4 септември 1941 г. в село Бояна, днес квартал на София. Като юноша футболният му път започва в “Левски”, играе и три мача в ЦСКА през 1960-1961 г, след което преминава в любимата "Славия". В „А“ РФГ има 265 мача (262 за "белите") и 10 гола. Трикратен носител на Купата на България (1963, 1964 и 1966). Футболист №1 за 1963 г. и 1966 г. В „А“ националния отбор има 42 мача и 1 гол. Участвал е на финалите на две световни първенства (Англия-1966 и Мексико-1970). Полуфиналист за КНК през 1967 г. Като скиор участва на Зимните олимпийски игри през 1960 г. в Скуо Вали (САЩ). След прекратяване на футболната си кариера е треньор. В момента е методист в ДЮШ на "Славия". С Шами имаме доста поводи да разговаряме. Единият от тях е 100-годишнината на “белите”.
- Г-н Шаламанов, как успявахте в два толкова различни спорта - ските и футбола?
- Децата от моето поколение имахме естествената дарба да сме добри спортисти. Аз съм израснал в Бояна и съвсем нормално беше да се захласна по ските. За Цар Футбол, няма какво да говорим - всички обичахме да ритаме. Когато навърших 14 години, при треньора Коце Георгиев
- Г-н Шаламанов, как успявахте в два толкова различни спорта - ските и футбола?
- Децата от моето поколение имахме естествената дарба да сме добри спортисти. Аз съм израснал в Бояна и съвсем нормално беше да се захласна по ските. За Цар Футбол, няма какво да говорим - всички обичахме да ритаме. Когато навърших 14 години, при треньора Коце Георгиев
започнах да играя
футбол с юношите
на "Динамо" – така се казваше тогава “Левски”. През 1958 г. станах републикански шампион със "сините" юноши, а две години по-късно участвах на зимната олимпиада в САЩ. Не ми беше проблем да съчетавам двата спорта. Цялото семейство ми е спортно, караме ски, играем тенис, футбол. Синовете ми Александър и Стефан като мен минаха през "Славия", имат големи успехи и като скиори. Жена ми Маргарита също беше успешна в слалома. Сега искам да се похваля с 10-годишната ми внучка Даря, която според специалистите е най-добрата за възрастта си в страната. Ние обичаме спорта, това е основна част от живота ни. Затова и аз съм успявал да съчетавам ските с футбола...
- Вероятно ви се е случвало в един и същи ден да участвате в състезание по ски и футболен мач?
- Да, и много примери мога да дам. Една година спечелих бронзов медал в гигантския слалом на Пампорово, а следобед играх за победата на "Славия" с 1:0 над "Локомотив" София. Нямах никакви проблеми. Дето викат хората – младото е лудо, лудо, ама много лудо. И нямаше никакви спирачки за мен. Даже ще ти кажа, че в онзи мач с Локото използвахме моите познания от ските. Беше навалял сняг и теренът беше като писта, само дето наклон няма. Играехме с обувки от гьон, който, като се намокри, не може прав да стоиш - пързаляш се от едното нищо. Аз обаче бях донесъл вакса за ски и намазахме обувките на съотборниците ми, което се оказа решаващо за победата ни. Ние летяхме из снега, а локомотивците ела да ги видиш, завалиите. Пързалят се, падат. Пълен смях!
- Мнозина казват, че сте безспорният футболист №1 на "Славия" в стогодишната история на клуба?
- О, благодаря много! Не знам, не мога да кажа... Лошото е, че сега на юбилея ни не могат да дойдат толкова заслужили футболисти... Се ла ви, животът е такъв - не може да се живее по 100 години... А "Славия" винаги е имала много добри футболисти, не съм само аз легенда, както обичате да ни наричате. Аз имах възможност да играя още като юноша с играчите, родени 1938 година, та се стигне до Божидар Григоров, Андрей Желязков и другите.
- В началото на вашата кариера обаче играете в "Левски"?
- Какво от това - аз винаги съм бил славист. В "Левски" започнах чрез мой братовчед, защото в "Славия" имаше наплив от мераклии и за мен нямаше място. Но после всичко си дойде на мястото, взеха ме макар и при големите. Аз винаги съм си бил на "Овча купел",
- Вероятно ви се е случвало в един и същи ден да участвате в състезание по ски и футболен мач?
- Да, и много примери мога да дам. Една година спечелих бронзов медал в гигантския слалом на Пампорово, а следобед играх за победата на "Славия" с 1:0 над "Локомотив" София. Нямах никакви проблеми. Дето викат хората – младото е лудо, лудо, ама много лудо. И нямаше никакви спирачки за мен. Даже ще ти кажа, че в онзи мач с Локото използвахме моите познания от ските. Беше навалял сняг и теренът беше като писта, само дето наклон няма. Играехме с обувки от гьон, който, като се намокри, не може прав да стоиш - пързаляш се от едното нищо. Аз обаче бях донесъл вакса за ски и намазахме обувките на съотборниците ми, което се оказа решаващо за победата ни. Ние летяхме из снега, а локомотивците ела да ги видиш, завалиите. Пързалят се, падат. Пълен смях!
- Мнозина казват, че сте безспорният футболист №1 на "Славия" в стогодишната история на клуба?
- О, благодаря много! Не знам, не мога да кажа... Лошото е, че сега на юбилея ни не могат да дойдат толкова заслужили футболисти... Се ла ви, животът е такъв - не може да се живее по 100 години... А "Славия" винаги е имала много добри футболисти, не съм само аз легенда, както обичате да ни наричате. Аз имах възможност да играя още като юноша с играчите, родени 1938 година, та се стигне до Божидар Григоров, Андрей Желязков и другите.
- В началото на вашата кариера обаче играете в "Левски"?
- Какво от това - аз винаги съм бил славист. В "Левски" започнах чрез мой братовчед, защото в "Славия" имаше наплив от мераклии и за мен нямаше място. Но после всичко си дойде на мястото, взеха ме макар и при големите. Аз винаги съм си бил на "Овча купел",
пъпната ми връв
сякаш там е
хвърлена
В "Славия" всички си бяхме от квартала, не можех дълго да остана в "Левски". В ЦСКА пък отидох за три мача, бях войник. Влязох в спортната им рота като скиор, защото бях изключен от футбола с решение на БКП и Футболния съюз. Направихме един гаф с Бисер Михайлов, бащата на Боби Михайлов, и ни спряха първоначално доживотно. После бързо промениха санкцията и ни я смъкнаха на една година. Но така или иначе, преди да вляза в казармата, с Бисер Михайлов бяхме със спрени футболни права.
- Какво толкова сте съгрешили с Бисер Михайлов?
- Грешка на младостта! Бяхме с юношеския национален отбор в Полша, когато стана белята. Минало е, няма значение... Изтърпели сме си наказанието, а и пак станахме футболисти. Даже не помня в Полша на турнир ли бяхме, на квалификация някаква ли. Хванаха ни и ни изключиха.
- Хванали са ви в незаконна търговия!?
- Не, не беше това. За режима става въпрос. С Бисер се върнахме късно в хотела, това беше.
- Отскочили сте по палави полякини?
- Хаха... Сгафихме и си получихме заслуженото.
- Защо не продължихте футболната си кариера в шампионския ЦСКА?
- Много са факторите. Първо, аз не исках да остана. Ама в никакъв случай не ми се оставаше. Другото е, че имах уговорка с треньора на "Славия" Добромир Ташков, с капитана Димитър Ларгов да се върна при тях веднага след уволнението. В онези години пък и не можеше да преминеш от един софийски клуб в друг. Имаше такова решение, което се наруши чак когато Никола Котков напусна "Локомотив" и отиде в "Левски" при Гунди. Аз в ЦСКА играх по настояване на футболистите, с които се познавах от юношеските национални отбори. Бях скиор, войниците от нашата рота помагахме за строителството през 1962-а година на стадион "Българска армия". И цесекарите ме видяха, докато тренират, наказанието ми вече беше изтекло и започнах при тях. Имаха проблеми с бековете и по спешност трябваше аз да влизам. Тулата Ковачев беше контузен и се наложи голямо прекрояване на защитата с мое участие. Аз застанах на левия бек, Кирил Ракаров мина в центъра на защитата, а отдясно игра Борис Гаганелов. Три мача изиграх с тях. После един мой приятел и треньор по ски, Вринго му викахме, дойде и каза, че въобще не бива да се занасям по ЦСКА и така без много шум се върнах в "Славия".
- Имате много индивидуални награди, но прави впечатление, че като десен бек сте ставали два пъти №1 по спортсменство?
- Ритна ли, боли. И мен като ме ритнат, също. Затова никога не съм ритал, нямам картон, макар че ги въведоха по-късно. Но не бих казал, че съм се опазил от контузии.
- Какво толкова сте съгрешили с Бисер Михайлов?
- Грешка на младостта! Бяхме с юношеския национален отбор в Полша, когато стана белята. Минало е, няма значение... Изтърпели сме си наказанието, а и пак станахме футболисти. Даже не помня в Полша на турнир ли бяхме, на квалификация някаква ли. Хванаха ни и ни изключиха.
- Хванали са ви в незаконна търговия!?
- Не, не беше това. За режима става въпрос. С Бисер се върнахме късно в хотела, това беше.
- Отскочили сте по палави полякини?
- Хаха... Сгафихме и си получихме заслуженото.
- Защо не продължихте футболната си кариера в шампионския ЦСКА?
- Много са факторите. Първо, аз не исках да остана. Ама в никакъв случай не ми се оставаше. Другото е, че имах уговорка с треньора на "Славия" Добромир Ташков, с капитана Димитър Ларгов да се върна при тях веднага след уволнението. В онези години пък и не можеше да преминеш от един софийски клуб в друг. Имаше такова решение, което се наруши чак когато Никола Котков напусна "Локомотив" и отиде в "Левски" при Гунди. Аз в ЦСКА играх по настояване на футболистите, с които се познавах от юношеските национални отбори. Бях скиор, войниците от нашата рота помагахме за строителството през 1962-а година на стадион "Българска армия". И цесекарите ме видяха, докато тренират, наказанието ми вече беше изтекло и започнах при тях. Имаха проблеми с бековете и по спешност трябваше аз да влизам. Тулата Ковачев беше контузен и се наложи голямо прекрояване на защитата с мое участие. Аз застанах на левия бек, Кирил Ракаров мина в центъра на защитата, а отдясно игра Борис Гаганелов. Три мача изиграх с тях. После един мой приятел и треньор по ски, Вринго му викахме, дойде и каза, че въобще не бива да се занасям по ЦСКА и така без много шум се върнах в "Славия".
- Имате много индивидуални награди, но прави впечатление, че като десен бек сте ставали два пъти №1 по спортсменство?
- Ритна ли, боли. И мен като ме ритнат, също. Затова никога не съм ритал, нямам картон, макар че ги въведоха по-късно. Но не бих казал, че съм се опазил от контузии.
Ако ти покажа
краката си, ще се
хванеш за главата
защото целите са нацепени от бутони. По онова време играехме без кори под гетите и лесно се контузвахме. Аз имам много, много тежки контузии. Една година даже престоях в болница точно 11 месеца. Имам други периоди по 3, по 4 месеца, с голям "стаж" съм по клиниките. Лекарите бяха ми станали по едно време близки като съотборници. Много се влагах в играта, чисто играех, но не можеше да се избегнат нараняванията и т.н. На един мач с “Локомотив” (Пловдив) се сблъсках във въздуха с Иван Кънчев. Лека му пръст на Къната, големи приятели бяхме, но здраво ме нацели през зъбите, докато се опитваше да прави задна ножица. Загубил съм съзнание и дойдох на себе си в съблекалнята чак в края на мача. Разбира се, че всичко стана неволно и не мога да виня Къната, но от този случай ми се разклати здравето. Не беше само, че кътните ми зъби изхвърчаха. С годините стана ясно, че този инцидент ми е разклатил вестибуларния апарат. Затова много често може да ме видите как вървя на зиг-заг...
- Пушите ли още?
- О, цигарите са ми голямата страст. Знам, че си вредя много, но ми е сладко да си пуша. Никога не оставам без цигари, пакетчето винаги ми е в джоба. Като ми свършат или ако някъде съм седнал в заведение, си вадя електронната цигара. Тя не е като тютюн, слабичка е, но пак бива. Общо взето не се оплаквам от здравето си. Все пак вече съм преминал 70-те години и е нормално да имам някакви здравословни проблеми.
- С какво се занимавате сега, работите ли?
- В "Славия" съм, в детската школа. Не съм треньор, но помагам на всички треньори с каквото мога. Щастлив съм, че съм на "Овча купел".
- Харесва ли ви днешната "Славия"?
- Има какво да се желае още, но пробуждането на отбора е налице. Имаме добър треньорски екип, качествени футболисти, а най-важното е, че клубът е финансово обезпечен. Вижте, в "Славия" винаги нещата стават трудно, мъчно. Не е като в "Левски" и ЦСКА, където имат много фенове. Ние навремето имахме публика, но сега младите запалянковци се насочват към отборите с трайни успехи. Затова на стадион "Славия" е тихо (б.а.- смее се). "Белите" привърженици сякаш отиват на театър, "Славия" е класика все пак! Майтапът настрана, но "Славия" винаги е играла красив футбол. Аз например спрях да се състезавам малко по принуда, но не пропусках мач на отбора. Онази "Славия" с Андрей Желязков, Чавдар Цветков, Джери Алиев, Насо Александров, Илия Величков беше съвършена работа, разкош за окото, за душата. Тези момчета не постигнаха моите успехи с полуфинал в европейските клубни турнири и т.н., но бяха футболисти на най-силната "Славия".
- Накарали са ви да спрете по принуда?
- Така стана, а още нямах 33 години. Навремето така ни спираха и не само в "Славия". Дойде един полковник от Строителни войски, който по-късно стана генерал, и ми каза че ръководството на клуба е решило да закачам калеврите. Можех да играя още, даже отказах и много предложения. В крайна сметка
- Пушите ли още?
- О, цигарите са ми голямата страст. Знам, че си вредя много, но ми е сладко да си пуша. Никога не оставам без цигари, пакетчето винаги ми е в джоба. Като ми свършат или ако някъде съм седнал в заведение, си вадя електронната цигара. Тя не е като тютюн, слабичка е, но пак бива. Общо взето не се оплаквам от здравето си. Все пак вече съм преминал 70-те години и е нормално да имам някакви здравословни проблеми.
- С какво се занимавате сега, работите ли?
- В "Славия" съм, в детската школа. Не съм треньор, но помагам на всички треньори с каквото мога. Щастлив съм, че съм на "Овча купел".
- Харесва ли ви днешната "Славия"?
- Има какво да се желае още, но пробуждането на отбора е налице. Имаме добър треньорски екип, качествени футболисти, а най-важното е, че клубът е финансово обезпечен. Вижте, в "Славия" винаги нещата стават трудно, мъчно. Не е като в "Левски" и ЦСКА, където имат много фенове. Ние навремето имахме публика, но сега младите запалянковци се насочват към отборите с трайни успехи. Затова на стадион "Славия" е тихо (б.а.- смее се). "Белите" привърженици сякаш отиват на театър, "Славия" е класика все пак! Майтапът настрана, но "Славия" винаги е играла красив футбол. Аз например спрях да се състезавам малко по принуда, но не пропусках мач на отбора. Онази "Славия" с Андрей Желязков, Чавдар Цветков, Джери Алиев, Насо Александров, Илия Величков беше съвършена работа, разкош за окото, за душата. Тези момчета не постигнаха моите успехи с полуфинал в европейските клубни турнири и т.н., но бяха футболисти на най-силната "Славия".
- Накарали са ви да спрете по принуда?
- Така стана, а още нямах 33 години. Навремето така ни спираха и не само в "Славия". Дойде един полковник от Строителни войски, който по-късно стана генерал, и ми каза че ръководството на клуба е решило да закачам калеврите. Можех да играя още, даже отказах и много предложения. В крайна сметка
останах
верен на
"Славия"
продължих като треньор в клуба. Стана ми малко обидно, че когато ми се играе и мога да играя - ме спират, но такива бяха времената. От вярност към "Славия" отклоних сумати оферти от наши отбори. И то не бяха "Левски" и ЦСКА, а отбори, които към онзи момент в пари плуваха. Точно тогава се "родиха" едни развързани кесии и почти цяла Северна България искаха да ме вземат срещу сериозно възнаграждение. Аз обаче не се поддадох на изкушението и съм щастлив от избора си да остана в "Славия".
- На 10 април се навършват 100 години от основаването на “Славия”?
- Искам чрез страниците на вашия вестник да пожелая на верните ни фенове много здраве и успехи. Последният ни голям успех беше през 1996-а, когато спечелихме титлата и Купата. Сега ми се струва, че ще ликуваме с Купата. Мисля, че най-много ще отива на добрата стара “Славия” да вдигне трофея. Не само заради стогодишния юбилей. Просто играем добре, да чукна на дърво!
ЗДРАВКО КАМЕНОВ
ЗДРАВКО КАМЕНОВ
