Двукратният европейски шампион по бокс при мъжете в категория до 52 килограма Даниел Асенов зае петото място в анкетата "Спортист на годината" на България за 2017 година. БГ Тайсъна винаги споделя интересни неща в интервютата си. Направи го и сега специално за читателите на БЛИЦ:
- Дани, честито! Пети си в анкетата "Спортист на годината", очакваше ли да бъдеш на по-предна позиция?
- Да, очаквах да съм в Топ 3, но нали знаете: очаквай неочакваното. Със сигурност ми трябва олимпийски медал, за да бъде по-нагоре в класацията. Ще направя всичко възможно да го завоювам.
- Изненада ли те това, че приятелката ти Розалия ти връчи статуетката?
- Наистина доста се изненадах. Не знаех, че организаторите на церемонията ще действат по този начин. Много се зарадвах, че точно Рози ме награди. Надявам се след време и двамата да вземем статуетки, но за първо и второ място. 
- Продължавате ли да тренирате заедно? Споделял си, че тя дори те е побеждавала в спаринги.
- Побеждавала ме е, когато й пусна. Какво да се прави, все пак е момиче. Продължаваме да поддържаме форма заедно.
- Ще качваш ли вече категорията, след като трудно влизаш до 52 килограма?
- Искам, много го желая вече, каня се от няколко години. Много ми е трудно, всеки път трябва да свалям килограми преди състезания.
- Преди последните излизания на ринга налагаше ли се да гладуваш, за да си под 52 кг?
- Гладувам откакто се помня. Никога не съм имал възможност да хапвам и пийвам преди състезание. Винаги съм гладувал. И както казват останалите боксьори - мизерия. Аз обаче никога не съм мизерствал. Повечето боксьори говорят за глад и мизерия, но нещата не са точно така, както ги описват. Моят случай е показателен. Аз съм отдаден на този спорт, след като съм решил да се занимавам с бокс. Сам съм си избрал пътя и ще го измина.
- Ще участваш ли отново в профисериите?
- Тази година отново получих покана от "Френските бойни петли". На 16 февруари се качвам на ринга във Франция срещу италианец. Да, пак ще се бия за Франция. Веднага след мача се прибирам в България, за да участвам на "Странджата".
- Натоварената ти програма в началото на 2018 година явно няма да ти позволи да се отпуснеш по празниците?
- Със сигурност няма да се отпускам. А и като знам какви приключения пак ще ме очакват с тази категория. Но какво да се прави - рискът на професията е това.
- За церемонията "Спортист на годината" отново се наложи да бъдеш в официално облекло. Свикна ли вече да си с костюм?
- Свикнал е силно казано. Просто се старая да изглеждам добре. С боксовите ръкавици обаче ми е по-комфортно. Но не мога да си позволя да изляза пред камерите по време на официална церемония и да говоря както след като съм раздавал тукати.
- Какво се случи на благотворителния търг, в който бяха разиграни и твои ръкавици?
- Присъствах на него. Моите ръкавици бяха продадени най-скъпо - 1500 лева. Много съм щастлив, че успявам да помагам на хора, които имат нужда от средства, с които да могат да постигат мечтите си. Събраните средства на благотворителния търг в Ямбол отиват за спортисти и учени, за хора на община Тунджа. Събитието беше добре организирано и се събраха доста пари.
- В Ямбол защо не те избраха за "Спортист на годината"?
- Избран съм за боксьор номер 1 на боксов клуб Априлец (Бояджик), но в десетката на Ямбол не намирам място, защото съм селско момче. Не ме включват, тъй като не се бия за Ямбол. Не знам защо така мислят и разсъждават, но за мен не е проблем. Щастлив съм да се бия за община Тунджа, отколкото за хора, които не оценят това, което правя.
- Какво си купи с първата премия от бокса?
- Не си спомням вече, купил съм си доста неща. Взех си и автомобил с една от премиите.
- Караш Мерцедес...
- Да, доволен съм. Не е много скъп, но добре вози.
- Често изминаваш разстоянието между Ямбол и София. Позволяваш ли си "да го настъпваш" по магистралата?
- О, не. Шофирам разумно, не вдигам високи скорости. Преди две години, когато взех шофьорска книжка, обичах да карам по-бързо, но вече не е така. А и да не забравяме, че Господ няма да ни пази винаги.
- Какво си пожелаваш за 2018 година?
- Най-вече здраве. Нека всички българи сме здрави и щастливи. Пожелавам си и само победи. Тук е момента да благодаря на президента на БФБокс Красимир Инински, на треньора Жоел Арате, на спортния министър Красен Кралев, на телевизия СКАТ, на Българска армия, на масажиста бате Жоро Иванов, на Валентин Поптолев, на личните ми треньори Димитър и Тодор Мутафови, както и на цялото ми семейство. Весели празници на всички!
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
