Шампионатът в Moto GP е пълен с неизвестни при отсъствието на доминатора от последните години Марк Маркес. Контузията на испанеца предостави златен шанс за неговите конкуренти. Маркес обаче се надява да се върне на пистата още този сезон. Как се възстановява и кога ще го видим отново върху мотоциклета – отговорите дава звездата в интервю, излъчено в предаването „Код Спорт“ по ТВ+.
За висшата класа на мотоциклетния спорт Марк Маркес е това, което е Люис Хамилтън за Формула 1 през последните години. Един изключителен състезател и сериен шампион, който е абсолютен хегемон на пистата.
Със своите шест спечелени титли в последните седем сезона в Moto GP той буквално уби безпощадно конкуренцията и се превърна в машина за победи. В началото на сезона Маркес се контузи тежко в старта на домашното за него състезание за Гран при на Испания в Херес. Наложи се да претърпи операция на счупената си ръка след падане с мотоциклета и затова отсъства от състезанията. Ето защо настоящият сезон в Moto GP е изключително оспорван и интересен. При отсъствието на серийния шампион в кралския клас на мотоциклетизма цари голяма интрига около това кой ще успее да спечели титлата. Ясно е едно – ще има нов шампион, който този път няма да се казва Марк Маркес.
Испанският пилот е роден преди 27 години в град Сервера недалеч от пистата Каталуня. Неговите родители са запалени по моторните спортове и през уикендите често са изпълнявали функциите на маршали на пистата. Малкият Марк е едва 4-годишен, когато получава от своите родители като подарък първия си мотоциклет. Като тийнейджър той осъществява големия пробив. На 17-годишна възраст испанецът става световен шампион в клас до 125 кубически сантиметра с мотоциклет на КТМ. След това преминава в Мото 2, където също печели световната титла с рекордните и досега девет победи в рамките на един сезон.
Успехът го изстрелва в най-висшата лига на мотоциклетизма – Moto GP. Маркес подписва договор с Хонда, като замества двукратния световен шампион Кейси Стоунър и става съотборник на своя сънародник Дани Педроса. Това е началото на една златна ера както за Маркес, така и за Хонда. Пилотът показва забележителни качества като за новобранец. Той е по-бърз не само от съотборника си Дани Педроса, но и от величия като Валентино Роси и Хорхе Лоренсо. Още във второто си състезание в Moto GP испанецът финишира първи на пистата в Тексас и така се превръща в най-младия победител в историята на Moto GP. Тогава той е на 20 години и 63 дни. Няколко месеца по-късно Маркес става и най-младият шампион в този клас за всички времена.
От 2013 година до днес само един пилот е успял да измъкне веднъж титлата от ръцете на Маркес и това е Хорхе Лоренсо през 2015-а. Във всички други сезони Марк неизменно става шампион, като досега има шест титли в Мото Moto GP, една в Мото 2 и една в клас до 125 кубически сантиметра. Въпреки че му се полага да кара с номер едно, той предпочита да се състезава с номер 93 заради годината, през която е роден – 1993-а. За отбора на Хонда вече кара и неговият по-малък брат Алекс Маркес, който вече има зад гърба си по една световна титла в Мото 3 и Мото 2. Двамата имат уникално постижение. През 2014 и 2019 година те спечелиха паралелно по една корона в своята дисциплина, което никога не се беше случвало в мотоциклетните спортове.
Върху екипировката и мотоциклета на Маркес може да бъде забелязан един мотив, който го съпътства през цялата му кариера. Това е изображението на мравка. В ранните години механиците наричат пилота мравката заради крехката му физика и ниското му тегло. Мравката е малко животно, но има силата да носи товар 100 пъти по-тежък от нейното тегло. И при Маркес има нещо подобно – като малък той също се е справял с ужасно тежките и мощни мотоциклети, при това с лекота. Сега обаче предизвикателството пред него е да се справи с тежката контузия и да се върне отново на върха след дългото лечение на счупената ръка. Испанецът е доказал, че е смел състезател, който не се бои да се впусне в каквото и да е предизвикателство – например да пришпори мотоциклета си на футболен стадион или на заснежена скиорска писта. Той обича авантюрите, но най-много обича да печели състезанията на пистата за Moto GP.
- Как се чувствате физически и психически след дългото лечение?
- От гледна точка на психиката ми беше много трудно в началото. Знаете каква беше ситуацията. Трябва да стоиш вкъщи и няма какво да правиш. Дните и дори часовете ми се струваха адски дълги. Но сега вече е различно. Имаме план, по който работим всеки ден. Правя две сесии физиотерапия. След това имам занимания във фитнеса с моя треньор. Тренирам лявата ръка, краката, след което и малко кардио тренировка. Затова мога да кажа, че психически вече се чувствам много по-добре. Моментите, в които страдам най-много, са през уикендите, когато има състезания. Не ми е лесно да стоя пред телевизора и да гледам как протичат всички тренировки и стартове без мое участие.
- Какво е състоянието ви в момента, след като се върнахте към подготвителния процес?
- Започнах да карам велосипед и да тичам. Да си призная – очаквах, че положението ми ще бъде по-лошо, след като прекарах четири-пет седмици само върху дивана, гледайки телевизия. В момента, в който започнах да тичам отново, още в първия ден се почувствах добре. Същото е и с колоезденето. Буквално всеки ден усещам как се подобрявам. Най-важното е, че движенията не ми създават проблем досега. Вървя напред крачка по крачка заедно с моя треньор Карлос. Той дойде да живее в моята къща, за да работим здраво всеки ден. Много внимаваме, защото трябва да правим точните крачки в точния момент.
- Липсват ли ви тренировките с мотоциклет?
- Всички тренировки ми липсваха. Но сега, след като се занимавам с физическа подготовка, карането на мотоциклета ми липсва още повече. Започвам да усещам, че скоро ще съм готов да се кача на седалката. Това е опасен период, защото когато усещаш, че си готов - искаш още, и още, и още. А не трябва да се прибързва, понеже е опасно.
- Наскоро видяхме, че тренирате със специални протектори. Продължавате ли да ги използвате?
- Да, наложи се да прибегнем до различни видове протектори. Особено в началото тренирах с много протектори – от рамото до пръстите на ръката. Сякаш целият бях гипсиран. После преминахме на по-специални карбонови протектори, които защитаваха ръката ми от лакътя до рамото. Виждали сте тези протектори в социалните мрежи. А сега вече, в нормалния живот, не използвам нищо с изключение на времето, когато тренирам. Когато карам велосипед, няма как да го правя, без да нося протектори.
- Кога смятате, че ще можете да се върнете към състезанията?
- Вече толкова месеци съм извън пистата и ми се струва безкрайно. В началото лекарите казваха, че ще ми бъдат нужни около три месеца. Опитах се да се вслушам в тяхното мнение и да следвам препоръките за лечение. Но ми се струва твърде дълго.
- Знаете ли кое ще бъде първото ви състезание, в което ще се завърнете на пистата?
- Не знам точно в кой момент ще се случи това. Знам само, че съм много близо до това да се кача пак на мотоциклета. За мен това е най-важното нещо сега.
- В едно от последните състезания в Мизано вашият отбор Хонда беше много близо до първите места. Как виждате съотношението на силите в шампионата?
- Нашият отбор на Хонда е в много трудно положение точно в този момент. Разбира се, аз осъзнавам, че съм важен за отбора. Усещам, че можем да постигнем много добри резултати. Но е нормално да изгубим ритъм и да объркаме посоката, когато аз съм принуден да гледам отстрани, а другият пилот е абсолютен новобранец. Логично е това да се случи. Новобранецът има нужда от време, за да се адаптира. А другият пилот, който между другото е мой брат, се развива добре. В някои от последните тестове двамата дават добри знаци за бъдещето. Виждам, че и моят брат Алекс, и Такаки Накагами показват напредък. Те заемат шесто и седмо място в генералното класиране, което е добър резултат за тях.
- От 2013 г. насам вие спечелихте шест титли, а сега отборът ви изживява труден период. Много хора използват това и отправят нападки, че нито стратегията ви, нито мотоциклетът ви е достатъчно добър. Вие какво мислите?
- Сега имам време и съответно възможността да чета всичко, което излиза по тази тема. Ако вземете последните десет години, ще видите, че Хонда следва най-добрата стратегия. Неслучайно имаме спечелени най-много индивидуални и отборни титли. Убеден съм, че нашият отбор свърши страхотна работа през тези години. Случва се на всеки конструктор да изпита трудности в продължение на един сезон или повече. Мисля, че точно това преживяваме сега. Всеки мотоциклет в Moto GP има собствен характер и особености. Необходимо е пилотите да се адаптират към него. Това е стратегията на Хонда както в нашия шампионат, така и в шампионата до 500 кубически сантиметра. Когато говоря с колегите пилоти, виждам само потвърждение на тази теза. Хонда създава един добър мотоциклет, но пилотът трябва да е на 100 процента подготвен. И когато настъпи здраво газта, когато получи усещането, че владее машината, тогава става наистина ужасно бърз.
- Как виждате надпреварата през този сезон? Борбата за титлата продължава да е непредвидима и много оспорвана.
- Отвън изглежда странно, защото сякаш никой не иска да стане шампион. Трудно е да се разбере, че няма кой да застане убедително на върха. Може би само състезателите разбират защо се получава така. Този сезон е различен. Обикновено когато побеждаваш, всичко е наред и нещата са фантастични. Но когато настъпят промени, както е сега, за състезателите не е лесно да се ориентират – дали да атакуват, дали да се защитават и как да подходят в определени ситуации. Особено трудно е за онези, които са на първото място. Тези зад тях знаят какво да правят – трябва да атакуват и да изпреварват, защото няма какво да губят. Това им дава увереност. Но този, който е начело в дадения момент, започва да изпитва съмнения как да постъпи в ситуацията. Затова повтарям, че е много труден този сезон.
- Какво мислите за последните състезания в календара на трасето като Портимао?
- За мен Портимао щеше да бъде много интересно състезание за финал на сезона, особено ако аз имам възможност да
карам там. Много се надявам. Преди много време, през 2012 година, там съм правил тестове в Мото 2. Спомням си пистата, защото много ми хареса. Има хубави изкачвания и спускания, тъй като следва естествения ландшафт на района. Красиво е и доставя удоволствие да се състезаваш там.
- За финал какво ще кажете на многобройните си фенове?
- Получих от вас много и страхотни съобщения. Непрекъснато чета вашите въпроси. Питате ме кога ще се върна. Не знам. Наистина не знам. Надявам се да се състезавам пак възможно най-скоро. Усещам, че това ще се случи в близкото, а не в далечното бъдеще. Това е нещо хубаво за мен. Нека да изчакаме и да видим. Благодаря на всички, които не спират да подкрепят мен и отбора. Искам да ви кажа – бъдете спокойни, аз и Хонда ще се върнем на върха!