Бившият италиански футболист Ариедо Брайда, който в момента е член на техническата комисия на Барселона и отговорник за международните отношения на клуба, даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт" по „ТВ +“. Една от най-влиятелните фигури в света на футбола говори за работата си в Барса и за дългите години, прекарани в Милан.

- Мистър Брайда, 28 години бяхте спортен директор на Милан, сега сте в спортно-техническия щаб на Барселона. Каква е точно функцията ви?
- В Милан бях спортно-технически директор доста дълго време и се занимавах с всички трансфери на играчи за първия отбор, но и с футболисти за останалите формации. Върших това много години - цели 28, както казвате и вие. Днес ролята ми в Барса е малко по-различна. Работя като скаут за чужбина, международен съветник, отговорник за международните отношения. Работата ми е да съветвам клуба да намери точните футболисти, които са нужни за голям отбор. По мое време Милан също бе супертим. Но сегашният състав на Барса има невероятни шампиони в състава си.

- По вашето време станаха десетки гръмки трансфери - от Ван Бастен, Гулит през Савичевич и Бобан до Кака и Шевченко. Кой от тези трансфери ви струва най-много нерви?
- При всеки трансфер има някакъв проблем. Но с Франк Рийкард имах особено големи главоболия. Беше доста сложно, защото точно когато подписвахме договора със Спортинг (Лисабон) на стадиона дойдоха фенове, които недоволстваха срещу нас заради трансфера. Аз винаги мисля първо за клуба, за играчите и в онзи момент, вече взех подписания договор и си го вмъкнах в панталона! Така беше сигурно, че оттам няма кой да ми го вземе! С много от състезателите останах приятел! С Бобан, Савичевич и други... Чувам се с тях, понякога даже и се виждаме. Ван Бастен също го чувам. С Кака дори говорихме съвсем наскоро по телефона. Все играчи, с които имам прекрасни отношения и такива ще си останат и занапред. Шевченко? Интересен бе и неговият трансфер. Да! Вече го бях гледал и много ми беше харесал. Виждах в него силен състезател, съвсем подходящ за Милан. Самият той се намираше в особено силен период, играеше прекрасно. Така с Адриано Галиани решихме да отидем да го гледаме на живо в Киев и пътувахме за един мач с Панатинайкос от Шампионска лига. В онази вечер обаче, Шевченко сякаш не бе на терена. С Галиани и сина му, който също бе там, се споглеждахме и той накрая ми каза: "Но този не се среща с топката! Не прави нищо цял мач..." Аз обаче го убеждавах: "Виж, Галиани, така е при футболистите, понякога играят добре, понякога – зле. Но ще видиш, че този е подходящият за нас!". Галиани направи гримаса, но все пак ми се довери и го взехме. Беше страхотен удар! Шевченко стана вторият най-добър реализатор в историята на Милан! Имахме тогава и други фамозни играчи като Тиаго Силва, Джордж Уеа. В онзи период имахме късмета и способността да бъдем на високо ниво и да привличаме наистина големи шампиони, но и държа да го кажа, големи мъже и страхотни личности!

- Имате ли любимци сред тези десетки мегазвезди, с които сте работил?
- Доста трудно е да се каже… Но, все пак, ще ви разкрия - Франк Рийкард. Когато спечелихме Купата на европейските шампиони във Виена срещу Бенфика, той отбеляза гол и го посвети на мен. Това ме направи особено щастлив. Да ти посветят гол, за всичко онова, което си направил за някого... С Ван Бастен, както ви споменах, имам прекрасни отношения. С Кака често се чуваме по телефона. С Бобан, също. Когато нещо не вървеше с него, Капело му казваше: "Отивай при баща си!", като визираше, разбира се, мен. Прекрасни са ми отношенията и с Деян Савичевич, той е семеен приятел! Винаги му казвах: "Твоят син, Владо, ще го направим футболист, ще стане играч, ако рита като теб!". Шегувахме се. Прекрасни отношения с всички, наистина много звезди и реално не е имало никакво особено отношение специално към някого. С Шева също напоследък се чувахме доста, защото той сега кара треньорски курсове и имаше нужда от помощ. И аз му казах: "Виж сега, ще дойде момент, в който ще поемеш националния тим на Украйна и ти ще ме вземеш при себе си като съветник, а аз няма да те подведа!". Шеги и с него, чудесни взаимоотношения!

- Имало ли е вариант някога да вземете българин в състава си, примерно след Мондиал'94?
- Винаги сме имали поглед върху целия европейски пазар, включително и българския. Помня, че следях много Любо Пенев. Беше силен нападател, който ми харесваше, в последствие стана и треньор на националния ви отбор. Спомням си и за Христо Стоичков. Дълги години в Милан по Коледа организирахме един благотворителен мач. Канехме и актуалния носител на "Златната топка", който привличаше вниманието, водеше много публика на стадиона. И когато Стоичков получи "Златната топка", дойдох да го взема оттук, от Барселона, с личния самолет на Силвио Берлускони. Летяхме и до София, после обратно до Барселона. Със Стоичков се чуваме също често. Последния път беше преди броени дни, когато ми звънна за номера на Гатузо: "Трябва ми телефонът му, организирам един мой мач и искам да го поканя.", каза Стоичков. Имам връзка с хора из целия свят, Бразилия, Аржентина, навсякъде. Повече от 30 години съм в бранша и поддържам отношения с целия футболен свят: агенти, спортисти, президенти.

- Вие сте основният двигател за евентуално привличане на Пол Погба в Барселона, но от другата страна на барикадата е неговият ексцентричен агент - Мино Райола, който е "акула" в бранша. Как ще се справите?
- При преговори винаги е трудно. В последните години нещата станаха още по-сложни. С Мино Райола сме в прекрасни приятелски отношения, познаваме се от много години и дори на Коледа си разменихме благопожелания за празника. Той винаги е имал важни играчи като Погба, Ибрахимович и други от сериозен калибър. Понякога с него се "играе трудно", защото съзнава, че представлява наистина класни  футболисти. С Погба операцията е  сложна. На теория е възможно, но на практика? Честно да ви кажа - не знам.

- Случва се директорите да имат конфликти с треньорите, вие как работихте с величия като Ариго Саки, Фабио Капело, Карло Анчелоти?
-  Вижте, говорим за трима приятели, трима големи приятели! Да, не е изключено да има и момент на конфликт, когато мненията се различават по даден въпрос, но... Ето, с Анчелоти се чух преди малко, каза ми:  "Трябва да науча немски." Капело го чух вчера: "На 30 януари съм в Барселона, да знаеш!". Той в момента работи като коментатор за "Фокс Спорт" на "Скай" и ще е тук за мача ни с Атлетико (Мадрид). Отвърнах му: "Окей, естествено, че ще се видим!". Ариго е приятел, телефонира често, виждаме се в Милано, вечеряме заедно. Приятелството е основното! Ето, с Анчелоти сме играли заедно в Парма и ни свързва едно дългогодишно познанство и приятелство. А Капело е страшен симпатяга! Понякога обаче ги прави едни. Ето една такава история – идва за първи път Уеа и ходи малко така, с краката. В Италия казваме, че това е келнерска походка и Капело ми вика: "Ариедо, какъв е този, сервитьор?!". После обаче му стана един от любимците. Уеа го плени, защото беше голям футболист.

- Как овладяхте положението след загубения финал в Истанбул, в който Милан водеше с 3:0 на Ливърпул?
- Когато клубът е голям, силен, тогава се преодолява всичко! Но, ще го кажа, аз лично, след загубата онемях, не говорих една седмица. Бе тежко, но животът лекува всичко. Трябва винаги да се гледа напред, да се мисли за нещата, които ще се направят занапред. За делата, които ще свърша тук, например. И се надявам да направя важни неща тук и... със сигурност ще ги направя! Запомнете го!

- Как се промениха във времето преговорите за парите и за играчите? Реално ли е един футболист да струва 100 милиона?
- Пазарът е едно, а техническата стойност на играча е друго! Пазарът е винаги въпрос на пари. Защо? Защото днес клубовете разполагат с много средства, които идват от телевизионните права. Първата Шампионска лига, която спечелихме с Милан, реално бе победа само за слава. Днес, който спечели Шампионска лига, получава купища пари. Може да се достигне до 100 милиона евро. Разликата днес я прави телевизията!

- Казват, че Барса без Меси ще е просто един отбор. Така ли е?
- Със сигурност Меси е един изключителен играч, уникален, гений. Но трябва да кажа, че Барселона е силна, много силна  и като отбор. Меси е добавената стойност, но целият тим е стойностен – Неймар е силен, Суарес е силен, Пике е силен, Иниеста е страхотно силен, Дани Алвеш, Джорди Алба, Ракитич. Съжалявам, ако пропусна някого. Всички са чудесни! Но трябва да добавя и нещо много важно – треньорът също трябва да е много силен! В този клуб има една футболна философия, която мисля, че я няма в никой друг клуб по света. И работата на треньора и целия му екип също е много важна. Ако пък и имаш тези играчи, които са наистина адски добри и имат невероятна техника. Гледаш друг мач, на друг отбор и не е същото, защото футболистите му нямат тази техника, клубът няма тази философия!

- Помните ли, че в България се играеше трудно и имате ли български приятели?
- Лъчо Танев, мой голям приятел!

- Последно. За какво мечтаете в професията?
- Във футбола има едно нещо: човек не се уморява никога да побеждава! Вчера си спечелил и днес вече искаш да спечелиш следващата. Аз се надявам да успея да открия един млад играч, да го доведа в Барса и той да има голямо бъдеще. Освен тази, имам и други задачи, но това е моето голямо желание, което ще реализирам! В живота трябва да си вярваш и аз съм убеден, че ще успея в това! Не обичам да говоря за миналото, винаги искам да говоря за бъдещето! Казват, че който говори за миналото, е стар в главата. Аз не се чувствам стар и искам да мисля за моето бъдеще!
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ +