Президентът на Българската федерация по бокс Красимир Инински гостува в предаването „Код спорт“ по ТВ+. Когато зае този пост бе амбициран да направи нужните промени, за да може този спорт да тръгне по нов път и успя, защото в момента това е една от най-успешните родни федерации. Инински е бивш национал по бокс, победител в турнира за купа “Странджа”. Участник на световното първенство през 1993 година в Тампере и на европейския шампионат през 1996 година във Вейле. Петкратен шампион на България в категориите лека-полусредна и полусредна. Член е на Изпълкома на Европейската боксова конфедерация, член на комисията за развитие на младежкия бокс към Международната федерация (АИБА), заместник-председател на Българския олимпийски комитет.

- Краси, какви промени настъпиха в живота ти през лятото на 2011 година, когато прие предизвикателството да станеш президент на боксовата федерация? Тогава положението съвсем не беше цветущо…
- Кардинално се промени моят живот във всякакъв аспект. Никога не съм предполагал, че така ще се промени. Основател съм на Професионалната боксова лига, на професионалния бокс в България и тъй като там нямах нужната продукция – да идват боксьори от настоящата федерация, реших да се заема с по-кардинални промени и встъпих в поста президент на Българската федерация по бокс. 

- Потърси ли съвет от някой за това твое решение?
- Не. Обаждаха ми се много хора и ме питаха: „Защо не станеш?“ Казах си: „Защо пък не!“ и се кандидатирах.

- Не беше ли прекалено млад – на 38 години? 
- Да, може и така да се каже, но какво значение има. Важно е да искаш нещо със сърце и душа и да постигнеш целите си. 

- Основател и дългогодишен директор си на Професионалната боксова лига у нас. Доколко това ти помогна за новото предизвикателство?
- Няма значение дали е професионален бокс или аматьорски бокс. Боксът си е бокс. Или го носиш в сърцето си или не. Аз обичам този спорт, аз съм боксьор и живея за бокса. 

- По онова време като че ли имаше разделение на аматьорски и професионален бокс.
- Да, така е. Но когато ти си боксьор, не можеш да ги делиш. Боксът си бокс – няма аматьорски, няма професионален. Усилията, трудът, ангажиментите са едни и същи. 

- Наистина ли състоянието на федерацията тогава беше толкова лошо?
- Няма смисъл да се връщаме назад. Винаги съм се стремял да гледам напред, да променям нещата, да пиша история, да оставя нещо след себе си. Това е най-важното и смисълът на живота. 

- Най-трудното, с което се сблъска?
- Много ме мъчи негативизмът на хората. Стремиш се да променяш нещата, да ги правиш по-хубави и по-добри, но винаги се намира някой, който да те критикува. Изказва мнение без дори един камък да е преместил. Това ме мъчи най-много.

- С какво се зае първо, когато влезе в кабинета като президент на Българската федерация по бокс?
- Направих структурни промени. Най-важното за мен бе да удовлетворя самите спортисти. Спортистите и треньорите са най-важното нещо. 

- Имаме ли добри специалисти?
- Да, смело мога да кажа, че имаме добри специалисти. 

- И добри школи.
- Да, но има един малък проблем – свикнали сме да живеем с миналото. Светът се промени и трябва да гледаме напред. Ако лежим на тази кълка да мислим едно време какво е било, това е пагубно за нас.

- Работиш много за лоби в Международната федерация, защото се оказа, че напоследък боксът е един от най-субективните спортове като съдийски оценки. Повече или по-малко ощетяват днес българските боксьори на международния ринг?
- Не бих казал, че ощетяват точно българските, но лобито е едно от най-важните неща както в спорта, така и в политиката, във всеки един аспект от живота. Важно е да имаме присъствие и лоби в Международната федерация.

- Чувства ли се липсата на проф. Емил Жечев?
- Естествено. Този човек е направил огромни булеварди в бокса и неминуемо се чувства. Но светът се променя, боксът се променя, всичко се променя. Вече механизмите са съвсем различни. Колкото по-скоро се адаптираме към тях, толкова по-бързо ще имаме и нужните успехи. 

- Успешен ли е боксът под твое ръководство? Винаги след голямо първенство или турнир казваш, че българските боксьори могат повече.
- Не мога да дам оценка на себе си. Това трябва да го кажат другите хора, най-вече боксовото съсловие. Винаги изисквам и искам повече и повече. Винаги съм се стремял да удовлетворя всяко едно желание на треньор или състезател, за да се получи даденият резултат.

- Кога ще си доволен от представянето на състезателите ни?
- Никога няма да съм доволен, защото винаги ще искам още и още. Но нека бъдем реалисти. Това, което прави една малка България, не е никак малко. Трудът на тези боксьори не е никак малък. Ще съм доволен, когато съдийските решения са обективни. Не искам да се оправдавам със съдийството, но знам моите състезатели през какво минават, от какво се лишават и затова преживявам тези неща. 

- Големи ли са разликите в бюджетите на нашата федерация и на водещите страни в бокса?
- Ще ви дам пресен пример от европейското първенство в Харков. Азербайджан завърши с един сребърен медал, а дават 9 милиона долара на година. Паднаха им световни шампиони, медалисти от олимпиади. Спортът е много динамичен. Ние с нашия медал сме на пето място от 40 държави. Ние сме малка страна. От пет години нашите титуляри са едни и същи. Дори и аз да не съм президент, който и да дойде, пак ще разполага с тези спортисти. Аз съм длъжен да направя така, че тези спортисти да са обезпечени и да живеят нормално, за да могат да бъдат всеотдайни в работата си. 

- Някои федерации твърдят, че липсата на средства убива спорта ни.
- Не, смело мога да кажа, че парите са напълно достатъчни. Въпрос на менажиране. Не съм съгласен, че не стига финансирането. Напротив – има достатъчно средства. 

- Страната ни бе домакин на европейското първенство за момичета и девойки. Очаквано силно представяне на нашите състезателки. Какво е отношението на централата към българския бокс?
- Имат страшен респект към нас от организационна гледна точка, от добрите ни състезателки и състезатели. Друго не можем да желаем. 

- Как влияят тези победи на привличане на повече деца в залите? Превихме интервюта с Кубрат и Тервел Пулеви в техния център и се изненадахме колко много момичета тренират бокс.
- Винаги е хубаво да има водещи лица и лидери, които да повличат след себе си днешната младеж. Добре влияе. Всеки иска да бъде герой, да бъде забелязан, да бъде различен. Хубаво е това.

- Как гледаш на успехите на братя Пулеви на професионалния ринг?
- Гордея се. И не са само те. Например Даниел Асенов, който на 20 години е четири пъти европейски шампион. Братя Пулеви също. Не искам да подценявам успеха и на нашите момичета и девойки. Предстои ни европейско първенство за юноши в Албена. Въпросът е да се обръща внимание на малките звездички, които блещукат. За да изгреят, им трябва внимание, подкрепа, всеотдайност, да могат да разчитат на теб. Това е важното. 

- Изненадан ли остана от позицията на Даниел Асенов за инцидента в Асеновград? Той написа отворено писмо, в което каза, че трябва да се въведе ред и законност и че всички, които живеят в България са българи.
- Не, не съм изненадан, защото много добре познавам Даниел Асенов. Той е един наистина достоен българин и е много повече българин от много „българи“ и с труда, който полага и с начина си на поведение, и с лишенията и с това, че прославя България по цял свят. Чест му прави. 

- Вярваш ли, че Кубрат Пулев ще получи втори шанс да играе мач за световната титла?
- Искрено се надявам да получи шанс. Той е постигнал много в професионалния бокс, оставил е нещо след себе си, пише история. 

- Получаваш ли подкрепа от Министерството на спорта?
- Да, категорично. Тук е моментът да благодаря на министър Кралев, тъй като той е един от министрите, с които може да се говори, може да се обсъждат нещата, разбира проблематиката. Винаги намираме решения за едно по-добро представяне и реализиране на нашите спортисти.

- Боксът му е най на сърце от всички олимпийски спортове.
- Не бих казал. Той е доста спортен човек.

- Говоря като хоби.
- Той е бивш боксьор все пак. Тренирал е бокс и лека атлетика. А и боксът е един от най-мъжките спортове. За един министър добре звучи, когато тренира бокс. Боксът дава качества, които са дефицит на нашето общество. 

- Възхищавал ли си се на някой от големите ни шампиони? Кой е бил най на сърцето ти?
- На Серафим Тодоров, Ивайло Маринов, Кирков Киркоров… Още повече, че аз съм тренирал с тях. Бяха ми батковци. Със Серафим Тодоров винаги спяхме в една стая.

- Какво е усещането да си до такива звезди?
- Пътеводители и светлина. Искал съм да приличам на тях, да постигна техните резултати.

- Серафим Тодоров бе един от най-интересните ни гости – откровен, натурален и прям.
- Много сме близки. По лагери и състезания винаги бяхме в една стая с него. 

- Остава ли ти време за почивка?
- Трудно намирам време за почивка. Планирал съм след това европейско да отида на почивка. Да обърна внимание на семейството, тъй като винаги съм по състезания и на път. Не ми остава много време. 

- Вярно ли е, че децата ти работят?
- Да, разбира се. Работиха на европейското първенство, взимаха дейно участие. Разбира се не под мое командване. Има си мениджър, който ръководи цялото състезание и те бяха под негово подчинение. 

- Под твое ръководство са вкъщи?
- Да, там няма майка, няма баща. Там съм на работа и изпълняват стриктно всяко едно нареждане.

- Имаш ли цели за втория си мандат като президент?
- Разбира се. Искам да оставя нещо след себе си, искам да пиша история. Да си президент е много отговорно нещо, тъй като разполагаш с човешки души, променяш животи.

- Всички се обръщат към теб за съвет, за проблеми.
- Освен това от теб зависят съдбите на много деца, мъже, жени. Всичко зависи от теб. Променяш съдби, променяш животи. Това е много важно. Искам да съм безупречен в тази сфера. 

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+