Председателят на Съдийската комисия към БФС Виктор Кашай даде ексклузивно интервю за БЛИЦ TV. Той коментира впечатленията си от родните рефери и по-конкретно Никола Попов и работата му във финала за купата на България, в който Левски победи ЦСКА с 1:0. Кашай разкри и много интересен факт от личния си живот, с който малцина в България са запознати.

46-годишният унгарец има място в историята на футбола. На 35 години той става най-младият съдия, ръководил финал на Шампионската лига (победата на Барселона с 3:1 над Манчестър Юнайтед през 2011 г. на „Уембли“). Освен това Кашай е и първият рефер, отсъдил дузпа в турнир на ФИФА след използване на помощ от ВАР (на полуфинала на Световното клубно първенство през 2016 г. в полза на японския Кашима Антлърс при успеха с 3:0 над колумбийския Атлетико Насионал).

- Г-н Кашай, вече пет месеца сте ръководител на Съдийската комисия. В този период усетили ли сте поне веднъж наченки на корупция и задкулисни игри?
- Работя в България от няколко месеца и не намирам никакъв проблем и индикации за съдиите, тяхното поведение, честност и начин, по който взимат решенията на терена. Честно казано, тези въпроси не трябва да са към мен, тъй като БФС има отдел, който се занимава с интегритета на играта. Ако усетим някакви нарушения, мерките ще са драстични. Имаме нулева толерантност към такива прояви. Колкото до моята роля, тя е единствено да обучавам и да надзиравам работата на съдиите.

Toп Коефициенти за efbet Лига!

- А в Русия, когато също бяхте шеф на съдиите, имало ли е опити за подкупи?
- В Русия отделът по интегритет на играта работеше много стабилно и имаше няколко случая с проблем при етичното поведение на съдиите. Благодарение на строгостта на този отдел, те бяха разрешени бързо. Винаги има ситуации, при които се допускат грешки на терена като неправилно отсъдена дузпа или някакъв друг случай. Тогава говорим за чисто човешка грешка. Когато обаче има проблем с етиката на съдиите, тогава няма никаква толерантност.

- Кой определи съдията на финала за Купата между Левски – ЦСКА? Говори се, че сте вие. Каква оценка давате на Никола Попов за работата му в мача?
- Аз съм директор на съдиите в България и затова всички назначения в Първа и Втора лига са моя пряка отговорност. Имам асистенти, които ми помагат специално за назначенията във втора дивизия, но в efbet Лигата и купата на България, по специално за финала, аз взимам решенията кой да ръководи. Ролята ми е да бъда треньор на съдиите и е моя отговорност как те ще се представят на терена. Понякога не е лесно да намериш точния съдия за определен мач. Тук ситуацията е като във футболен отбор. Не винаги треньорите уцелват точните футболисти за дадени позиции. Като цяло се старая да поемам цялата отговорност върху назначенията. Колкото до Никола Попов, според мен той се представи отлично на мача. Показателно е, че никой след двубоя не говори за работата на съдията. Той доказа, че може да носи отговорност и е един много качествен български рефер.

- Как бихте оценили съдиите у нас по шестобалната система?
- Оценката ми е 4 и ще обясня защо. От една страна имаме Георги Кабаков, който е най-добрият български съдия и е с огромен международен авторитет, но ни трябват още фигури като него, най-вече на международната сцена. Трябват ни още млади и подготвени български съдии. Мога да кажа, че реферите в България са подготвени физически много добре и тази форма трябва да бъде поддържана, но на тях им липсва още обучение, повече насоки, инструкции и поощрение за работата по време на двубоите. Тук е и моята задача и моята мисия. Аз съм техен треньор и се старая да ги насочвам. Да подобрявам тяхната работа, да изкачваме стъпалата и да преминем от 4 към 5.

- Вие имате място в историята на футбола като първият съдия, отсъдил дузпа с използване на ВАР в мач на турнир на ФИФА. Помните ли конкретния случай?
- Разбира се, че помня този момент. Беше уникално изживяване за мен. При пристигането в Япония преминахме през едноседмичен семинар. Това беше нещо ново и много интересно. 26 години преди това ръководех мачове без помощта на ВАР и тогава за първи път можех да проверя дали съм отсъдил правилно ситуацията. Сега времената са различни. Имаме ВАР на разположение навсякъде, включително във всеки мач от българското първенство. Подготовката на съдиите вече е на съвсем друго ниво. Мога да прогнозирам, че след 5 или 10 години тази тема въобще няма да се обсъжда, а ще приемаме ВАР като нещо естествено в мачовете. Но да, това като цяло беше исторически момент не само за мен.

- Вие „за“ или „против“ ВАР сте?
- Абсолютно подкрепям използването на ВАР. Виждате, че постоянно има много ситуации. Давам пример с мача между Локомотив (Пловдив) и ЦСКА 1948, който се игра съвсем наскоро. Тогава в края на мача имаше удар на топката с ръка. Ситуацията беше трудна за преценка от съдията, но благодарение на ВАР беше отсъдена правилно. Това е смисълът на тази система. Всички тези инвестиции, включително на ниво европейското първенство, Шампионската лига, а и в българското първенство, се правят да подпомагат футбола, за да може съдиите да взимат максимален брой правилни решения в мачовете.

- Имате изключително богата кариера и на европейската сцена. Най-младият съдия сте, свирил финал на Шампионската лига. Имали ли сте куриозни моменти на терена и извън него?
- Имах 30-годишна кариера като съдия. Стартирах от най-ниското ниво. Бях съдия на детски мачове, след това работех на регионално ниво. Така, че имах много дълъг опит като съдия. Имах позитивни и негативни моменти. Интересно е, че съдиите помним повече негативните ситуации, тъй като те ни оставят в съзнанието и ни тормозят заради допуснатата грешка. Това е част от живота на един футболен съдия. Това беше първата част от живота ми. Сега вече отварям нова страница. Мога абсолютно често да кажа, че се гордея с кариерата си като съдия, а сега съм концентриран върху новите предизвикателства като ръководител на съдиите.

- Коя е най-голямата грешка, която сте допускали като главен съдия?
- Няма да ни стигне времето, за да разкажа за всичките ми грешки. Това което трябва да се знае е, че всяка грешка е болезнена за съдията, който е я допуснал. След края на мача той се прибира вкъщи, включва телевизора и гледа грешката. Тогава усещането е ужасно. Преди мач всеки съдия иска да се представи на много високо ниво и когато се стигне до ситуация, при която допусне греша, след това в рамките на ден-два се чувства ужасно. Така е и при футболистите, но това е животът на всички - футболисти и съдии, няма никаква разлика. Ако грешката е по-груба, последиците са по-тежки. Важното е човек да е силен, да се учи от грешките и да продължава напред.

- Коя е най-добрата оценка, която сте чували по ваш адрес и от кого?
- Получаването на наряд за мен е най-силният показател за доверието към един съдия. Когато получава назначения всяка седмица, това категорично говори за доверието на неговите ръководители в него. Така е и в големите асоциации - УЕФА и ФИФА. Разликата между един футболен отбор и екипа на съдиите е в това, че в отбора ежедневно се поддържа комуникация между треньора и футболистите, докато при нас е различно. Ние не си говорим всеки ден, тъй като сме прекалено много като бройка. Аз, когато бях съдия към УЕФА, не си говорих всеки ден с Пиерлуиджи Колина (шеф на съдийската комисия към УЕФА). Ситуацията е тотално различна. Най-добрият показател за един съдия да разбере дали си върши добре работата, е дали получава редовно назначения. Под мое ръководство в България има над 100 съдии и над 70 асистенти. По съвсем естествени причини е невъзможно да водя с тях ежедневна комуникация, но мисля, че задачата ми е съвсем различна и аз се старая да я върша по най-добрия начин.

- Знаете ли, че у нас съдиите често са ругани и обиждани. Така ли е в Унгария и по другите места в Европа?
- Навсякъде е същото. Съдийството е неблагодарна работа, винаги има критики към реферите, както в България, така и в Унгария, Испания и Франция. Напрежението е голямо и винаги някой се чувства ощетен. Според мен е невъзможно да се промени този подход към реферите като цяло. Младите, които искат да тръгнат по пътя към голямото съдийство, трябва са напълно наясно, че такава е средата на работа, такива са отношенията. Просто трябва да се приеме това. Работата е трудна, но при необходимото желание и мотивация ще успее въпреки тези постоянни критики. От друга страна, работата е много хубава и много интересна. Просто човек трябва да приеме тези негативни ситуации, които се получават понякога.

- През месец март изразихте увереност, че български съдия може да попадне сред реферите за световното първенство в Катар. Георги Кабаков остана извън финалната селекция на ФИФА, но там попаднаха съдии от доста екзотични места, както и три жени. Дали според Вас ФИФА не прекалява с политическите решения?
- Много сме горди, че Георги Кабаков беше сред 20-те проектокандидати от Европа за световното първенство, но трябва да бъдем реалисти и да признаем, че той нямаше големи шансове да попадне на Мондиала в Катар. Аз мисля, че самото му присъствие в предварителния списък показва неговия потенциал. Той е млад и трябва да знае, че е на прав път и след съвсем кратко време ще стигне елита на световното съдийство. Вече ръководи мачове на олимпийски игри и е в списъка на ФИФА. Както при отборите не много често 17-18-19-годишни футболисти получават често шанс да започват като титуляри, така е и при съдиите. Важното е, че Кабаков се развива и ние силно вярваме в него. Колкото до присъствието на съдии от екзотични държави на Мондиала, трябва да отбележим, че това е световно първенство и както във футболно отношение всички държави получават шанс да се класират, така е и със съдиите. Рефери от всички краища на света трябва да получат шанс да ръководят мачове на такова ниво. Да се върна на Кабаков, реалната цел пред него е Евро 2024. Той трябва да работи усърдно, за да го постигне. Силно вярвам, че България ще има съдийска тройка на европейското първенство.

- Ако разрешите, два лични въпроса – бихте ли ни казали нещо повече за вашето семейство и понаучихте ли някои български думи?
- Вероятно много хора знаят, че съпругата ми (б.ред – Каталин Кулчар) също е футболен съдия. Тя сега не ръководи мачове, тъй като е бременна и съвсем скоро ще имаме много специален момент в нашия живот - появата на нашето първо дете. Така аз ще стартирам една нова работа за мен - да бъда баща. Това ще бъде нещо специално. Колкото до българския език, в училище учих руски. Макар и да не става дума за същия език, все пак има някакви сходства и донякъде това ми помага да разбирам част от българската реч. Старая се да уча, особено термините, касаещи футбола. Мога да кажа: "правилата на играта", "от крак на крак", "играя", "бавя". Това са все футболни термини, които ползват съдиите по време на мач. Когато ми остава време, се старая да уча повече думи и да напредвам с вашия език.
ВЕСЕЛИН РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

Оператор: КАЛОЯН ГЕНЧЕВ

Снимки: ГЕОРГИ КОЛЕВ