Португалската футболна легенда Шимао Саброса гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е продукт на академията на Спортинг (Лисабон), дала на света Луиш Фиго и Кристиано Роналдо. Шампион обаче става с другия местен гранд Бенфика, където играе три пъти повече мачове и е още толкова по-обичан. Триумфира в Лига Европа като футболист на Атлетико (Мадрид). А колкото и да е странно - никога не печели трофей с Барселона. В националния отбор играе на финалите на две европейски и две световни първенства. В 85 мача заби 22 гола, като два са във вратата на великата Бразилия.

- Здравейте, сеньор Саброса! Мислите ли, че е възможно Португалия да направи един нов удар на световното първенство в Русия?
- Мисля, че е възможно след европейското, на което Португалия стана шампион, не толкова с най-добрия си футбол, а по-скоро с прагматизма си. Успяхме да стигнем до финала и там да победим. Напълно заслужено, защото този отбор знаеше кога точно е важно да вкара гол. Смятам, че Португалия отдавна заслужаваше да се поздрави с титла от голямо първенство.

- А преди началото на Европейското през 2016-та вярвахте ли, че е възможно Португалия да спечели титлата?
- Вярвах много в нашия национален селекционер, защото го познавам отлично. Успехът до голяма степен се дължи на дарбата да направиш един много сплотен отбор. Ролята на Кристиано като лидер също беше много важна. Между всички футболисти имаше истинско приятелство, а той беше пример за всички. Всички тези неща събрани на куп помогнаха на Португалия да стигне толкова далеч и да ликува като европейски шампион.

- Доколко Португалия зависи от Кристиано Роналдо?
- Разбира се, че зависи много. Той е най-добрият в света. Най-добрият португалски футболист от неговото поколение. Разбира се, имаме и други много качествени футболисти, които играят в големи клубове, като например Бернардо Силва, Уилиям Карвальо, Адриан, който сега се връща в Лестър, също и Жоао Марио, който отново спечели доверието на Уест Хям... Много млади и качествени играчи, които носят голяма надежда. Дали обаче ще стигнем далеч? Световното първенство е много различно от европейското! Много по-трудно е, а и конкуренцията е жестока. Всичко е възможно. Португалия сега просто мечтае за удар и на мондиала.

- Какъв човек е Роналдо извън терена?
- Много дълго време съм съжителствал с него. Впечатленията, с които остават хората, когато е на терена, са за много сериозен човек. На лидер, който винаги иска да печели и лесно се сърди. Но това няма нищо общо с истинския Роналдо. Този, когото неговите съотборници познават. Извън терена е много весел и забавен. Винаги измисля страхотни шеги и много се смеем. Понякога дори е прекалено скромен човек за мегазвезда, каквато е. Но пък винаги е забавен.

- Постоянно го сравняват с Меси. Вие кого харесвате?
- Това е една вечна битка на двама гиганти. Една година Меси печели награда, на следващата Кристиано. Това е прекрасно за всички нас, които обичаме футбола, защото е истинска привилегия да живеем във времето на двама страхотни футболисти. Дано още дълги години да играят и двамата на топ ниво, за да правят хората щастливи. Някои харесват повече Кристиано, а други предпочитат Меси. Надпреварата между тях е много полезна за футбола. Кой ще вкара повече голове, кой ще спечели повече титли, кой ще направи повече асистенции... Това е най-хубавото, което може да се случи на футбола. На мен ми харесват и двамата. Кристиано е машина! Това е човек, който работи неуморно всеки ден. На тренировките винаги идва първи и си тръгва последен. Меси пък има вродени качества. Природата му е дала всичко и не трябва толкова да работи. Харесват ми и двамата.

- Колко време още мислите, че Роналдо ще играе на това високо ниво?
- Мнението ми е, че Кристиано, благодарение на физиката си, на здравословния живот, който води и на начина, по който се пази, ще е на върха поне още 3-4 години. Неговите тренировки започват сутрин в Реал (Мадрид) и после продължават в домашните му фитнес и басейн. И този график на работа го прави железен.

- Играл сте 12 години в националния отбор на Португалия. Как преживяхте загубата от Гърция на финала на европейското?
- Да, бях там през 2004 година... Загубихме финала с Гърция и ни беше много трудно, много тежко. Но го надживяхме и след това на световното през 2006-а стигнахме на полуфинал, в който загубихме срещу Франция на Зинедин Зидан. Истината е, че на мондиала се представихме много по-добре и тогава имахме един наистина страхотен национален отбор, в редиците на който блестяха Фиго, Руи Коща, Деко, Маниш, Паулета, аз. Играчи и звезди с много тежест в европейския футбол, но за жалост така и не успяхме да ликуваме с титла.

- Играл сте и с Роналдо, и с Луиш Фиго. По какво си приличат и по какво се различават?
- Фиго беше моят идол като дете. А по-късно бе и мой съотборник и в Барселона, и в националния отбор. Станахме добри приятели. Невероятен човек и футболист. Спечели Златната топка във време, когато футболът беше различен. Имаше много повече играчи на върха: Фиго, Зидан, Ривалдо... На сцената се изявяваха наистина много играчи с реални претенции за „Златната топка“. А днес това са само Меси и Роналдо. Само двамата водят тази битка. Неймар се доближава, но още е доста далеч зад тях. А за мен Фиго винаги ще бъде номер едно в играта един на един. Той не вкарваше толкова много голове като Кристиано. Когато Роналдо изгря, успяваше лесно да преодолява защитниците, но сега не е като преди. Сега той живее, за да вкарва голове. Разликата между двамата е, че Кристиано вкарва много повече голове от Фиго, но пък Фиго през цялата си кариера запази маниера си на игра, докато Кристиано се промени много. Двамата са безценни за Португалия. Фиго стана легенда за страната ни след ерата Еузебио, като спечели „Златната топка“ и разнесе футболната слава на Португалия в целия свят.

- Как феновете приеха това, че сте играл за Спортинг, а след това за Бенфика?
- Играх първо за Спортинг, после преминах в Барселона, а при завръщането ми в Португалия ме привлече Бенфика. Има голямо съперничество между двата клуба – Спортинг и Бенфика. Първите две години в Бенфика бяха наистина сложни за мен. Някои фенове направо искаха да ме убият, защото отидох във вечния съперник след като още от дете бях играл в Спортинг. Беше много сложно, но като минаха първите две години, нещата се поуспокоиха. Тези две години обаче бяха много трудни за мен.

- През 1999 г. Барселона ви купи за много сериозна сума. Какво означаваше за вас този трансфер?
- Да, така е. Бях на 19 години и имах мечта да играя с Фиго, защото беше моят идол. Първата година бе трудно да намеря място в отбора, защото играеха Фиго на дясното крило и Ривалдо на лявото, а в тима беше и холандецът Клуйверт. Нормално – двамата най-добри в света по това време бяха на терена за Барса. Така че приех първата година като обучение. Тренирах с Фиго, Гуардиола, Луис Енрике, с братята Де Бур и научих много. Двете години, които прекарах в Барселона се оказаха най-важните в кариерата ми на футболист. Там израснах. Научих много за движението по терена, за футболната тактика и анализирах техния специфичен почерк на игра. Това ми помогна много за бъдещето и станах нещо много по-различно от това, което бях преди да отида там.

- Една година след това Фиго избра да отиде от Барселона директно в Реал (Мадрид). Как вие приехте един от най-шокиращите трансфери във футбола?
- Никой не можеше да повярва, че това се е случило. Фиго бе идол за Барселона. Направи една наистина впечатляваща година в каталунския гранд. След това се случи трансферът. Беше много драматично за клуб като Барселона да загуби най-добрия си играч, своята най-голяма звезда. Ние, футболистите го приехме обаче като нещо, което се случва във футбола. Много рядко, но го има в картите. И ние като професионалисти трябва преди всичко да защитаваме цветовете на клуба, в който играем. Всеки някога, за добро или за лошо, трябва да вземе подобно трудно решение в живота си. Сигурен съм, че Фиго и до ден-днешен съжалява за избора си, но истината е че тогава го виждах щастлив. А когато срещаш твой съотборник и приятел щастлив, всичко останало няма значение. Нищо, че играе в противниковия отбор срещу теб. Това все повече е нормално в професионалния футбол.

- Вкарахте гол в едно от най-паметните за историята Ел Класико. Мачът, в който Фиго се върна за първи път на „Камп Ноу“, но вече с фланелката на Реал и го замериха със свинска глава и бутилки с уиски…
- Да, това беше първият му мач в Барселона след преминаването в Реал. Уникален мач! Валя дъжд през цялото време. Стадионът беше препълнен. Имаше толкова много публика и тя беше толкова шумна, че не можехме да чуем свирката на съдията. Разигра се страхотно Ел Класико. Показахме много добра игра. Със силния си характер Фиго успя да изтърпи всичко, но ние победихме. Първи вкара Луис Енрике, а аз забих втория гол. Бяхме много щастливи, защото за Барселона най-важното е да победи Реал“. Знам, че тогава Фиго изигра най-трудните 90 минути в кариерата си. Той обаче има много силен характер и успя мъжки да понесе всичко.

- Защо по онова време Барселона не успя да постигне големи успехи? Една година преди вас си беше тръгнал Христо Стоичков. Дали може да се каже, че вие бяхте неговият заместник там?
- Никой не може да замени Стоичков! Той е една от големите футболни легенди. Не можеш да намериш никога заместник на такъв играч. Идол в Барселона! Хората там го боготворят! Липсваше им много. Като играч той имаше невероятен изстрел с левия крак и неповторим хъс. Няма футболист, с когото можете да го заместите.

- След Барселона искахте да се върнете в Спортинг, но отидохте в Бенфика. Как стана това?
- Спортинг не искаше да ме купи, защото преминаването в Барселона беше мое решение, а не на клуба. А пък от Барса ми казаха, че ако искам да си тръгна оттам, те трябва да ме продадат. А точно в този момент Спортинг нямаше достатъчно пари, за да ме купи и искаше каталунският тим да ме преотстъпи. От Барса обаче им отказаха и им заявиха в прав текст - или ще ме купят или няма да ме пуснат. И тогава Бенфика излезе на сцената и извади пари за мен. А аз само исках да продължа кариерата си и да се наслаждавам, играейки футбол. Трябваше да подпиша с Бенфика и го направих.

- После обаче бързо станахте капитан на Бенфика, а с ваш гол срещу Порто, тимът спечели първата си купа след осемгодишна суша. Какво беше усещането?
- Бихме Порто, който само няколко дни след това спечели Шампионската лига след финал срещу Монако. Моуриньо им беше треньор. Ние ги победихме с 2:1 и четири дни по-късно те триумфираха в Шампионската лига. Истината е, че тогава имаха страхотен отбор начело с Моуриньо и с играчи като Деко, Маниш, руснакът Алейничев и много други. Това, че дни по-късно вдигнаха трофея на Шампионската лига, прави победата ни над тях още по-сладка. След дълга суша Бенфика успя най-накрая да спечели титла и оттам вече започнахме да побеждаваме наред.

- Вие вярвате ли, че Бенфика е прокълнат в големите европейски финали?
- Така говорят хората. Играха два финала на Шампионска лига и ги загубиха. Да стигнеш до финала на най-престижния турнир винаги е постижение, но те продължават да не могат да спечелят трофея. Това че винаги са много по-добри от съперниците си, но все не могат да победят, кара хората да мислят, че наистина изгонения треньор Бела Гудман ги е проклел. Футболът е такъв. Хората, които си мислят, че може да съществува черна магия зад тези неуспехи, преувеличават. Аз не вярвам в това. Просто точно тази непредвидимост е едно от най-хубавите неща на футбола. На терена излизат 11 срещу 11 и този отбор, който е по-добре подготвен, има повече късмет или използва по-добре възможностите си, печели. Това е.

- Бяхте в Атлетико (Мадрид) като следваща дестинация.
- Тогава Атлетико имаше много добър проект и за него искаха да ангажират много силни играчи. Заедно с мен дойдоха Форлан, Рейес, Фаузи... Бяхме много добър отбор. Пробихме в Шампионска лига, спечелихме Лига Европа, както и Суперкупата на Европа. Тогава общо взето започна възходът на Атлетико. В клуба се смениха структурите и започна да се работи върху проекта за превръщането му в европейски гранд. Когато зад един отбор стои такъв солиден проект и организация, е много по-лесно да се работи.

- Говорихте за тези два финала, които спечелихте. Как ги видяхте през вашите очи?
- Първият финал беше срещу Фулъм. Знаехме, че имаме по-добър отбор, но това не е достатъчно - трябваше да изиграем мача и да победим. Спечелихме с 2:1 и това бе много важен успех за Атлетико, защото от много години клубът не бе печелил нищо в Европа. После играхме за Суперкупата срещу Интер. Моуриньо вече не беше треньор там, а го беше заменил Рафа Бенитес. Играхме в Монако и направихме един наистина страхотен мач. За мен това беше началото на новия голям Атлетико.

- Избрахте Бешикташ след това…
- Бернд Шустер беше треньор на Бешикташ. При него беше и Гути. Именно те двамата ми се обадиха и ми казаха: „Трябва да дойдеш тук и да ни помогнеш!“. Изкарах две прекрасни години. Спечелихме турския шампионат. Да, наистина две уникални години. Феновете в турския футбол и по-специално тези на Бешикташ са невероятни.

- Спортинг – Бенфика, Барселона – Реал, Бешикташ – Галатасарай – кое дерби е най-интересно?
- Бенфика – Спортинг не е като Ел Класико! Дерби е разбира се, но не е толкова популярно в света. Но това са двете ми любими дербита: Спортинг – Бенфика и Барселона – Реал (Мадрид).

- Последната ви дестинация в Европа беше Еспаньол. Като че ли съдбата продължава да ви праща в градския съперник на клуб, в който преди това сте играли...
- Така е, но съм длъжен винаги да подхождам като професионалист. Докато бях в Турция реших, че трябва да се преместя някъде малко по-близо до Португалия , за да мога да виждам семейството си. И както Шустер ми се обади, за да ме викне да помагам в Бешикташ, така с мен се свърза Маурисио Почетино, който сега е треньор на Тотнъм, за да ме покани да играя в неговия Еспаньол. Така че се възползвах от предложението и играх две години. И там приключи кариерата ми на футболист в Европа.

- Съвсем накрая отидохте в Индия. Как беше там? Знаете ли, че там игра един българин - Димитър Бербатов?
- Да той беше в... Как се казваше този отбор? Керала. Да, Керала. Индия е много любопитно място. Познавах собственика на клуба, където играх. Един от собствениците, който е доктор и ми е приятел. Ортопед, живеещ в Дубай. Един ден ми се обади и ми каза: „Трябва да дойдеш да ни помогнеш! В Индия моят отбор започва битка в Суперлигата.“ Така да се каже отидох там на приятелски начала. Но наистина ми хареса много. Тогава беше само за три месеца. Сега, разбира се, шампионатът там е доста по-дълъг. Тези три месеца бяха много хубави и изживях невероятни неща. Успях да предам опита си на индийците. Там имат голяма нужда от това, за да вдигнат нивото на футбола си. Така че тези три месеца бяха прекрасни за тях, за да научат от мен, каквото мога да им покажа. А за мен беше чудесно да се запозная с уникалната Индия и нейната култура. И от това, което видях мисля, че местната Суперлига ще има голям успех в бъдеще.

- Освен Стоичков и Бербатов, имате ли и други впечатления от българския футбол?
- Да, имам. Когато подписах с Атлетико (Мадрид), там беше моят приятел Мартин Петров, който после отиде в Манчестър Сити. Разбира се, ние си останахме приятели. Точно когато подписах с Атлетико, той беше там и се възстановяваше от една контузия. После замина за Манчестър, а по-късно съдбата реши да играем пак заедно, но в Еспаньол. Разбира се, най-известните са Стоичков и Бербатов. А пък с Петров играхме заедно. С нашия национален отбор съм играл няколко пъти срещу България. Знам, че имате добри играчи и трябва да получат шанс, за да могат да покажат качествата си в големите европейски отбори.

- Последен въпрос. Мислите ли за треньорска кариера?
- Преди дори не бих и помислил. А сега съм в Спорт ТВ – португалски спортен канал, който показва елитните шампионати на Европа. Водя спортна програма, която се излъчва всеки понеделник и в която правя интервюта с мои футболни приятели. С Кун Агуеро, Диего Коща, Давид Луис, Бернардо, Ренато... Подобно е на програмата, която има Стоичков в Маями.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+

Саброса говори ексклузивно и пред един от идолите си – Христо Стоичков за ТВ гиганта „Унивижън“.

- Шимао, наистина е голямо удоволствие да бъдем с теб в Русия. Само след няколко месеца ще бъдем тук отново за световното първенство. Какво мислиш?
- Удоволствие е да бъдем заедно. Знаеш колко много те ценя и какви приятелски чувства имам към теб. Времето до световното ще мине много бързо. Португалия мечтае за това световно първенство. Всички португалци също. Да се паднем в една група с Испания е наистина куриоз, защото и двете страни не искаха да се срещнат с другата толкова рано – още в групите. Истината е, че както Португалия, така и Испания имаме много добри национални отбори в момента, с много добри играчи. Очаквам голяма битка за първото място в групата. Мисля, че и двата отбора ще продължат напред, без разбира се да подценявам другите два тима в групата. Но Португалия и Испания са длъжни да продължат напред.

- На това световно са Германия, Испания, Португалия, Бразилия, Аржентина... Има ли фаворити?
- Мисля, че на всички световни първенства фаворитите са винаги едни и същи. За разлика от европейското. Там Португалия не беше фаворит да спечели, но го направи. Истина е, че на него нямаше супер атрактивен футбол от наша страна, но отборната ни игра беше невероятна. Мисля, че в съвременния футбол може да имаш двама или повече супер играчи, които да могат да ти спечелят някой мач, но това не важи за цяло едно първенство. Португалия издържа на всичко със силен отборен характер, с Кристиано или без него... Накрая всичко се получи добре. Например Аржентина има Меси, но той все още не е спечелил нито една титла с националния си отбор. Те ще дойдат с голям футболен глад и жажда за победа. След това идват и Испания, Франция... Все големи отбори. Никога не трябва да забравяме и Бразилия. В момента отново са футболна супер сила. В края на краищата мисля, че ще победи отборът, който е най-компактен и в който има добра и приятелска атмосфера, за да могат звездите като Кристиано, Меси, Неймар да покажат най-доброто от себе си. Мисля, че един отбор трябва да носи на раменете си такива играчи, за да могат те да изпъкнат. За да могат те да решават изхода на мача, зад гърба си трябва да имат един солиден отбор. Кристиано, Меси и Неймар са големи звезди, но без отбор зад себе си, са обречени на неуспех.

- Познаваш добре португалския футбол. Има доста мексиканци, които играят в португалското първенство. Какво мислиш за тези мексикански играчи, които са в Порто, Бенфика?
- Истината е, че са добри. Хименес е в Бенфика, в Порто има един мексикански централен защитник и е много добър. Беше и Ектор Морено, но той подписа със Селта (Виго) в Испания, Чичарито също, Гуардадо, който сега е в Бетис... Следя всички и в испанския, и в португалския шампионат. Много добри единици. Мексико има добър национален отбор. Хем имат млади играчи с голямо желание за игра и победи, хем и опитни футболисти. Смес от младост и опит, които дават едно наистина добро качество. Мисля, че Мексико има възможност да стигне далеч с тези добри играчи. Например в Бенфика играе Хименес. Не е твърд титуляр, но винаги когато излезе на терена дава всичко от себе си и вкарва голове. Играе малко, защото системата на игра в Бенфика се промени: преди играеха с двама нападатели, а сега само с един. Жонас, който преди играеше във Валенсия сега е най-добрият играч на Бенфика и вече е вкарал 23 гола в шампионата. Много е трудно да се пребориш с него, но Хименес е голям професионалист и поведението му е на такъв. Не се сърди и работи усърдно. Така тъкмо ще е във форма за световното и ще е по-успешен там.

- Един млад играч, който расте и триумфира - Евер Лосано. Какви са перспективите пред него и пред тази млади момчета, които толкова рано отиват в Европа?
- Трябва много да работят. Футболът се промени много. Преди имаше повече време, за да може човек да се адаптира. Особено за тези, които идваха от Южна Америка. Винаги имаш нужда от време да се приспособиш, да опознаеш хората и града, традициите и нещата в клуба. Сега няма толкова време. Сега играчите трябва да пристигат подготвени за всичко това. Истината е, че повечето от тях се справят много добре. Лосано е много качествен играч и съм сигурен, че до две-три години ще играе в някой от европейските грандове.

- Световното ще започне с един много атрактивен мач: Германия – Мексико. После ще се сблъскат и с Швеция. Трудно ще бъде, нали?
- Германия има играчи за два национални отбора и всички са на ниво. Тимът им е много качествен, но знаеш добре, че трябва първо да изиграеш мача, за да победиш. Няма нищо сигурно. А пък мексиканските играчи са много смели. Никога не се притесняват от съперника и са безстрашни. Предвиждам един много интересен мач. Следващия с Швеция също. Мисля, че германците имат много качествени футболисти и това може да им изиграе много лоша шега. Ако подценят Мексико, ще имат големи проблеми.

- Много благодаря! Много късмет, както в професионален, така и в личен план! И двамата знаем, че толкова години извън футбола ни карат да се обичаме по-силно отпреди, а за да ни е по-леко, най-важни са семействата ни и приятелите. Много благодаря!
- Благодаря, приятелю! Беше удоволствие!