Президентът на хърватския футболен съюз Давор Шукер е поредния гост в предаването "Код спорт" по ТВ+. Бившият нападател е печелил Шампионската лига с Реал (Мадрид), играл е в Севиля с идола си Диего Марадона, бил е партньор в атаката на Арсенал с Тиери Анри. Най-ценното отличие е бронзовият медал от Световното първенство във Франция през 1998 година. Предлагаме ви цялото интервю с легендата.

-Господин Шукер, Примера дивисион с Давор Шукер, Христо Стоичков и Георге Хаджи срещу Примера дивисион с Кристиано Роналдо, Лео Меси и Флорентино Перес? Коя ви се струва по-интересна и оспорвана?
-Футболистите от нашия район бяхме с много големи качества. По наше време имахме голям талант, всички заедно. През годините футболът много се промени. Днес с толкова много телевизионни права, с толкова много игри на плейстейшън, с толкова много забавления около стадионите всичко е различно. Ние играехме добре на улицата, играехме добре в училище. Поради тази причина бяхме по-талантливи от сегашните, защото бяхме влюбени във футбола.

-Защо вече нашият регион не произвежда играчи като вас?
-Идват, идват. Не е лесно. Причината е икономическа. Много държави не инвестират във футбола, правителствата не разпределят правилно парите. Представете си и ние да имахме инфраструктура като Германия, Англия, Франция, Италия, Испания? Ще бъде различно. В нашите глави се мисли само как клубът да оцелее. Да създаде футболист, който на 16, 17 или 18 години да го продаде. Толкова много играчи напускат рано нашите страни. Различно е, когато трансфери се правят на 22 или на 25 години. Пропускат се много възможности да направи нещо значимо и у дома.

-Играхте по едно време с Христо Стоичков в Испания. Какво помните от мачовете срещу него?
-О, толкова много са тези мачове. Особено между Севиля и Барселона. Христо е един от най-добрите футболисти в историята. Той имаше уникални умения на нападател, умееше да вкарва голове. Беше темпераментен, експлодираше на терена. Кое е най-важното нещо във футбола? Да вкараш гол. Той вкарваше много. За България, за Барселона. Това го направи един от най-великите.

-Когато бяхте в Севиля, в града играеше още един българин – Трифон Иванов. В Бетис. Помните ли го?
Разбира се. След дербитата винаги си говорихме с него. Мачовете меджу Севиля и Бетис са велики дербита на Андалусия. Но е хубаво да имаш приятели на терена и извън него.

-Колко мача сте играли срещу българи?
Не са много.

-Помните ли някои?
-Когато бях млад, вкарах няколко гола.

-Как повлия представянето на България на Мондиал 94 за представянето на Хърватия на Мондиал 98?
-Вижте – много е просто. Всяко световно първенство има своя изненадващ отбор. България беше през 1994 година, Хърватия през 1998-а, а Турция през 2002-а. Това е нормално. Една малка държава може да се противопостави на голяма. Така се раждат легенди. България имаше исторически отбор. Моят приятел Боби Михайлов бе един от най-добрите вратари в света. Сега работим заедно в УЕФА и ФИФА. Радвам се, че имаме отлични взаимоотношения. Той е от важните хора в УЕФА и това е добре за българския национален отбор.

-Какво помните от световното в Щатите? Стискахте ли палци за България?
-Разбира се. Ние сме от един регион. Ако България играе срещу Коста Рика, естествено, че ще подкрепям България. Ние сме приятели, съотборници, един район. Помня, че след голямата победа на четвъртфинала всички играчи бяха в басейна. Никога няма да го забравя. Помните ли? Тези кадри обиколиха света. Беше хубаво. Ние можехме да празнуваме по-добре. Познаваме се от деца. Естествено, че можем да загубим. Но спечелим ли, това е голяма радост за феновете, страната, за играчите, за треньора.

-Празненството в басейна беше преди мача България – Германия. Преди него Христо Стоичков каза „Айн, цу цвайн, цу дрън“.
-Помня, разбира се. Беше голям мач и беше хубаво за футбола, че не винаги богатите или големите печелят.

-България не успя на полуфинала с Италия. А Хърватия не успя срещу Франция четири години по-късно. Какво не ни достигна?
-В нашия мач един футболист вкара единствените си два гола в живота – Лилиян Тюрам. Друг не е вкарвал. Когато съм го гледал във Франция, в Ювентус, винаги съм си казвал: „Господи, този никога не може да вкара. Но го направи точно два пъти на полуфинала срещу нас.“ Така е във футбола, в живота. Не е лесно. Върху големите отбори има по-силно напрежение. Когато ние малките, излизаме с чисти глави, чисто съзнание можем да победим всеки.

-Следите ли българския футбол? Очаквате ли някога пак да имаме златно поколение?
-Не е лесно, но ще стане. В Хърватия ние започваме да инвестираме в младите – до 15, до 16, до 17 години и така до 21 години. Също в женския футбол. Това е важно. Хубаво е да се получават пари благодарение на националния отбор, но да се инвестират в младостта. Тук е ключът. Ако не инвестираш в децата си, не можеш да очакваш добро представяне на Мондиал 2022 в Катар например. Хърватия е единствената държава, която имаше отбори на четири световни и европейски първенства през годината. Такъв е приоритетът на работата ни. Така разбираме бизнеса. В България има много таланти, но им трябва време. Не можеш да кажеш: „Дайте ми 20 деца и ще направя отбор!“ Трябва ти добра селекция, добра атмосфера, правителството трябва да инвестира. Във футбола има много пари. Инфраструктурата ни е лоша. В моята страна и в целия наш район.

-Какво дете беше Давор Шукер?
-По цял ден беше с топката. Играех всичко. Баскетбол, пинг понг, волейбол, хандбал. Всичко, което беше с топка. Само че по онова време нямахме толкова много топки. Играехме футбол с най-различни. Сега е различно. Децата имат модерни телефони, фейсбук, инстаграм. Светът е различен. Като бях малък, какво да правя в петък следобед? Да играя футбол. В събота? Цял ден футбол. В неделя? Цял ден футбол. В понеделник отивах на училище. Това е разликата.

-Кои футболисти ви бяха идоли?
-Гледах големите мачове по телевизията и се впечатлявах от Карл-Хайнц Румениге. И Диего Армандо Марадона, всеки гледа световното в Мексико. Когато играехме на улицата, всеки се идентифицираше с името на чужд футболист. Бях и Румениге, и Марадона.

-И винаги вкарвахте голове?
-Разбира се. За вратаря най-важното е да спаси гола. За играча с номер 9 – той трябва да вкара. Представете си, ако Роналдо не вкара в следващите 20 мача? Или Меси? Няма да са същите. Новината е, ако не вкарват. Най-хубавите години в живота ми бяха, когато играехме за младежките национални отбори. Когато вкарах първия хеттрик, първия гол. Беше в югославската лига срещу Прищина. Този гол е по-важен от всички, които имам след това. Това беше началото на успеха.

-Играхте заедно с Марадона в Севиля. Какъв човек е той? Какво хората не знаят за него?
-Трябва да разберете едно нещо. Всеки човек имаше да го види, да го докосне. Ще дам един пример. Пътувахме със Севиля за мач с Овиедо. Всеки на летището, всеки в самолета, всеки в автобуса, всеки на стадиона искаше да докосне Диего Армандо Марадона. Искаше автограф и снимка. За мен той е най-добрият футболист в света с изключение на историята с допинга. Но го разбирам, приятел съм му.

-Казвате, че голът е най-важното нещо във футбола. Но напоследък много се говори, че позицията централен нападател умира. Сега Роберт Левандовски като че ли опитва да я съживи. Има ли достатъчно добри деветки сега? Кой е новият Давор Шукер?
-На Давор Шукер най-много прилича Карим Бензема. Играе в Реал (Мадрид) и носи номер 9. Но вижте Левандовски. Вижте манталитета му. Футболът се сменя на всеки 10 години. Вижте топката. Сравнете тази от днес с тази от преди 10 години. Разликата е голяма. По-тежка е, по-трудно се вкарват голове. Сега я риташ и без проблем стигаш 100 км/ч. Различно е качеството на обувките, на екипировката. Всички тези неща помагат на днешните деветки. Сега Левандовски вкарва 5 гола за 9 минути. По наше време за тези 9 минути щеше да е 10 пъти на земята. Щеше да е отнесъл 3-4 ритника. Различен е футболът. Реферите са по-агресивни в опита да пазят играчите.

-Лошо ли е за футбола, че Роналдо и Меси спечелиха последните осем златни топки?
-Тези футболисти са от друг свят. Можем да защитаваме футбола със статистика. Роналдо и Меси – погледнете статистиките им. Никой не може да ги гони. Надявам се, сигурен съм, че след няколко години някой друг ще дойде. По мое време, по времето на Христо, на Хаджи се вкарваха по 25 гола на сезона. Сега станаха 50. Това обаче зависи и от условията. Погледнете тревата. По наше време не по целия терен имаше трева. Сега има има много хора, които се грижат всеки ден само за нея. Това е част от играта. Днес се наслаждавам на футбола и съм сигурен, че много скоро ще гледаме новия Меси и новия Роналдо.

-Могат ли двамата да играят в един отбор?
-Разбира се. Ако президентът на Манчестър Сити или Пари Сен Жермен се амбицира достатъчно, може да ги купи.

-Кой е най-големият ви мач? Кой гол е най-важен?
-За гола вече ви казах – срещу Прищина е. Бях само на 17 години. Друг много важен гол е за родината ми. Вкарах го срещу Холандия и с него Хърватия стана трета в света, а аз получих наградата за голмайстор на мондиала. Да взема „Златната обувка“, която виждате тук. Сигурно съм вкарвал и по-красиви голове, но тези двата са с особено значение в живота ми.

-Кой е най-добрият нападател в историята?
-Бих разделил историята на по 10 години. Как да сравним Пеле с Меси? Стойността им е еднаква, но времето не е. Пеле бе голям дрибльор, Меси – също. Не можем да кажем кой е най-добрият за всички времена. На десет години би могло – 60-те, 70-те, 80-те, днешната ера на Меси и Роналдо.

-Кой е най-силният съперник, който сте срещали?
-Най-големи проблеми имах с Надал. Това бяха големи дербита. Между Реал и Барселона, между Севиля и Барселона. Надал беше много мощен футболист, не оставаше място. Трудно ми беше срещу него, но все пак и тогава вкарвах.

-Ако имате възможност да вземете футболист като ваш партньор в атаката, кого бихте посочили?
-Не мога да взема един. Но хайде – ще взема моя приятел Предраг Миятович.

-Именно с вас двамата Реал спечели първата модерна купа на европейските шампиони в ерата. Какви са отношенията ви днес?
-Играхме заедно в младежкия национален отбор на Югославия. Направихме отлично представяне в Чили и останахме приятели. Така е и до днес. Постоянно се виждаме. Заедно гледахме финала на Шампионската лига в Берлин. Събираме се семейно. Приятели сме. Ако Педжа се нуждае от каквото и да е на света, аз ще направя всичко, за да му го дам. Аз съм много богат човек. Имам много приятели. Това е най-важното богатство в света.

-Да спечелиш Шампионската лига е мечта за всеки. Какво помните от онзи мач с Ювентус през 1998 година?
-Ювентус винаги е много силен, а ние тогава не бяхме фаворити. Реал чакаше много години септима. Това означава седмата шампионска титла. Феновете чакаха повече от 30 години. А срещу нас бе Ювентус – черно и бяло, италианци. Защитават се, играят катеначо. Точно тогава нямахме добри мачове в Примера дивисион, бяхме четвърти. Трябваше да отидем за този финал в Амстердам. Казах на съотборниците ми преди мача, че ще победим с 1:0. Исках да дам увереност, а познах резултата. Щастлив съм, че Педжа вкара гола. Потърсете снимките от Мадрид. Всички хора бяха на улицата. Ние се качихме на открит автобус. Невероятно чувство е. Толкова е хубаво да си спомня пак за това.

-След Реал отидохте в Англия и после в Германия. Какво ще ни разкажете за този период?
-Ще препоръчам на всички деца да имат мечти. Аз мечтаех да играя в големи първенства, в големи клубове. Да играя в Реал, да играя заедно с Диего Марадона. Деца, мечтайте! Понякога мечтите се сбъдват. Инвестирайте много работа в живота си. Това е единственият начин да си успешен. След Испания голямата ми мечта бе да отида в Германия. Хърватските футболисти много желаят да играят в Бундеслигата. През 1991 година аз подписах със Севиля. Отидох в Андалусия, много беше топло. 35 градуса бе навън. Съвсем различно от това, което имаме в нашите страни. Но е хубаво да се променя обстановката. Днес мога да говоря испански, английски и немски. След Испания първо отидох в Англия и накрая в Мюнхен 1860. Много хубав клуб. Сега мога да сравнявам какво е нашето първенство, какво е испанското, какво е английското и немското. Натрупах опит.

-Играхте ли с Даниел Боримиров в Мюнхен 1860?
-Да, приятели сме. Ще използвам това интервю да му кажа „Здравей“ и да му пожелая здраве в семейството. При последния мач в София се видяхме.

-След Шампионската лига имахте шанса да спечелите и Купата на УЕФА с Арсенал, но във финала срещу Галатасарай пропуснахте дузпа. Колко пъти ви се е случвало?
-Знаете ли кой не е изпускал дузпа? Този, който не е бил. Аз нося отговорност. Нито един на света не е вкарал всички дузпи, които е бил. Трябва да си готов за пропуска. В този мач влязох като резерва в последните няколко минути. Пропуснахме дузпи аз и Патрик Виейра. Щеше да е великолепно да съм носдител на Шампионската лига, а после и на купата на УЕФА. Но пропуснах тази дузпа. Случва се. Никой не може да е топ във всеки мач. Тази история с дузпата остава част от живота ми.

-Какъв беше мачът с Галатасарай?
-Имахме толкова много шансове. Тиери Анри имаше много възможности. Киоун имаше също накрая. А завърши 0:0. Стигна се до дузпи. В края на деня отборът от Турция искаше повече да спечели. Казах го и преди – ако винаги печелиха по-богатите и по-силните, футболът щеше да е скучен. Яд ме е, че изпуснах тази възможност да спечеля Купата на УЕФА.

-Как бихте се определили като футболен ръководител?
-Бях футболист и имам голям опит от съблекалнята, от терена. Сега мога да се справя в политиката, в офиса. Обединявам целия този опит. Аз съм млад, само на 47 години. Трябва да се уча. Има големи хора в УЕФА и ФИФА. Можем да се помагаме. С Боби Михайлов сме в изпълкома и трябва да мислим какво да помогнем на футбола. Ако в УЕФА имаше само политици, които никога не са играли, какви решения ще взимат? Ние можем да помогнем за развитието като бивши футболисти.

-Вярно ли е, че искате да направите трансфер и да вземете Михаил Касабов от Българския футболен съюз?
-Да, да... Щастлив съм, че имаме толкова добро приятелство с него. Това е футболът. Трябва да сме търпеливи. И винаги да се борим за трите точки. Но преди и след мача сме приятели, които работим за футбола.

-Видяхме ваша снимка в ресторанта на феновете на Динамо (Загреб). Какво ще ни разкажете за вашия престой там?
-Аз обичам всички мои бивши отбори. От Осиек, през Динамо, Севиля, Реал, Арсенал, Уест Хям и Мюнхен 1860. Днес с медиите трябва да помагаме на всички отбори. По онова време Динамо ми даде най-добрата възможност. В един сезон вкарах 34 гола и напуснах. Какво да направя по-добре от това да вкарвам голове? Нашият футбол има големи проблеми. Парите от телевизионните договори не са високи. Цените на билетите – също. Единственото, което можем да правим е да купуваме и да продаваме футболисти. Динамо инвестира много пари за хърватската лига, но не може да е конкурентен в Шампионската лига. Как да играе срещу Реал със селекция за 600 милиона? Или срещу Челси с 500 милиона? Или срещу Манчестър Сити? Бюджетът на нашите клубове е е 5, 10 или максимум 20 милиона. Ние имаме големият Здравко Мамич и треньорът Баришич, които вършат отлична работа. Клубът инвестира много пари в децата. И сега постига резултати. Вижте Розенборг, който стана много пъти шампион на Норвегия. БАТЕ (Борисов) сега направи десет поредни. Олимпиакос също е много пъти. Те инвестират много. Това е ключът. Или искаш да инвестираш, или не. Никой не може лесно да намери място в Шампионската лига на улицата.

-Имаме ли истински проблем с хулиганите в нашия регион?
-Разбира се. През 1998 година Хърватия имаше най-великите фенове на света. Всички пееха, радваха се, подкрепяха. Нямаше боеве. 20 години по-късно само за проблеми говорим. За боеве между фенове на Динамо, на Хайдук, на Риека. Плащаме най-големите глоби в света. Защо? Защо се случва? Защо е расизмът? Защо феновете се бият?

-И как отговаряте?
-Не знам. Инвестираме във футбола. Представяме се добре. Може би догодина ще имаме два отбора в Шампионската лига и един повече в Лига Европа. Феновете трябва да бъдат фенове, а не да са икономически структури. Какво правят в Испания? Запалянковците купуват билети. Идват на стадиона. Аплодилат отбора си безрезервно. В нашите страни феновете го превръщат в бизнес. Защо тази група фенове да правят бизнес, а другата не? Бизнесът е в клубовете. Как да обясня на треньори, играчи и гости бойкотът на някои хора от един интернет сайт, който призовава феновете да не ходят на мачове на националния отбор? Как е възможно цялата страна да е проти националния отбор? Защо са против Мамич, против Шукер, против треньора, против играчите? Моля, не пипайте националния отбор!

-Да завършим с един последен въпрос. Как бихте описали Давор Шукер извън футбола?
-Вътре и вън е много трудно. Ако обичаш футбола, не може да си отвън. Виждате как изглежда моя офис. Виждате какво сме инвестирали за доброто на хърватската лига, на националния отбор. 50 души всеки ден работят за националния тим. Извън офиса ми съм много обикновен. Мисля какво ще се прави следващата седмица, за следващия месец. И учене. Това е моята философия. Ще повторя – много богато момче съм. С моите приятели в Осиек, Загреб, Севиля, Мадрид, Лондон и Мюнхен. Дори в България. Много съм щастлив, че всички тези хора ги има.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ +