Победителят в шампионата “Хюндай Рейсинг Трофи” Симеон Симеонов гостува в предаването „Код Спорт‘ по ТВ+. Третото издание на марковия шампионат вече е в историята. Проектът се наложи като една от най-атрактивните моторни надпревари у нас. Състезанието набира все по-голяма популярност, а сред новостите този сезон бе включването на изцяло женски екипаж.Звездата на „Хюндай Рейсинг Трофи“ през 2017-а бе Симеон Симеонов. 18-годишният талант, в тандем с Йордан Йорданов,направиха феноменално представяне и заслужиха шампионската купа.

- Симеоне, здравей и честита титла! Острани изглеждаше, че конкуренцията не те затрудни особено в шампионата, имайки предвид, че спечели и шестте кръга на надпреварата. Такова ли бе чувството и на трасето?
- Да, тази година аз бях най-опитният пилот в този шампионат. Едно от момчетата бе само на 16 години и това бяха първите му ралита. По-голям конкурент беше Мартин Коев. Но аз имах най-много опит с тази кола. Бях уверен и на първото състезание наистина бях много напред. Но няма как да чувстваш, че няма конкуренция. Дори да не се състезавам със съотборниците ми и конкуренти от „Хюндай“, се състезавам с другите участници и със себе си. Постоянно се опитвам да подобрявам карането си и да вдигам темпото. Но в развитието на сезона и другите пилоти демонстрираха развитие. Битката в последните състезания беше много интересна и оспорвана.

- Миналия сезон финишира трети, а сега кога усети, че победата няма да ти се изплъзне?
- Като цяло миналата година нямах толкова тренировки с кола. През 2017-а наблегнах на тях, особено на сняг. Всеки ми беше казвал, че това помага много. Реших, че трябва да го направя и карах цяла зима. Тренирах много и добих увереност. Това ми даде тласък напред в развитието ми и в уменията ми за шофиране. Още от първото ми качване в състезателния автомобил тази година усетих това.

- Кой е най-ценният съвет, който си получавал от треньора на екипажите в “Хюндай Рейсинг Трофи” Петър Гьошев, който преди време също като теб бе безкомпромисен в състезанията?
- Той обича да казва, че състезанието печели този, който прави най-малко грешки. Дава ми съвети преди всяка отсечка как да подходя към нея и да бъда много бърз. Мотивира ме и допълнително ми дава увереност, като ми казва, че вярва в мен.

- Върху какво работите най-много на тренировките?
- С всеки е различно. Той вижда къде имаш проблеми.

- Твоите къде са?
- Най-вече от прехода от картинга към кола, тъй като картингът е със задно предаване, а автомобилът, който карам в ралитата, е с предно. Разликата в поведение на пътя и в начин на шофиране е наистина огромна. Беше много трудно да изкореним инстинктите от картинга, които много ми пречеха в автомобилизма. Но мисля, че тази зима успяхме и резултатите са налице.

- Значи картингът вече не е плюс за пилотите?
- Зависи. Плюс е, ако например преминеш в дисциплината писта, тъй като там нещата са почти същите. Нямаш толкова критични ситуации, в които да изпадаш, тъй като във всяка обиколка опитваш да караш по-бързо и по-бързо и намираш лимита. На ралито нямаш такъв шанс за тренировка. Когато дойде състезанието, още от първия завой трябва да направиш преценка, за да го минеш максимално бързо от един път, което е по-трудно. В много случаи преминаваш лимита на колата, тя се пързаля, трябва да я вкараш отново в пътя, а това ми беше най-трудното.

- Имаше ли критичен момент по време на състезанията, в който например навигаторът ти Йордан Йорданов да те е измъкнал от тежка ситуация? Разкажи ни някоя случка…
- Да, когато започнеш да караш много бързо има моменти, в които колата започва да се пързаля. Получава се т. нар. презавиване – задницата започва да се пързаля и трябва да контрираш с волана и да даваш газ. В много случаи той ми е казвал: „Газ, газ, газ…“, за да ми помогне и да ми даде увереност. Дори на едната отсечка преди да се ударим, е видял, че темпото е много високо и си е казал, че така няма да стигнем до финала. Търсел е по-дълга права, за да ми каже малко да върна, но за съжаление точно в завоя преди тази права, ние се ударихме.

- Тежък ли беше ударът?
- Не, беше лек удар. Извадихме късмет, че имаше дебели храсти и клони и колата спря в тях. Заседнахме, а предните колела бяха във въздуха, но за късмет там имаше хора от публиката, които ни издърпаха.

- Кога разбра, че имаш бензин в кръвта?
- От много малък. Баща ми също е имал мечта да се състезавам. От малък с него ходим по състезания, за да гледаме. От 3-4-годишен знаех марките на всички коли. Това е доказателство, че имам бензин в кръвта. На 10 години ми взе първия картинг и оттогава започнахме да караме. В началото беше съвсем любителски, просто за удоволствие, но нещата станаха сериозни. С течение на времето ставах все по-добър.

- Помниш ли първото състезание, което спечели?
- Беше първото състезание през втората ми година в картинга, тъй като през първата бях с много по-опитни от мен деца, някои от тях дори бяха шампиони. Беше ми трудно, дори бяхме загубили надежда, че ще стане нещо, но на последното състезание поработихме доста върху карането и станах трети. На следващата година с много тренировки успях и да спечеля старт.

- Може ли да се каже, че в картинга ти е било по-лесно?
- Всяко нещо само по себе си е трудно. Разбира се в картинга е много по-лесно, от гледна точка на това, че си на пистата, въртиш обиколки и можеш да пробваш постоянно завоите. С колата е по-трудно, защото нямам почти никакъв опит като нормален шофьор. От тази година имам книжка. Това разбира се е минус. Ако бях карал кола всеки ден, дори и в градски условия, щях да придобия ценен опит и инстинкти. А и в ралито за първото минаване на един завой, без да си го тренирал, трябва да го минеш максимално бързо, без да знаеш с каква скорост, кога да спреш, как да завиеш… Това е твоя преценка и трябва да е максимално добра.

- Защо всички пилоти започват с картинг?
- Защото когато сме деца, няма как да караме кола, не е разрешено.

- А възможно ли е пилот, който не е минал през картинга да отиде в автомобилния спорт?
- Да, възможно е. Доказателство за това е Денис Станчовски, който тази година започна да кара направо кола и показва много добри резултати. От друга страна това е не само минус, но и плюс, тъй като досега не е имал никакви навици с картинга и сега да ги гради наново. Много по-лесно е да се научи, защото няма какво да изкоренява, както например бе при мен. Разбира се, няма как да кажа, че картингът няма плюсове. Той ми е дал много ценни инстинкти като реакция за спиране, за ускорение, за завиване. Двете неща, както си помагат, така си и пречат. Но наистина е много важно едно дете да започне кариерата си, още когато е малко. Да се научи на дисциплина и състезателен хъс. Да се научи да печели, но и да губи.

- Най-силното ти качество зад волана?
- Може би дисциплинираност и концентрация. Те ми помагат във всеки един момент да запазя самообладание и да не показвам прекалено много отрицателни емоции, които могат да навредят на карането ми и на цялото състезание.

- Как приемаш загубите?
- Не е най-приятното чувство, но един пилот трябва да може не само да печели, но и да губи. От загубите можеш само да се учиш. Трябва да анализираш какво си направил и какво не си, за да спечелиш. Да се стараеш следващия път да го подобриш и да победиш.

- Имаш ли идол в автомобилните спортове у нас и в чужбина? Кой те вдъхновява?
- Докато още карах картинг, това беше Себастиян Фетел във Формула 1. Тогава беше много добър млад пилот.

- И сега е добър пилот…
- Да, продължава да е добър. Още ми е идол от пистовите шампионати. Но след като започнах да се занимавам с рали дисциплината, вече имам фаворит и оттам. Това е Тиери Нювил, който също е млад и показва много добри качества. Досега не беше с най-добрата кола в WRC, но след като тази година силите се изравниха, той показа, че може да бие дори световни шампиони.

- Мечтаеш да станеш пилот на самолет. С какво те привлича авиацията?
- Има адреналин и критични ситуации, от които трябва да можеш да излезеш по най-добрия начин. Мисля, че опитът, който съм натрупал през годините в състезателната си кариера, много ще ми помогне за това.

- Значи твърдо си решил да станеш пилот на самолет?
- Това ми е мечта. Ще се опитам, но също така искам и да продължа да се състезавам.

-  Какви са конкретните ти цели за следващия сезон?
- Главната ми цел е тази зима да намеря спонсори, да направя бюджет за помощна кола. Тази година имаше четири такива коли в българския шампионат и конкуренцията беше наистина голяма. Ставаха страхотни битки. Знам, че ако взема такава кола и се присъединя към тях, това ще даде много голям тласък на моето развитие. Те са много по-опитни с тази кола, отколкото ще съм аз и ще мога да градя и да се опитвам да ги настигна. Разбира се, тази кола е много скъпа и затова главната ми цел е да намеря спонсори. Също така няма да спра с тренировките. Цяла зима ще тренирам, за да поддържам форма. Пожелавам си най-доброто за следващата година.

- Трудно ли се намират средства във вашия спорт?
- В днешно време наистина е много трудно. Може би това е най-големият проблем, който пречи на повечето пилоти да продължат развитието си. Надявам се, че с много упоритост и труд, ще се намерят пари.

- Въпросът е, че по този начин някой талант може да спре да се състезава, при положение, че не се намерят нужните средства…
- Да, именно затова България вече няма състезатели от автомобилизма в чужбина, които да имат добри резултати. Причината е липсата на средства. Това възпрепятства пилотите да излязат на европейска и световна сцена и да покажат качества там. Също така няма толкова време и пари за тренировки. За съжаление това е загуба за спорта.

- Как си почива един 18-годишен шампион по автомобилизъм?
- Тъй като съм ученик, нямам много време за почивка. Имам повече в събота и неделя. Тогава излизам с приятели. Лятото успях да си почина повече заради ваканцията и отидох на море. Доволен съм.