Полузащитникът Симеон Славчев се раздели с Левски и до дни ще стане ясно в кой отбор ще продължи кариерата му. 28-годишният халф даде откровено интервю за БЛИЦ TV, разказвайки цялата истина за случилото се със "сините" и защо не успя на "Герена". Не крие, че има горчилка у него.

1000 лева Oнлайн казино Бонус от efbet

Славчев, който се оказа ненужен на отбора след идването на Станимир Стоилов, дори отчита като крачка назад в кариерата си преминаването в Левски.

Бившият ни национал разказа и как приютява съотборници в дома си и в кръга на шегата призова Здравко Димитров да върне дрехите, които е отмъкнал от гардероба му.

Славчев също така говори и за близките си отношения с Христо Стоичков и дъщеря му Мика.

- Кога се разбра с ръководството на Левски за раздялата, всичко уточнено ли е вече? 
- Да, в петък се разделихме по взаимно съгласие. Малко проточихме нещата, но раздялата е факт. Животът продължава. Доста преди раздялата да стане факт аз и Дани Боримиров си стиснахме ръцете и си дадохме мъжка дума, още тогава излезе по медиите. 

- Очакваше ли друг развой? Да се променят нещата и да продължиш да играеш за Левски?
- Исках да играя за Левски. Останах в най-тежкия период за клуба. Да, не беше успешен, не беше атрактивен. Беше изпълнен с много трудности, но мина и като че ли сега се вижда светлина в тунела. Естествено, че ми се искаше да остана в Левски да играя, но такива са фактите и аз ги приемам. Просто няма какво да направя.

- Кога разбра, че си ненужен на Станимир Стоилов?
- Да, Станимир Стоилов е изключителен треньор в моите очи. Когато дойде, на следващия ден ме извика и ми каза право в очите как вижда нещата, че съм освободен. Приех мнението му. Той е много добър треньор, познавам го още от Литекс. Тогава ме взе в първия отбор, когато бях едва 15-годишен. След това, когато бях в Спортинг (Лисабон), а той треньор на Астана, искаше да ме привлече, но не се получиха нещата. Казвал ми е, че ми е фен и харесва играта ми, но в момента има други виждания за Левски и аз се съгласявам с това, защото Станимир Стоилов е изключителен треньор. 

- Стоилов ти е дал шанс в Литекс, когато си бил на 15 г., а сега не го направи. Имаш ли обяснение?
- Имам, но не мисля да го споделям. Аз имам мнение, старши треньорът на Левски има мнение, той е видял много повече във футбола от мен. Бил е успешен в много от клубовете си. Желая успех на него и Левски. Да, има горчилка у мен, че не съм в отбора. Но като тегля чертата - явно не ми е било писано да играя успешно за Левски. 

- Отчиташ за крачка назад ли преминаването oт Карабах в Левски?
- Бях сигурен, че някой ден ще се върна и ще играя за Левски, просто не знаех кога. Така се стекоха нещата, че се случи. Като че ли рано направих крачката да се прибера в България след 7 години в чужбина. Така стана, че наистина е крачка назад. Ако беше друго, ако отборът беше по съвсем различен начин, ако ми вървеше и нямах контузиите, може би нямаше да е крачка назад. Не беше успешен период за мен.

- Малшансът с контузиите си каза думата. През какви трудности мина? Какви травми имаше?
- Абсолютно всякакви. A и не само контузии, нямах и късмет. Спортно-техническото ми състояние не беше добро. Трябваше в един момент от прекалено много тренировки във фитнеса да свалям 6-7 кг, защото съм бил прекалено здрав и мощен. И през това минах, свалих ги. Чисто футболно нещо не ми беше добре. Не играех моята игра. Обичам да си гледам клипчета. Това, което съм играл в националния отбор, Полша, Кипър, в Азербайджан, тук го нямаше. Контузия след контузия, неправилно възстановяване след контузия. После форсиране да вляза по-бързо в тренировъчния процес. И отчитам това, че прекалено голямото желание, което имаше от моя страна, беше грешка. Горях в играта и в тренировъчния процес, исках да играя всеки мач. Избързах с много от решенията. 

- Признаваш, че е крачка назад преминаването в Левски. А имаше ли вариант да заиграеш в друг български клуб - ЦСКА, например?
- Да, имаше такъв вариант. За никого не е тайна, че съм юноша на Литекс, и с цялото ръководство тогава на Литекс, в момента на ЦСКА, те са ми били шефове, дали са ми път, благодарих им и им казах, че смятам да предприема тази крачка - знаеха, че ще отида в Левски. Говорих с хората в ЦСКА, с г-н Ганчев разговарях също, обясних му ситуацията. Като че ли донякъде ме разбра, надявам се да не ми е сърдит и да сме си останали с предишните отношения. Преди да подпиша с Левски се чух и с Христо Стоичков. Той ми е много близък, посъветва ме: "Следвай сърцето си".

- Оттогава не си се чувал с Гриша Ганчев и подозираш, че ти е сърдит ли?
- Ще го запазя в тайна. Все пак разбирам ситуацията, той ме взе от малък, изгради ме, даде ми път. И най-редното е да му се отблагодаря, връщайки се там, но тогава му се обадих и му казах как стоят нещата и мисля, че ме разбра.  

- Когато дойде в Левски, бяха много добри условията, имаше пари в клуба, не както е в момента. Говори се, че си опростил 180 000 евро, за да разтрогнеш, така ли е?
- Да, когато дойдох, договорът беше наистина голям. Проектът беше голям, хората, които работеха в клуба, всичко беше на много високо ниво. След това, когато ударите за Левски настъпиха - криза, пандемия, аз в нито един момент не съм искал този договор (б.р. - говори за параметрите, при които е подписал, когато е пристигнал на "Герена"). Искам това да е ясно, защото последните седмици се изписаха доста глупости - че съм изнудвал клуба, че си стоя на голямата заплата, докато съм бил контузен. Това е пълна лъжа. Откакто са проблемите в Левски, никога не съм отстоявал за тази заплата. Сумата, която спомена, не съм я търсил, тя остава в клуба. И никога не съм изпращал писма или да съдя... 

- Спечели доверието на феновете, въпреки че не игра чак толкова много.
- Сред феновете имам доста приятели. Това беше най-хубавото нещо в Левски - атмосферата, която създават. Да, когато не върви, ако си слаб психически рухваш. Но силата, която могат да ти дават феновете, това е плюсът на Левски.

- Какво научи в този период в Левски? С какво ще запомниш престоя си в клуба?
- Прекалено бях добър и прекалено големи очаквания имах за добрите хора. Никога повече няма да сложа здравето си на масата и да очаквам някой да го оцени. Не говоря сега против някого, просто много пъти аз сам реших да играя контузен и невъзстановен, в името на отбора, на треньора, за феновете... А така само си навредих. Вече не мисля да правя повече тези лишения. Няколко пъти играх на обезболяващи инжекции, ходих до Сърбия да се лекувам, всичко в името на по-бързото и качествено възстановяване. Отлагах операция, за да мога да играя. Но това са неща, които и други спортисти ги правят в името на нещо. 

- Спомена, че си прекалявал с фитнеса в даден момент. Натрупал си мускулна маса ли, че е трябвало да сваляш килограми?
- О, то дори се говореше, че имам забрана за щанги. Просто в Европа така се работи. Ако питате някой, който е бил в чужбина, ще ви каже колко се отделя на фитнеса, на кондиционната подготовка, на възстановяването, вманиачени са. Докато в българския футбол не е така, и трябва да се наблегне в тази посока - да сме физически по-добре. Виждате, че всички треньори у нас обясняват как има умора у футболистите, че не издържали на темпото и динамиката. Това са неща, които трябва да се подобряват. Трябва да се набляга на кондиционната подготовка. Сега в Левски виждам съвсем друго лице, откакто Мъри Стоилов дойде. Той знае как да си подреди къщичката, правят се стъпки в тази посока. 

- Ако не е тайна, как се раздели със Станимир Стоилов, какво си казахте?
- Реално след това сме се виждали няколко пъти на "Герена", но не е било раздяла със "сбогом, довиждане". Но още на първия разговор нямаше какво аз да му обяснявам, след като разбрах решението му. Стиснахме си ръцете и си пожелахме успех. Има горчилка, но това е положението. Приех го и продължавам, в момента си дерзая по моя път. 

- Как ще преодолееш горчилката? Къде ще заиграеш?
- Все още обмислям, ще преценявам, защото трябва наистина да си създам място, където да рестартирам кариерата и да продължа да правя това, което обичам.

- Има ли вариант отново да заиграеш в чужбина или искаш в България да останеш?
- Има, но предвид обстоятелствата, че не съм играл доста време, не зная дали ще попадна на точното място в чужбина. Имам два варианта, обмислям ги.    

- Оставяш ли приятели на "Герена" и с кои от съотборниците беше най-близък?
- С Георги Миланов сме много добри приятели. Познаваме се от деца. Много добре го познавам и като го видя не са нужни думи. Съжалявам, че не успяхме да играем заедно с успех в Левски. Преди, когато сме играли заедно в националния отбор се разбирахме с поглед. Съжалявам, че не успяхме да осъществим този тандем и в Левски, но нищо не се знае, ще видим след време. Здравко Димитров ми е като по-големия син. Опитвам се да му помагам във всяко отношение. Също така го карам да бъде по-голям професионалист, ще видим дали това ще стане. Другият е Мартин Петков. От първия ден с него видях, че той много обича да тренира, да се влага на 100 процента. И на него се опитвам да му помагам. 

- Доколкото зная в един момент Здравко Димитров живееше при теб, сега така ли е още?
- Да. Когато е имал нужда, винаги съм го приемал. Когато е имал нужда от кога, винаги съм му услужвал. Знае, че може да разчита за всичко на мен.

- За това, че му даваш покрив, той плаща ли ти наем?
- Не, не, не ми плаща наем. Случвало се е и колата да ми взима и да я кара. Да не говорим за гардероба. Аз съм сигурен, че половината му гардероб е с мои дрехи. Ако гледа, искам да му кажа да ми върне дрехите. Суичъри, обувки, какво ли не. Той е 43-ти номер, аз 45-ти, но на него всичко му става. Ники Михайлов и Иван Горанов също са ми близки приятели. Това са хората, с които се надявам и занапред да имаме добри отношения. 

- Oчевидно я има атмосферата в Левски, всички сте приятели. Докъде може да стигне отборът този сезон?
- Има много работа за вършене. Не мисля да се бъркам в клуба, не мисля да слагам сол в раните. Оставам с добри чувства към Левски. Искам Левски да успява. Да, малко ми е кофти в момента. Искаше ми се и сега да съм в Левски. Здраве да е, аз си оставам левскар независимо от ситуацията и какво се е случило.

- Сигурно ти се иска да бъдеш и в националния отбор, но заради това, че не играеш напоследък загуби мястото си?
- Преди да се върна в България почти не изпусках лагер. Винаги бях викан и винаги играех. За момента не ми е фикс идея, искам да си възвърна формата и да играя така, както знам, че мога, и да изпитвам щастие от това, че съм на терена. И да помагам на следващия ми отбор. То нещата естествено ще се случат.

- Желаем ти по-скоро да си намериш отбор. Но все пак, когато има моменти, в които Левски е домакин, а ти нямаш футболни ангажименти, би ли ходил на "Герена" да подкрепяш отбора?
- Да, разбира се. Сега ми е горчилка още, но бях на два мача, които обаче гледах с качулка на главата, защото не исках никой да ме вижда на трибуните. Понеже доста неща се изписаха и някои фенове се влияят от това. Често ми звънят привърженици, аз съм приятел с доста хора от различните фракции, и ме питат "Наистина ли ще съдиш клуба?", "Ще настояващ ли за 400 000 евро?". Хора, не знам къде четете тези неща, няма такова нещо. Отивам при приятели в една от фен организациите и те се обръщат към мен с "Какво сега, напълни ли джоба?", "Айде, източи клуба". Къде на бъзик, къде насериозно... Искам да е ясно, че не съм бил пречка. И другото, което е, да знам, да съдя Левски, да взема някакви огромни пари за сметка на това, че пенсионерът е дарил 5 лева на клуба, например, а някое дете вместо да си купи вафла, е дал 1 лев на клуба, и очакват с тези стотинки и левчета да помогнат на Левски да се оправи. Те вътрешно са удовлетворени. А аз в същото време да тръгна да вземам от някой пенсионер, който няма, за да имам аз. Не, предпочитам да ги изкарам честно и с труда си, а не чрез нещо друго.

- Къде в чужбина изкара най-добри пари?
- В Азербайджан беше добре, всичко се плащаше навреме. В Карабах се работеше много професионално. Да, там се плаща добре, но се очакват и резултати, да бъдеш на 100 процента. Отиваш в базата в 11 часа и си тръгваш в 8 вечерта. Тренираше се даже допълнително. Там се правеше фитнес абсолютно всеки ден. Всеки ден си в базата по 8 часа.

- А на "Герена" по колко часа прекарваше на ден?
- Тук го няма този манталитет и начин на работа. В ЦСКА 1948 го бяха въвели, опитаха се нещо да направят, не знам дали все още е така. Аз съм за подобно нещо, ако е в границите на нормалното. Не чак от сутрин до вечер да си в базата, а да си в едно време, в което да можеш като отидеш да се нахраниш, да починеш, да направиш фитнес, стречинг, след като свърши тренировката да хапнеш след нея, а не да ходиш по ресторанти. Това е правилното. И резултатът в Карабах го има - от 8-9 години не са изпускали евротурнирите. Играха в Шампионска лига, Лига Европа, постоянно са в евротурнирите. Аз бях 2 години там и два пъти играх в Лига Европа. Успехите ги има благодарение на това, че всички знаят как се работи професионално. И подбират много внимателно футболистите си, треньорът има цялата власт.

- Имаш ли навик сам да си поставяш оценка, след мачовете как си се представил? И в кой отбор си се чувствал най-добре?
- В Полша, в Лехия (Гданск). Там бях 2 години, в които изпитвах удоволствие, защото отборът имаше много фенове, работеше се професионално. Играх много добре там, чувствах се много щастлив. В Лехия и после в Карабах наистина се наслаждавах на футбола. И в Кипър - в Аполон (Лимасол), ми беше приятно, макар и само за няколко месеца.

- Сподели преди малко, че контактуваш с Христо Стоичков, скоро чували ли сте се?
- О, да, много често. Даже наскоро, когато си беше в България, се видяхме. Тогава се караха със сина ми, защото той му викаше "Само Левски", а ден по-рано ЦСКА ни победи 2:1.

- Да кажеш "Само Левски" на Стоичков... той дръпна ли му ушите?
- Да, да, поиграха си малко. Доста смел син имам. Със Стоичков се чувам често и се виждаме, когато е в България. Имам страшно уважение към него - и като личност, и като човек. Всички знаят спортиста Христо Стоичков, но малко познават човека Христо Стоичков, който притежава адски много човешки качества, които в България страшно много хора ги нямат.

- Близък приятел си и с дъщеря му Мика.
- Да, приятели сме. Много сме близки, даже преди интервюто се чухме. Допитваме се за всичко - и аз, и тя. Наистина може да се каже, че сме като брат и сестра.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Обичам да играя белот, да чета книги и се занимавам с други неща, които да ме успокояват. Не искам да издавам какви са те, но си движа някои мои неща и там съм успешен и се наслаждавам.

- Синът ти ли е опората ти и този, който те вдъхновява? И на какво го учиш?
- Да, особено, когато стана на 2 години и половина, когато започна да ми обръща внимание, да се смеем, да се шегуваме, и когато започна наистина да разбира какво му говоря, оттогава той наистина е опората ми. Независимо какъв е бил денят ми, когато го видя и забравям всичко друго.

- Сам ли избра Левски?
- Той гледаше мачовете, а и аз "Левски, Левски, Левски"... ще видим. Нека стане малко по-осъзнат, сам ще си избере. Каквото и да избере, аз съм зад него. Но в момента е от Левски. За футбола, ще видим, спортна натура е, обича да тича, бокс да играе и е много бърз за разлика от баща си.

ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

ОПЕРАТОР: СЪЙКО СЪЕВ