Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи емоционалната изповед на най-успешния алпиец за всички времена Марсел Хиршер. Носителят на рекордните осем поредни световни купи обяви края на своята кариера в навечерието на новия сезон.

- Здравей Марсел, добре дошъл! Kак е най-добрият скиор на света? Спомена, че искаш да съобщиш голяма новина?
- Ще кажа нещата съвсем накратко и безболезнено. Това вече не е никаква изненада и по тази причина ще бъда съвсем директен. Това е денят, в който аз прекратявам активната си състезателна кариера. След като го казах, вече ми олекна. Чувствам се по-добре, защото тази важна крачка е направена.

- Лесно ли бе да вземеш това решение?
- Аз осъзнах, че съм стигнал до този момент, в който трябва да взема решение. Въпросът пред мен беше дали съм готов да продължавам да плащам тази цена. Вие всички много добре знаете колко усилия и труд съм влагал, за да постигна всичко. През лятото изведнъж забелязах, че вече не съм способен да го правя повече. Че не мога да продължа със същата отдаденост. Ето така усетих, че е време да взема това решение и да го обява пред всички – това беше. Аз бях дотук.

- И след като се оттегляш от алпийските ски, какво следва за теб?
- Би било страхотно, ако мога по някакъв начин да помогна на младите спортисти, като им споделя моя опит и всичко преживяно дотук. Дано това да им бъде полезно, за да се развият и да постигнат по-високо ниво. Аз знам, че колелото на живота продължава да се върти, дори с по-висока скорост. Всичко вече става много по-бързо. Младите спортисти израстват светкавично. Затова смятам, че е страхотно да дам на другите това, което аз съм получил от живота.

- Печелил си толкова много състезания, какво ти даваше предимство пред другите през всичките тези години?
- Най-големият подарък, който ми е направила съдбата, е хладнокръвието за големи състезания. Това не е нещо, което съм развил с годините, просто го имам и знаех как да го използвам в моя полза в последните 10 години.

- Твоята кариера е повече от страхотна, но кое е нещото, което те направи толкова успешен спортист?
- Разковничето на моя успех и на всичко, което съм постигнал, според мен е в отношението ми към подготовката до най-малкия детайл. Винаги съм бил вманиачен, дори фанатичен към детайлите. Защото те могат да ми дадат онези две десети или стотни от секундата, които не бих могъл да спечеля, колкото и добре да карам ски. А тези частици от секундата могат да те направят победител в състезанието.

- Много алпийци споделят, че с годините става все по-трудно чисто физически да се подготвят за състезание, само това ли те накара да се оттеглиш?
- От друга страна идва мотивацията. Споделял съм мнението си по този въпрос напоследък, а именно – че лятото ми се струва все по-късо и недостатъчно като време да заредя батериите си на 100 процента. Аз остарявам, а батериите ми също остаряват. Мога да направя сравнение с мобилните телефони – когато са нови, батериите се зареждат по-бързо и издържат по-дълго. И аз на 18-годишна възраст бях така – по-бързо се зареждах с енергия и по-бавно се изтощавах. Лично за себе си мога да кажа, че дори съм изненадан как успявах да се представя на това ниво в продължение на 12 години, без да получа някаква сериозна контузия. Това също повлия на решението ми да спра да се състезавам активно. Убеден съм, че съм извадил луд късмет след толкова години в професионалния спорт със супертежки натоварвания да мога да шофирам спокойно с две здрави колена и да излизам да се разхождам, без да ме болят краката. Това наистина е нещо забележително.

- Защо точно в този момент, как избра деня да съобщиш за края на твоята професионална кариера?
- Точният момент да се откажа беше много важен за мен, защото искам един ден да мога да изляза и да играя футбол със сина си, да карам мотокрос и да се катеря в планината. Обичам да правя тези неща и затова ми беше важно да съм в подходящо състояние, а не разрушен от натоварванията в спорта.

- И сега, като погледнеш назад какво си казваш, доволен ли си от постигнатото?
- Никога не съм си мечтал, че нещата ще се получат по този начин. Искам да ви призная, че избягвам да употребявам думата „горд“. Но днес имам всички основания да заявя, че аз съм много горд от това, което постигнах и по тази причина съм много щастлив. Ако имах втори шанс, бих направил всичко по същия начин. Хората ми казват, че е трябвало да се забавлявам повече. Това е вярно, но ако го бях правил, нямаше да мога да карам толкова бързо ски.

- Все пак трябва да има и позитивни неща от оттеглянето ти...
- Толкова се радвам, че сутрин вече няма да ставам рано за тренировки. Че ще се наспивам и ще закусвам толкова дълго, колкото си искам. И после ще мога да правя всички онези неща, които съм избутвал на заден план за сметка на професионалния спорт.

- Преди да го съобщиш официално, разубеждаваше ли се, че не е времето да се откажеш от професионалния спорт? Питал ли си се дали това решение е правилно?
- Може би повече от 10 хиляди пъти съм си казвал – отказвам се от спорта, не се отказвам, отказвам се, не се отказвам... Мисля, че 99 процента от хората са имали колебания в живота при взимането на важни решения и са си задавали въпроса - дали да направя това или онова. Знаете ли, аз от 3-годишна възраст съм върху ските. Прекарал съм върху тях целия си живот. Нонстоп само ски. Сега съм на 30 години и през цялото това време съм следвал само една посока. Затова такива решения не мога да взимам от днес за утре.

- И сега какво е усещането при настъпването на зимата? Какъв ще бъде този сезон за теб?
- Разбира се, че усещам, че температурите падат надолу и времето застудява. Биологичният ми часовник алармира, че идва моментът да обувам обувките, да грабвам ските и да отивам в планината. Но тази зима ще бъде различна за мен.

- Предполагам, че няма да се оттеглиш изцяло от ските, ще гледаш състезания и ще караш чисто любителски?
- Не знам дали и колко състезания ще гледам на живо занапред. Зависи какво е времето. Ако има мъгла и вали силен сняг, тогава ще открия колко е приятно да останеш в такъв ден пред камината. Но ако навън е минус 10 градуса и снеговалежът е спрял 5 дни по-рано, тогава условията ще са идеални за ски и си признавам, че няма да ми е лесно да прекарам деня на закрито. Едно от хубавите неща за мен в следващите години е това, че мога да си избирам в кои дни да карам ски и в кои да почивам.

- Бил си състезател цял живот, такъв ли си и в ежедневието?
- Когато се кача на мотоциклета, усещам, че съм си състезател. Това е в кръвта ми, искам да се състезавам, да се боря за всяка спечелена стотна от секундата. Това винаги е било моята най-голяма страст, магията на ски спорта – да подобрявам времето, да съм все по-бърз. И ако намеря възможност да правя нещо подобно в бъдещето, ще се възползвам.

- Какво е нещото, което ще ти липсва най-много?
- Сега вече няма да съм центъра на вниманието. Журналистите може би ще ми липсват. Поне двама-трима от тях.

- Кое повлия най-много да се оттеглиш в този момент от професионалния спорт?
- Моето семейство повлия до известна степен на решението ми да се откажа от спорта точно в този момент. Искам да прекарвам повече време с малкия ми син, който сега е на една година, както и с жена ми Лаура. Досега те се справяха много добре без мен вкъщи, но аз съм нетърпелив да се върна у дома и да гледам как от това малко човече ще стане голям мъж. Това наистина е прекрасно.

- Сега, след като кариерата ти приключи, може ли да направиш цялостна равносметка. Остана ли някоя несбъдната мечта, съжаляваш ли за нещо?
- Спортната ми кариера се разви почти перфектно. Едва ли можех да си пожелая нещо повече. Но въпреки това от днешна гледна точка виждам, че имаше неща, в които можех да бъда по-добър. За мен, както и за нашия отбор, предизвикателството винаги е било да правим нещата все по-добре. Но денят, в който повярваш дотолкова в себе си и си помислиш, че си най-добрият, се превръща в деня, в който ставаш най-слаб. Изживявали сме го и ни е като обеца на ухото.

- Имаш ли планове да опиташ и някой друг спорт?
- Не мога да кажа категорично, че имам планове да се занимавам с други спортове. Може би ще опитам нещо с мотори, някакво състезание, но не съм сигурен. Не знам дали ще мога да печеля и там. Ще бъда обикновен спортист любител като милиони хора по света и няма да се стремя към победата на всяка цена. Доколкото се познавам обаче, ще искам да съм максимално бърз. Това е голяма ми страст – да търся начини да ставам все по-добър. Аз вече намерих професията мечта за себе си като професионален скиор, защото съм спортист до мозъка на костите.

- Кой друг спорт обичаш да практикуваш?
- Знаете, че обичам да играя футбол, но не съм сигурен, че имам желание да играя редовно с ветерани. Харесвам много футбола, харесвам тениса, харесвам да карам каяк. И аз не знам какво ще правя, наистина. Може би ще се катеря, може би ще играя голф, много е рано да се каже на този етап. Има толкова много неща, които искам да направя и за които нямах време като професионален скиор

- Кое е най-важното нещо, което си научил като спортист?
- Най-важното нещо като спортист съм научил от моя колега Аксел Свиндал. Знаете ли какво е то? Професионализмът. Обичта към спорта. Човечността. Тези негови качества винаги са ме впечатлявали. Той е велик спортист, отворен към хората и приятелски настроен. И в същото време абсолютен професионалист. Състезанията ми с него бяха изключително трудни, защото той винаги беше честен и дружелюбен, и адски добър скиор. Затова много го уважавам.

- Големите успехи идват и с големи лишения. По време на сезона постоянно пътуваш и си далеч от семейството си. Кое е нещото, което ти носеше вдъхновение през всички тези години?
- Сега е моментът да благодаря на много хора. Ще започна с моето семейство и с моите родители, защото те ме насочиха по този път и ме подкрепяха безкомпромисно във всяка крачка. Те посветиха част от своя живот на това аз да мога да карам ски. Благодаря специално на малкия ми брат, който също допринесе за всички успехи. И най-вече благодаря на моя баща, който е „мозъкът“ и стратегът на моето развитие, моят първи и последен треньор. Без тези хора нищо нямаше да се случи. Благодаря и на моята съпруга. Когато тя ме срещна, аз бях Господин Никой. Тя изживя всичко с мен – и добро, и лошо, в продължение на повече от 10 години. Никой не може да бъде толкова близо до теб – нито треньор, нито съветник, а това не е никак лесно, особено в периоди, когато не карам добре. Затова ѝ благодаря от цялото си сърце. Благодаря и на феновете, заради които идват всичките камери както по състезанията, така и в тази зала и посредством телевизиите аз вече 10 години карам ски в домовете на хората. Ако се върнем към последната световна купа в Шладминг, в моята родина Австрия, ще видим, че там имаше 50 000 души на пистата и милиони гледаха пред телевизионните екрани. Да караш пред 50 000 души е супер емоционално. Представете си, че имаше само 50 души. Аз съм изключително щастлив, че съм роден в Австрия – една луда по ските страна. Накрая искам да благодаря и на целия екип в моя отбор, на всички, с които съм работил през годините и с които сме преодолявали всякакви трудности, за да постигнем целите си. Аз се представях силно, защото имах зад себе си силен екип от десетина души. Заедно сме работили здраво, аз просто бях този, който участваше в състезанията и представях техния труд. Благодаря им от цялото си сърце, защото заедно стигнахме до максимума и на моменти наистина преминавахме границата на възможното.

- Ти си роден в Австрия – една от страните с най-големи традиции в зимните спортове. Това каква роля изигра за избора ти да станеш професионален скиор?
- За мен е страхотно, че живея в Австрия и съм заобиколен от уникални фенове на ски спорта. Това, че съм роден тук, безспорно е изиграло своята роля за това да стана скиор. Но от друга страна не ми е било никак лесно. Особено в началото, когато се изморявах да нося толкова килограми екипировка всеки ден. Вие ме познавате отдавна, но трябва да ви кажа, че животът ми се промени  коренно, след като станах за първи път шампион през 2012 г. и след това още веднъж на следващата година у дома, в Шладминг. Признавам, че ми беше трудно да свикна с тези успехи, да намеря нов начин да живея, да излизам и да се забавлявам. Понякога си задавах въпроса докога ще мога да нося този товар? И се оказа, че издържах още пет-шест години.

- Нека те върна и малко назад във времето към първите състезания, на което присъства. Ти си роден много близо до Шладминг. Там ли започна любовта ти към ските ?
- Помня първите състезания по ски, на които присъствах като дете в Шладминг. Цялото градче, в което живеехме наблизо, ходеше да гледа. И аз не ги пропусках от 10 до 15-годишна възраст. Не съм пропускал нито едно състезание. Нощният слалом в Шладминг е най-голямото събитие за всеки слаломист. Да спечелиш в Шладминг световното първенство и да си австриец е нещо много, много специално. За мен беше огромна чест, която ще нося с гордост завинаги. Помня, че до моя старт в слалома на това световно първенство Австрия нямаше нито един шампион. Вестниците бяха пълни със статии по този въпрос. Всеки казваше – Марсел е последният ни шанс, Марсел трябва да спечели тази титла. И аз я спечелих, а това означаваше много за мен.

- Остава ли време на един скиор да завърже приятелство с останалите състезатели или напрежението около стартовете не го позволява?
- С останалите скиори винаги съм поддържал добри отношения. Ние сме непрекъснато заедно по състезания. Ставаме по-близки от това да сме просто колеги. Рядко се среща такова приятелство между съперници. Често повтарям, че това е уникално нещо в спорта. Особено в ските това е част от нашето малко общество.

- След всички тези години по белите писти, сега успя ли да осъзнаеш какво всъщност си постигнал?
- Понякога се замислям дали не трябваше да отделям малко повече време, за да отпразнувам подобаващо успехите си. Да им се насладя повече. Но в такъв случай едва ли щях да мога да спечеля толкова състезания. Със забавления и веселби не се става шампион. Понякога си задавам въпроса – струваше ли си всички усилия и лишения? И си мисля, че си струваше, защото сега имам предостатъчно време да се забавлявам и да отпразнувам тези осем кристални глобуса.

- Съжаляваш ли, че се оттегли от професионалния спорт?
- Внимателно съм премислил всичко и затова сега се чувствам добре. Радвам се, че дойде днешният ден и вече обявих моето решение. Надявам се, че сега обстановката около мен малко ще се успокои. Вниманието на хората няма да бъде насочено толкова много към мен както по времето, когато се състезавах. Искам да кажа на всички още веднъж – благодаря! Благодаря, че всичко се получи. Благодаря, че бяхте с мен!

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ +