Президентът на Българската федерация по таекуондо Слави Бинев даде пространно интервю пред БЛИЦ СПОРТ за случващото се в спорта у нас, за предстоящото първенство "София Оупън" от серията G1, Европейското първенство по таекуондо, както и за предстоящите парламентарни избори.

Бинев е бивш спортист, европейски шампион и треньор с множество успехи, а децата му също са сред най-изявените спортни личности у нас. Синът му Калоян е многократен шампион на Европа по таекуондо, а дъщеря му Елена е в новия ансамбъл по художествена гимнастика.

Бинев е и политик до скоро от бившите националисти, днешни патриоти, а сега изненада всички със смелия си ход да премине в ДПС, демонстрирайки, че на мода е обединителния патриотизъм.

- Г-н Бинев, наближава турнира по таекуодно "София Оупън 2017". Какво да очакваме?
- Очакванията са огромни, но по-важното е, че за пръв път в България ще има турнир от серията G-1. Това е европейската лига по таекуондо - най-важните турнири, равнопоставени на ATP в тениса и шампионска лига във футбола. За пръв път ще участват отбори, дори извън пределите на Европа. Такива например са страни, като Аржентина и Иран, които имат световни и олимпийски шампиони на много високо ниво. В това първенство на което България е домакин, участие ще вземат много от страните, които досега са чертаели стратегията и пътя на таекуондо по цял свят. Надявам се от тази година и ние да започнем да чертаем щрихите за бъдещето му, защото веднага след "София Оупън" идва и домакинството ни на европейското първенство.  

- Трудна ли е организацията на европейското и много ли ви коства да успеете да го осъществите?
- Страшно много. Амбициите до този момент са били по-семпли. В никакъв случай не умаловажавам труда на моите колеги и приятели, които са ме предшествали, но просто аз винаги действам с малко по-голям замах. Свикнал съм да действам сериозно и да му намирам колая. Например, това падане на правителството ни нанесе сериозни травми, тъй като на практика ще бъдат отпуснати доста по-малко средства, от колкото биха могли да бъдат предвидени при действащото правителство. Но на мен непредвидените ситуации не са ми чужди и  винаги съм готов с резервен план.

- Да разбираме ли, че таекуондото и бойните спортове в България се развиват?
- Виждате какво се случва в развитите общества - без да тренираш бойни спортове и да работиш с интернет, все едно не си готов да си част от обществото. Каратето, например, което е демонстративен спорт, направи европейско първенство в страната ни. В момента тече първенство по таекуондо, стил ITF . Този уикенд, ние правим състезание от клас G-1, които е най-високата лига. Станислав Недков/мой голям приятел/ и Федерацията по ММА, също  имат организират европейско първенство този месец. Действително в България в момента се случват неща, които по времето което аз бях спортист можеше да бъдат погледнати като научна фантастика. Спокойно може да кажем, че има ренесанс в бойните изкуства. Те отдавна не са просто спорт. Те са начин на живот, лайфстайл и начин на поведение, защото - благородният човек е силният човек. Той знае и как да удари, и как да подаде ръка. Знае как да защити своите принципи, но и да помогне на тези, които имат нужда от това.

- Колко медала можем да очакваме за България на "София Оупън"?
- Надявам се да преминем бариерата от 12 медала, които спечелихме на последното първенство в Словения, от където само преди дни се върнаха нашите състезатели...някои дори и с травми. Имайте предвид, че медалите при нас, не се завоюват както при другите спортове с 3-4 битки, а с по 6-7 двубоя. И за да вземеш отличие, трябва да се биеш сумарно около час. За един час, дори и с перо да се биеш, пак ще имаш травми, а все пак се биеш с хора, които искат да ти вземат медала, а не да ти го подарят. Дано младостта им помогне бързо да се възстановят, защото на практика в събота и неделя пак трябва да се бият и то пред родна публика. Това помага, но задължава, а понякога дори обърква. Аз се надявам да имаме над 12 медала, а и както се казва –„ у дома и стените помагат“. За мен обаче, ще бъде изключително важно да мотивираме и надъхаме състезателите ни за предстоящото европейско първенство. Между другото на Европейското първенство през Април, извън присъствието на председателите на европейските федерации и съюзи на родна земя, специално за събитието у нас ще пристигне и носителят на екшън "Оскар" за тази година - Скот Адкинс. Ще бъде за една вечер в София, за да почете нашето състезание. Мисля, че това ще бъде най-големият фурор, правен някога въобще в България в бойните изкуства. В момента, това е най-голямата звезда в бойните изкуства. Съизмерим е с Брус Лий навремето.

- Синът ви Калоян също ще участва на "София Оупън"...
- Да. И той взе медал в Словения. Но аз не го таксувам като мой син, а като състезател от националния отбор на България. Опитвам се по всякакъв начин да не правя разлика между него и останалите състезатели. Напротив, дори малко прекалявам със суровостта към него. Той никога не ми е задавал въпрос защо правя така. Сам разбира, че да е мой син, понякога носи дивиденти, но понякога търпи по-остри забележки и по-критични настроения от моя страна. Наистина очакванията ми към него са страшно големи. Все пак той е европейски шампион за кадети, европейски шампион за деца, клубен европейски шампион,  напълно нормално е всички да очакват да стане и европейски шампион за мъже, а след това и световен. Освен това, Калоян има със сестра си негласно  спортно съревнование. Тя вече стана олимпийски вицешампион. Той е този, който гони в резултата. Ще видим. Стискам му палци.

- Вие ли подтикнахте сина си да се занимава с таекуондо?
- Разбира се. Аз съм подтиквал всичките си деца да тренират, но никога не съм изисквал да го правят. Именно за това и те отидоха в  различни спортове. Най-голямата ми дъщеря беше акробатка, втората и третата са гимнастички, а четвъртата отказва всякакви спортове. Внучката ми твърдо отказва да спортува. Не се опитвам да ги направя най-добрите спортисти, те сами го постигат, а и  ние в рода си имаме вече европейски, световни и носители на олимпийски медали. Аз просто се старая да ги накарам да придобият всичко което носи един спортист в себе си – дисциплина, уважение, смелост, дързост...

- Има ли по-различно отношение към сина Ви, заради вас? Президент сте на федерацията все пак...
- Имало е в миналото, преди да бъда президент на Федерацията. При децата това е много осезаемо, но те вече не са деца, а и той от доста време живее в чужбина. В началото тренираше тук с националния отбор, а после в Германия, но подължава да се състезава за България.

- Дъщеря Ви Елена е в новия ансамбъл по художествена гимнастика, които вече завоюваха медали в Русия...
- Те имат уникален шанс да имат за ментор човек, от който всички,  занимаващи се с професионален спорт трябва да се поучат. Това е Илияна Раева.  Според мен тя трябва да бъде изучавана като най-успешния спортен мениджър. Нашите семейства са близки и дори и аз понякога сам се опитвал да   открадна или да копирам нещо от нейната работа. Тя е страхотен професионалист, от който България има нужда. Тя знае как да мотивира, да организира, да подреди нещата, към кого да се обърне. Тя е страхотен модел за подражание и аз съм доволен, че децата се учат и попиват именно от нея. Радвам се, че Илияна ще предаде на тези деца не само желанието за спорт и победа, но и всичко останало от професионалния си опит.

- Тези момичета могат ли да настигнат златните момичета?
- Доколкото ги познавам и доколкото познавам Илиана, мисля, че ще се стреми да постигнат дори повече. Лентата е вдигната високо. Обществото я вдигна с очакванията си те да я надскочат и смятам, че това ще бъде сторено, ако Раева продължи в същия дух. А за нея е ясно, че ще продължи да работи на 100% за това художествената гимнастика да изравни- цар футбол.

- А как ви изглежда този цар в момента?
- В България като, че ли царят е гол. Но не осъждам в никакъв случай Боби Михайлов, който е един от хората, които са направили най-много за нашето национално достойнство. Просто в момента е поставен в такова положение, защото националният отбор зависи от клубните отбори. Ако в клубовете имаме само чужденци, не знам как може да тръгнем нагоре. Трябва да започнем да разчитаме на собствените си сили. Михайлов трябва да бъде подкрепен, за да може да направи сериозната стъпка в правилната посока. Но това няма как да се случи от днес за утре. Необходимо е време.

- Да разбираме ли, че истината е в налагане на български футболисти?
- Аз не съм специалист, но трябва да се намери някакъв вариант.
В някаква степен съм изпитвал ревност от футбола. Защото винаги цялото внимание, дори когато съм бил в спортното училище, е било към футбола. И това няма как да не ме дразни. Помня как аз се връщам в училището от турнир целият в кръв, раздал съм се до последно и идват футболистите - сресани и с чантичките си -и цялото внимание за тях. Напълно нормално е да има някаква ревност от моя страна. Наистина не съм специалист, но смятам, че проблемът не е Боби Михайлов. Напротив. Той е изключителен спортист и много  уважаван в чужбина. Сигурен съм, че прави всичко по силите си и според дадения му ресурс.

- На кой отбор сте привърженик?
- Аз съм бил в спортното училище на Левски, в школата на Локомотив, а накрая съм бил треньор в ЦСКА. Истината е, че по сърце съм левскар. Но най-важен винаги е бил националният флаг. В повечето случаи съм представял България. Не съм бил краен фен или краен левскар. И като политик, и като фен съм се състезавал само за България.

- Как ще свърши Левски - ЦСКА в събота?
- Нямам никаква идея. За мен е без голямо значение, заради панаирите в двата отбора. Страхотни панаири. Най-лошото в момента, е че спортът губи от всичко това. Даже не е важно кой ще победи, а е важно да не загуби спортът.

- Как може държавата да помогне на спорта, и в частност на футбола, за да бъде по-успешен и по-развит?
- Футболът за пръв път получи финансиране, но на фона на парите, които се изразходват там, сумата е смешна. Спортът може да бъде оправен само по един начин - когато с него се занимават хора, които наистина разбират неговия смисъл. Спортът не е само спорт. Не е някакви празноглави хора, които си губят енергията в спортуване. Това са стари клишета, от които на мига трябва да се отървем. Спортът е здравеопазване. Спортът е дисциплина. Спортът е начин на живот. Живеем в общество, в което има страхотна липса на уважение и на дисциплина. Спортът отдавна се е превъранал в бизнес и целенасоченост, а на места дори е религия и вяра. Нещо, което също липсва у нас. Спортът може да лекува негативните социални явления - затлъстяване, самоабстрахиране от обществото, желанието на човек да живее в някакъв виртуален свят пред компютъра. Спортът е социална среда, социален контакт. Хората трябва да разберат, че ако част от огромните ресурси, които се разхвърлят по другите министерства, бъдат заделени в някаква част към спорта, могат да бъдат решени много проблеми. Включително с криминалитета и в полза на Министерството на вътрешните работи. Спортът с бюджета си в момента, никога няма да се оправи. Камо ли да се справи с младежките проблеми. Следващият министър на спорта трябва да удари здраво по масата и да каже "Баста!". Който бъде предложен за поста, не трябва да се хваща като удавник за сламка, а да е човек, който да каже: "Аз ще приема поста при тези и тези условия. Да ми бъде гарантирано, че няма да бъдат изхарчени един милиард за подслушване, а да бъдат изхарчени за спорт!".
Бях в дирекцията по спорта за Олимпиадата в Сидни през 2000 година. Там според тях са изразходвани изключително малко пари за подготовката на Игрите, защото харчели само за масов спорт - четвърт милиард годишно! Нямат проблем с високото спортно майсторство, тъй като компаниитте там се бият кой да бъде спонсор. Без средства за масов спорт няма как да има високо спортно майсторство. А това изисква огромен ресурс. С по 60-70 милиона лева разпределени по федерациите това не може да бъде постигнато посмъртно.

Давам пример с бюджета на нашата федерация. За миналата година той е  70 000 паунда. Останалото го допълвам аз с лични средства за пътувания, облекла и т.н. Бюджетът за таекуондо WTF във Великобритания, която победихме на първенството в Румъния миналата година, е 13 милиона паунда и въпреки това нашите състезатели ги победиха. Това е 0,5% от парите, с които те разполагат - И ние ги бием. Това е безумие. Дойдоха при мен и ми казаха: "Слави, това не е възможно! Колко пари имаш на разположение?". И аз им казвам. Те не могат да повярват. Идват на състезанията с камери за всяко едно поле, всичко се записва и анализира. Огромни пари, а ние ги бием. Но това не може да се случва всеки път. Това е просто шанс. Ние станахме трети след Русия и Турция, които имат над 7 милиона бюджет. Крайно време е да направим нещо по този въпрос. Не може да продължава така! Правим невероятни неща и чудеса от храброст и е глупаво да омаловажаваме това, което можем и имаме.

- Отдавна се води спор какви хора трябва да управляват спорта - спортни легенди или добри мениджъри и бизнесмени?
- И двете неща са изключително важни. Легендата е ежедневен пример за подражание. Той е пример какво да постигнат спортистите и как. Има едно - априори доверие към него. В същото време много от тези легенди нямат бизнес дисциплина. Те са по-небрежни към финансовите средства - личните си и тези на спорта или клуба, който управляват. За жалост в министерството ги превръщат в някакви счетоводители. Казват им връщайте пари, защото не са по еди кой си проект, а те всъщност се изразходват пак в тази посока. Това превръща ситуацията в нонсенс. Спорта има нужда да бъде ръководен от хора с по-малко бюрократично мислене. Идеалният човек за спорта трябва да бъде успешен бизнесмен, който обаче трябва да има и спортни успехи, а и да обича спорта и да е готов да минава всякакви препятствия.

- Няма как да не попитам и за предстоящите избори. Какво ще се случи на тях и какво ще се промени в България след тях?
- Аз направих една стъпка, която мисля, че трябва да бъде последвана, а именно да разчупим клишетата. Българинът има нужда от това. Само хората, които са свикнали да живеят в заучените изречения и фрази в главите си, те не се развиват. Айнщайн го е казал- „Нивото на интелигеност се измерва по това, до колко умееш да се променяш“ Аз се старая да го доказвам на практика. Ние сме пред това да бъдем председатели на съвета на ЕС, което е най-високата топка за членството ни в Европа. 6 месеца сами ще правим стратегията за развитие на този Европейски съюз, а още 6 месеца преди и след това ще бъдем в съвета, което ще ни позволи да сме част от решенията за тази стратегия. Не мога да допусна, че някой може да си помисли да няма правителство на националното съгласие. Затова аз се самотрансферирах в ДПС. Защото смятам, че нещото, което хората трябва да разберат е, че това е единствената правилна стъпка за обединение на нацията. Ние трябва да представим пред ЕС едно зряло първо на национално ниво. Иначе - вместо да извлечем максимални ползи от това, че страната ни е председателстваща, ще извлечем страхотни негативи. Хората трябва да разберат, че е нужно да има повече разум и повече прагматичност в техния избор, а не да се държат като крайни фенове на припознатия от тях клуб. Това между другото е нещото, което ги ощетява по жесток начин. Трябва да се върви към едно единение. Това го показва и социологията. Трябва да има обединение на нацията, а то минава през определени модели, които са извън клишетата и закостенелите разбирания. Знам, че много хора казват, че не е възможно, но точно тези клишета и стереотипи ни влачат назад. Никой няма право да ми каже : "Ти не си патриот!". Ако някой е вдигал повече от мен и цялото ми семейство националния флаг, да дойде да снимаме. Само човек със CV като моето може да си позволи да направи такъв параходен ход, защото знае на какво ще бъде подложен след това. И не го притеснява! Но това не може да продължава така, ние трябва да създадем смелост в хората, които да мислят за интереса на страната си не само на думи. Думи, чрез които дори и в момента на дневен ред се представят виртуални единоборства, докато реално ни бъркат в джоба и ни ограбват, а на всичко отгоре истинските проблеми се замитат под килима.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ