-От министерството докарват живота ми до абсурд. Става дума за спортното министерство. Точно днес се навършват 9 месеца от златния ми медал на последните Игри за хора с нисък ръст. Струваше ми огромни усилия, огромни страдания, огромни разходи, за да стигна до тази титла. Месец след златото дойде поздрав от министър председателя Бойко Борисов. Някои изречения са все още като мълнии пред очите ми и гръмотевици за ушите ми: “Горд съм. Възхищавам се от постиженията ви” ми бе написал.

 

-Отказаха ми премията. Миналата седмица имаше мероприятие във Варна. Бойко Борисов и Свилен Нейков откриха Европейското първенство по скокове на батут. На пресконференцията журналисти попитали Нейков защо не съм получил премията си. Отговорът е бил: “Има затруднения в бюджета”. От федерацията по бадминтон също няма премия. Този тип успехи в България са редки. От състезания за хора с нисък ръст единствените медали на Балканите и Източна Европа са моите златни от Олимпиадите през 2005 и 2009 година. Искам дебело да подчертая, че при Свилен Нейков има конфликт на интереси. Неговата известна и обичана от всички нас съпруга е в сферата на спорта. Днес чета, че заминава за Мюнхен, а аз не мога да отида в София на контролен преглед, защото се страхувам за финансите си. От Нова година съм съкратен и без работа. Дотогава работех към структура на министерския съвет. Това, което спортното министерство прави, е безумна дискриминация.

 

-Точно не мога да кажа. Има хора, които четат правилника. Става въпрос за поне 20 хиляди лева. Моите разходи по подготовката и участието ми надхвърлиха 10 хиляди лева. Помогнаха ми различни структури, известни хора, един депутат, банка, кметовете на Дупница и Пловдив. Структура на българската църква ми подари осветена фланелка. Знае ли някой какво е това да носиш герб на гърдите си, Да се състезаваш с най-белите държави в света и да станеш първи?

 

-Не всички са ме забравили. Днес ме видяха моите съседи, които много ме зарадваха. Показаха ми кратко писмо, с подписи, което са изпратили до Бойко Борисов. Последното изречение в него е: “Загрижена ли е родината за героите си?”. Тези хора знаят за проблемите ми. Изкарах тежка операция през февруари на гръбначния стълб. Тя продължи 7 часа и половина. Заради това чудовищно забавяне на премията имам затруднения. Не мога да си купя обезболяващи за 2 лева. В писмото на моите съседи е посочено, че съм спечелил медалите с огромен риск на здравето. Аномалията ми е на гръбначния стълб и бадминтонът го натоварва, може да се стигне до парализа. Те го знаят и събраха около 30 подписа. За 15 минути са направили писмото и са го пратили по факса.

 

-В случая не става дума за обида, а за възмущение. От контекста на всичко казано е ясно. След титлата през 2005 година ми изплатиха премията. Сега като нищо ще се окаже, че е била от крадени пари и Свилен Нейков ще поиска да ги върна на държавата. Не искам да слагам коня пред каруцата, но в подготовката ми имам банкови заеми, не са големи, но растат и са извън възможностите ми. Оттук идват сериозни притеснения. Главата ми е затрупана от кахъри и проблеми и не мога да анализирам. Хората са прави като казват, че животът в България става отвратителен.

 

-Трудно ми е да обобщавам. Аз съм единственият, който има успехи. В момента съм тотално заплют и захвърлен от спорта.

 

-Аксиомата, че единствената истинска слава и престиж за България идва от спорта, е правилна. Няма друга сфера, която да го направи – нито културата, нито технологиите, нито индустрията. Единственият друг хубав продукт е фолклорът. Но за спорта не ми се говори, сърцето ми е стегнато. Не крия, че при това напрежение се страхувам за живота си. Мога да получа инфаркт или инсулт. Всички казват, че премиерът е спортен човек. Позволявам си да споделя, че известни българи са се застъпвали персонално пред него за мен, но няма резултат. Това е ужасяваща дискриминация.

 

-Трудно бих коментирал. Може би сега има психологическо отдръпване от благотворителността, добродетелността и човешката солидарност.

 

-Първо искам да кажа, че Малки български хора почти изчезна. Сега човекът, който е начело на организацията, е с доста сериозни, многократни присъди. Документирано е, че е отправял смъртни заплахи към себеподобни – хора от организацията. Жалко, че през 2007 година ваши колеги не се поставаха да разберат какво се случва. Лидия Шулева и Емел Етем заедно със Софийския съд издадоха заповед главата ми да бъде отрязана. Ако имам средства, ще учредя нова организация.

 

-Много трудно. Тежката операция предполага няколко месеца слаба активност. Разрезът е 20 сантиметра по гръбначния стълб. Казах на приятели, че продавам цялата ми спортна колекция медали, отличия, значката от БОК. Възмутен съм от българския спорт и българската държава.

 

-Това въобще не ми е в главата сега, не мога да се самоопределя. Покрай операцията имах кахъри. Има място на гръбначния стълб, което е свързано с половата активност и между многото ми други проблеми бе и това, че могат да го засегнат. Сега не мога да мисля за мацки.

 

-Не, никакъв конфликт не съм имал. Стана грешка. На местно ниво някои си надскочи боя. Бивша областна управителка от режима на Симеон се намеси в живота на Берое. Направи благотворителна изява за пари, което не е лошо, но си помислих, че Берое не бива да бъде оставен в ръчичките на изцапани политици, като бившата областна управителка Мария Нейкова. Сега се радвам много, че отборът е на финал за Купата. До преди малко си писах есемеси с Илиан Илиев. Пожелах му победа с минимум 2:0 на финала. Не ходя на стадиона, отвратен съм от всичко.

 

-В България е моят приятел Любо Ганев, а в чужбина един баскетболист на Реал (Мадрид). Не му помня името, но е по-висок от Любо.