Християн Стоянов беше избран за Спортист на годината с увреждания и за 2020 г. 22-годишният лекоатлет, роден в Габрово на 20 август 1998 г., заслужи това признание с националната титла в бягането на 1500 метра при здравите атлети. В кариерата си има световна и европейска титла в шампионати за спортисти с увреждания и седмо място на параолимпийските игри в Рио де Жанейро 2016 г. За своя начин на живот Християн разказва специално за читателите на вестник „Доктор“:
- Християне, какво увреждане имате и кога сте го получил?
- Увреждането ми е по рождение – недоразвита дясна ръка от лакетната става надолу. Най-вероятно причината е някакъв вид мутация. Това, че увреждането ми е по рождение, е мое предимство, когато се състезавам. Мога да извличам максимума от тялото си. Защото се състезавам и с параолимпийци, при които увреждането е придобито в някакъв момент от живота им и е трябвало да се приспособяват да живеят с него. По време на растежа тялото ми така се оформи, че да компенсира недостатъка.
Много ми е по-лесно да измина 10 км с бягане, отколкото с ходене. Изпитвал съм го неведнъж. Просто се натоварват различни мускулни групи и умората в краката при ходене за мене е по-голяма от тази при бягане. Въпреки че пулсът при бягане е доста по-висок и поетият кислород е повече.
- Как преодоляхте своя недостатък чисто практически?
- Нямаше как да не се науча да правя абсолютно всичко и с недоразвитата ми ръка. С нея мога например да си режа ноктите на другата ръка, да превключвам скоростите на колата, да нося чанти и сакове, защото ми е по-удобно. Единствено не мога да си връзвам маратонките, защото не стигам до тях с дясната ръка, като се наведа. Но си ги връзвам с лявата ръка. С лявата и пиша. Сигурен съм обаче, че ако се наложи, ще се науча да пиша и с дясната недоразвита ръка.
- Откога тренирате лека атлетика и само с този спорт ли сте се занимавали?
- Започнах да тренирам лека атлетика преди десет години. Преди това карах маунтинбайк и се състезавах на планинско колоездене. Бях два пъти медалист на държавно първенство по планинско колоездене. Но когато започнах да тренирам сериозно лека атлетика, се отдадох само на нея. Минах през доста дисциплини – от бягането на 400 м през 800 м, 1500 м, 3000 м, 5000 м, 10 000 м. Поне веднъж или два пъти в годината бягам 10 км на състезание, като контролно, за да видя как съм в сравнение с миналата година. Най-дългото ми състезание е било на 15 км. По принцип в България
се състезавам с атлети, които нямат увреждания.
Просто в нашата страна няма първенство по лека атлетика за хора с увреждания. Откакто съм започнал да тренирам, се конкурирам със здрави спортисти – и в планинското колоездене, и в атлетиката. Чак когато стигнах до юноши старша възраст, започнах да се състезавам при параолимпийците, но в чужбина. Това стана със съдействието на Българската параолимпийска федерация.
- Кои са най-големите ви успехи на международна сцена досега?
- Световната ми титла от 2019 г., европейската титла през 2018 и седмото място на параолимпиадата в Рио 2016 г. В Рио все още бях малък и недостатъчно подготвен. А за титла си трябва опит, за да стигна нужното ниво. Сега съм амбициран да стигна титлата на параолимпиадата в Токио тази година, която надявам се ще се състои в края на август и началото на септември.
- Как ви се отрази отлагането на олимпиадата в Токио през 2020 г?
- Може би е за добро, защото тъкмо се готвех за лагер в Йоханесбург (Южноафриканската република) и се наложи да ми оперират апендицита. Възстанових се за 15 дни и започнах да тренирам отново. Тренирам по два пъти на ден шест дни в седмицата, а на седмия ден тренирам едноразово. Основно бягам навън в Борисовата градина и на стадиони, защото за дългите бягания няма как да се тренира в зала. Не е здравословно да се бягат в зала 10 км, от виражите и от меката настилка има опасност да получа контузии.
- През годините получавал ли сте травми от бягането?
- Нищо сериозно. Само ми се налага в
еднъж или два пъти годишно да спра да тренирам поради някакви болки или леки мускулни растежения. Когато тялото ми даде сигнал, че нещата не отиват на добре, спирам, почивам си. Доверявам се на няколко кинезитерапевти, които ме възстановяват с масажи. Така съм предотвратявал контузиите още в зародиш. Колената ми са по-травмирани от студа. В кръста имах болки като дете поради асиметрията на тялото. Получих гръбначно изкривяване, защото едната ми ръка е много по-лека от другата – с близо килограм и половина. Справих се с този проблем още при израстването си, като правех повече упражнения за укрепване на гръбната мускулатура.
Освен това пия много хранителни добавки – витамини, минерали и т.н. Колкото по-голямо става натоварването на организма, толкова повече са нужни добавките, за да възстановят изразходваните вещества. Без тях влизам в дефицити и много бързо идват болките.
- Как се храните?
- Храня се разнообразно. Не казвам здравословно, защото не се лишавам от храна, не спазвам диета. Ако ми се дояде нещо вредно, хапвам си. Напоследък почти спрях захарта и вече не изпитвам нужда да ям сладки неща. И млечни продукти почти не консумирам. Карам на плодове, зеленчуци, месо – телешко и свинско, спагети, ориз, картофи. Усещам какво ме засища и зарежда, от което след това се чувствам добре. За период от година и половина закусвах само с овесени ядки, мед, банани и други плодове. В последните месеци развалих този режим. Храня се по интуиция. Не си налагам норми, защото не биха работили за мен. Просто сядам на масата и знам какво ми се яде. Тежа 56 – 57 кг. За моя ръст от 176 см това е оптималното състезателно тегло.
МАРА КАЛЧЕВА/"ДОКТОР"
