Станислав Генчев e eдва на 38 години, а вече успя да пробие и в треньорството. През изминалите четири месеца младият специалист беше начело на Лудогорец, където наследи горещия стол на Стойчо Стоев и дебютира в реванша с Мари
бор от плейофа за класиране в групите на Лига Европа. Под негово ръководство "орлите" успяха да достигнат 1/16-финалите, където ще срещнат италианския гранд Интер. Генчев вече е в ролята на помощник на новия наставник Павел Върба.
Бившият полузащитник, който по два пъти е печелил шампионските титли с Левски и Лудогорец, е родом от Дряново. Генчев даде откровено интервю за БЛИЦ, разкривайки доста любопитни неща, включително и за живота си извън футбола:
- Г-н Генчев, каква е равносметката ви за четирите месеца начело на Лудогорец?
- Бях доста изненадан колко бързо се развиха нещата. Но хубавото е, че след първоначалната изненада успях по най-бързия начин да вляза в ритъма на Лудогорец, защото това е отбор с големи амбиции, целите са много високи. И сега, като правя равносметка, представянето на отбора е доста добро. Целта в Европа е изпълнена - преодоляхме групата, в България сме на 5 точки пред втория.
- Предстоящите мачове с Интер може ли да се каже, че са бонус за добре свършената работа до момента?
- Това са най-хубавите мачове за футболистите и треньорите. Първо е престиж не само за клуба, а и за българския футбол, че такъв гранд идва в Разград. Всички знаем какъв колос е Интер. Това, че са фаворити, е добре за нас. Само можем да спечелим от мачовете с Интер. Надявам се да постигнем добър краен резултат. Футболът е интересна игра и предварително нищо не се знае.
Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)
- Бяхте ли изненадан, когато ви съобщиха, че заменяте Стойчо Стоев?
- Много изненадан бях, тъй като един ден преди това бях пристигнал в далечна Аржентина. Отидох там, за да наблюдавам един футболист. И в момента, в който кацнах на аржентинска земя, трябваше веднага да хващам полет в обратна посока.
- Наблюдавали сте футболист за селекцията ли?
- Да, трябваше да гледам един играч, но така и не успях. Кацнах и още на следващия ден обратно към България, за да съм вече в ролята на старши треньор. Прибрах се два дни преди реванша с Марибор.
- Скочихте директно в огъня.
- Точно, така е наистина. По пътя трябваше да решавам доста казуси. Гледах и запис на мача ни със Славия, който пропуснах заради полета към Аржентина.
Назначението ми за старши треньор беше доста изненадващо, набързо се случи. Признавам, че не съм очаквал, че толкова бързо ще получа шанс да водя Лудогорец. Все пак имам само две години стаж като треньор. Още съм доста млад в професията, все още нямам и ПРО лиценз. Дори и като временен треньор, беше доста изненадващо. Но от друга страна това беше добър опит и шанс за мен.
- Оставате в щаба на Павел Върба. Каква е нагласата ви?
- За мен е удоволствие, че ще работя с такъв голям треньор, който е постигнал доста. Три пъти е бил в групите на Шампионска лига, класирал е Чехия на европейско първенство. Надявам се да науча доста нови неща от него. Аз съм човек, който се старае всеки ден да научава по нещо ново, за да мога да напредвам в професията. Сигурен съм, че работата ми с Върба ще е доста полезна за израстването ми. Надявам се и за израстването на Лудогорец.
- Предстои ви обучение в чужбина. В кой клуб ще бъдете на стаж?
- Разговаряме с няколко клуба, още не е окончателно ясно. Ще се разбере до няколко дни.
- Очевидно няма да имате дълга почивка?
- О, да, никаква почивка.
- По-трудно ли е да бъдете треньор отколкото футболист?
- Двете професии са доста различни. Като футболист си изцяло концентриран върху действията си - какво трябва да направиш, за да помогнеш на отбора. А когато си треньор, мислиш за целия клуб - 50-60 човека, които се стремиш да обединиш в една идея. Напрежението определено е доста по-голямо, когато си извън терена.
- От Дряново, през Левски и Литекс до големия фурор с Лудогорец. А сте едва на 38 години. Как успявате в треньорството?
- С много работа, това е истината. Не се считам за успял в треньорството, защото реално сега започвам. Това, което правех като футболист, го правя и сега - много работа, постоянно да се стремя да напредвам и да се развивам. Същото беше и когато бях футболист. Всяка професия изисква доста лишения и работа.
- Много строг ли сте с играчите си? С някои от тях бяхте и съотборници.
- Първата ми работа, като станах треньор, беше да ги обединя в една идея - да повярват, че това, което искам от тях, е правилното нещо, за да могат да го изпълняват по най-добрия начин. Най-важното е да вярват, както и взаимно да си имаме доверие. След това е дисциплината, защото без нея не може да има успехи. В изминалите четири месеца, в които бях старши треньор, бях и строг, и справедлив.
- Треньорите, от които сте се учили, кои са?
- Като футболист имах късмета да работя с най-добрите треньори. Но може би двете години, в които бях помощник във Велико Търново - първо на Георги Василев, а след това и на Краси Балъков, научих най-много неща.
- Продължавате ли да се допитвате до Балъков?
- Предимно се чуваме по телефона, винаги получавам точни напътствия от него. Определено Балъков изигра голяма роля за израстването ми.
- Нека върнем лентата назад - в детството ви. Как започнахте с футбола? Бихте ли разказали повече за семейството ви?
- Баща ми е бивш футболист. Имам по-голям брат, който също беше футболист. Футболът е част от нашето семейство. Доста малък започнах в Локомотив (Дряново), след това отидох в Етър, после се върнах в Локо, играх и в Дебелец, Левски, Литекс... 
- Брат ви още ли играе?
- Приключи преди доста време. Той игра във "В" група, но имаше по-големи качества от мен и можеше да стигне до професионалния футбол.
- Спомените ви за периода в Левски, с който сте двукратен шампион?
- Във всичките отбори, в които съм играл, имам добри спомени. Печелил съм титли и купи. Това са незабравими спомени. Най-хубавото за всеки футболист е, когато трудът му бъде възнаграден в края на сезона. Цяла година се стремиш да станеш шампион и накрая е изключително приятно, когато вдигнеш трофея и получиш златния медал.
- Имате ли приятели на "Герена"?
- Имам познати. Само Живко Миланов ми е по-близък, бяхме съотборници в Левски и във Васлуй.
- А в ЦСКА?
- В ЦСКА само познати, нямам добри приятели.
- Какво се случва с футбола в родния ви Дряново. Допреди месеци бяхте член на Управителния съвет на Локомотив.
- Хубавото е, че докато бях в Управителния съвет на Локомотив, следях какво се случва. Заедно с диджей Теди Джорджо успяхме да развием школата. В началото имаше 40 деца, а след нашето влизане запалихме още таланти да спортуват и станаха около 80. Това беше основната ни цел. Както и да вкараме Локомотив (Дряново) във "В" група, където не беше играл няколко години. Успяхме с много работа. Но най-важното беше повече деца да идват да тренират на стадиона, както и се получи. Школата в Дряново се развива и съм доволен от този факт. Миналата година дори играех за родния си отбор във "В" група (б.р. - риташе за Локомотив, докато беше помощник-треньор в Етър), помагах с опита, който съм натрупал през годините. И със съвети помагам също. Смятам, че с Теди Джорджо преизпълнихме задачата. Той също е много отдаден и помага на родния ни Дряново.
- Дъщерите ви носят много интересни имена - Жизел и Шанел. Как решихте да ги кръстите точно така?
- Не е случайно. Това са две много хубави имена, които с жена ми Ева от доста време много ги харесвахме. Искахме да е нещо по-нетрадиционно и така избрахме да кръстим голямата Жизел, а малката - Шанел. Наистина интересни имена, много си ги обичам.
- Как се запознахте със съпругата си?
- Аз направих първата крачка, вече 18 години сме заедно. Запознахме се във Велико Търново. Слава Богу, до ден днешен нещата между нас са много добре.
- Семейството ви сигурно е при вас в Разград?
- Не, в София живеят - жена ми и малката щерка. А голямата - на 14 години, от тази година учи във Франция. Чакаме я в края на седмицата да си дойде за коледните и новогодишни празници.
- Къде ще бъдете за празниците? Обичате ли да пътувате, имате ли любими дестинации?
- Когато бях футболист, всяка почивка с жена ми пътувахме в чужбина. Но от две години, откакто съм треньор, времето е доста ограничено и не сме ходили на ваканция. Като си футболист е по-лесно, тъй като знаеш кога приключваш, както и кога започва подготовката. В треньорството е друго, ангажиментите са постоянно. Сега с жена ми и дъщерите ни ще отидем за три дни до Божи гроб. Това ще е ваканцията ни.
- Имахте силен период във Васлуй. Как заминахте за Румъния?
- 2008 г. беше една от най-хубавите ми години във футбола. Бях капитан на Литекс, стигнах до националния отбор. Селекционерът Пламен Марков ме повика и дебютирах с гол за победата над Финландия в контрола. С Литекс спечелихме Купата на България, но договорът ми изтичаше. Ръководството на клуба прояви разбиране и ми помогна - пуснаха ме да отида във Васлуй като свободен агент. Румънското първенство тогава беше много силно, беше шесто по коефициент в Европа. Изкарах много хубави години там, особено първата. Бях избран за най-добър футболист на Васлуй, както и най-добър полузащитник в първенството. Тая само хубави спомени от трите ми години в Румъния.
- Имали ли сте други варианти в чужбина? По-късно играете за кратко и в АЕЛ (Лимасол, Кипър).
- Преди да замина за Румъния, имах предложения от Гърция и Белгия, но условията, които ми предложиха Васлуй, не бяха за изпускане.
- Какво обичате да правите в свободното време?
- Риболовът е едно от любимите ми занимания. Много обичам да ходя за риба, но тази година не успях, тъй като не остава време.
- Хващали ли сте големи риби и къде?
- Да, мога да се похваля с доста големи трофейни риби, включително шарани. Надявам се и в бъдеще да имам успехи и с риболова. Доста съм запален, влизаме с лодка, оборудването ми е доста добро. Най-много пъти съм ходил за риба на язовир "Жребчево" до Твърдица, както и на язовир "Овчарица" до Раднево.
- Какъв щяхте да бъдете, ако не бяхте отдаден на футбола?
- Не съм мислил. Oще от малък винаги съм искал да бъда футболист. Това ми беше мечтата.
- Любима храна?
- Риба.
- И сигурно вие да си я уловите?
- Не, защото тази, която ловя, след това я пускам обратно в язовира. Обичам да ям морска риба.
- Каква кола карате?
- В момента съм със служебна от Лудогорец.
- Нямате ли личен автомобил?
- Имам една кола, която съм я дал на жена ми, тя я кара.
- Любим отбор в чужбина?
- Два са - Ливърпул и Милан.
- Меси или Роналдо?
- Меси.
- Интересувате ли се от други спортове?
- Гледам доста спортове, следя всичко. Но не бих казал, че съм фен на някой друг спорт, освен футбола.
- Кой е най-достоен да бъде Спортист на България за 2019 година?
- Доста труден въпрос. Не мога да отговоря.
- А Футболист на годината?
- Двама са, които се отличават от всички останали - Антон Недялков и Ивелин Попов. Един от тях трябва да спечели. Недялков играе страхотно в Лудогорец и е в основата на успехите ни. А Ивелин е константна величина през последните години, играе на висота и неслучайно беше избран за капитан на Ростов.
- Следите ли политическия живот в България? Гласувате ли на изборите?
- Аз съм част от тази държава и винаги ходя да гласувам. Както аз, така и цялото ми семейство. Хората в България държим бъдещето си в свои ръце и носим отговорността, всички трябва да гласуваме.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
