Секунди преди мечтата й да се сбъдне, Станка Златева преживя второто голямо нещастие в кариерата си. На финала в Лондон тя бе туширана от рускинята Наталия Воробьова и за втори пореден път остана без златен медал от олимпийски игри. Станка има всичко, само това не. Сега има известно време да се възстанови от поражението, но скоро ще дойде време да реши дали иска олимпийското злато достатъчно много, за да се подложи за пореден път на четиригодишното изтезание по пътя към игрите в Рио през 2016 г.

- Започна ли да отминава болката от Лондон?
- Не знам дали някой мисли, че може да мине ей така. За мен това е една голяма грешка, която няма как да се върне. Болката няма как да премине.

- Коя болка минава по-трудно – контузиите на тялото или споменът за поражението?
- Контузиите рано или късно ще минат, но другото е по-трайно и не знам как ще мине. Вече съм по-добре, възстановявам се.

- Само заради травмите ли пропусна световното първенство в Канада или освен това смяташе, че дори да вземеш титлата там, това няма да компенсира загубата на олимпийския финал?
- Наистина световната титла няма как да компенсира олимпиадата, но основната причина е, че коляното ми беше наистина зле. Нямаше смисъл изобщо да се напъвам. Имах такива болки, че за мен беше нeвъзможно да правя каквото и да било.

- След загубата в Лондон каза: „За нищо не ставам”. Това само моментна емоция ли беше?
- Ами в такъв момент има много емоции и е нормално да кажа нещо такова. Не съм искала да прозвучи по този начин. Така съм го видяла, така съм го казала.

- Колко важна е олимпийската титла за теб? Смяташ ли, че портретът ти на спортист би бил незавършен без златен медал?
- Много ясно. Втория го забравят, първия не. Като станеш първи, значи си свършил работата си на 100 процента.

- Предстои да вземеш решение дали да останеш в спорта или не...
- Сега изобщо не мисля за такива неща. Искам да си почина и да не мисля за спорт. Имам голяма нужда от почивка. Ще видим как ще се наредят нещата.

- Каза, че ще си почиваш една година. Какво ще правиш през това време?
- Нямам планове. Просто искам да не мисля за спорта, да не влизам в зала. Малко да си почина и ако станат нещата и се възстановя добре, да имам желание. Без желание няма как да стане.

- Щом няма да мислиш за спорт, за какво ще мислиш?
- В момента гледам да не мисля за нищо. Гледам каквото мога да помогна вкъщи, да се срещна с приятели. Имам си такива мои ангажименти.

- Желанието и стръвта ти за борба и за изява намаляло ли е?
- Почва да се изчерпва вече. Това е основното, което искам да си върна. Човек без желание и стремеж към нещо, няма как да ги върши нещата. Досега съм имала голям хъс и голямо желание, но просто вече съм изморена. Трета олимпиада карам без никаква почивка и без възстановяване.

- Има ли вероятност в живота ти да се появи някакъв друг приоритет. Не мечтаеш ли за семейство и деца?
- Няма нищо лошо в това. Кой човек не мечтае? То на мен ми е време вече. Нещата ще си станат както трябва и когато трябва.

- Досега кариерата винаги е била на първо място при теб. Смяташ ли, че по някакъв начин показваш, че жените могат да правят същите неща като мъжете?
- Не, изобщо. Така ми е протекъл животът, това ми е харесало. Правила съм го, без да трябва да давам обяснение на някого защо го правя. Харесвало ми е и съм го правила. Когато има човек до теб и вече нещата станат други, тогава вече се взимат други решения. Иначе жените искат да се развиват, да се доказват, да изкарват доходи. Не само да гледат семейството и къщата, но и да се докажат на други места.

- Смяташ ли, че с тази реплика след загубения финал в Лондон стана още по-симпатична на хората?
- Виждам, че хората много ме обичат и ме подкрепят. Радват се на моите успехи. Това, което казах, не исках да прозвучи по този начин, но така се случи. Но любовта на хората я виждам и това само ме успокоява и ме кара да се чувствам по-добре след това, което се случи на финала.

- Смяташ ли, че щеше да си толкова признат спортист, ако в България имаше много повече спортисти от световна класа, както е било преди години?
- Аз не мога да се радвам, че няма толкова много успешни спортисти. Спортисти имаме, просто малко им трябва до медалите. Не мога да се радвам, че няма медалисти и аз ставам известна. Искам да съм известна, популярна и спортист на България, когато има десет медалисти от олимпиадата. Това би било много по-силно признание за мен, отколкото да няма никой и аз да стана първа. Предпочитам да има десет медалисти и аз даже да не съм първа, а само в тройката.

- На какво смяташ, че се дължи тази криза в спорта в последно време. Дали вече децата просто не искат да се занимават със спорт?
- Не е така. Има спортисти. Просто ние сме малка държава и е трудно. Прави се всичко възможно да има финансиране, бази, национални отбори. Може в момента да има някакъв спад, но с поколенията ще се оправи.

- Това, че сме малка държава ли е проблемът? Ти загуби от рускиня на финала, волейболистите също паднаха от Русия. Трябва ли българите да искаме да сме №1 в конкуренцията на по-големи и богати държави?
- Ние сме се доказали – и руснаци, и американци сме надвивали. Просто сега може би имахме малшанс. Всичко е въпрос на късмет, настройка. Другите не са повече от нас – и те са за побеждаване. Може би ни липсва само стабилна психика – да отидем на финал и да се раздадем както трябва.

- Смята се, че днес парите са всичко. Ти лично доволна ли си от това, което изкарваш в спорт, в който по принцип няма толкова пари?
- Доволна съм, как да не съм доволна. Осигурена ми е заплата, осигурени са ми лагери, взимам премии за медалите – какво по-добре. Иначе какво щях да правя? Колкото могат, толкова дават, важното е, че правят всичко възможно.

- По време на олимпийските игри вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков сравни заплатата си с премията ти за сребърния медал и заяви, че и четири години да работи като министър, няма да изкара толкова пари...
- Какво да коментирам? И аз давам четири години къртовски труд, за да стигна до такива премии. Ако му се струват много, да ги намалят. Или да ги махнат, не знам. Ако няма премии и стимули, хората няма да искат да побеждават.

- Симеон Щерев е уволнен, в оставка или в почивка и не се знае дали ще продължи да води националния отбор. Ти би ли работила с друг треньор?
- Мисля, че не. Той е най-добрият треньор и ме е научил на много неща. Мисля, че само с него бих продължила да тренирам. На всичко ме е научил.

- Той също твърди, че още не е решил дали остава. От кого от двамата зависи дали ще продължите да работите заедно?
- И от двамата зависи. Трябва да седнем и да се уточним какво мисли той, какво иска, аз какво искам. Всичко си зависи от нас.

- Ако приемем, че решиш отново да се бориш, не смяташ ли, че след 4 години в Рио де Жанейро Воробьова и другите ще са още по-силни, докато твоето време отминава?
- Нямам представа. Тя е състезател, който досега не е имал медали и изведнъж става първа. След четири години ще има да защитава олимпийска титла. Ето китайката стана олимпийска шампионка, а после не можа да захапе никъде. Когато имаш медали и трябва да ги защитаваш, психиката играе голяма роля. Много по-трудно е. Когато нямаш какво да губиш, излизаш и даваш всичко от себе си, пък каквото стане. Когато имаш какво да губиш, напрежението съсипва психиката ти. Това намалява и другите ти качества.

- Ако все пак отидеш в Рио, какво ще промениш в сравнение с Пекин и Лондон?
- Може би психиката. Сега бях не на 100, но поне на 80 процента сигурна в себе си. Исках да стана първа. Може би прекалено много. Просто не съумях да издържа на срещата – не знам – и аз не мога да разбера още защо се получи така. Но определено трябва да се работи за психика.
Емил Атанасов, "7 дни спорт"