Още в началото на разго­вора ни Станка Златева се опитва да откаже да даде официално интервю. Ни­що че е навръх рождения й ден и поводът е хубав и радостен. "Няма какво да занимаваме хо­рата с мен", казва тя, с което за пореден път демонстрира онази скромност, която нака­ра цяла България да я определи като Златното ни момиче. На 30 години Станка си остава все така непроменена. И все пак склони да говори за чита­телите на "Тема Спорт". Поводът не е случаен - юбилей на един от най-великите българс­ки борци в историята.

Усеща ли се някаква разлика се­га, вече на 30 години, с предишни­те рождени дни? Чувстваш ли се помъдряла?
- Сигурно има, с годините нали знаеш - уж помъдряваме (смее се). Но като цяло си е рожден ден като всеки друг.

Предполагам, че доста хора ве­че са те поздравили. Това няма как да не те ласкае и да не те кара да се чувстваш доволна от свърше­ното през годините...
- Да, доста хора вече се обадиха. От сутринта телефонът не е спрял да звъни. Готино е много, когато ти звъннат да те уважат.Чувството е много приятно. И съм благодарна на всеки един.

Даваш ли си сметка, сега вече на 30 години, за това, което си пос­тигнала?
- Честно казано не. Не мога да си давам равносметка. Животът тепърва започва, така че няма смисъл от равносметка. Трябва са­мо да гледаме напред.

Казваш да гледаме напред. Има ли нещо, за което да съжаляваш?
- Не, човек не трябва да съжалява за нищо. Животът е, за да се живее. И да направим грешка, не трябва да живеем с нея.

Звучиш доста по-улегнала от онази Станка Златева, която се завърна преди 6 месеца от Лондон...
- Тогава бях под стрес и желание, и много разочарование, доста ми се събра. Нормално бе да не съм много доволна, но с времето това отми­нава.

В крайна сметка осъзна какво си постигнала, така ли е?
- Важното е, че има медал. Хубаво беше да е златен, но няма какво да направим вече. Такъв е животът.

Какво ти предстои? Годините все пак си минават. Колко още се виждаш на тепиха?
-Да, така е, времето лети доста бързо. Колкото мога, толкова. Не съм вече на 20 и човек си има граници. Не съм първа младост. Дос­татъчно дадох и оттук нататък пак ще продължа да се боря, но как­вото стане. Вече няма да мисля толкова за медали и първо място, а просто да правя максималното, пък резултатите ще покажат.

Предполагам си доволна от при­мирието, което Симо Щерев и Бальо Йорданов обявиха?
- Аз ти казах, че са умни хора и ще се разберат. Не трябваше да се случва всичко по медиите, това просто беше излишно. Сигурна бях, че нещата ще се оправят.

Дава ли ти този развой на съби­тията по-голямо желание за рабо­та?
- По-голямо желание няма как, за­щото то винаги е било огромно. За мен ще е спокойно, че ще работя със Симо Щерев. Радвам се. Дава ми спокойствие, че ще работя правил­но и с точния човек.

Рио ли ще е последната ти стъп­ка?
- Аз се надявам да изкарам до Рио, това ще е хубаво (смее се). Просто наистина е тежко и ще го караме стъпка по стъпка.

Мислиш ли, че Рио може да е пос­ледна олимпиада не само за теб, но и за цялата борба?
- Аз съм сигурна, че борбата няма как да остане извън олимпийското семейство. Виждаш, че всяка една държава се надигна и това все пак е традиционен спорт, който няма как да го закрият. Нужни са някакви промени, които ще бъдат извърше­ни от международната федерация, но борбата ще бъде върната в олимпийските игри.

Вальо Йорданов си върна злат­ния медал в знак на протест...
- Това е много голям жест от негова страна да застане на тази позиция. Аз лич­но нямам думи за това му действие. Оскърбително е изобщо самото предложение да се извади борбата от олимпиадата.

Кога ще видим Станка Златева отново на тепиха?
- Все още не знам. Тренирам, вли­зам в залата, но трябва да стане постепенно. Шест месеца съм почи­вала и трябва полека да тръгна, да съм подготвена, когато отида на състезание, а не да се излагам.

Да те чакаме ли за световното първенство през септември?
- Не знам. Надявам се, че да. Мис­ля, че ще започна скоро да се готвя за световното, но какво ще стане, ще видим.

Какво си пожелаваш на своя юбилей?
- Да съм жива и здрава, хората покрай мен да ме обичат и да се чувстваме добре. Всичко може да се постигне в живота, но ако не си здрав, няма как да стане.

Много хубаво пожелание, пред­вид и тежката ситуация, в която изпадна цяла България.
- Малко неща ни останаха и здра­вето е най-важно. Колкото и пари да имаш, какъвто и да си, ако не си здрав, просто останалото няма значение. Наистина е доста тежко на всички, но трябва да погледнем и откъм хубавата страна на нещата и да се опитаме да излезем малко от малко от проблемите си.