Стефан Генов-Чечо е роден на 23 юни 1954 г. в Пловдив. Има 25 години треньорски стаж в „Локомотив” (Пловдив), три сезона в „Несебър”, два в „Левски” (Карлово), „Черно море” и 5 години е работил в Сирия с отборите на „Ал Етихад”, „Ал Талия”, „Ал Харие” и „Ал Джихад”. В продължение на три месеца е в щаба и на националния отбор на Сирия. Наскоро Стефан Генов подаде оставка като старши треньор на „Локомотив” (София).
- Чечо, наложително ли беше да напуснеш „Локомотив” (София) точно когато шампионатът е в разгара си, а на отбора предстои и полуфинал за Купата?
- Първо искам да кажа, че никой не ме е гонил от „Локомотив” (София), както се писа от някои медии, а сам напуснах. Депозирах си оставката пред президента Николай Гигов седмица преди да напусна. Той каза да не избързвам, да сваля малко напрежението, да си почина. Аз обаче твърдо бях решен, че си тръгвам и нямаше смисъл да размислям. В „Локомотив” (София)
- Чечо, наложително ли беше да напуснеш „Локомотив” (София) точно когато шампионатът е в разгара си, а на отбора предстои и полуфинал за Купата?
- Първо искам да кажа, че никой не ме е гонил от „Локомотив” (София), както се писа от някои медии, а сам напуснах. Депозирах си оставката пред президента Николай Гигов седмица преди да напусна. Той каза да не избързвам, да сваля малко напрежението, да си почина. Аз обаче твърдо бях решен, че си тръгвам и нямаше смисъл да размислям. В „Локомотив” (София)
много трудно се
работи, много!
Но аз мисля, че свърших работа. Отбора го взех с една точка и виждате, че успяхме да се измъкнем от опасната зона, дори сме на полуфинал за Купата. Можехме и по-добре да се представим в шампионата, но такива бяха обстоятелствата. Нашата основна цел, за съжаление, бе да не изпаднем! Остава само два мача да се спечелят и всичко е окей.
- Как се разбираше с футболистите, да не би съблекалнята да е причина за натрупаното напрежение в теб?
- С играчите съм нямал никакви проблеми, никога! Даже се разделихме по приятелски и си пожелахме успех. Има неща, относно натрупаното напрежение, които не мога да ги споделя. Прецених, че така не мога да работя, не е това, което аз искам. Имал съм подкрепата на президента Николай Гигов и с феновете общо взето се разбирах, като изключа един-двама, но начинът на работа, организацията в клуба не бе на ниво.
- Това са камъни в градината на спортно-техническия щаб?
- Не са никакви камъни, не обвинявам никого за нищо. Но наистина има доста неща, които не зависят от президент, треньор и футболисти, а по-скоро от спортно-техническото ръководство! Не хвърлям камъни по никого, но в „Локомотив” са заложени много препъникамъни, които не позволяват на отбора да върви напред. Толкова по тази тема! Бил съм коректен с всеки в „Локомотив” и смятам да запазя добрия тон.
- Прави впечатление, че за трети път, в трети клуб подаваш оставка, докато отборът ти се представя добре?
- Вярна е тази констатация. Когато някъде не ми харесва, си тръгвам - защо да стоя и да си троша нервите?! Тази година ще станат 50 лета откакто се занимавам с футбол и смятам, че това ми дава повод да преценявам правилно дали има условия за работа в даден клуб, или пък да си стегна багажа и да продължа в друга посока. В „Черно море” отначало бях помощник на Велизар Попов, но след оставката му станах старши и смятам, че направих един много солиден отбор. Феновете във Варна се размечтаха, но нямах достатъчно материал за атака на по-високи цели. Една точка не ни достигна да се класираме в Лига Европа. Тогава именно „Локо” (София) ни изпревари. В „Локо” (Пловдив) при управлението на Веселин Марешки едвам събрахме отбор, всичко започнахме отначало. Не ни брояха за живи, всеки казваше, че последното място в „А” група ни е в кърпа вързано. Ние не само че останахме далеч от зоната на изпадащите, но можехме да се намесим в местата за европейските турнири. И феновете на „Локо” се размечтаха, но щеше да е нелогично с онзи състав да бяхме спечелили квота за Европа. Но феновете не мислят така, искат, мечтаят и се стига до напрежение. Затова винаги съм напускал клубовете си по собствена воля. Опитвал съм се до край да променя това, което не ми харесва, и след като виждам, че не се получава на моето, си тръгвам. Винаги съм си тръгвал с гордо вдигната глава. Специално
- Как се разбираше с футболистите, да не би съблекалнята да е причина за натрупаното напрежение в теб?
- С играчите съм нямал никакви проблеми, никога! Даже се разделихме по приятелски и си пожелахме успех. Има неща, относно натрупаното напрежение, които не мога да ги споделя. Прецених, че така не мога да работя, не е това, което аз искам. Имал съм подкрепата на президента Николай Гигов и с феновете общо взето се разбирах, като изключа един-двама, но начинът на работа, организацията в клуба не бе на ниво.
- Това са камъни в градината на спортно-техническия щаб?
- Не са никакви камъни, не обвинявам никого за нищо. Но наистина има доста неща, които не зависят от президент, треньор и футболисти, а по-скоро от спортно-техническото ръководство! Не хвърлям камъни по никого, но в „Локомотив” са заложени много препъникамъни, които не позволяват на отбора да върви напред. Толкова по тази тема! Бил съм коректен с всеки в „Локомотив” и смятам да запазя добрия тон.
- Прави впечатление, че за трети път, в трети клуб подаваш оставка, докато отборът ти се представя добре?
- Вярна е тази констатация. Когато някъде не ми харесва, си тръгвам - защо да стоя и да си троша нервите?! Тази година ще станат 50 лета откакто се занимавам с футбол и смятам, че това ми дава повод да преценявам правилно дали има условия за работа в даден клуб, или пък да си стегна багажа и да продължа в друга посока. В „Черно море” отначало бях помощник на Велизар Попов, но след оставката му станах старши и смятам, че направих един много солиден отбор. Феновете във Варна се размечтаха, но нямах достатъчно материал за атака на по-високи цели. Една точка не ни достигна да се класираме в Лига Европа. Тогава именно „Локо” (София) ни изпревари. В „Локо” (Пловдив) при управлението на Веселин Марешки едвам събрахме отбор, всичко започнахме отначало. Не ни брояха за живи, всеки казваше, че последното място в „А” група ни е в кърпа вързано. Ние не само че останахме далеч от зоната на изпадащите, но можехме да се намесим в местата за европейските турнири. И феновете на „Локо” се размечтаха, но щеше да е нелогично с онзи състав да бяхме спечелили квота за Европа. Но феновете не мислят така, искат, мечтаят и се стига до напрежение. Затова винаги съм напускал клубовете си по собствена воля. Опитвал съм се до край да променя това, което не ми харесва, и след като виждам, че не се получава на моето, си тръгвам. Винаги съм си тръгвал с гордо вдигната глава. Специално
в „Локо” (Пловдив)
винаги е било горещо
дори в сезоните, когато съм бил в мъжкия отбор като помощник на Аян Садъков, Ясен Петров, Драган Кантларовски, Иво Маринов-Масларя… На „Лаута” е така, просто карма някаква!
- Защо в „Локо” (София) ти водеха футболисти „на килограм”, а в същото време като че ли нямаше възможност сам да си правиш селекция?
- Аз наистина работех с каквото ми се докара! В повечето случаи играчите нямаха никаква класа и ги освобождавах, но след това пристига другата партида. И добре, че в отбора остана Маркиньос, защото щяхме да закъсаме здраво. Една птичка пролет не прави, да не обидя другите си футболисти в „Локомотив”, но е много важно да градиш отбор около качествен играч като Маркиньос.
- Георги Иванов-Гонзо каза, че треньор със сериозен стаж в „А” група ще замени Елин Топузаков в „Левски” след края на сезона?
- Чакай, чакай! За какво намекваш? Гонзо ми е като дете, пред очите ми израсна в „Локо” (Пд) като футболист. Не съм му бил треньор, тренираше при Недялко Стамболиев-Джеки, но винаги сме били заедно на тренировки, лагери и т. н. С баща му Александър, лека му пръст, бяхме големи приятели. С майка му Снежана също. Бях дори в родилния дом, когато изписваха Гонзо! Отличен футболист беше, в „Черно море” се разви и като треньор. Сигурен съм, че в „Левски” ще се докаже и като добър ръководител. Това, че сме приятели с Гонзо, не означава, че трябва да ме покани на треньорския пост в „Левски”.
- А ще се изненадаш ли, ако го направи?
- Защо да се изненадам, аз съм треньор, и то свободен (б. а. – смее се). Но смятам, че друг е фаворит за старши треньор на „Левски”. Просто гледам реално на нещата и не се заблуждавам.
- Защо в „Локо” (София) ти водеха футболисти „на килограм”, а в същото време като че ли нямаше възможност сам да си правиш селекция?
- Аз наистина работех с каквото ми се докара! В повечето случаи играчите нямаха никаква класа и ги освобождавах, но след това пристига другата партида. И добре, че в отбора остана Маркиньос, защото щяхме да закъсаме здраво. Една птичка пролет не прави, да не обидя другите си футболисти в „Локомотив”, но е много важно да градиш отбор около качествен играч като Маркиньос.
- Георги Иванов-Гонзо каза, че треньор със сериозен стаж в „А” група ще замени Елин Топузаков в „Левски” след края на сезона?
- Чакай, чакай! За какво намекваш? Гонзо ми е като дете, пред очите ми израсна в „Локо” (Пд) като футболист. Не съм му бил треньор, тренираше при Недялко Стамболиев-Джеки, но винаги сме били заедно на тренировки, лагери и т. н. С баща му Александър, лека му пръст, бяхме големи приятели. С майка му Снежана също. Бях дори в родилния дом, когато изписваха Гонзо! Отличен футболист беше, в „Черно море” се разви и като треньор. Сигурен съм, че в „Левски” ще се докаже и като добър ръководител. Това, че сме приятели с Гонзо, не означава, че трябва да ме покани на треньорския пост в „Левски”.
- А ще се изненадаш ли, ако го направи?
- Защо да се изненадам, аз съм треньор, и то свободен (б. а. – смее се). Но смятам, че друг е фаворит за старши треньор на „Левски”. Просто гледам реално на нещата и не се заблуждавам.
- Кой е фаворит за треньор на “Левски” - Мъри или Херо?
- Не искам сега да говоря с имена, защото не е колегиално. Но вече почти е сигурно кой ще тренира “сините” през следващия сезон. Работата е на 90 процента опечена.
- Имаш и една „греда” в треньорската професия от лятото на миналата година, когато с Христо Стоичков изведохте на „Армията” ЦСКА за първа тренировка?
- Да, много неприятен спомен. С Ицо бяхме безкрайно мотивирани да направим нещо голямо с ЦСКА, но всичко рухна толкова бързо! Бяхме убедени, че ще върнем славата на ЦСКА, но с всеки ден, с всяка една тренировка ставаше ясно, че проектът пропада. Един състезател чакаш, пък го няма, тренираш с 5-6 играчи… въобще не знаехме какво става, бяхме в пълно неведение. Бяхме приели всички условия на ръководителите, като имахме само едно изискване – на играчите да бъдат гарантирани заплатите поне до Нова година. Лично Стоичков договори това нещо и мога да кажа, че сумата не беше никак голяма. Но тази договорка не се изпълни и Ицо си тръгна. Аз и другият помощник треньор Петко Петков сметнахме, че нямаме моралното право да останем в ЦСКА и също си тръгнахме.
- Чувствате ли се употребени, измамени?
- Чак измамени - не, защо да са ни мамили? Но
- Имаш и една „греда” в треньорската професия от лятото на миналата година, когато с Христо Стоичков изведохте на „Армията” ЦСКА за първа тренировка?
- Да, много неприятен спомен. С Ицо бяхме безкрайно мотивирани да направим нещо голямо с ЦСКА, но всичко рухна толкова бързо! Бяхме убедени, че ще върнем славата на ЦСКА, но с всеки ден, с всяка една тренировка ставаше ясно, че проектът пропада. Един състезател чакаш, пък го няма, тренираш с 5-6 играчи… въобще не знаехме какво става, бяхме в пълно неведение. Бяхме приели всички условия на ръководителите, като имахме само едно изискване – на играчите да бъдат гарантирани заплатите поне до Нова година. Лично Стоичков договори това нещо и мога да кажа, че сумата не беше никак голяма. Но тази договорка не се изпълни и Ицо си тръгна. Аз и другият помощник треньор Петко Петков сметнахме, че нямаме моралното право да останем в ЦСКА и също си тръгнахме.
- Чувствате ли се употребени, измамени?
- Чак измамени - не, защо да са ни мамили? Но
този проект
се сгромоляса
и всички загубихме. Стоичков най-много загуби, защото дотогава беше старши треньор на „Литекс” и работата му в Ловеч беше много успешна. Наложи млади играчи, надгради маса талантливи играчи, но съдба… нито проектът „ЦСКА” тръгна, нито пък Христо Стоичков се върна в „Литекс”.
- Тогава тръгна един гаден слух, че Гриша Ганчев е завел Ицо в ЦСКА, за да се отърве от него?
- Глупости! Това е безумие! Гриша Ганчев наистина искаше да купи ЦСКА и затова доведе Стоичков. Но след като преговорите с “Титан” удариха на камък, той се отказа. Това обаче не означава, че е спретнал някакъв мръсен номер на Ицо.
- Какво пречи най-много на българския футбол, има ли феърплей в мачовете, постоянно се говори за уговорки?
- Много са факторите, които спират развитието на българския футбол. Най-много пречи липсата на финанси, а оттам и нормалната дейност по клубовете. Виждате, че половината отбори от „А” група нямат пари за елементарни нужди. За голямо съжаление форматът с плейофите не даде очаквания резултат. За какво да играят, как да се мотивират сега „Локомотив” (Пловдив) и „Черно море” при положение, че нито могат да изпаднат, нито да се класират за Лига Европа? Към тях може вече да се прибави и „Левски”, които също ще играят за едната чест! Във втората седмица пък е пълен хаос! Три отбора са изпаднали още от есента, но пък трябва да излизат за мачовете. И най-лошото е, че именно плейофната форма оставя Бургас без отбор в „А” група! Няма да им е за първи път, но поне „Черноморец” имаше шансове за оцеляване! Но каква битка, като отборите зад тях играят вече за здраве?
- Нищо не каза за уговорен мач?
- Аз в нито един отбор не съм участвал в уговаряне на мач. Има го това нещо, не отричам и се знаят „героите”! Но аз нямам участие в уговорен мач! По-скоро се оказва, че може да съм имал, защото тази пролет няколко пъти ме викат да давам показания.
- Какво пречи най-много на българския футбол, има ли феърплей в мачовете, постоянно се говори за уговорки?
- Много са факторите, които спират развитието на българския футбол. Най-много пречи липсата на финанси, а оттам и нормалната дейност по клубовете. Виждате, че половината отбори от „А” група нямат пари за елементарни нужди. За голямо съжаление форматът с плейофите не даде очаквания резултат. За какво да играят, как да се мотивират сега „Локомотив” (Пловдив) и „Черно море” при положение, че нито могат да изпаднат, нито да се класират за Лига Европа? Към тях може вече да се прибави и „Левски”, които също ще играят за едната чест! Във втората седмица пък е пълен хаос! Три отбора са изпаднали още от есента, но пък трябва да излизат за мачовете. И най-лошото е, че именно плейофната форма оставя Бургас без отбор в „А” група! Няма да им е за първи път, но поне „Черноморец” имаше шансове за оцеляване! Но каква битка, като отборите зад тях играят вече за здраве?
- Нищо не каза за уговорен мач?
- Аз в нито един отбор не съм участвал в уговаряне на мач. Има го това нещо, не отричам и се знаят „героите”! Но аз нямам участие в уговорен мач! По-скоро се оказва, че може да съм имал, защото тази пролет няколко пъти ме викат да давам показания.
- Така ли? Това е новина. Кога те викаха и какво те разпитваха?
- Ами да, ама дал съм дума да не говоря. Имало залози на един мач на „Локомотив” (София), в който няколко гола паднаха доста бързо. И разпитващите ме питат дали съм нямал подозрения, че противникът лесно ни пуска да бележим. Е, какво да му отговоря? Като ни пускат да вкарваме – да не вкарваме ли? За тази среща също гарантирам, че „Локомотив” е играл феърплей, и в същото време не мога да обвиня противника, че е залагал да падне с този резултат! Но спирам дотук, защото скоро пак ще ходя да давам показания по случая.
- Защо нямаш кариера на футболист, след като си тренирал от 10-годишен в „Локомотив” (Пловдив)?
- Минах през всички възрастови групи на „Локомотив”, но когато трябваше да ме вземат в мъжкия състав, нямах шанс да пробия. Отборът разполагаше със страхотни играчи, пък аз явно не съм бил на тяхното ниво. Можех да си търся късмета в други отбори, да играя в „Б” група, но това лутане не ме устройваше. И взех решение, че ще се запиша в двугодишния треньорски курс на ВИФ, във филиала им в Пловдив. Завърших аз този курс, но още докато учех, приех предложението да съм треньор на „Левски” (Карлово). Почнах с деца първоначално, даже ще ти кажа, че Петър Александров е лично мое откритие…
- Бронзовият ни медалист от САЩ Петър Александров?
- Точно той! Петьо живееше в село Борец и беше дошъл да кандидатства в школата на „Левски” (Карлово). Аз и комисията го одобрихме, но директорът ни по-късно го отстрани, защото бил нисък. Големи кавги вдигнахме с директора Рангел Биков, но в крайна сметка аз си върнах Петьо. Имаше страхотен голов нюх, но пусти му ръст – чак в казармата порасна и стана великан! А за казармата пак проблем – не можем да го уредим в спортна рота! ЦСКА, „Славия”, „Ботев”, „Асеновец” - до всички съм се обръщал да вземат Александров, но никой не се трогна и той влезе войник в село Маврудово, край летище „Крумово”. И започна да играе в селските групи за отбора на Крумово. Във всеки мач вкарваше по 5-6 гола още до почивката и по молба на противниковия отбор много често не е излизал за второто полувреме. Точно в Крумово дойдоха да го гледат от „Славия” и той премина при тях.
- Защо нямаш кариера на футболист, след като си тренирал от 10-годишен в „Локомотив” (Пловдив)?
- Минах през всички възрастови групи на „Локомотив”, но когато трябваше да ме вземат в мъжкия състав, нямах шанс да пробия. Отборът разполагаше със страхотни играчи, пък аз явно не съм бил на тяхното ниво. Можех да си търся късмета в други отбори, да играя в „Б” група, но това лутане не ме устройваше. И взех решение, че ще се запиша в двугодишния треньорски курс на ВИФ, във филиала им в Пловдив. Завърших аз този курс, но още докато учех, приех предложението да съм треньор на „Левски” (Карлово). Почнах с деца първоначално, даже ще ти кажа, че Петър Александров е лично мое откритие…
- Бронзовият ни медалист от САЩ Петър Александров?
- Точно той! Петьо живееше в село Борец и беше дошъл да кандидатства в школата на „Левски” (Карлово). Аз и комисията го одобрихме, но директорът ни по-късно го отстрани, защото бил нисък. Големи кавги вдигнахме с директора Рангел Биков, но в крайна сметка аз си върнах Петьо. Имаше страхотен голов нюх, но пусти му ръст – чак в казармата порасна и стана великан! А за казармата пак проблем – не можем да го уредим в спортна рота! ЦСКА, „Славия”, „Ботев”, „Асеновец” - до всички съм се обръщал да вземат Александров, но никой не се трогна и той влезе войник в село Маврудово, край летище „Крумово”. И започна да играе в селските групи за отбора на Крумово. Във всеки мач вкарваше по 5-6 гола още до почивката и по молба на противниковия отбор много често не е излизал за второто полувреме. Точно в Крумово дойдоха да го гледат от „Славия” и той премина при тях.
Аз съм открил
Петър Александров
- Имаш доста години като треньор в Сирия, какво постигна там с отборите, които си ръководил?
- Цели пет години изкарах в Сирия и се радвам, че имах възможността да приложа с мъжки тим от чужбина треньорските си умения. Много случайно попаднах там, благодарение на един авторитетен мениджър от Ливан. Приеха ме с недоверие отначало, защото аз не идвах от „Барселона”, а от школата на „Локомотив” (Пловдив). В четири отбора работих - „Ал Етихад”, „Ал Талия”, „Ал Харие” и „Ал Джихад”. През последната година трима клубни треньори ни взеха в щаба на националния отбор на Сирия, което за мен беше огромна чест и доказателство, че съм направил име с работата си като треньор. Защото „Ал Етихад” никога не бяха минавали 4-5-о място, а аз ги направих втори, без да съм правил и грам селекция. Феновете на отбора буквално бяха пощурели от радост, сякаш сме станали шампиони, но се наложи да ги напусна! Пак по мое желание, да подчертая (б.а . – смее се)! Напуснах, защото ръководството не изпълни договореностите ни, не получихме премии за второто място. Тогава си събрах багажа за Пловдив, но ме поканиха от „Ал Талия” буквално преди да се кача на автобуса. Те пък бяха отпаднали от групата, но ги върнаха, защото разкриха уговорен мач на други два отбора. С „Ал Талия” със сигурност постигнах най-големия си успех в Сирия. Те не бяха отбор с големи финансови възможности, затова и там тръгнах без нито един нов футболист. Изпаднал отбор бяха , но със същите играчи ние завършихме на второ място!
- Нямаше ли начин да се задържиш поне в националния отбор на Сирия?
- Не, защото кризата, довела до днешните събития там, до гражданската война, се усещаше. Оставането ми беше рисковано, почти всички чужденци се изнесохме за няма и няколко месеца време. Те и самите сирийци се изнесоха, нищо не остана там! Сирия сега е една развалина!
- Имаш ли оферта за работа? Според информация на някои спортни медии, напуснал си „Локомотив”, защото си пред подпис с клуб от чужбина?
- Запитвания имам, но чак до преговори не сме стигали. Няма да стоя със скръстени ръце, ще работя пак по професията си, но на този етап наистина не знам къде. Периодът е такъв, че сериозни оферти не се правят. Може би от следващия месец клубовете, нуждаещи се от треньори, ще станат по-активни на пазара, сега е рано...
ЗДРАВКО КАМЕНОВ
