Стефан Христов е роден на 12 юли 1985 година. Той е единственият ни колоездач, който ще участва на олимпиадата в Рио де Жанейро.
- Г-н Христов, най-напред честито за извоюваната квота за участие на Олимпийските игри в Рио. Какво се крие зад това страхотно постижение за българското колоездене?
- Благодаря Ви! Колкото и банално да звучи, всичко е труд, много труд. Зад мен няма големи отбори и големи пари. Всичко което съм постигнал, съм го постигнал с крака, глава и много труд. Ще ви дам само един пример – много от професионалните отбори имат седмичен бюджет по-голям от този на Българския колоездачен съюз за години напред. Искам един ден по трасето на Обиколката на България да виждам много зрители и ще се постарая като състезател да допринеса затова. В големите европейски страни и САЩ колоезденето е религия, а при нас за съжаление се крепи на ентусиазма и обичта на малка група отдадени деятели. А освен всичко друго, колоезденето е бизнес и реклама за милиарди.
- За нас и читателите ни беше изненада мястото, което заехте в годишната ранглиста на UCI за 2015 година. Разкажете ни нещо повече.
- Миналата година заех 103-о място в крайното класиране по точки. Вярно е, че квотите в колоезденето не са поименни, но следващият след мен български състезател е доста места след №200. Така, че, колкото и да е нескромно, съм извоювал квотата с много пот. Можех да постигна и по-добро класиране, ако имах възможност за повече стартове, но това е въпрос, най-вече на финансов ресурс. Който следи резултатите ми, знае, че те са стабилни и прогресиращи. Тази година ще съм по-назад в ранглистата, но съм програмирал тренировките си към Олимпиадата. А мечтата ми е през 2017 година да бъда в топ 100.
- Когато се говори за колоездене, става въпрос за много пари. С удивление разбрах, че един добър велосипед е на цена, близка до тази на добра лека кола. Как се справяте?
- Трудно, много трудно. На Олимпиадата ще участвам със стария си велосипед, а само слънчевите очила струват над 1000 евро. А медикаментите за възстановяване? А лагери, консумативи, състезания. Нали трябват и средства за нормален живот? Добре, че са приятелите, на един ползвам колата, друг организира храната, трети нещо друго. Позволете ми да изкажа специалната ми благодарност на г-н Любомир Весов, който от два месеца съм наел да защитава моите интереси и права. Един човек, който освен от бизнес и финанси, разбира безкрайно много от колоездене, в детайли познава света на професионалното колоездене. Без неговата лична, финансова, правна и логистична помощ, щях да се откажа от участие в Олимпиадата.
- Баку е затворена страница, изминати състезателни километри. Там се класирах 59 от над 140 стартирали. Аз винаги нося с отговорност националната фланелка. За колегата си не желая да коментирам, колоезденето е свръхтежък спорт. Да, смятам се за добър „катерач”, за такъв ме имат и треньорите, които ми гласуваха доверие. А и многото бели фланелки на червени точки, които съм спечелил (б.р. - дават се на най-добрия катерач) говорят затова. Ще ми се в Рио да успея да завърша състезанието, но представете си над 260 км при тамошните температури и влажност и сам, без отбор, без екип, само с треньора ми Тодор Колев. При тези безкрайни километри, безумни изкачвания и шеметни спускания и най-малкият детайл е от значение. Само да ви кажа, че най-силните отбори са с по 5 състезатели, а в колоезденето ролята на отбора е изключителна. Ако си сам срещу петима от един отбор и станеш четвърти, е страхотен успех. А аз ще съм сам, срещу всички 199 колоездачи, но ще се постарая да не посрамя страната ни. Ако всичко е благополучно, ще е успех да завърша, а класирането ми в първите 60 състезатели ще е сбъдната мечта.
