Стефан  Милушев е достатъчно популярно име у нас. Той е бивш президент на футболен клуб Марек, а от години и до днес е съсобственик на търговска верига „Зора”. Бизнесменът даде интервю за БЛИЦ,  в което не само говорихме за футбола днес, но и се върнахме малко назад във времето...

-Г-н Милушев, вече доста години сте извън футбола. Липсва ли ви най-популярния спорт у нас?
-Определено футболът ми липсва, защото това е начин на живот, тръпка, който с нищо не може да бъде заменен. Освен бизнеса... донякъде. Но сегашната ситуацията държи далеч част от сериозните бизнесмени от по-малките клубове у нас. Да издържаш клуб не означава само да събереш двайсетина добре подготвени футболисти, а е нужно да поддържаш школа, която е гръбнакът на успехите.

Това в България е
приложимо в много
нисък процент

Никой не иска да инвестира, защото много лесно младите и талантливи момчета биват привлечени от големите отбори и бъдещата инвестиция отива на вятъра.

-Така, като  гледате нещата отстрани – някъде върви българският футбол? Надолу, нагоре  или тъпчем на едно място?
- Някъде по средата е. Може да ви прозвучи клиширано, но се обръща гръб на талантливите юноши. Залага се на чужденци, а повечето от тях не са качествени. Е, разбира се, има изключения. Шапка свалям на Стойчо Стоилов, който има огромен нюх в привличането на добри футболисти от чужбина. Същото се отнася и за моя приятел Николай Жейнов, както, разбира се, и в Лудогорец. Що се отнася до националния отбор – радвам се, че договорът на Хубчев беше удължен. Той е един от малкото специалисти, който не робува на имена и на съвети на мениджъри и собственици на клубове. Той не търпи чуждо мнение. Хубчев върви по правилния път и всички се надяваме да изпълни голямата цел – класиране за Евро 2020.

-Ще ви задам въпрос, чийто отговор е ясен, но  все пак – кои са отборите, които правят разликата в българския футбол?
-Аз много се радвам на възраждането на ЦСКА. Защото без конкуренция Лудогорец безпроблемно ставаше шампион в последните години. ЦСКА обаче се съвзе и хвърли ръкавицата на разградчани, които са безспорният хегемон в България в момента. И си надявам през пролетта да има голяма интрига за титлата. Впечатлен съм и от Ботев, където напредъкът е огромен. Ще спомена и името на Илиан Илиев. Този човек успя да изгради доста балансиран тим във Верея със слабо известни футболисти. Това го могат само добрите специалисти.

-А Левски? Там как виждате нещата?
- Левски ще финишира трети, тъй като са в процес на изграждане на състава. Да не забравяме, че Делио Роси няма пръст в лятната селекция, защото по-късно пое отбора. Така че на „сините” ще им е трудно да се намесят в борбата за титла.
 
-Предстои конгрес на БФС. Каква е вашата позиция като бивш представител на футболния ни елит?
-Не беше направено малко през последния мандат на Боби Михайлов. Вижте, той е доказано име във футболната централа, а вече и в УЕФА. Освен това има много силен екип в лицето най-вече на Наско Фурнаджиев и Мишо Касабов, както и на Емил Костадинов и Йордан Лечков. А без екип трудно ще успееш. Погледнете само каква база има БФС. Имах удоволствието да е видя и смея да твърдя, че е истинско бижу.

Любо Пенев
го уважавам
като личност

и голям футболист, но не познавам неговия екип и не знам каква програма ще предложи. Но който и да бъде начело на БФС, трябва да се обърне повече внимание на школите и стадионите. Без тях няма как футболът ни да се съживи и да тръгне отново нагоре.

-Да се върнем назад във времето. Бяхте най-успешният президент в новата история на Марек. Защо се оттеглихте от клуба?
-Причината е, че българският футбол започна да залязва. Нямаше ги онези добри изпълнители, които играеха не само за пари, но и за своята чест, за вярната публика. Да не забравяме, че Дупница е много футболен град. Запалиха ме привържениците. Те ме накараха да поема отбора. Помня първия ми мач като собственик на Марек. Играхме в Бов срещу местния Скала. На отиване пътят беше затрупан от паднали скали. И знаете ли какво се получи? Феновете излязоха от автобусите и без да чакат чужда помощ, отстраниха камъните и разчистиха всичко. Благодарение на намесата им стигнахме навреме за мача, победихме, а един от запалянковците направи салто на терена и се разплака от радост. Тогава видях с очите си какво е да обичаш отбора си. Тези фенове може да нямаха 10 лева, но отделяха по 2 лева да гледат тима. Не само в Дупница, но и при гостуванията. Включително и такива на разстояние от 300 километра. Днес обаче ентусиазмът изчезна. Започна да се говори за уредени мачове, за съдийски намеси. Да, съдиите грешат, но тогава имаше няколко съдии, които ни режеха. И то здраво... Два пъти играхме полуфинал за Купата, но не стигнахме до финала, защото бяхме обезглавени. А имахме превъзходен отбор с отлични футболисти, сред които бе Велизар Димитров. Именно при нас Вили направи големите си крачки във футбола.
Няма да забравя един мач с ЦСКА, който се игра буквално до гол. И накрая беше отсъдена измислена дузпа за „нарушение” на Веско Великов срещу Любо Пенев. Тогава имаше представител на УЕФА, който следеше как свири съдията. Защото въпросният съдия, чието име няма да споменавам, беше подготвян за международен рефер. Но човекът на евроцентралата се хвана за главата и пет минути преди края стана от мястото си и си тръгна.

-То има и друг скандален мач с ЦСКА. Пасът на Сакалиев с ръка към Хазуров...
-Да, да. Този случай също не може да бъде забравен.  Той е меко казано скандален. Такива като него те карат да се замислиш дали е нужно да си даваш парите напразно...

-Имало ли е по ваше време предложение да участвате в уредени мачове? Тогава се говореше за нещо нередно в двубоя от турнира Интертото с хърватския Славен Белупо през 2002 година? Каква е истината?
- Помня какви слухове се тиражираха. Но истината е, че подценихме хърватите и загубихме вкъщи. Вечерта преди мача ми звънна Вальо Михов и ми вика: „Милушка, нали утре биете? Ще заложа немалко пари, да знаеш. 1000 долара ще заложа!”. Заложи ги човекът, моят много голям приятел, ама в крайна сметка ги изгуби...

-А мачът в Грузия с местния Дила Гори отново от турнира Интертото, но през 2004 година? Тогава се заговори за измама от страна на букмейкърите, които пускат фалшива информация, че мачът е изигран, а той още не беше започнал Фалшивата новина е, че срещата приключва 3:3, а в крайна сметка Марек би с 2:0.
- Това си беше игра на букмейкърите. Ние тогава бяхме на по-задно място в класирането и нямахме право да участваме в Интертото. Треньор ни беше Румен Стоянов. Той беше разпуснал футболистите да почиват. Една сутрин обаче ми звъннаха от ПФЛ и ми викат: Помагай, че нямаме отбор за Интертото. Другите се отказаха. Ако до два часа не подадем заявка за участие, глобата е 250 000 долара. Спасявай ситуацията”. И понеже беше юни месец и играчите отмаряха – кой на море, кой на планина, Румен трябваше по най-бързия начин да ги събере. Наех чартър за Грузия. Помня, че мачът се игра при страшна жега, а никой от медиите не прояви интерес. Никой не дойде да го отрази.

Единствено
Крум Савов и
Филип Петрунов,

които тогава бяха в Нова телевизия направиха това от разстояние. Филип ми звънеше постоянно, за да го информирам как върви мачът. Бихме с 2:0. След това само тяхната медия съобщи верния резултат. Навсякъде другаде, незнайно защо, е излязла новината, че срещата е приключила 3:3 с хеттрик на Бибишков! А Крум даже и не вкара гол. Някой е направил пари от тази измама за изхода на мача, но не и ние. Не мога да проумея как е възможно всеки уважаващ си букмейкър да праща наблюдатели на мачове на юноши, деца, а нямаха свой представител на въпросния мач, който е под егидата на УЕФА. Изглежда е било някаква игра и огромна измама с предварителните залози...

-Кой е най-добрият треньор,  на когото сте били шеф?
-Работих с доста добри специалисти – и Петър Зехтински, и Джеки Димитров бяха такива. Но за мен №1 беше Румен Стоянов. Той не се плашеше да налага млади играчи като Крум Бибишков и Еньо Кръстовчев, които впоследствие се доказаха на терена. Ако Румен беше взел лиценз, щеше да работи в още по-качествен отбор и да се развие. Не мога да пропусна и Вили Вуцов. С него имахме кратък, но добър период.  

-А най-непокорният? Имало ли е такъв?
- Румен Стоянов влиза и в тази класация. Беше много емоционален. На един мач с Локо София някой му бил подшушнал, че съм продал срещата. И нашият 15 минути преди края изведнъж изчезна от треньорската скамейка. Стана и си тръгна! А ние смачкахме Локото. Зад мен стояха Гигов и Иво Тонев. Беше им трудно да повярват какво се случва на терена. Но късметът ни обърна гръб и въпреки огромния ни превес, двубоят завърши наравно.  

-Много пари ли похарчихте, докато бяхте в Марек?
-Аз съм човек, който продължава да помага. Обичам да помагам на спорта, на изкуството. Вече четвърта или пета година сме основен спонсор на народния театър „Иван Вазов”, на детски градини и къде ли не. Да, в Марек похарчих много пари, но категорично не съжалявам. При нас нямаше възвращаемост на средствата, а това трудно се постига в днешно време. Изключение в последните години са братя Домусчиеви.
Хубавото е обаче, че и днес хората в Дупница не са ме забравили. Преди коледните празници ми се обадиха местните фенове и ме поканиха на тържество. Това ме зарадва, защото по всичко личи, че съм донесъл радост в сърцата им, която те и днес помнят.

-Един тривиален въпрос – на кой тим повече сте симпатизирали от грандовете Левски и ЦСКА?
-Само ЦСКА и това е! Нищо друго!

-В тази връзка да ви попитам - вярно ли е, че преди няколко години сте получили покана да влезете в управата на ЦСКА?
-Това беше опипване на почвата. Имаше идея да се изгради ядро от бизнесмени, които да създадем консорциум за спасението на клуба. Ники Кънчев, който е един от най-известните цесекари у нас, тогава ми се обади. Но до сериозни разговори не се стигна. Не знам тази идея дали щеше да просъществува. Нали знаете поговорката: Много баби, хилаво бебе. В този период, може би помните,

имаше вероятност
Кирил Домусчиев
да купи ЦСКА

Но не се получи и тогава той избра да се насочи към Разград. Впоследствие се роди проектът му „Лудогорец”, който е явление и днес.  ЦСКА щеше да тръгне в съвсем друга посока, ако Домусчиев беше взел властта в клуба. Но днес също има надежда за „червените” фенове. Настоящото ръководство възроди клуба, извади го от нищото. Отделя доста средства и е на път да върне ЦСКА там, където винаги му е било мястото. Браво на босовете, браво и на Стамен Белчев, който разби на пух и прах скептиците. Налага млади момчета, които имат бъдеще. Аз съм особено впечатлен от Кирил Десподов, който тепърва ще показва още повече качествата си.

-След Марек бяхте за кратко шеф на отбора от родния ви град Свиленград, както и на Монтана.
-В Монтана отидох заради кмета Златко Живков – прекрасен българин, който се грижи за своя град. Монтана беше рухнал – без икономика, без бъдеще, сив, мрачен. Сега обаче градът бавно се събужда. Златко развива и много видове спорт – баскетбол, волейбол, футбол. И успява. Е, при футбола сега нещата не се получават на 100 процента, но рано или късно ще станат.
За Свиленград какво да ви кажа – той е най-слънчевият град у нас. С повече слънчеви дни и от Сандански. Можеше да има повече слънчеви дни и в местния футбол, но някои хора се уплашиха от моето присъствие и проектът беше прекратен. Имах идеята да създадем школа подобна на тази в Сливница, където е Румен Стоянов.
По мое време отборът влезе от „В” в „Б” група, играхме за Купата с ЦСКА и едва не поднесохме голямата сензация. Даже след мача Любо Пенев призна, че сме имали повече положения и късметът е помогнал на „червените”. Днес кметът на Свиленград обръща внимание на футбола и спорта, за което му прави чест. Построи хубава зала и създаде добри условия за спортуване. А Свиленград е спортно място. Оттук е тръгнал не кой да е, а Мартин Камбуров – голмайстор №2 в историята на клубния ни футбол.

-Не е тайна, че сте помагали и помагате финансово на много хора и спортисти...
- Така е, но лошото е, че нямаме закони, които да облекчават данъчно хората и фирмите, които са готови да помагат на спорта и изкуството. Ние в „Зора” подписахме договор с волейболния отбор на ЦСКА. Там сме с нашия приятел - собственика на „Хиполенд” Мариан Колев. Подадохме ръка на Сашо Попов, защото е невероятен човек и страхотен специалист. Тази година тимът вероятно няма да стане шампион, но Сашо е на път да изгради силен тим за следващия сезон. Дано получи разрешение за построяването на една хубава зала, тъй като ЦСКА има нужда от такава.

- Шеф сте на търговска верига „Зора”. Черният петък през ноември златен ли се оказа за вас?
-Реално очаквахме малко повече. Но при нас черният петък започна още от началото на ноември. Има няколко компании, които перманентно са в промоции. Като цяло обаче

фирма „Зора” приключва
календарната 2017-а
с добри резултати

С гордост можем да кажем изпращаме една добра година. Това се случи благодарение на всички служители и продавач-консултанти.

-Да очакваме ли нови магазини през 2018 година?
- Да, в София ще отворим поне още един обект, както и надявам се и в Пловдив. Ще има нови наши магазини и в други градове - Бургас, Велико Търново, Монтана. Само да сме живи и здрави. Това пожелавам от сърце и на вашите читатели!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ