Ден след края на 22-рата зимна Олимпиада в Сочи председателят на Българския олимипийски комитет (БОК) Стефка Костадинова даде пред "Стандарт" своята оценка за Игрите и българското представяне в тях.

- Госпожо Костадинова, каква е оценката ви за представянето на българските спорстисти в Сочи?
- Първо, искам отново да поздравя тази прекрасна българска звезда - Александра Жекова. Тя ни дари с толкова емоции и радост на тази Олимпиада. Ние имаме нашия герой от Сочи и това е Сани. Представянето е отговарящо на моментните ни възможности, няма как да надскочим ръста си. В момента българският спорт е на това ниво. Олимпийците ни опитаха да дадат най-доброто от себе си, а Александра Жекова ни донесе и тръпката, удоволствието. Да си призная и аз изтръпнах, когато не се появи на финалния скок. Това момиче е герой. Уникален спортист и човек. Пример за всички в България. Най-вече заради положителното си отношение. Някой да чу дума срещу италианката? А представяте ли си, ако това се бе случило на друг! Още щеше да се пише и срича какво е станало. А тя прие резултата без мрънкане. Така правят само големите. Преди началото на игрите казах, че самите квоти са успех. Защото имаме състезател като Жекова без трасе за бордъркрос. Имаме Зографски без шанца, преди имахме Раданова без една нормална пързалка. Или пък трета поредна олимпиада имаме представител при шейните, а улей дори не сме планирали. Повечето държави вече разчитат на космически технологии, за да печелят медалите. А в биатлона сме точно толкова, колкото и в Нагано при титлата на Дафовска. Видяхте какво нещо правят останалите отбори. И ние какво искаме от тези момчета и момичета? Да прескочат всички ли? Е, няма как да се получи. Заради това трябва да оценяваме малкото, което имаме.

- Крачка напред ли е представянето ни в Сочи след това във Ванкувър?
- Преди 4 години имахме едно седмо място, сега се връщаме с пето. Но аз не бих искала така механично да сравняваме нещата. По-важна е перспективата за развитието на спорта и за това той да увлича повече млади българи, повече деца. Просто българинът има талант за спорт. Остава само да му създадем условията за това. Защото навремето да си спортист бе престижно. Сега е престижно да си меринджей. Колко хора биха направили това с детето си, което правят родителите на Жекова, Зографски, Григор Димитров, Пиронкова? Много малко са. Просто трябва да се разбере истината. Че парите, които са дадени за спорт, след това се връщат многократно през здравеопазване.

- Имат ли шансове за развитие зимните спортове в България?
- Всеки спорт има място под слънцето. Важното е да привлича младите. А зимните спортове са от изключителна важност, защото те носят здраве в най-болния период от годината. Който кара ски или сноуборд го знае. И са изключително атрактивни за децата. Но има огромна работа, която да се свърши. Особено по отношение на базата. Само като погледнете Витоша и ви идва да плачете. Проблемите там са от десетки години и никой не се наема поне да ги оправи на половина. Ако има повече писти, ще има повече хора, които карат, а не да ходят в Австрия. И там някъде ще се появи талантът. Ние плачем, че сме най-бедната страна в ЕС, но когато дойде дума за инвеститор, се опитваме да го смачкаме. Вижте какво направиха за 5 години руснаците в Сочи. А ние 50 години търпим тази разруха на Витоша. Крайно време е да променим чипа, както казваше един бивш премиер. Иначе ще гледаме олимпиадите само по телевизията.

- Какво е мястото на олимпийския комитет в цялата тази схема?
- Олимпийският комитет извърши огромна организаторска, координационна и логистична дейност около Игрите в Сочи. Освен това не е спрял да изпълнява най-важната си задача, а тя е да пропагандира спорта, да възпитава в олимпийски дух. Да се опита да запали младите. Веднага след завръщането от Сочи ще имаме втория зимен младежки фестивал в местността Картала край Благоевград. Тази година има и младежки олимпийски игри в Китай, които вече са в основата на стратегията на МОК за развитие и пропагандиране на спорта след младите. В момента това е максималното и всеки един служител на олимпийския комитет не е спрял да работи за тази кауза.

- Вижда ли се надежда за българския спорт след Сочи?
- Аз съм оптимист човек и трудно се предавам. Ако не беше така, може би нямаше да стана олимпийска шампионка. Омръзнало е на всички да се повтаря, че спортът е отражение на състоянието на държавата. Няма как да е по друг начин. Сами виждате какво е направено тук в Сочи за тази олимпиада. Нещо изключително. И това остава. На тези стадиони ще дойдат децата. Ще искат да станат като шампионите. Сигурна съм, че много сега ще искат да са като Сани, дано е така. Но колко от тях ще издържат? В съвременният спорт е трудно. Заради това казах, че самият брой на квотите е изключителен успех за България. Това са години на невероятно тежки тренировки и състезания, за да се стигне до олимпиада. И само някой, който живее в миналото, дава оценка, че този или онзи е турист. Имаме толкова малко елитни спортисти, че вместо да ги подкрепяме, се опитваме да ги удавим. И след това ще дебатираме кой е виновен. Пътят го показват Сани и Виктор Жекови. Да чуем какво казват те. Аз бих добавила - да въведем повече програми с децата в зимни спортове, да организираме повече домакинства на големи състезания, универсиади, младежки и европейски игри, тъй като вече и тенденциите в МОК са стартове на леки, сглобяеми, преместваеми съоръжения, което улеснява организаторите. Освен това имаме нужда от по-добро управление на спортната форма, което показа представянето на биатлона в Сочи. Очевидно са необходими анализи и промени, следва да има отговорност, да има засилен контрол и ангажираност с резултатите. И най-важното - да използваме силния интерес на децата към зимните спортове. Убедена съм, че за това много ще помогне отварянето на Витоша за децата и за спорта - крайно време е да се прекрати тази безпътица с богатството на София, което има огромен социален потенциал.

- Справили се Русия с организацията на зимната олимпиада?
- Организацията бе на изключително ниво. Дори неочаквано за повечето хора, дори и от Международния олимпийски комитет. Руснаците направиха в спортната инфраструктура в Сочи за 5 години това, което в Алпите изграждат от 50. Те обаче имат огромен ресурс. При тях няма човешки фактор, защото винаги могат да намерят трима, които да свършат работа. Олимпиадата бе изключителна и за мен беше чест, че България бе част от нея и че имаше своя голям герой.