Стефка Костадинова даде ексклузивно интервю пред агенция БЛИЦ. Самата тя избягва да говори, но статутът й на легенда я прави изключително интересен събеседник. Рекордът й в скока на височина още стои непокътнат вече 29 години. Олимпийската шампионка от Атланта 1996 година и шефка на Българския олимпийски комитет коментира доста теми. Ето какво каза Костадинова за представянето на нашите спортисти на Олимпиадата в Рио де Жанейро, състоянието на спорта ни, какво трябва да се промени и още любопитни неща.
-Госпожо Костадинова, каква е оценката ви за Олимпиадата?
-Разпоредила съм към всички федерации да си направят сами оценки. Да преценят дали представянето на спортистите им е това, което са очаквали. Защо даден спортист е на седмо или осмо място, или пък защо имат бронзов, а не сребърен медал. Ще получа отговор от всички федерации и тогава ще мога да дам моята оценка.
-Очаквате ли всички федерации да бъдат обективни? Защото по различен начин може да се опише едно седмо място, например?
-(смее се). Няма как да ме подведат, защото съм минала през целия път. Абсолютно съм наясно къде е мястото на всеки спортист. 20-ото място в един спорт може да е успех, а в други е провал. Огромно браво на Ивет Лалова за това геройство и осмото място. Дори самото й влизане на финала е огромен успех. Знаете за какво става въпрос в леката атлетика.
-Трите медала в Рио са повече от двата в Лондон, но е истина, че се спасихме в последния ден. Това означава ли, че спортът ни за един ден се промени и от почти провал представянето ни стана успешно?
-Ние много добре осъзнаваме какво е нивото на целия ни спорт. Питате ме за последните дни. А в първите, когато нямаше медал?! После дойде отличието на Елица Янкова, а накрая на Мирела Демирева и момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика. Затова Олимпиадата е дълго състезание, в което и в последния ден може да спечелиш медал. На практика всичко зависи от самата програма, кога и в кои дни са финалите в отделните дисциплини. Но сте прав, отдъхнахме си в последните часове на Олимпиадата.
-Има доста спортисти, които имат огромен потенциал и може да бъдат развити във времето. Цялостната картина май не е толкова черна?
-Разбира се, че не е. Видяхте Мирела Демирева. Браво на Тихомир Иванов във високия скок, на Елица Янкова. Браво на Панчо Пасков, който се представи добре във фехтовката, на джудиста Ивайло Иванов. Има още - състезателките в борбата, които надскочиха себе си. Всъщност, браво на всички наши спортисти, които стигнаха до Олимпиадата. Някои дни е въпрос на шанс, на късмет, а и в доста спортове има съдии. Там, където има съдии, има и вариант да се намесят не винаги в твоя полза. Видяхте какво стана с нашите боксьори. Не забравям и Габриела Петрова, на която се струпаха толкова много неща. Тя също има потенциал и съм сигурна, че ще го покаже много скоро.
-Доволна ли сте, че във вашия сектор записахме най-доброто си представяне? Говорихте ли с Мирела Демирева, давате ли й съвети?
-Няма как да не бъда доволна. Следя Мирела още от малка, когато тренираше при Лили Видева. Още тогава казах, че един ден това момиче може да скочи много високо. Аз тълкувам така нейното представяне - смятам, че тя запази първото място за Олимпиадата в Токио (усмихва се). Нека мине през целия си път, да не пропуска височини, т.е. да скача една височина няколко пъти, за да свикне, след това да атакува друга и така към върха. Навремето аз станах втора на Олимпиадата в Сеул през 1988 година. Може би, ако още тогава бях спечелила златния медал, щях да кажа "край", защото на практика ти в този момент имаш всичко - олимпийски шампион си и световен рекордьор. Аз обаче извървях един път още 8 години, докато стигна до златния си олимпийски медал.
-Защо се стигна до срамния момент с допинга на Силвия Дънекова? Не са ли доста лековати обясненията й едва ли не за световна конспирация срещу нея при положение, че класирането й дори на финал е под въпрос...
-Със сигурност световна конспирация срещу българския спорт няма. Ако ти си готов за олимпийски медал или световен рекорд, никой няма как да ти го отнеме. Силвия е много симпатично момиче, но се получи гаф. Не е добре, жалко е за целия ни спорт. Единственият ми коментар в този момент е, че всеки човек трябва да погледне първо себе си...
-Мнението ви за огромния световен скандал с допинга. Руснаците се оказаха потърпевши. Сега има информации и за сестрите Уилямс? Това политически сблъсък ли е?
-Далеч съм от този скандал. Първото, което ти минава през акъл, е, че това е голяма политическа игра между големи сили. Моето мнение обаче е, че не трябва да страдат невинни руски или каквито й да било спортисти заради други, които са нарушили правилата. Както смятам, че леката атлетика в Рио без руските лекоатлети не беше същата.
-Има такава категоризация още отпреди няколко години. Трябва обаче да не забравяме и спортовете, които могат да бъдат практикувани масово, които могат да приобщят повече деца. Важно е да направим така, че да спечелим повече деца да спортуват. Да има масов спорт, който ще ни отведе към професионалния.
-Има ли пари за спорт в България? Според някои 50 или 60 милиона лева на година са страшно много пари. Обикновеният човек пресмята колко се пада на 51 спортисти за Олимпиадата, получава се страхотна сума, и след представянето им ги нарича "туристи"...
-Ние сме със скромна икономика, най-бедната страна сме в Европейския съюз. Има пари за спорт и те не са малко. Общините обаче трябва да подпомагат местните клубове. Защото един спортист преди да попадне в национален отбор тренира и се развива в даден град в България. Там той на практика е под управлението на кмета, който отделя пари за спорт в града. Тези пари трябва да бъдат повече, защото спортът е лицето на града и след това на страната.
-Обаче населението застарява и възрастните казват - искаме да функционира болницата, да имаме чиста вода и да ходим по добри пътища...
-Това е проблемът. Трябва да се намери златна среда за всичко. За да ходим обаче по-малко в болницата трябва да започнем от малки или от по-рано да спортуваме.
-Какво ни липсва за развитието на спорта? Бази и условия? Преди известно време Пламен Константинов каза, че навсякъде в България започнаха да се строят зали, които са неизползваеми и ги нарече бъдещи складове за картофи. Липсват добри треньори или желание у децата да тренират?
-Започвам ог желанието на децата. Може би в основата са семействата. Когато едно дете се прибере от училище вместо да седне пред компютъра, не е лошо да обуе анцуг и маратонки и да слезе пред блока. За това насърчаване са отговорни родителите. След това базите? Да, те са важни и е факт, че се подобряват. Имаме много нови зали в много градове. Донякъде съм съгласна с твърдението, че се появиха нови съоръжения на места, където почти не са останали хора, да не говорим за деца. Тук е мястото на общините да поддържат тези зали, площадки или стадиони. Да намерят спонсори, защото не може една зала да е отворена само за 1 мач в седмицата и децата да нямат допир с нея, защото е скъпа за поддръжка. Тук отново опираме до финансите на въпросната община. Всеки дава рецепта за развитието на спорта. Много пъти генерално мислим в една и съща посока, но тази рецепта трябва да се приложи. Както лекарят издава рецепта и пациентът я изпълнява, така е и в спорта. Тези съвети, които идват от всички страни, трябва да се изпълняват и да се прилагат. Треньорите? Много добри специалисти напуснаха България, но и тук имаме много кадърни и качествени треньори. Връщам се на желанието на децата да спортуват. Мина и времето, в което в училище спортът беше важен приоритет. Имаше профилирани учители по баскетбол, лека атлетика, волейбол и т.н. Хора, които се занимаваха с децата. После объркаха и програмата на децата. Няма как физическото възпитание да е втори или трети час и те след това да се връщат за математика. Часовете по спорт трябва да бъдат накрая на учебния ден, после децата да влязат в съблекалните, да си вземат по един душ и да се приберат.
-Защо изпускаме добрите си треньори - справка Стоян Добрев, който донесе олимпийска титла на Сърбия в борбата. Христо Марков и Светла Димитрова също работят в чужбина. Всъщност, десетки наши специалисти помагат в други страни.
-Колкото и мъчно да е, трябва да признаем, че всички те получават по-добро заплащане в чужбина. Това е основната причина. У нас и условията не са най-добрите, това също трябва да го признаем.
-Защо се провалиха в мъжката борба в Рио? А всеки път от борците чакаме медали. Отсрамиха ни жените с треньор Серафим Бързаков. Същото важи и за бокса.
-Борбата се намира в период на спад. Надявам се да е временен. Чакам тяхната оценка, какво трябва да се промени и как нещата трябва да тръгнат отново в правилна посока.
-На обратния полюс е федерацията по гимнастика, която донесе много радост на феновете в последните години.
-Изключителна работа на момичетата. Там са един уникален екип. Браво на Илиана Раева. Техният медал не е бронзов, а златен след всичко, през което минаха. Жалко за Цвети. Всички я обичаме и се надяваме да се оправи възможно най-бързо.
-Когато сме на тема Сърбия и нашият треньор там несъмнено идва сравнението между Новак Джокович и Григор Димитров. Защо Джокович е герой в Белград, а Григор не е в София? Той ли има вина, или ние не сме като сърбите и не си обичаме спортистите?
-(замисля се). Как да коментирам? Двамата са различни характери. Всеки човек е различен. Не знам точната причина за всичко, което се пише и говори, но Григор е страхотно момче. Гледах му мача на Олимпиадата. След това беше съкрушен. Не знам дали хората наистина знаят какво му е. Мнозина като че ли искат той да не успее. Възможно е някъде по пътя на комуникация между него и България да се къса нишката и той дори да не знае за някои неща. И това го допускам. А и българите си имаме вина. Всъщност, кое голямо име не бе оплюто през годините...
-Кога ще падне рекордът на Стефка Костадинова?
-Догодина постижението прави 30 години (смее се). Нека изпием по едно шампанско по този повод, пък после ще видим...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
