-Вие сте една от първите 24, които влизат в залата на славата, какво е за вас това признание?
-Много силно, голямо благодаря не само към мен, а и към цялата лека атлетика, към целия спорт в България. За да влезеш в тази 24 ценностна зала на славата с толкова големи имена, трябва имаш поне един олимпийски златен медал, поне две световни титли и един световен рекорд. Със законно самочувствие съм много горда. Искам да го пожелая на всеки, във всяка една област, защото колкото и да казвам, че съм щастлива и горда, това е нещо, което просто трябва да се изживее.
-Как премина церемонията?
-Започна с грандиозно шоу. Церемонията беше в националния музей на историческите изкуства и в Националния дворец на връх Монтжуик, с много фонтани, светлини и заря. Имаше червен килим, малко като спортните оскари, почувствахме се като холивудски звезди. Първо минаваш, спират те много камери, даваш интервюта. Имаше лек коктейл и след това изчакахме принц Алберт. Церемонията започна с шоу, близо 45 минути разказаха цялата история на нас, които сме избрани за залата на славата. Ламин Диак - шефът на международната федерация, извика един по един по имена. Като чух моето име директно скочих и по път, по който преминах, се видях с мои приятели – членове на МОК и други. Качвайки се на горе, мина тази лента през годините, колко дълго чаках да стана олимпийска шампионка, колко съм преживяла да имам седем титли, 25 години да стои моя световен рекорд. Ние бяхме около 14 души, тъй като някои от моите колеги ги нямаше, други не са между живите. На това стогодишно честване бяхме център, нашите имена и присъствие беше акцент на това цялостно мероприятие.
-Вярно ли е, че Юсейн Болт е искал да се снима първи с вас?
-Още на сцената се снимах с него. Направих си снимка с прекрасна скачачка, талантливата Ана Чичерова, за първи път я видях на живо. В компания с Бланка Влашич ще сътворят нещо интересно във високия скок. На сцената бяха още европейски, световни шампиони. Като се видяхме с някои колеги, не се познахме, някои бяха доста поостарели (смее се).
-25 години световният ви рекорд е ноподобрен, какво очаквате във високия скок следващата година?
-При такава голяма конкуренция, при прекрасни състезателки като Ана и Бланка, би трябвало да се скача високо. Едната има 207, другата 208 сантиметра.
-Вие сте първата сред 24-те, приети в залата на славата. Имат ли място и други българи на това място?
-Естествено, не съм единствената българка, която е допринесла радост и самочувствие на България. Не говоря само за леката атлетика, а за всички колеги. Просто явно съм късметлийка или щастливка, че избраха точно за мен.
-Тоалетът ваш избор ли беше?
-Тоалетът беше много хубав. Благодаря на Жени Живкова, която го изработи за мен в последните седем дни. Аз съм такъв човек, че каквото и да имам, не ми харесва. Тя умишлено го сътвори в последните дни, уникална дантелена рокля, дълга, с много цветя.
-С тази награда кариерата придоби ли завършеност?
-Вярваш ли ми, че искам да скачам. Цял ден стояхме на сцената, получавала съм много награди, но тази беше специална, защото ми я даде моят спорт. Когато влязох в залата, камери, журналисти...Имаше мои фенове от Финландия и Италия, чакаха да се разпиша на мои снимки, ако ви кажа от кои години...Ще ми се, но тялото ми не го иска (смее се). Присъствието на тази церемония на всеки участник ще бъде филмирано, отделно спортната кариера, как минава по червения килим, как даваме интервюта, излизане на сцената.
-Обсъждахте ли ваше евентуално участие в МОК?
-Тук се събира каймакът на света, мога ли да говоря някой за нещо. Не бързам с това нещо, искам да си направим първо нещата в България. Някои казват, че като нямаме член на МОК и затова имаме допингскандали. Имахме и член на МОК, но пак имахме много допингскандали. Нека това да го оставим на заден план, не ми е цел номер едно. Дайте да си оправим спорта, базите, да си върнем треньорите. Ако това се случи, тогава ще мислим за МОК.
