Той е пример за непримирим дух. Както на терена, така и извън него. Постигнал е много победи на футболното поле, но най-голямата си остава тази в личния му живот. Затова и всички го обичат. И в България, и в Шотландия и в Англия. Той е Стилиян Петров - капитанът, лидерът и не на последно място ЧОВЕКЪТ.

В сряда вечер Стенли взе участие в шоуто в Стара Загора, организирано от Христо Стоичков. След големия спектакъл Стенли бе така любезен да отговори и на въпросите на БЛИЦ СПОРТ. 

- Стенли, взе участие в участие в голямото шоу в Стара Загора, организирано от Христо Стоичков. Какво е усещането да си част от такъв мач, в който си рамо до рамо със свои бивши колеги? Колеги, с които заедно сте жънели успехи на зеления терен.
- О, трудно може да се опише тази емоция. Винаги изпитвам удоволствие, когато се срещна с бивши мои колеги. Постигнали сме много заедно и е приятно. И не говоря само за Митко Бербатов и Мартин Петров. Говоря и за Христо Стоичков, Йордан Лечков, Ивко Ганчев... Приятно ми беше да се видя и с Даниел Боримиров, и с Илиан Илиев. Въобще с всички. Засичал съм се на терена и с някои футболисти от друго поколение. С други пък сме били заедно в ЦСКА. Радвам се, че се срещнахме отново и си припомнихме времената, когато бяхме действащи футболисти.

- Христо Стоичков за втори път организира подобен мач. Димитър Бербатов също го стори. Като че ли подобни спектакли намират почва у нас?
- Да, определено смятам, че се получават тези мачове. Стават наистина невероятни. Особено, когато стадионът е пълен. Настроението както терена, така и по трибуните, е изключително позитивно. В Стара Загора се получи хубав мач и се надявам, че хората са останали наистина доволни.

- Показа завидна спортна форма. Включи се много добре в мача, а с някои отигравания напомни на феновете за онзи непримирим Стилиян Петров, който не се страхува да воюва на терена. Трудно ли се запазва този хъс за победа?
- Много лесно (смее се). Никой не обича да губи. Винаги съм излизал на терена с голям хъс. За мен няма значение за какъв мач става въпрос - аз винаги излизам, за да побеждавам. Мисля, че е така и с другите. Видяхте, че Барселона показа един хубав футбол, опитаха се да се върнат в мача. Ние обаче решихме, че ще победим, влязохме с Бербатов, Мартин Петров, да не забравя и Данчо Лечков, и... спечелихме. Вярно, че сме по-младички, но, както казах, в крайна сметка е важна победата (усмихва се).

- Още с появата си на тъч линията вдигна публиката на крака. Беше един от най-аплодираните футболисти. Замислял ли си се как спечели през годините любовта на претенциозния български привърженик?
- Винаги е хубаво, когато усещаш любовта на публиката. Наистина е невероятно. Винаги съм играл с огромно желание за България. Да сложа фланелката на националния отбор, гербът да е на сърцето ми... Това е едно страхотно чувство. Още по-прекрасно е усещането, когато и феновете го виждат и са зад гърба ти, подкрепят те, скандират ти името. Благодаря им, наистина.

- Ти, Димитър Бербатов и Мартин Петров май сте последните големи любимци на феновете на националния отбор. Когато говорим за вас, клубните принадлежности не са от значение. Сега не е така. Вие как го постигнахте?
- Спечелихме любовта на феновете с голямото себераздаване на терена. Фенът, без значение за коя точка на планетата говорим, обича футболисти, които се раздават. Футболисти, които дават всичко от себе си за отбора. Това се цени. Аз, Бербатов и Марто Петров винаги сме го правили за националния отбор. Затова и хората ни обичат. Защото са оценили, че винаги сме играли със сърце, както за националния отбор, така и за клубните. Разбира се, всичко това ме радва, тъй като е приятно трудът ти да бъде оценен.

- Какво ти предстои оттук нататък? Каза, че имаш оферти да се завърнеш на терена.
- Оттук нататък... Ако трябва да съм честен, все още не знам. Наистина имам оферти да се върна на терена. Както казах едната беше от Индия, която отхвърлих. Просто заради това, през което преминах, не смятам, че е приемлива дестинация. Имам и други предложения, които обаче обмислям. Но пак казвам - не съм решил. Като цяло може би тази идея със завръщането ми все повече се отдалечава.

- От това, което казваш, като че ли клониш към завръщане във футбола, но под друга форма.
- Точно така. Изкарах треньорските курсове. След 6 месеца започвам Про лиценза също. Със сигурност имам намерение да стоя около футбола. Един ден ще се завърна, но на друг пост.

- Треньорски или управленски?
- Ами засега и двата стоят на дневен ред. Уча и за двете неща. Но трябва сериозно да обмисля възможностите си, защото никога няма да се впусна в неща, които не ми допадат или такива, с които не мога да се справя. Има време да реша по кой точно път ще поема оттук насетне.

- Сега накъде?
- Ако трябва да отговоря буквално на въпроса ти - сега мисля как да се прибера най-бързо, тъй като в събота ще съм на "Айброкс Стейдиъм" за дербито на Шотландия между Рейнджърс - Селтик. Ще заведа и единия от синовете ми.
Светлин ТОНЕВ/БЛИЦ СПОРТ