Христо Стоичков гостува в предаването “Нека говорят с Росен Петров” по БиТиВи, в което коментира актуални теми в българския футбол. Водещият върна Камата в спомени за кариерата му, включиха се приятели и легенди на родния спорт, които поздравиха Стоичков. Ето какво каза треньорът на Литекс за ситуацията в настоящия му клуб, войната срещу Борислав Михайлов и други:

-Лесно ли се вкарват толкова голове?
-Лесно, ако имаш добри футболиси около себе си, добри треньори.

-Кога усещаш че ще влеез или е Божа работа?
-При мене е по-различно, 99 процента бях сигурен, че ще влезе.

-Този гол срещу Германия, фаула за 1:1 на Световното?
-Той е малко по-различен от многото голове, които съм вкарал, защото на този ден е родена голямата ми щерка - Михаела. Педи мача се чухме и тя вика, тати няма ли да вкараш един гол заради мен. Късметът беше на наша страна, с този гол изравнихме, а от там нататък направихме работат по-лесна, за да може Данчо да вкара за 2:1.

-Усети ли земетресението?
Усетих го, но неприятно, защото в един такъв час, който малко или много хората спят. Аз бях в Ловеч на лагер, но каквото и да се направи в този момент трябва да запазиш самообладание.

-Обади ли си не някого?
-Естествено, на семейството, да видя каква е ситуацията, усетих, че е по-близо до София, може би повече се е люляло там. Казаха, че няма проблеми.

-Земетресението с Боби Михайлов, има ли вторични трусове?
-Вече няма няма какво да говорим, каза се всичко, от там нататък работата и приключила, няма какво да коментирам. След 30 години дойде време, в което единият трябваше да се отвърне от другия.

-Защо легендарни футболисти се разделиха?
-Бяхме заедно през 1994 година, 96-а, 98,-а защото ние сме едно поколение, което изкарахме три големи първенства и винаги сме се стремели да постигнем добри резулатти за България. Дойде времето, в което забравихме кой откъде е тръгнал, кой на кого е помагал, за мен това беше лошото.

-Боби Михайлов ли го е забравил?
-Поне с такова убеждението останах, че когато те предаде най-верния приятел, защото той е един от бих казал, враг, той играеше в “Левски”, аз играех в ЦСКА, но успях да покажа, че за мен националният отбор е над всичко. Няма ЦСКА и Левски, играехме за България. В продължение на толкова години аз бях такъв, такъв ще остана.

-При какви обстоятелства би звъннал на Боби Михайлов?
-Вече нямам телефон, така че работата е прикюлчена.

-Би ли се кандидатирал за поста му?
-Много спекулации има по тази тема, но първо бих направил добър сондаж сред всички президенти. Ако искат да има някакви промени в българския футбол, защото е нормално да има промени заради развитието на всички национални гарнитури, за най-различни неща, които са свързани с футбола. И най-вече да върнем обичта на хората, които ние дадохме на хората, която ние дадохме. За нас футболистите събота и неделя е един празмник. От понеделник до петък се трудиш, хората ходят на работа, но когато ти излезеш на един спектакъл, ние сме като артистите, винаги хората ще ти ръкопляскат. Видяхме, че в последните 15-ина години това вече го загърбихме, не мисим и затова.

-Не изключваш възможността да се кандидатираш за неговия пост?
-Не.

-Желаеш ли го силно?
-Аз казах, трябва да направим добър сондаж, по какъв начин собствениците, спонсорите, любителите на футбола, самата публика, дали са съгласни. Ако са съгласни, нямам никакви проблеми. Ако не са съгласни, аз няма какво да правя в това блато.

-Бербатов застана зад тебе.
-Ние трябва да се гордеем, защото аз поне така се гордея. Няколко пъти съм бил в Англия, в Манчестър. Мисля, че Димитър прокара едно собствено име. Името Димитър Бербатов. Преди години всички казваха, Христо Сточиков, Христо Стоичков и това беше много голяма беда за българските футболисти. Да сравняват футболистите с мен. Аз не искам, бих им помогнал. Когато един футболист тръгне по един път, трябва да има собствено мнение, собствено желание и да направи така, че да говорят за него. Младите не трябва да гледат поколението пред тях, а да поемат техния път и да имат техния стил на игра. Да говорим ние за тях, предишното поколение. Нека оставим журналистите да пишат, че той така, той онака.

-Какво би променил в българския футбол?
-Те са много неща. Корупцията на първо място. Това, което виждаме и това, което става, е недопустимо. За мен толкова години във футбола да се опаря, деца, родители, да залагат да спечелят някои лев...Защото ситуацията е такава. Ние убиваме тези деца, слагаме ги на гилотината. А утре искаме да са спортисти, да ги възпитаваме, няма никакъв шанс.

-Преди известно време имаше скандал с български съдия, който те призова да се явите на детектор на лъжата. Имало ли е такова нещо?
-Не съм заплашвал съдия, вярно е, че съм се обаждал, не го отричам. Ако беше честен и реален, защото всеки греши, би излязъл да каже, господа сгреших, направих грешка. Тогава бих му простил. Но когато ти лъжеш и се правиш, че си някакъв, как да ти простя. Той се подигра с моя труд, с труда на 22-мата футболисти, със собственика, с целия футбол. Той продължава да твърди, че еди какво си. Плюс това, няма какво да коментирам човек, който вече е в историята. Той сам се отказа от футбола, не съм го притеснявал. Вярно, обаждал съм се, не крия, но точно когато свърши мача, го похвалих, че е показал червен картон на мой футболист (има предвид Марсело Никасио). Когато вече видях какво става, когато ми покахаза кадрите, този човек излезе, че ме е лъгал.

-Какво се случва с Литекс?
-До момента просто ситуацията е такава, че трябва да мине малко време. Имаме месец и половина за почивка, да се отложат малко нещата. Най-важният приоритет за господин Ганчев е неговият син, няма какво да се лъжем, футболът е на второ, трето място и т.н. Вие ми кажете на кой спортист не е дал награда, на кой спорт не е дал награда.

-Брулят ли те много? (след думи на Вежди Рашидов, че –-(смее се)
-Не са се спирали, но после все нещо раждаме.

-Дървото заздравява ли от това брулене?
-Щом сме уцелели, мисля, че сме показали и продължаваме да го покзваме.

-Като футболист в Испания, Италия, Саудитска Арабия, участвал ли си в корупционни сделки?
-Не знам как да ти отговоря. Христо Стоичков да участва в тези схеми, в уговаряне на мачове, просто нямаше да съм аз. Аз нямаше да играя футбол, не един и два пъти съм го казвал. Това за мен е най-долното, най-подлото да предадеш собствената си чест.

-Има ли ги тези схеми по света?
-Всеки говори, предполагам, че има. В България също се говори, но нищо.

-Ти намекна за нещо такова във въпросите, които зададе на Боби Михайлов?
-Нека да излезе и да каже. Той казва “Аз”. Много е лошо да се изказва за човек, който 30 години е бил до тебе. Аз е много такава дума, превъзхождаща, защото да кажеш аз, а ние имаме 22ма или 24-ама футоблискти, киоти сме едн г рапу. Другите все едно не съществуват. А благодарение на моите колеги аз успяхад постигна нещо. Винаги съм го казвал и ще го повтарям. Без тези, които са на стадиона и ми помагат, няма кой да успее.

-Как се чувства човек на такова нещо? (церемонията по награждаване със “Златната топка”)
-Горд, щастлив, че изпълних една моя мечта. Като всяко дете съм имал мечти. Като дете ходех по стадионите, чаках батковците да излязат с мокри ръце, да ми стиснат ръцете, да ми дадат автограф. Когато започнах по-добре, в по-големи отбори, си зададох въпроса, защо да не бъда Петър Жеков, Георги Славков или Наско Сираков. Това са тримата, които са били носители на “Златната обувка”. Когато дойде “Златната топка”, за мен беше един от моите щастливи моменти да покажа, че едно момче тръгнало от пловдивския край, минало през Харманли, София, върнало се в Стара Загора...

-На колко години отиде в Харманли?
-Ако не се лъжа, на 15 години бях. С пътническия влак слязох на Харманли, чакаха ме, а от там нататък за мен беше лесно.

-Имаш приятели в Харманли.
-Връщаш ме в големи спомени. Емил – при него живеех, след като пристигнах в Харманли. Когато стиснеш зъби, хората ти помагат. Когато тръгнах за Испания, отделих средства за този отбор, защото той се нуждаеше. Продължавам да помагам на този град, защото всички знаят, че съм минал и през Харманли. Това са хората, с които поддържам връзка и до днес. Иван Колев, Тодор Бъчваров, това са приятели от този град. Събираме се, да се веселим.

-Кога си плакал в живота си?
-Има много моменти, но за мен най-трудно ми беше, когато дядо ми почина. Характерът ми е такъв, много го обичах. Това е животът.

-Как разбра, че е починал?
-Бяхме на лагер, баща ми ми се обади. Беше преди мач с Атлетико Мадрид, стиснах зъби, помолих ръководството да ме освободи да пътувам за България. Исках да си го запомня жив, може би това е една от причините да не ходя толкова често на село. Ходя до там, докъдето беше жив.

-Защо е бил толкова важен за теб?
-Той беше дядо, баща, приятел. Детството ми мина с него. Дядо ще остане при мен завинаги жив.

-Не му ли посвети нещо в този мач, как се запазва концентрацията, когато не ти е до футбол?
-Да, вкарах два гола. Ние сме свикнали, когато жалееш, да имаш черно в теб. Помолих целия отбор да сложат по една черна лента и това ми даде кураж. Самият Бакеро, с който бяхме заедно, Субисарета, Куман, Лаудруп и най-вече Кройф ми дадоха кураж, че няма връщане назад.

-Как се оправяш с щерките?
-Лесно, защото едната се роди в България, но на 2 години заминахме за Испания. Малката се роди в Барселона. Мога само да се гордея, че израснаха в добри ръце, в семейство, в което на първо място бих поставил съпругата ми. Аз нямах толкова време да се грижа за тях. Може би това е един минус за тези години, в които съм играл. От тук нататък обаче съм по-свободен и спокоен.

-Ревнив баща ли си?
-Не, защото, когато си познаваш децата, техния характер, знаеш къде и как са възпитани, ти дава спокойствие и кураж. Естествено, че в началото имах по-резервирани неща около тях, защото те идват от чужбина. Макар че сме живели толкова години в Испания, имаш притеснение къде е с котго се срещаш.

-Съжаляваш ли за някакъв миг като баща, който си изпуснал при отглеждане на дъщерите си?
-Помня, че когато голямата се роди, ме нямаше в България. Втората, когато се роди, бях на лагер. Това са единствените моменти като родител, които бих искал да присъствам на раждането им. Аз вярвах, че всичко ще мине добре, въобще не се съмнявах. И другото, за което съжалявам, че нямах тази възможност да бъда до тях, докато растяха.

-Явно е имало обаждания (след включване на Стефка Костадинова, която призова Стоичков преди да й звъни по телефона, ядосан от нейно интервю, да брои до 100, а не до 25)
-(смее се) За двете дами (б.р. – има предвид Стефка Костадинова и Таня Богомилова) бих казал едно, голямо благодаря, че са олимпийски шампионки. Две изключително големи жени, две майки и истински приятелки.

-Ще бъдеш ли знаменосец на Олимпиадата в Лондон?
-Да се надяваме да имаме късмет. Вярвам, че нашите спортисти ще донесат златни медали от Лондон.

-Докъде стигат мечтите ти?
-Един българин отново да стигне до върха, там, където бях аз.

-Би ли заменил България с друга държава?
-Не бих я зяменил, но град – да.

-Кога България ще има своя дриймтийм?
-Когато станат реформите.

-Навремето каза едни думи, че България нищо не ти е дала.
-Изписаха се много неща, нарочно не исках да говоря по тази тема. Винаги съм казал, че съм се чувствал и ще бъда българин. Това, че някога във времето съм казал, с ръка на сърцето си казвам, извинявам се, защото всеки греши. Да, казал съм го, не се отричам от думите си, но от България няма да имаме по-хубава държава, няма планина или море, на което да се чувстваш по-комфортно от България.

-Как ще продължиш изречението “Нека говорят”:
-Нека говорят най-добрите.