-Христо, винаги казвате това, което мислите. Как така времето не ви е променило?
-Аз никога няма да се променя, а и не смятам, че трябва да се променям.
-С годините хората стават по-сдържани...
-С мен това няма да се случи. Вижте, аз даже изглеждам като преди. Само малко ми се е отпуснал коремът. Характерът не трябва да се променя. Човек не трябва да е един днес, а друг утре.
-Говорите добре руски. В училище ли сте го учил?
-Не, но не съм съгласен, че руският ми е добър.
-Явно добре се справяте с езиците, месец след като пристигнахте в Барселона през 1990 година, дадохте интервю на испански?
-Налагаше се. Това бе най-важният момент в кариерата ми. Трябваше да разбирам какво ми казва Йохан Кройф.
-Знаете, че ли Вагнер Лав е в Русия вече осем години и не говори езика?
-Той е бразилец, това обяснява всичко.
-Имате много интересни изказвания например: “Ако някой иска да пусне бомба над Мадрид, аз ще му държа ръката”.
-Това са глупости. Никога не съм казвал подобно нещо. Именно заради писането на подобни глупости не се разбирам с журналистите.
-Помните ли съдията Вацлав Крондъл, който помогна на България да победи Русия през 1997-а?
-Имате отлична памет. Бях забравил името му. Момчета, вижте сега, играл съм 20 години и никога не съм чакал помощ от съдията. Не си спомням някой открито да е помагал на националния ни отбор. Спечелихме първото място в групата, но имахме страхотен отбор – Балъков, Лечков, Трифон Иванов, Михайлов, Сираков, Костадинов...
-С Лечков се видяхме преди години в Турция, беше доста променен. Каква е съдбата на другите ви съотборници?
-Лечков е кмет на Сливен, Костадинов работи дълго време в ЦСКА, а Пенев е треньор на Литекс. Сираков бе доста години в “Левски”, а сега почива.
-Вратарят ви беше плешив, а после си имплантира коса...
-Борислав Михайлов. Сега е президент на футболната ни федерация. Трифон Иванов се занимава с бизнес и може би това е по-доброто решение за бивш футболист.
-Значи Лечков е кмет, не ви ли блазни политиката?
-Знаете ли от колко време ме канят. Аз не искам. Човек трябва да прави това, в което е добър.
-Смятате ли, че Барселона в началото на 90-те години играеше най-добрият футбол? Ние мислим така.
-Хубаво го казахте. България също игра много добре на Световното в САЩ. Много мразя като ме карат да сравнявам Барселона от моето време с отбора сега. Много ми харесва тимът в момента.
-Ако утре станете треньор на Барселона, какво ще промените?
-Нищо, защото няма нужда. Барселона от много години играе по един начин. Футболистите се избират така, че да паснат на схемата. Така че, Барселона ще бъде силна и сега, и след пет, и след 10 години. Йохан Кройф наложи тази схема през 1988 година.
-С него сте близки в момента, но сте имали и пререкания?
-Глупости. Това са обичайните неща между треньор и играч. Сега сме приятели. Говорим си по телефона на всеки два дни. Йохан Кройф е много важна личност в моя живот.
-Истина ли е, че Кройф се страхува да лети?
-Да. През 1994 година трябваше да дойде в Париж за Златната топка. От “Франс Футбол” пратили малък самолет и той отказал да се качи. Той се вози само в големи самолети. Аз също се притеснявам. За мен всеки полет е тест, потя се и съм много нервен. Когато попаднем в зона с турбуленция, е истински кошмар.
-Какво ви подсказва интуицията, ще се върнете ли някой ден в Барселона?
-Не правя планове. Ако това се случи, ще бъде голямо приключение. В момента отборът има страхотен треньор. Пеп се справя блестящо.
-Невио Скала твърди, че в Парма всички са били настроени срещу вас. Каза, че атмосферата е изчезнала с вашето идване.
-Парма бе загуба на една година от времето ми. Отчитам престоя ми там като голяма грешка.
-Говори се, че сте си платили, за да се върнете в Барса?
-Глупости. Барселона плати всичко. Бях щастлив да се върна и да работя с Боби Робсън и Жозе Моуриньо. Не станахме шампиони, но взехме Купата на Испания, Суперкупата и КНК.
-Как помните Моуриньо?
-Беше страхотен. Той беше помощник на Робсън и още тогава усетих, че ще постигне нещо голямо. Той забелязваше всичко. Да прекараш десет години до Робсън си е страхотна школа. Забележете, че нито един футболист, който е работил с Жозе, не е казал лоша дума за него.
-Вие кой треньор сте гледал с най-голям интерес?
-Беше ми много интересно с Кройф. Ако той води отбор днес, пак ще има успехи.
-Гуардиола от Кройф ли се е учил?
-Разбира се. Академията на Барселона също работи по неговия принцип. Клубът не харчи за трансфери,
защото си създава собствени играчи. -Днес има ли по-добър футболист от Меси?
-Не. Кристиано Роналдо е добър, но Меси е изключителен.
-Познавате ли се лично с Меси?
-Разбира се. Много добър човек, скромен, тих, не създава проблеми. Рядко се случва играч от неговото ниво да не е повреден от парите и славата. Като лични качества му давам 10 по десетобалната.
-Кой ваш мач изгледахте за последно?
-Никога не съм сядал да гледам стари мачове. Те вече са завършили. Няма време, нито чувствам носталгия за това. Живея в днешния ден.
-Лобановски бе попитан “Вие гениален треньор ли сте?” и отговори: “Не, само добър”. Стоичков беше ли гениален футболист?
-Как мога да нарека себе си гений? Не обичам, когато футболист казва: “Аз вкарах, аз подадох”. Глупак, без отбор си нищо.
-Преди да се видим с вас, говорихме с един колега. Той е правил интервю с вас в Испания и помни как сте разредил бирата си с лимонада. Възможно ли е да се пие такова нещо?
-Не беше така. Ползвам фанта лимон. Това е много хубаво питие, особено в жегите. В Испания много хора пият бира с лимон.
-От руските футболисти кой харесвате?
-Павлюченко, много интересен играч е. Той ми прилича на Фернандо Торес и Фернандо Йоренте. Този тип нападатели са дар от Господ.
-Кройф е номер 1 като треньор с когото сте работили, а кой е номер 2?
-Има един Кройф и всички останали. Всъщност класацията е Кройф и всички останали треньори без един.
-Ван Гал?
- Никога не разбрах какво иска. Ван Гал разруши атмосферата в отбора. На мен ми каза: “Ти си роден за защитник”. Глупак.
-След мачове му подавахте ръка?
-Нямах начин. Все пак този човек е уважаван от публиката на Барселона, два пъти направи отбора шампион.
-В Русия се смята, че има трима велики българи – Тодор Живков, Ванга и Стоичков.
-На Тодор Живков му подарих фланелка на Барселона с моя номер. С Ванга не успях да се срещна.
-Вярвате ли в мистичното?
-Господ е казал: “Помагай на слабите и ще бъдеш щастлив”, вярвам в това.
-Кой е най-трудният ден на Стоичков като треньор?
-Два са. Когато националният отбор загуби у дома в квалификациите за Световното през 2006-а от Швеция и Хърватия. Беше много болезнено. На стадиона имаше по 45 хиляди души, а ние не се класирахме за Световното.
-Защо не успяхте в Селта?
-Когато пристигнах, нямах представа, че финансовото състояние е доста тежко. Аз казвах на момчетата: “Всичко ще бъде наред”, но проблемите с парите станаха прекалено сериозни. Президентът нямаше с какво да плати на играчите.
-В ЮАР хареса ли ви?
-Много. Там работих със страхотни играчи. Президентът наливаше много пари, но не разбираше нищо от футбол.
-Не може ли да намерите отбор в България, за който да работите?
-Казах, че ще работя в България само веднъж. Това се случи.
-Кое е най-нестандартното място, на което сте дал автограф?
-Давал съм автограф на памперс. Един баща ме помоли за това.
-С кои известни футболисти сте близък?-Марадона. Когато го хванаха с дрога на Световното в САЩ, бях като в траур. Много се притесних за него. Иначе съм най-близък с Ромарио, дори съм кръстник на децата му.
-Коя е най-интересната книга, която сте чел?
-“100 на 100 Стоичков”. Отлична книга. В Испания я преиздадоха пет пъти. Сега искам и на руски да я публикувам.
-Ще ви върнем към един неприятен спомен. През 1992 година Барселона игра с ЦСКА (Москва). Какво си спомняте?
-Беше в края на годината. След 1:1 в първия мач поведохме с 2:0, но паднахме с 2:3. Не знам какво се случи, бяхме в шок. Тогава ЦСКА ме лиши от "Златната топка".
-Защо?
-Бях основен претендент за отличието, но отпаднахме във втория кръг. Две седмици след това Марко ван Бастен вкара 4 гола за Милан срещу Гьотеборг и получи наградата, а аз останах втори (б.р.-впоследствие, две години по-късно, Стоичков спечели "Златната топка")
-На световното първенство в САЩ през 1994 година България написа история, но се срина срещу Швеция (0:4).
-Това е един от най-тъжните дни в живота ми. Но първо беше полуфиналът с Италия. Съдията Жоел Киню от Франция. Пълен идиот, глупак и педераст. Целият свят се смя, когато гледа неговите лудории по терена. Само ние не се смеехме. Италия и Бразилия не бяха играли на финал от 24 години. Ясно е нали, игра на пари, телевизия и публика.
-Вие казвате понякога, че съдиите заслужават да бъдат убити?
-Разбира се! Всички говореха: Възможно ли е френски съдия да свири мач на България, след като не позволихме на Франция на играе на Световното в САЩ
-Никога не сте показвали добри чувства към съдиите. Помните ли онзи случай, когато настъпихте рефера Успитарте и ви наказаха шест месеца?
-Тогава бях много млад. Беше през 1990 година, играхме финал за Суперкупата с Реал (Мадрид). Сега съдията е мой приятел, не пропускаме да се посмеем, когато се засечем в телевизионни или радио студио. Той и сега ми казва: “Христо, ти ме направи звезда”.
