За него казват, че е ексцентричен, избухлив и различен. И още, че е шегаджия, но и безспорен футболен талант. Ако питате дъщеря му Любомира, той е най-добрият баща на света. В интервюто сами ще се убедите в това. Със сигурност той е най-добрият колоездач сред футболистите и най-добрият футболист сред колоездачите. А напоследък него може да го видите къде ли не с колелото – новата му страст. Срещаме ви със Стойко Сакалиев - бившият ас на Нефтохимик и ЦСКА. В пълния му блясък – от шегите на футболния терен, до момента, в който сбъдва мечтата на починалия си баща...

-Стойко, липсва ли ти активният футбол и успяваш ли да го заместиш като адреналин с колоезденето?
-В момента само гледам качествен футбол. Но ми липсва качествената игра по нашите терени. А за самия себе си – от година и половина не съм играл футбол по простата причина, че след като играя, получавам болежки в кръста и коляното. А с колоезденето нямам такива болки.

-За някои е изненада, за други дори шок, но как се запали по колоезденето? Мнозина обаче не знаят някои подробности...
-(смее се). А те са много важни. На мен този спорт ми е заложен, баща ми, Бог да го прости, беше колоездач. И с него много пъти сме си говорили, когато бях по-малък – колоездене или футбол, колоездене или футбол... Когато се прибрах от Малта, където играх, продължих в аматьорския Черноморец Бургас. Това беше 2014 година. Вече обаче получавах тези болки, за които ви споменах, и полека лека се качих на колелото. Много ми допада този спорт, но и има още страшно много какво да уча.

-Тоест, сбъдваш мечтата на баща ти да станеш колоездач?
-Аз продължавам да я сбъдвам. Ето, и сега ми предстои състезание на 22 октомври в Турция. Основното нещо, което искам, е да доближа професионалистите, и ако мога, още догодина да участвам в обиколката на България. Не съм си поставял някакви супер големи цели, искам просто да участвам.

-Въпросът какъв щеше да станеш, ако не футболист, явно има лесен отговор?
-Така е, но и не е точно така, защото можех да стана скиор (смее се). Ако бях се родил някъде в планински район. Майка ми е бивша състезателка по ски – казва се Любомилка Кацарева. Има призови места на световни първенства, както и няколко балкански титли. Но по-скоро да, ако не бях станал футболист, щях да бъда колоездач.

-В крайна сметка футболът лесно ли надделя над колоезденето?
-Още от самото начало баща ми се пробваше да ме подтикне към колоезденето, но видя, че няма как да се получи. Но никога не е бил против, че играя футбол. Беше щастлив. С него често сме спорели кой спорт е по-хубав и аз винаги казвах, че е футболът. Сега след години, когато се занимавам с колоездене, погледнато мащабно, мога да кажа, че този спорт наистина е уникално популярен в света. Следя обиколките на големите страни и виждам за какво става въпрос. Колко средства се отделят и в какъв бизнес се е превърнал. И за съжаление не знам защо в България се дават толкова малко средства за колоездене.

-Какво никога няма да забравиш, което ти казваше баща ти?
-Когато прохождах във фубола, все още имаше дублиращи отбори. Играех за такъв отбор, но имах желанието да излизам с мои приятели навън. Един ден баща ми каза: „Ако искаш да станеш добър спортист, без значение в какъв спорт, трябва да спазваш режим“.

-Това означава ли, че родителите ти са били много строги с теб? Липсва ли ти татко ти?
-Не са били толкова лоши, но с прилични и нормални разговори се разбирахме. Да ти кажа честно, липсват ми най вече за разговорите, които провеждахме. Но по начина, по който в момента се занимавам с колоезденето, имам чувстнвото, че е с мен. Даже, ако беше жив, щеше да ме тренира. Той почина на 52 години от тежка болест.

-Каква е целта ти с отбора на Черноморец (Бургас), за когото вече караш и ти и останалите ти съотборници?
-При нас се състезава Радослав Константинов, доста популярно име в колоезденето. Основното, което искам е, да популяризираме още този спорт, да намерим приличен спонсор, който да ни помогне. Така ще подпомогне и децата, които са запалени и карат колелета.

-Дойде време и за футбол, все пак доскоро беше футболист. Как ще завърши дербито ЦСКА - Левски?
-Силно се надявам с победа на „червените“. Едва ли този равен резултат от мача с Пирин ще внесе напрежение. По-скоро ще направи така, че футболистите да бъдат една идея по-концентрирани във всяка ситуация. Трябва да разберат, че за да победиш, трябва да вкарваш всяко едно положение. Това ще им е за урок. Съжалявам, че няма да мога да бъда на стадиона, но съм на състезание в Турция.

-По-силен ли е Левски при Делио Роси?
-Откакто смени треньора, Левски играе доста по-добре. Това, че вкарва от статични положения, не означава, че отборът не е комплектован добре. Много е хубаво, че Левски започна да играе по-добре и да има резултати, защото така конкуренцията се увеличава. И ако това се задържи, ЦСКА също е във възход, ако това стане и с Ботев и Локомотив, Лудогорец вече ще има сериозна съпротива.

-Имаше ли по-специален начин да се надъхваш преди дерби с Левски?
-При мен вечер, когато лягах преди мача, си представях атмосферата публиката, визуализирах положения и голове. Изживявах всичко преди мач. Отделен е въпросът дали точно така се е случвало (смее се).

-А след мач как беше, например след загуба в дербито?
-Трудно заспивах, имаше неспокойствие, будиш се през нощта. Сутринта ставаш унил, но във футбола има загуби, които трябва да преодоляваш.

-Имаше едно атрактивно изпълнение срещу Спартак (Варна), когато един от вас с Христо Янев падна на земята и чукна топката с глава към другия. Забавлявахте ли се тогава, сега рядко се виждат такива неща?
-Помня двубоя много добре. Тогава преди мача треньорът на вратарите Стефан Трифонов-Санята ни каза: „Ако водим с 4-5 гола, защо не направите нещо за публиката“. И ми подсказа този фаул. Ние наистина поведохме комфортно и решихме да пробваме нещо интересно. Казах на Христо Янев: „Ице, ще ти я чукня отстрани и ти ще биеш.“ Засилих се, паднах на земята, чукнах топката с глава и Янев стреля. Мисля, че уцели гредата. Моята философия е такава, футболът е игра за забавление. Тогава в ЦСКА, освен много добри футболисти, имаше страхотен колектив. Знаехме как да се забавляваме, но и да работим, когато се налагаше.

-Има ли още нещо скрито за онази пролет на 2006 година, когато имахте комфортна преднина и изпуснахте титлата?
-Йешич беше треньор и водехме много точки напред. Доколкото си спомням, в един момент съставът започна да се променя за всеки мач. Футболистите се въртяха, нямаше един състав, който да затвърди тези 6-7 точки преднина. Но единствено треньорът може да даде отговор на този въпрос.

-Направихте силна есен през 2005 година – тогава ли беше най-силният отбор на ЦСКА? Бихте Ливърпул на Анфилд, два пъти Леверкузен.
-В България всеки един футболист мечтае за подобни мачове. Винаги ще ми останат в съзнанието. Мачовете с Ливърпул и Леверкузен, после гола ми срещу Славия Прага в групите на купата на УЕФА. Както и попадението ми срещу Стяуа, когато направихме 2:2 тук в София.

-Ти влезе като смяна на "Анфилд" при победата с 1:0 над Ливърпул. Имаше ли някаква интересна случка от твоите запазени марки?
-Когато отидохме на първата тренировка, може би си дадох сметка, че ако взема участие, трябва да подходя много по-сериозно в този мач. Нямам спомени да е имало нещо по-различно. Но самата тръпка да стъпиш на този стадион, на който са играли велики футболисти, е страхотно нещо. Ако говорим за интересни случки, знаете моите шеги през годините. Вече играех за Спартак (Варна) и гостувахме на ЦСКА на "Армията". Докато излизахме от тунела, от уредбата зазвуча "Бургаски вечери". Дикторът я пусна специално заради мен. Почувствах се специално и няма да го забравя никъде.

-А в София с Леверкузен стадион „Българска армия“ беше пълен до последното място. И това май се отрази на играта на Бербатов.
-Никога няма да забравя този мач. Имах и аз шанс да вкарам след центриране на Гъргоров. Стрелях с глава, но ми трябваше малко повече сила. Иначе беше уникална атмосфера. Бербатов тогава не беше в оптимално положение. Не му спореше може би през целия мач.

-Играл си и на високо ниво - в ЦСКА и националния отбор, както и в Академик София и Малта. На какво ниво е футболът в Малта?
-На аматьорско, но хората, които влагат средствата, го правят по-популярен и професионален. В момента поддържам връзка с Петър Кюмюрджиев, който продължава да играе там. Когато аз отидох в Малта, нашият отбор беше във втора дивизия и не беше влизал в тяхната първа лига няколко години. Ние спечелихме Суперкупата на страната и още един трофей. За тях това беше страхотно постижение. Спомням си, че организираха открит автобус на два етажа, целия зелен, с балони, музика – всичко правят, за да се забавляват. От моето напускане до момента, което не е чак толкова много време, клубът е направил спортна база, правят и още неща за децата, както и международни турнири.  

-Посвещаваше ли головете на някого?
-В началото на дъщеря ми, впоследствие съм обещавал, като вкарам гол, да е за някого. Ако е имало нещо такова, след това съм го казвал в интервютата.

-В какво вярваш?
-Първо в себе си, в дъщеря ми и хората, които са около мен. Както и във въздуха, слънцето, водата, което ме кара да се чувствам жив.

-Кое е най-скъпото нещо за теб?
-Дъщеря ми Любомира.

-Преди известно време направи уникален жест на дъщеря си с билет за концерт на Джъстин Бийбър? Често ли демонстрираш подобни неща?
-Аз се старая да й доставям емоционално удоволствие, защото всяко едно дете има нужда от такива неща. Тогава й бях обещал, че ако завърши училище с пълно шест, ще я заведа на концерт. Така и стана, взех билетите и й ги подарих. Въпреки че е любимец предимно на тийнейджърите, Джъстин Бийбър има хубави песни. Докато пътувахме с колата до Загреб, където беше концертът, опознах още повече Любомира, станахме си още по-близки, видях и изживях заедно с нея емоцията й.

-Каква искаш да стане, какви са мечтите й, а и твоите за нея?
-Исках да я направя спортистка, защото тя има перфектна фигура. Това дете обаче го влече страшно много киното, иска да става актриса. Освен да танцува много добре, ходи на актьорско майсторство.

-(прекъсвам го). Актьорското майсторство от баща си ли го е наследила?
-(смее се). Със сигурност. Владее и два езика – перфектно английски и испански. Радвам се, че има цел, която иска да следва и осъществи. Амбициозна е. Иска като завърши испанската гимназия в Бургас да учи в Лондон актьорско майсторство и след това да отиде в Америка, за да стане актриса.

-Имаше ли нещо, което научи за себе си от влизането ти във ВИП Брадър?
-Да, че мога да бъда спокоен човек. Във времето бях доста избухлив, но може би това предаване ме накара да се позамисля, да остана сам със себе си и да видя какво съм направил до момента.

-Кога разбра, че парите нямат особено голяма стойност?
-Те никога не са имали особена стойност. Въпросът е да имаш хора, които те обичат и да са до теб. Това е най-стойностното. Защото виждате, човек постоянно се стреми да работи, работи, да забогатява, да изкарва много пари. И в един момент, когато се обърнеш назад, ти си загубил истинския живот. Един човек трябва да бъде обичан. В момента имам човек до себе си, когото страшно много обичам...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ