Страхил Попов е един от малкото бранители у нас, които успяват вече трета година да прогресират в развитието си. Десният бек изнесе поредния си силен сезон с Литекс и записа 37 мача с 2 попадения. Само контузия го спря да вземе участие във всички 38 срещи през кампанията. Юношата на Пирин (Благоевград) спокойно може да бъде определен за един от тримата най-добри на поста си в "А" група, а предвид факта, че е само на 23 години, със сигурност скоро ще има и по-сериозно участие в националния отбор. Бранителят даде интервю пред "Тема Спорт", в което говори за промените, наложени от новия треньор на Литекс Краси Балъков, участието в Лига Европа и още интересни теми.

- Страхиле, остават само два дни, докато разберете жребия си в Лига Европа. Готови ли сте за предизвикателството?
- Със сигурност настроението е приповдигнато преди първите мачове. Мисля, че разполагаме с отбор, който да играе с успех на международната сцена. Имаме и опит, и качество да постигнем нещо значимо. Но ще трябва да внимаваме и да не се надценяваме, нито подценяваме, защото виждаме, че силите вече са изравнени. Ето и на световното се получиха изненади - Испания отпадна в групите, Англия също се провали. Надявам се, че ще покажем израстване през новия сезон. Със сигурност бе загуба, че в последните две години не бяхме в Европа, но сега сме по-гладни да се докажем. Не искам да прибързвам и да казвам, че сме си научили урока и всичко ще е наред, но поне така се надявам.

- Няма да може да разчитате на голямата ви звезда от миналия сезон Симеон Славчев, който бе трансфериран в Спортинг. Ще ви се отрази ли това и има ли кой да го замести?
- Няма незаменими хора. Винаги ще се намери някой, който да пасне добре в тази зона. Дано да успеем да се справим и без Славчев. Ще е трудно, но вярваме, че през тази година ще продължим да надграждахме. Ние вървим с бавни темпове и крачка по крачка. Нищо не става с магическа пръчка, но вече придобихме опита да печелим трофеи.

- Начело на Литекс в рамките на няколко години бяха изключителни имена като Любослав Пенев и Христо Стоичков. Сега пък тимът е воден от друга голяма фигура - Красимир Балъков. Какви са приликите между тях?
- Всичките те са хора с характер и манталитет на победители. Те не се задоволяват с нещо малко. Или го правиш както трябва, или не. Винаги са искали да се бориш и да печелиш всяка педя терен. Това носи успех на отборите, които водят. Много е важно треньорът да е добър мотиватор и да извади най-доброто от качествата ти. Със сигурност има и разлики между тях. Но и Стоичков, и Пенев, и Стоилов, както и сега Балъков се придържат към модерния футбол и постоянно развиват стила си. Всеки един от тях е допринесъл с нещо за моето изграждане като футболист. При Стоилов дойдох в Ловеч, Любо Пенев ме повика в националния, а Стоичков ме наложи в първия отбор. Ако трябва да бъда честен обаче, най-добре се чувствах при Христо Стоичков.

Простата причина за това е, че имах повече игрово време. Именно това е причината да направя няколко крачки напред в кариерата си при него.

Не мога да се сетя за конкретен съвет, който ми е дал, но самото му присъствие в съблекалнята ми даваше криле да се надскачам. фактът, че той е единственият българин, печелил „Златната топка", те задълбава да работиш без спирка.

- Усети ли вече промяната след идването на Красимир Балъков?
- Може да се каже, че има вливане на нови методи. Той е човек, който разчита много на дисциплината и тактика. Нормално е, защото все пак толкова много години е живял в Германия и това е оказало влияние върху стила му. Едва ли не вече е част от кръвта му. Тренировките са много тежки и сериозни, заради което в момента сме малко уморени. Но от самото държание и методите на господин Балъков се разбира, че е имал досег до големия футбол на Запад. Знаем много добре, че беше уникален футболист.

- Ще може ли с него да направите следващата крачка?
- Надявам се с него да постигнем много по-голям успех. Основната ни цел обаче отново ще бъде да се класираме в евротурнирите.

- Вече се заговори по-сериозно за титлата с оглед селекцията, която правите...
- Печелил съм трофея, но не мога да кажа, че съм се чувствал като шампион. Тогава изиграх твърде малко мачове и затова искам да спечеля отново титлата. Дано успеем през новото първенство да се преборим. Това обаче не ни е фикс идея.

- Колко голяма е разликата между Литекс и Лудогорец?
- Не мисля, че им отстъпваме по класа, въпреки че там бюджетът е далеч по-голям. Основата обаче не е в парите. Не са нищо повече от нас. Дано ги свалим от върха.

- Какво ви липсваше, че изпуснахте първото и второто място през миналия сезон?
- Една от слабостите ни бе, че допускахме много голове от статични положения. В първата си контрола с Берое отново го сторихме. Трябва да подобрим този компонент, защото ни куца. В съвременния футбол често се случва мачове да се печелят по този начин. Ако се погледнете статистиката, сигурно едно 65-70 % процента от головете, които допуснахме през миналия сезон, са паднали така.

- В юношеските си години бе част от най-добрата школа в България - тази на Пирин. Как въобще се озова там и кой те насочи към футбола?
- По онова време школата на Пирин бе възможно най-добрата. Разполагаше с прекрасни условия за тренировки - хубави терени и съблекални и изобщо всичко необходимо. Стадионът не беше особено близо до вкъщи, но съм роден и израснал в Благоевград и нямаше проблем. Освен това, така или иначе, прекарвах почти цялото си свободно време там. Затова реших да се запиша в школата на Иво Андонов. Сам направих избора. Наистина баща ми е бил футболист (б.а. - Венко Попов, дългогодишен футболист на Пирин), но не повлия за решението ми. Просто играта ме влечеше от малък, а той ми бе казал да се оправям самичък. На първо време в академията играех като дясно крило, а в някои мачове ме ползваха и като вътрешен полузащитник. Вече в мъжкия футбол ме преквалифицираха в десен бек. Спомням си, че голяма част от момчетата от моя набор се обигравахме във В група. В някои мачове се включваха Иво Андонов и Христо Войнов. В отбора беше и Станислав Костов, който мина през ЦСКА, а сега е в Берое, и Антонио Хаджииванов от Пирин (Благоевград). Останалите момчета от моя набор не успяха да се реализират по една или друга причина. С този тим станахме републикански шампиони, като на финала бихме ЦСКА. При тях играеха Сашо Тонев, Мартин Тошев, Росен Колев и други.

Дължа много на Иво Андонов, Росен Пашов, Христо Войнов и Царевски, които ми помогнаха при юношите. След това преминах в Литекс, където по това време треньор бе Станимир Стоилов. Изкарах пробен период и така започна престоят ми тук.

- Спомняш ли си някоя от ежедневните трудности, през които си преминал в школата?
- Помня хубавите моменти. Е, разбира се, имало е и тежки ситуации. Често се случваше момчетата от школата да помагаме за ремонтни дейности - подмяна на седалки, измазване на стени и други неща. Напълно нормални моменти. Все пак не сме някакви звезди и сега повечето работи, които можем, ги правим сами.