Страшимира Филипова е родена през 1985г. Завършва спортното училище на ЦСКА, като първоначално е била с профил лека атлетика, но след това завършва с профил волейбол. Много скоро след завършването й е поканена в националния отбор по волейбол. Дълги години наред тренира с червената фланелка на ЦСКА, а в момента играе за руския отбор Уралочка (Екатеринбург). Ето какво сподели капитанът на женския национален отбор пред сайта на волейболната ни федерация:

От 2009 година живееш и играеш в Русия, как минава ежедневието ти?
- Да, вече 4-ти сезон играя тук в Екатеринбург. През малкото свободно време се виждам с приятели, ходя в сръбски ресторант,говоря по Скайп с близките ми хора или просто се ровя из Интернет.

Мачовете, които се провеждат в момента са много тежки, как отпочиваш след тях?
- Имаме още 5 мача до края на редовния сезон, три от тях са на път. Даже между два от мачовете няма да се връщаме до вкъщи, а ще пътуваме до следващия град, за друг мач. Бяхме за една седмица в Азербайджан, където играхме 4 контроли и за съжаление нямам много време за почивка.

Имаш ли някакъв специален ритуал преди мач, който да ти носи късмет?
- Не съм суеверна и затова нямам нужда от такива специални ритуали, не мисля, че те биха изиграли каквато и да е роля върху представянето ми на игрището.

В много интервюта казваш, че личният ти живот е на заден план, още ли е така? Или вече гледаш да ги балансираш?
- Да, все още личният ми живот е на заден план, но не защото така съм решила. Нещата просто така се случват. Вярвам,че в един момент това ще се промени съвсем по естествен път. Хубаво е, когато нещата стават неочаквано.

Като капитан на националния отбор, какви са очакванията ти и поставила ли си някакви цели да мотивираш отбора да стигнете по-напред в класирането на: Турнира Гран При, Европейската лига и Европейското първенство?
- Най-голямото ми желание е отборът да се съхрани и всички момичета да са здрави, тогава бихме могли да работим пълноценно. Мотивацията и амбицията за резултати се гради и придобива на тренировки, всичко тръгва от там. Състезанията ,който ни предстоят са едни от най- важните. Ние извоювахме участие в състезания на изключително високо ниво, сред най - класните отбори, няма по- добро от това. Вярвам, че имаме какво да покажем като отбор.

Колко често се връщаш в България? Какво най-много ти липсва, освен семейството и приятелите?
- Осем месеца седя в Русия. През това време не се прибирам вкъщи, защото нямам време, но имам нужда поне веднъж да се прибера през това време. Освен семейството и приятелите ми ми липсва и българската кухня. Липсват ми разходките по улиците и хубавото време. Хубавото е, че от София можеш да плануваш различни пътешествия, като до Гърция,Италия,Франция например или просто да се разходиш из хубавите кътчета на България.

От дълго време играеш извън България. Носила си екипите на отбори от Полша,Франция, а сега си в Русия, къде ти беше най-приятно да играеш?
- Франция винаги ми е харесвала като страна и най-добре се чувствах там.

Коя е най-голямата ти мечта?
- Мечтите са много важни за всички хора, без значение от възрастта. Четох преди време, че френският дизайнер Pierre Cardin записвал мечтите си и се стремял да ги осъществи, въпреки че е на повече от 80 години. Примерът е показателен за това, че човек винаги трябва да следва мечтите си. За мен най-важното е човек да мечтае, без значение е колко големи са мечтите му. Аз лично поставям мечтите си като цели и ги изпълнявам.

Разкажи ни някоя интересна история от тази година, която ще ти остане като траен спомен?
- Лятото по време на Олимпиадата в Лондон бях там за 4 дни. Първият ден обиколих всичко, което може да се види - магазини,центрове, стадиони, всичко. Буквално нямаше какво повече да разгледам, затова се допитах до мой приятел, който живее от много време там. Той без много да се замисля ми отговори ” Това е всичко,което може да се види”. Тогава разбрах защо англичани купуват къщи в България. Страната ни е изключителна! Имаме море, Балкан, природа, езера, култура, фолклор, традиции. Много бих искала българите да имат възможности да се развиват и да бъдат щастливи в родината си, защото знам какво е когато живееш и зависиш от друга страна.