Светлин Мирчев е роден на 23 юли 1954 година в София. Играл е като юноша за Септември и ЦСКА, както и в мъжките отбори на Сливен (1972-76), ЦСКА (1976-79), Сливен (1979 – 1984). Бил е треньор в школите на Септември (1995 – 2000), ЦСКА (2001 – 2010),  Барса Бг (2010 - досега). Пет пъти става шампион на България като наставник на юношите – три пъти със Септември (родени през 1979 и 1980 – два пъти) и два пъти с ЦСКА (родени през 1982 и 1987 година). Бате Светльо, както го наричат, е много уважаван и ценен от доста популярни футболисти, с които поддържа връзка и до днес. Ето как протече разговорът ни.

- Треньор си в частната футболна академия Барса БГ. Как вървят нещата там?
-  Добре, даже бих казал – доста добре. Школата функционира от 2010 година и, живот и здраве, продължава и в момента. Има достатъчно деца, сред които доста талантливи. Тренировките се провеждат на спортния комплекс „Симеоновско шосе”, където условията са отлични.

- Трудно ли се поддържа подобна школа?
-Да, доста трудно, тъй като няма спонсори, а същевременно разходите са големи. Но въпреки това стискаме зъби и оцеляваме.

- Преди няколко години беше забъркан в скандал от майка на едно от децата, на което бе треньор в ЦСКА. В крайна сметка ти излезе чист от цялата история. Въпреки това, забравил ли си я?

- Тази история не може да се забрави. Въпросната жена ми създаде големи неприятности. Най-важното е, че си изчистих името в съда и не се поддадох на натиска, защото основната цел на тази жена бе да ме принуди да пускам сина й сред титулярите в състава.

- Ти си откривател на не един и двама футболни таланти. Може ли да изредиш някои от тях?
- Не са един или двама. Румен Калчев, Георги Божилов, Александър Бранеков, Орлин Старокин и други. Най-яркият пример е вратарят Владислав Стоянов.

- Историята с преминаването на Владо Стоянов в ЦСКА е много интересна. Вадиш пари от джоба си, за да го доведеш в „червената” школа?
- Да, така беше. В ЦСКА тогава никой не успя да даде 2000 лева, за да платим правата на Владо на пернишкия Металург. Заедно с Димитър Якимов ходихме при изпълнителния директор на „армейския” клуб Лазар Василев, но той ни отказа. Отговори ни, че няма никакви пари в касата. Ние обаче искахме на всяка цена да привлечем Владо, защото интерес към него проявяваха много отбори – включително и Левски. Така че – трябваше да се направи нещо светкавично и бързо.

Взех въпросните
2000 лева назаем от
сина ми Константин

и отидохме в Перник. Платихме парите на един от шефовете на Металург и той ни даде необходимата бележка. Така Владо се оказа в ЦСКА. Впоследствие, след един месец, Лазар Василев върна въпросните 2 бона. Бяхме доволни, защото Владо притежаваше огромен потенциал. С него и останалите момчета станахме шампиони на България при юношите. За съжаление по-късно той, заедно със Старокин и Божилов избягаха от ЦСКА по посока Нефтохимик.

- Имаш двама синове. Как Васко и Косьо тръгнаха по твоите стъпки във футбола?
- Ами кръвта вода не става... Кариерата на Васко беше по-кратка, но въпреки това той стана републикански шампион за юношите на ЦСКА, набор 82. След това обаче по-малкият ми син се оттегли от футбола. По съвсем друг начин продължи пътят на големия, на Константин, който е роден през 1978 година. За неговото развитие феновете са достатъчно добре запознати. Знаете, че в момента Косьо е треньор в щаба на Томаш във Верея. Всичко засега върви отлично за тях. Дано да продължат по същия начин.

- Не е тайна, че си приятел с Димитър Бербатов. Как точно се запознахте?
- Познавам го от първите му дни в школата на ЦСКА. Бербатов е набор 81 и негов треньор тогава беше Борис Гаганелов. Братът на Митко – Асен, който е с две години по-малък, тренираше под мое ръководство. Още тогава Бербо бе скромно момче и същевременно изключително трудолюбив и отговорен. В първите му години в ЦСКА той стана приятел със сина ми Косьо, както и с Томаш и Тодор Кючуков. Най-хубавото е, че тяхното приятелство продължава и до днес.

- Може ли да разкажеш някоя интересна история с Бербо?
- О, много са. Няма да ни стигне времето... През 2004 година Митко вече беше футболист на Байер (Леверкузен) и то доказан и наложил се в стартовия състав. Същото лято аз подготвях юношеския състав на ЦСКА за финалния кръг в Сливен. На една от тренировките пристигна Бербатов и заедно с Томаш и със сина ми Косьо обещаха на момчетата, че ако станат шампиони, ще получат финансова награда. Но не уточниха размера на парите. След като спечелихме титлата, тримата спазиха обещанието си и връчиха 3000 лева на победителите... Сещам се за един любопитен случай. Косьо беше опериран от коленни връзки, след като Боримиров го контузи. Бербо дойде да види сина ми вкъщи. Жена ми беше сготвила пиле с пушено сирене.

На Митко толкова много
му хареса манджата,

че се наложи Бети два-три пъти да му досипсва. И после, като той си тръгна, се оказа, че за мен не е останало нищо (смее се.)

-Поддържаш отлична връзка и със Стилиян Петров. Предполагам, имаш и добри спомени от него..
-Е, как. Тука историите отново са много. Но ще ви разкажа две. През 1999 година, малко преди Стилиян да бъде продаден от ЦСКА на Селтик, се наложи да живее у нас за около месец-два. Една вечер се прибирам и виждам, че масата в хола е счупена. Стенли се чудеше как да ми обясни какво се е случило. Оказа се, че двамата с брат му Иван решили да премерят сили на канадска борба. И като натиснали масата, тя станала на сол... Вече по-късно, когато стана звезда на Селтик, Стилиян се прибра за мач на националния отбор. Но се оказа, че си е забравил единия от саковете, в който са били маратонките му. И тръгна да си купува нови от „Витошка”. Взе ме със себе си и като влезе в магазина, ми вика: „Хайде сега, бате Светльо, избери си и на теб едни маратонки!”. „Абе, Стилияне – думам му аз. – ти чуваш ли се какви ги говориш”. Но той беше непреклонен: „Избирай, иначе няма да ти проговоря!”. Такъв е Стилиян – разкошен и невероятен човек. Радвам се, че пребори тежката болест и сега отново е добре.

- Да се върнем назад в миналото – кога и как направи първите си стъпки на футболния терен?
- Като малък живеех срещу ЦУМ и един съсед ме заведе в 57-о училище. Така започнах тренировки в Септември. Вечер само се прибирах да спя вкъщи. През целия ден бях постоянно на игрището. В рода нямахме футболисти. Баща ми е бил футболист на аматьорски начала, но нищо повече....


- Какви спомени пазиш от своя престой в мъжкия тим на ЦСКА?
-Само хубави. За съжаление в периода, в който бях там, не успяхме да станем шампиони. Първия полусезон бях голмайстор и през януари 1977 година получих повиквателна от националния отбор. Отидохме на подготовка в Кипър, а треньори ни бяха Йончо Арсов и Христо Младенов. Първият ни мач беше срещу домакините, но не можехме да съберем достатъчно играчи, за да попълним групата, тъй като националите от Левски не бяха пристигнали. Получи се куриозна ситуация. Бяхме само 12 души в групата, а аз се контузих. И знаете ли кой ме замени – вратарят Румен Горанов. Наложи се той да играе като полеви футболист.
Пазя и един неприятен спомен. С ЦСКА гостувахме в Пловдив на Ботев. Бихме с 1:0 след мой гол. На полувремето обаче стана скандал в съблекалнята.

Георги Денев
налетя и ме удари,

тъй като недоволстваше за нещо. Вече не помня за какво. Аз се стъписах, защото не очаквах мой съотборник да постъпи по този начин. Денев беше уникален футболист, но с чепат характер. Заради постъпката си Георги беше временно отстранен от отбора. Тогава в ЦСКА имаше големи играчи, бих казал – легенди. Аз обаче му простих. Даже ми е мъчно, че в момента е забравен. Не само от сегашните, но и от предишните ръководители.

-Имаш и участия в евротурнирите с екипа на ЦСКА..
- Да. И веднага се сещам за драматичния ни сблъсък със Сент Етиен през есента на 1976 година. Отпаднахме след 0:0 тук и 0:1 във Франция.

-Мачът с французите в София влиза в историята с прочутия пропуск на Спас Джевизов?
- Ситуацията я помня, все едно беше вчера. Аз се намирах зад Спас, когато той от два-три метра не успя да вкара на празна врата. Ако Джевизов се беше отдръпнал, щях да се разпиша. Но нищо – в крайна сметка стават и такива пропуски.
 

- Имаш и две участия във вечното дерби на България ЦСКА – Левски. Единият мач е повече от интересен и скандален. Повеждате с 2:0, но губите с 2:3, а третият гол за „сините” е от доста спорна дузпа.
- Какво ти спорна, абсолютно несъществуваща. Цяла нощ не мигнах след мача. Бях титуляр от първата до последната минута, надиграхме Левски, но с помощта на рефера Пармаков те се измъкнаха и спечелиха.

- Бил си един от най-добрите играчи на Сливен. Даже си в топ 5 на голмайсторите на отбора в цялата му история.
-Това е много хубав период в моята кариерата. В състава бяха Аспарух Никодимов, Николай Арабов, Венелин Тошков, Георги Маджаров, Тодор Стоянов, Мехмед Османов-Мечо, Красимир Горанов, Ангел Рангелов и други.  Наричаха ни малкия Аякс. Биехме и Левски, и ЦСКА. Даже през пролетта на 1976 година помогнахме за титлата на ЦСКА. Ударихме „сините” с 1:0 след гол на Паро Никодимов с глава. Радостта ни беше огромна.

-Колко години си във футбола?
-Ами вече 50. Това си е половин век. Но не ми е омръзнало и няма да ми омръзне. Футболът е моята съдба и моят живот.

Дядо е на трима внуци

Светлин Мирчев и жена му Бети имат трима внуци. Средният Кристиян е момче на малкия им син Васко. Другите двама са рожби на Косьо Мирчев – Константин и Мартин.

„Големи сладури са и тримата. Косьо и Кристиян тренират при мен в Барса БГ. Личи се, че притежават футболни качества. Това ме радва, тъй като няма нищо по-хубаво от това традицията в нашия род да бъде продължена”, твърди Светльо Мирчев.
„Аз и Бети много обичаме и тримата ни внуци. Желаем им да са живи и здрави и дано да имат късмет в живота. Че без късмет не може!”, добавя треньорът.
РУМЕН ИЛИЕВ