Лидерът на „Глас Народен“ и фронтмен и продуцент на „Светльо &The Legends“ Светльо Витков възстановява клуба си по карате в София на ново място. Групата е отворена за нови членове над 8-годишна възраст. Витков има трети дан карате „Шито рю“. Започва да тренира през 1986 г. при Димитър Савов, единственият до този момент тренирал и защитил първия си дан (черен пояс) в чужбина. Първият си дан взима през 1994 г., вторият – 1999 г., а третият – през 2005 г. Автор е на книгата „Карате. Поглед по пътя“.
- Светльо, възстановяваш клуба по карате...
- Клубът не го възстановявам. Възстановявам тренировките, които десетина години бяха в квартал „Стрелбище“. Там обаче ни вдигнаха необосновано наема и се преместихме в зала „Академик“. Тренировките са в понеделник и сряда от 19.30 до 21 часа.
- Преместването води ли до други промени?
- Преместването води до изместване. Тези, на които им е било удобно на предишното място, в новата зала ще им е по-неудобно. Разстоянията са различни...
- Т.е. има хора, които ще отпаднат?
- Винаги има хора, които отпадат. Бойните изкуства не са клуб по народни танци. При тях идеята е да научиш танца, да направиш физическото усилие, да се поизпотиш, докато целта на бойните изкуства е съвършено различна и затова доста хора се отказват. Мога да кажа, че от 100 човека, които започват да се занимават с карате, след няколко години остават не повече от трима-четирима. Максимумът е да останат 5 процента. И това е, защото целта в бойните изкуства е да придобиеш качества, които изискват повече време, отколкото в масовия спорт. В бойните изкуства за три или пет години няма как да станеш световен шампион, докато в професионалния бокс това е възможно. Резултатите са от т.нар. невидима страна - изграждане на качества като дисциплина и приемане на наложена отвън дисциплина, упоритост, последователност. Тайни в бойните изкуства няма, освен една – търпеливото смирение.
Целта на практиката е в детайла. Старите майстори казват, че едно движение трябва да бъде повторено минимум 10 000 пъти, за да може да стане естествена част от човека. Да се превърне условния рефлекс в безусловен. В една напрегната ситуация се действа без да се мисли, но така, както са научени тялото и мозъкът да реагират. Бойните изкуства не се използват за нападение, а за париране на агресията. За защита.
- Много родители смятат, че ако децата им се занимават с бойни изкуства, това ще им помогне да се справят с агресията срещу тях в училище или на улицата. Реално така ли е?
- Действително повечето млади хора започват да тренират бойни изкуства с идеята да се научат да се защитават. Когато обаче се занимаваш известно време, научаваш, че превенцията всъщност е да не изпаднеш в ситуация, да не се налага да се защитаваш. Защото в една ситуация, в която има агресия, дори и да си майстор на бойните изкуства, винаги можеш да бъдеш наръган в гръб или ударен с нещо. Затова майсторът предвижда ситуацията и успява да я избегне. Поводът, който те е накарал да влезеш в залата, не е важен. Той се променя с времето.
- Тренираш главно деца...
- Не, не тренирам главно деца. Напротив – истинските бойни изкуства не са за деца. В бойните изкуства копираш, разбираш, анализираш, разбираш обратно и възстановяваш движението. Това е доста сложен процес и едно дете няма как да го разбере. Добре е да се започне от по-начална възраст, но не по-рано от 8 години. Тогава за първи път детето се сблъсква със средата си и това е момента, в който да се насочи към каквито и да било изкуства. Не е нужно да става голям майстор, но ако стъпи на пътя на бойните спортове, ще се научи на традиция, на ритуал. Изграждат се правила на поведение, които сформират дисциплината и самодисциплината и вече в осъзнатия му живот, в юношеството, ако продължи да тренира, започва физическото натоварване. От 16 години е моментът с най-интензивното натоварване, което е невъзможно да се издържи от един нетренирал човек. Но това натоварване води и до освобождаване на умственото напрежение. Когато се натренираш, изкараш потта, завъртиш кръвта, всички проблеми, които имаш в училище, или са ти се скарали родителите, или си се сдърпал с гаджето, след тренировката излизаш като изкъпан, пречистен. Пак влизаш в същия свят, но гледаш на проблемите по по-различен начин. Целта на бойните изкуства е да се създаде личност, която е полезна за цялото общество. Тренирал съм едно поколение и смея да твърдя, че тези, които продължават да се занимават и не се отказват, на 16 години вече са изградени мъже. Тези, които се отказват, показват, че бойните изкуства не са за тях. Те не са съгласни с принципите на изкуствата – честност, искреност, хигиена на тялото, хигиена на поведението, уважение към другите. В бойните изкуства няма удари в гърба, достойният човек атакува лице в лице.
- След като процесът е толкова дълъг, по какъв начин обучението в бойни изкуства може да помогне на младите хора срещу агресията и психическия тормоз от съученици и учители?
- И напрежението от родителите също. Това са трите стълба за възпитание на един млад човек – средата, родителите и училището. Към бойните изкуства не тръгват хора, които са пасивни. С тях искат да се занимават хора, които са активни, а активността е част от агресията. Съответно тези изкуства трябва да бъдат менажирани от такива хора, които да трансформират тази агресивност в изграждаща енергия, която да служи не за нападение, а за защита. Ако обаче човек, с мислене на жертва тренира, е много по-лошо, защото създава илюзорната представа, че може да се предпазва. Може да се научиш за една-две години с бокс или друг подобен спорт, но винаги ще има по-добър от теб, винаги друг ще може да те набие или пък група, която ще дойде да те смачка, защото си набил някого.
- Въпреки че обучението в бойни изкуства се извършва в група, те са индивидуален спорт...
- Дори шахът като индивидуален спорт, пак е групов. Но качествата на трениращия се формират не от групата, а от качествата на преподавателя, както едно дете се формира от качествата на родителите. За децата е хубаво да се явяват на състезания, но не е добре да стават само спортисти. Защото дори да станеш световен шампион и решиш, че си най-добрия, винаги може да срещнеш някой на улицата, който да ти разбие главата. И той няма да е майстор, но пък ще е шампион на улицата. Затова най-доброто на бойните изкуства е че имаш качества, характер и си почтен.
- Заради дългогодишните си занимания с каратето ли се отнасяш с пренебрежение към масовите спортове?
- Нямам пренебрежение към никой спорт. В масовите спортове обаче все по-голяма роля играят парите. Разликата между индивидуалния спорт и масовия е като при музикалните групи. Едното е млада група, другото – стара ъндърграунд банда, третото е проект. Мадона е проект. Казват, че Мадона е много велика. Не знам кое й е великото, всичките й песни ми звучат еднакво. Има певици, които имат творчество, правят изкуство, защото са си създали сами и музиката, и текстовете, но не са известни. Нещата са различни – тук не се гони качество, а се гонят пари. И затова резултатът във футбола в България го виждаме на терена. В момента няма футбол. И ми е тъжно за феновете, които са най-сърцатите хора, които дават всичко за отбора си, в следващия момент влизат в една управляемост, без да го разберат или по-точно го разбират, но не могат да го приемат. Те си подкрепят отбора, но отборът се управлява от ръководството.
- Тази седмица беше обвинен, че си взривил футболните агитки в Пловдив с искането да спре нерегламентираното подпомагане на „Ботев“ и „Локомотив“ с изкупуването на билети за мачовете им от общината.
- Като човек, който вече 4 години се занимава с политика и не съм се продал на никого, смея да твърдя, че в момента „Глас народен“ е единствената опозиционна партия, която не играе по правилата на футбола дори (защото правилата на футбола и политиката са много близки). Ние играем от сърце. Не си продаваме мачовете, не си продаваме играчите, не си продаваме и публиката. Става дума наистина за нерегламентирано подкрепяне на отбор, който е частен, от общината с едни 100 000 лева за безплатни мачове. Ако съм фен на този отбор, ще ме касае не дали са безплатни билетите, а дали отборът ми играе добре. 100 000 лева няма да променят играта на отбора по никакъв начин. За феновете ли са реално тези пари? Или са за поддържане? Да им кажат: „Ние ви помогнахме на вас, общината се грижи за вас. Дадохме ви тези пари, не забравяйте, че октомври месец идат избори и помнете кой ви е помогнал“. Сърцата на феновете не са за продан. Не би трябвало да се продават и гласовете на избирателите, но изборът е личен и няма оправдание.
Надежда НЕНОВА/БЛИЦ
