ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Най-скъпият вратар в България, оценен от специализирания сайт Transfermarkt.com на 1 милион евро - Светослав Вуцов, застана пред камерата на Ивайло Крачунов и БЛИЦ TV, за да разкаже за най-драматичните моменти в живота си.

От първо лице, 21-годишното момче разкрива как помага на оперирания си баща Велислав, за да се справи с тежкото заболяване.

Специално за читателите на БЛИЦ, Вуцов за първи път открехва завесата за драматичните дузпи от полуфинала с ЦСКА за Купата на България и дали би станал част от тима на "червените". Има ли шанс да застане под рамката на "сините"?

Какво са за младия вратар парите, мечтите и жените - вижте в ексклузивното му интервю пред БЛИЦ.

- Здравей, Светльо, как се чувства тук на морския бряг един футболист, който е оценен на 1 милион евро, което се равнява на почти 2 милиона лева?
- Леко уморен предвид края на подготовката. Мисля, че направихме една добра подготовка. Надявам се да покажем добри игри през сезона. Здрави сме и всичко върви по план.

-Амбициран ли си да мачкаш,  след като се справи с една изключително неприятна контузия?
- Да. Като че ли сега жаждата за мачове и да се докажа, за да си върна формата, в която бях преди контузията, е по-голяма. Сега съм по-мотивиран и по-амбициран.

-Какви мисли минаваха през главата ти за времето, когато беше извън терена?
-Честно да ти кажа, само мислех как по-бързо да се възстановя. Да се върна да играя и да помогна на моя отбор. Може би това ми повлия лошо, защото сам избързах да се върна, преди да съм готов. И оттам имах леки усложнения. И затова, когато се върнах, се наложи да отсъствам пак за около една-две седмици. След това обаче вече бях напълно готов да игра.

Топ Коефициенти Всеки Ден за Всички Мачове!

-Имаше драматичен момент, когато получи червен картон на един мач срещу юношите на Левски на „Герена“…
-Той не беше толкова драматичен. Уж отидох на помогна на втория отбор като по-опитен, но за жалост не бях във форма.  Закъснях за топката, извърших фаул, червен картон  и заради моята грешка вместо да им помогна, аз им попречих на момчетата. Хубавото е, че треньорите на първия и на втория отбор застанаха зад мен и от този мач си извадих само поуки.

-Каква поука си извади в чисто житейски план, когато получи контузията. Преди нея ти си бил повече търсен от различни хора около теб, а след това имаше ли затишие – леко подло затишие.
- След операцията видях кои са близките ми хора, които ме потърсиха и ми се обадиха, за да ме попитат как съм и дали ми трябва помощ. В интерес на истината обаче не мога да се оплача. Доста приятели ме подкрепиха.

-Твоят баща Велислав има сериозно заболяване. Той публично по телевизията похвали теб и твоите братя, че му помагате. Каква е истината всъщност от първо лице?
-Истината е, че точно, когато ме оперираха мен, може би седмица или десет дни след това, трябваше и баща ми да се подложи на една интервенция. После, с течение на времето, болестта му се влоши. Първо брат ми в Габрово го гледаше. После, когато идваше в София, му помагах аз с каквото може. За това е съвсем нормално нещо. Всеки син би помогнал на майка си и баща си.

-В тези егоистични времена, в които живеем, виждаме загуба на ценности. Много малко са синовете и дъщерите, които се притичват на помощ на своите родители. Баща ти винаги ли е заставал зад теб, когато си бил подложен на важни изпитания в твоя живот?
-Да, винаги. Той има доста голям принос за това, което съм постигнал до момента. Винаги е заставал зад мен в трудни моменти. Неговите съвети ми помогнаха да се изградя като характер. За всичко, което ми е казал, е бил прав. Навремето, когато си тръгнах от Левски, той ме посъветва да направя точно това. Каза ми да отида в по-слаб отбор, където обаче да мога да играя. Нещо, което помогна за израстването ми като вратар. От Левски отидох в Царско село, където бях една година. Там 15-годишен тренирах с първия отбор на Царско село. После баща ми ме посъветва да се преместя в Септември заради по-голямата перспектива. Отидох там и след няма и два месеца пристигна първата ми повиквателна за националния отбор до 17 години.

-Кой е най-сложният момент в твоята кариера от нейното начало до днес?
-Може би най-сложният момент е въпросната контузия от миналото лято. Бях в добра форма. Предстояха две важни европейски квалификации на националния отбор. Но контузията се случи в непредвиден момент.

-Разкажи на зрителите какво точно стана?
-На един мач със Септември още в първата минута при спорна топка се ударихме с моя много близък приятел Марто Петков. Стиснах зъби целия мач, въпреки че ме болеше. После играх с болки и в следващия мач. Накрая отидох при доцент Георгиев на ядрено-магнитен резонанс. Той ми каза, че се налага операция. Но аз не се сърдя на Мартин. Ние сме най-добри приятели от доста време. Той не го направи нарочно. Имало е да става. Футболът е контактен спорт.   

-Какво ще дадеш от себе си, за да попаднеш отново в националния отбор на България? Как ще убедиш новия национален селекционер Илиан Илиев в своите качества?
-С тренировките и най-вече с изявите ми на мачовете. Няма с какво друго да го убедя. Той е доста добър треньор, виждаме какво постига с Черно море. Там е вече шеста година. Илиев е треньорът, който най-много се е задържал в един отбор през последните 15-20 години у нас.

-Разпознават ли те хората, когато ходиш по заведения?
-Някои ме разпознават, някои – не. Зависи с кого и къде ще отида. В повечето случаи ме разпознават или фенове на Левски, или на ЦСКА.

-Кой е най-любопитният момент, когато са се спрели непознати? Имал ли си драматично преживяване да речем с фенове на Левски?
-Не, не съм имал. Когато излезеш на терена, гледаш собствените си интереси, искаш да победиш. Всеки фен пък подкрепя отбора си. Феновете на Левски знаят, че няма как да искам да падна от техния отбор и същевременно няма как да не се радвам при победа срещу тях.

-Преди две години ти призна пред камерата на БЛИЦ, че си от малък фен на ЦСКА. После обаче баща ти те разкритикува и обяви това за грешка и каза, че си прибързал. Към днешна дата фен ли си на ЦСКА или на някой от другите отбори?
-Към днешна дата може би съм единствено фен на Манчестър Юнайтед. Следя ситуациите и в Левски, и в ЦСКА. И срещу двата отбора обаче ако играем, ще искам и двата отбора да ги победя.  Имахме нещастието да направим два много силни мача с ЦСКА и да не спечелим, но тази година се надявам да ги бием и двата отбора.

-А би ли преминал в ЦСКА, ако получиш добра оферта?
- Бих преминал и в ЦСКА, и в Левски стига ръководството на Славия да е удовлетворено. Все пак това е клубът, който ми даде шанс, когато никой не ме познаваше. Застанаха зад мен, когато бях само на 19 години. Три години пазя без смяна, като изключим контузията.  Клубът стои зад мен, всички стоят зад мен и никога не бих постъпил некоректно към Славия. И ако дойде оферта, на която шефовете да ми да дадат зелена светлина, бих я приел независимо кой е отборът.

-Има ли към теб интерес от чуждестранни отбори и съответно оферти?
-За оферти не знам. От медиите разбирам, че имало доста интерес, но на мен никой не ми е звънял.

- Имало ли е момент, когато заради своята известност си вирнал носа си и си станал звездоман?
-Може би имаше един период в първите 7-8 месеца, когато заиграх редовно в Славия и тимът се представяше доста добре. Не станах звездоман, но си казвах: "Защо да тренирам сега, дай по-леко, виж че нещата се получават". Тогава имах едни 3-4 месеца, когато не давах максимума от себе си. Отчитам го като грешка. Тогава отборът вървеше силно и не си пролича разконцентрирането ми извън футбола, но си беше грешка от моя страна. 

-Мечтаеш ли да вкараш гол – било от дузпа или от игрова ситуация. Досега си бил на вратата, спасявал си дузпи.
-Е, чак да мечтая - не, но, ако вкарам, ще е интересно да видя какво ще е радването ми.  Това не ми е фикс идея. Ако обаче се наложи да бия дузпа, ще я вкарам.

- Би ли изпълнил дузпа срещу Левски или срещу ЦСКА?
-Да, бих изпълнил. Преди две години на полуфинала срещу ЦСКА трябваше да бия седмата дузпа, но я оставих на един от чужденците ни – Никита Николаевич.  Момчето изяви желание, аз му преотстъпих топката. Той обаче пропусна и за наше нещастие отпаднахме.

-Мачът беше доста драматичен. Ти тогава не успя да спасиш нито една дузпа. Ти ли взимаше решения или Георги Петков ти даваше съвети преди самите изпълнения?
-За нас мачът започна страхотно. Още в 12-ата минута заличихме двата ни гола пасив от първия двубой. После пропиляхме няколко стопроцентови положения, а ЦСКА имаше само едно. Когато се стигна до дузпите, може би трябваше Жоро Петков да влезе на моето място. Една такава смяна щеше да е с голямо психологическо предимство за нас. Знаете , че Петков е спасявал доста дузпи в решителни и важни мачове. Той тогава ми даваше един съвет за ударите от бялата точка. Ние обаче не се съобразихме, че в състава на ЦСКА бяха бившите ни съотборници Жоро Йомов и  Калоян Кръстев, които знаеха за въпросното наставление на Петков. И планът ни този път не мина. „Червените“ просто успяха да вкарат всичките си дузпи в избраните от тях ъгли.

-В чужбина само Манчестър Юнайтед ли е отборът, в който би желал да преминеш?
-Манчестър Юнайтед винаги е на първо място за мен. Сега тимът не е във форма, но каквото и да се случи, даже и да изпадне, няма да го предам.

-Ходил ли си на „Олд Трафорд“?
- Не, не съм. Преди да започна да се занимавам професионално с футбол, нямаше как да отида. Сега е още по-трудно заради многото ангажименти. Но бих отишъл с удоволствие.

-Разкажи ни за своята приятелка? Другите фенки тъгуват…
-Хубаво и интелигентно момиче. Балерина е. Срещнахме се случайно в едно кафене, но ние се познавахме и преди това. Стана магията, както се казва, и до ден-днешен сме заедно. Разбираме се перфектно. Търпим си всички недостатъци.

- А кой е най-големият ти недостатък?
-Не са малко. Най-големият е ,че викам без причина. Винаги викам и си го изкарвам на нея.

-Дали тази емоционалност не си я наследил от баща си?
-Да... И почти винаги приятелката ми го изяжда. Имаме скандали, за които не съм прав. Но е хубаво, че се разбираме. Тя ми помогна в доста неща. Помогна ми да гледам по други начин на живота и съм изключително щастлив, че я срещнах.

-Какво е за теб най-важното нещо в живота?
-На първо място това е моето семейство, в което всички да са здрави, аз също.

-Ще продължиш ли да стоиш до баща си да му помагаш, докато се излекува напълно?
-Ние сме трима братя и винаги ще сме до родителите ни. Независимо как – било да сме плътно до тях, било да помагаме финансово. Така са ни отгледали, така са ни възпитали. 

-Коя е най-бързата кола, която искаш да имаш в своя автопарк?
-Вероятно Ламборджини.

-За финал – коя е най-романтичната дестинация, на която би завел своята приятелка?
- В Париж на Айфеловата кула…
Ивайло КРАЧУНОВ