Капитанът на Лудогорец Светослав Дяков даде интервю, след като със съотборниците си Козмин Моци и Марселиньо подкрепиха родителството и бяха част от кампанията за повишаване на раждаемостта при гостуването си в болница „Надежда“ в София.
- Преди година и половина стана баща за втори път – беше ли по-различна емоцията от раждането на първото ти дете?
- Раждането на всяко дете е невероятна емоция. Бях я изпитал веднъж със сина ми Виктор, но щастието бе неописуемо, когато се роди Дея.
- За какво трябва да е подготвен човек, когато става баща?
- За много неща. Може да звучи шаблонно, но трябва да е готов за всичко. Децата вече са на преден план. Ние, родителите, оставаме на заден. Най-важно е възпитанието, защото живеем в трудни времена. Децата трябва да са обичани вкъщи.
- Как се забавлявате, когато сте заедно, имате ли любими занимания?
- Малката е все още на такава възраст, че не можем да се забавляваме. Със сина ми знаем как да го правим. Виктор обича игрите. Обича и телефоните, но гледаме да не ги ползва много. Предпочитаме да излизаме навън. Важно е синът ми да спортува. Сега ходи на плуване. Ще го запишем и на други спортове в скоро време.
- Има ли нещо, за което съжаляваш като баща?
- С жена ми се стремим да даваме най-доброто от нас като родители. За нищо не съжалявам.
- Как съчетаваш бащинството с футболната си кариера?
- С помощта на съпругата ми Мери. Друг вариант няма. Всеки футболист ще ви го каже. Често отсъствам, което е трудно и за мен, и за нея. Съпругата ми ме отменя, когато ме няма. Оправя се с всичко без проблем. Благодаря ѝ.
- Капитан си на отбора шампион на България за седма поредна година. Вкъщи кой е капитанът?
- Искам да кажа, че съм аз, но ако трябва да съм честен, повече задачи изпълнява съпругата ми. Искрен съм и ще ви призная, че трудно бих се оправил без нея. Тя се справя с лекота с всичко вкъщи.
- Защо прие да участваш в инициативата на болница „Надежда" и Лудогорец в подкрепа на родителството?
- България за съжаление намалява и е хубаво раждаемостта да се насърчава. Да запазим българското. Ние сме хората, които в момента сме отговорни това да се случи.
