Вратарят на Славия Светослав Вуцов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е трето поколение футболист в българското първенство, но за разлика от именития си дядо Иван Вуцов и баща си Велислав, избира не да бъде полеви играч, а намира своето място под рамката на вратата. Определян е за един от големите таланти в момента и е титуляр в Славия, въпреки че е едва на 19 години. От началото на сезона успя да запише няколко сухи мрежи в първенството, включително и срещу шампиона Лудогорец.

- Светльо, здравей! Приветстваме те с добре дошъл на терена на „Код Спорт“! Усещаш ли, че много бързо израсна? Нямам предвид годините, а това, което демонстрираш на терена. Медиите вече ти отделят голямо внимание – как всичко това ти се отразява?
- Първо добре дошъл и добре заварил в ефира на „Код Спорт“! Мисля, че доста бързо израснах. Това ми се отразява много добре, възмъжах, както се казва. Вече гледам по друг начин на нещата. Това само ми помага и ме радва, че ми се отделя такова голямо внимание.

Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

- 19-годишен си, а вече си титуляр в състава на Славия. Трудна ли беше битката да спечелиш доверието на треньорите на „белите“?
- Реално битката не беше много трудна, защото дойдох тук лично с покана от моя треньор на вратарите г-н Радо Станев, който още когато бях юноша, вярваше в мен и ми повтаряше, че един ден аз ще застана на вратата на Славия. Както и г-н Стефанов ми казваше тези думи. Битката да спечеля доверието на треньорите не беше трудна, а беше трудна самата битка да израсна и да застана на вратата на Славия. А застана ли, не трябва да излизам оттам.

- Как реагира, когато за първи път застана под рамката в мач при мъжете?
- За първи път в неофициален мач застанах в Турция. Смених тогавашния ни вратар Жоро Георгиев. Честно да си призная, бях доста уплашен, понеже играхме срещу руски тим. Бяха по-добри и по-бързи, но водехме в резултата и ми беше притеснено да не взема да допусна някой гол, да не стане нещо. Първият ми мач за мъжете на стадион „Славия“ беше на 20 октомври 2020 г. срещу Етър (Велико Търново). Тогава Жоро Петков се контузи една или две минути преди края на полувремето и влязох като смяна. Не успях да загрея добре на полувремето, да проведа нормална загрявка за мача, но се представих добре. Пак ми беше притеснено, с всеки един мач се отпусках повече и повече.

- Президентът на Славия Венцеслав Стефанов желае да вижда в състава българи и юноши на клуба. Как успя той да убеди теб и баща ти Велислав Вуцов да облечеш екипа на „белите“?
- Успя много лесно, защото в годините Славия се е доказал като клуб, който разчита на свои кадри от школата и на млади момчета, на които се дава път не само за мъжкия футбол в България, но и за чужбина. Славия е един прекрасен трамплин в България към чужбина и към по-добрите страни. Не беше много трудно да ме убеди. Приех с удоволствие и не съжалявам в нито един миг.

- Как те посрещна Гошо Петков – един от емблематичните играчи на столичния клуб, какво ти каза?
- Посрещна ме с шамар зад врата и думите: “Падна ли ми? Сега си под мой контрол!“.

- Какво научи от него, освен шегите, разбира се?
- От него научавам всичко. Всеки един ден във всяка една тренировка той ми говори. Във всеки един мач в дадена ситуация, дори и да не е на нашия отбор, а на друг тим, гледаме, говорим, анализираме. Помага ми много с всичко. Винаги преди мач ми дава съвети – този къде бие, онзи какво прави, къде центрира, как да подходя към всяка една ситуация. Изключително съм му благодарен всеки един ден за това как той се грижи за мен.

- Това ли е най-опитният вратар, който си срещал досега в твоята кариера? Човекът, който ти е отделял най-много внимание или има и други?
- Да, несъмнено той е най-опитният вратар, който съм срещал в моята кариера и с когото съм работил в един отбор. Работил съм и с други опитни вратари, но несъмнено той е най-опитният.

- Каква цел си си поставил с отбора на Славия?
- С отбора на Славия съм си поставил цел да вдигна Купа на България и да сме колкото се може по-напред в първенството. Но и да не стане, няма да съжалявам, все пак миналата година играхме полуфинал. Поставил съм си всеки един мач да пазя добре и да пазя честта на отбора.

- На какво отдаваш промяната в играта на отбора ви през този сезон? Миналогодишният беше доста тежък за вас…
- Да, миналата година определено не беше сезонът на Славия. Завършихме на едно неприлично място за тим като Славия. До последно се борехме дали ще играем бараж за оставане в „А“ група, дали няма да изпаднем. Все пак хубаво е, че се спасихме. Може би го отдавам на това, че има повече дисциплина на терена от самите играчи и че сме още по-добър колектив. Всеки помага при грешките на другия, не се караме, а само се успокояваме и се надъхваме, което ни помага на терена.

- Как гледат на теб останалите ти съотборници? Едно младо момче, което успя толкова бързо да се наложи…
- Гледат, както на всеки друг, който е на терена и който е в съблекалнята. Всички си имаме доверие един на друг и знаем, че дори някой да сбърка, образно казано, другият ще му „избърше задника“. Всеки има доверие на всеки и затова ни се получават нещата.

- Каква е комуникацията между теб и треньора Златомир Загорчич?
- Комуникацията е перфектна. Когато има някакво изискване към мен или проблем, който съм направил в игра, или нещо грешно тактическо, извиква ме на четири очи съвсем спокойно. Обяснява ми нещата, говори за мое добро и винаги ми помага. Той ме познава от първия ми престой в Славия, още тогава се засякохме. Бях трети вратар на клуба и се познаваме от доста време. Радвам се, че продължава да разчита на мен.

- Какво желае той от теб? Имали ли сте конфликт през периода, в който работите заедно?
- Не, конфликти не сме имали. Той е добър треньор лично за мен. От мен никога не е имало конфликти. Аз предимно си говоря с моя треньор на вратарите г-н Радо Станев. Г-н Загорчич има само изисквания как да вкарвам топката в игра и да не правя някакви фрапантни глупости и импровизации. Всичко друго е оставил на г-н Станев да разговаря с мен.

- Върху какво трябва да работиш още?
- Може би още да работя върху играта с крака, защото в съвременния футбол това е едно от най-важните неща за вратаря. За пъргавина, рефлекс, за всички други останали неща, за да мога да се изграждам в бъдещето, да трупам опит и повече качества.

- В няколко интервюта сподели, че си фен на ЦСКА. Мислил ли си някой ден да станеш част от „армейския“ клуб?
- Това, честно казано, не ми е минавало през акъла, но ако се случи, няма да е нещо неочаквано или нещо лошо, ще се радвам. В който и отбор да съм, винаги ще давам максимума от себе си, за да мога да се докажа в тима и пред феновете на дадения отбор.

- Кое те накара да станеш част от „червената идея“?
- Никой не ме е карал насила, стана случайно. Големият ми брат Иван ме заведе на един мач и оттам се запалих.

- А и той ли е фен на ЦСКА?
- Не, той е фен на Левски и почти всеки мач, когато играят и има възможност да ходи да ги гледа, е в сектор „Б“, пее, скача и се радва.

- Каква беше реакцията ти на мача с „червените“, която толкова се коментира в медиите?
- Честно казано не си спомням каква е била реакцията ми. Не помня да съм ги дразнил или нещо такова. Единственото, което помня е, че когато свириха последния съдийски сигнал и отидохме да поздравим нашите фенове, колегите ви от телевизията ме извикаха за интервю. Когато застанах да давам интервюто, отзад имаше фенове във „В“ сектор, които викаха: „Браво, моето момче!“, сектор „Г“ и те пляскаха. Това са единствените ми спомени. Всички ми пляскаха и ми се радваха. Не е имало нещо да ме освиркват или някакви пререкания и скандали.

- Нещо, което трудно може да се види по нашите терени.
- Трудно може да се види, но е хубаво да го изпиташ, няма какво да си кривя душата.

- Много ми е любопитно каква беше реакцията на баща ти, когато разбра, че си привърженик на ЦСКА? И него го познавам от много години, но искам да чуя от първо лице…
- Не беше много доволен. В началото си мислеше, че се шегувам и че го правя нарочно, но с времето все повече се убеждаваше, че наистина не си правя шега, а подкрепям този отбор. Като дете виках за тях и се радвах. Беше му трудно в началото, но после го прие. Естествено всеки път се нерви, ако се радвам на някоя тяхна победа или нещо го дразня на темата ЦСКА и Левски. Но вече всичко е нормално. Аз пораснах, играя за Славия, пазя емблемата на Славия и това вече е в миналото. Няма някакви големи пререкания за това.

- А дядо ти – легендата Иван Вуцов знаеше ли за твоите пристрастия?
- Знаеше за моите пристрастия още като бях малък, но той си мислеше, че понеже съм много малък, съм объркан и не смееше много-много да ми се кара и да ми дава съвети, защото наистина бях малък. Мислеше си, че просто е шега и не осъзнавам за кого викам.

- За зрителите ще кажем, че имаш двама братя, които са по-големи от теб – Иван и Петър. Иван, вече разбрахме, че е ориентиран към Левски, а Петър на кого е привърженик?
- И Петър е фен на Левски като другия ми брат. И двамата са левскари, въобще всички от нашата фамилия са левскари, само аз не съм. Чичо ми Руслан, баща ми, дядо ми, лека му пръст, братята ми, братовчед ми – всички са от Левски.

- Защо си тръгна обиден от Левски?
- Тръгнах си обиден, защото не получих отношението, което трябваше да получа. Най-малко от това, че нося фамилията Вуцов, която малко или много е допринесла с нещо за Левски, покрай дядо ми, лека му пръст, покрай баща ми. Имаше подмятания, че съм там заради баща ми, заради дядо ми. Извоювах си да получа шанс, той ми беше взет тогава от един треньор и от методиста на школата. Тръгнах си със скандал, което лично ме обиди. Не ми беше даден шансът, който реално сам си заслужих.

- Кой не видя потенциал в теб?
- Тогавашният методист на школата Нестор Юруков и тогавашният ни треньор Борислав Кьосев.

- А викнаха ли те на разговори да ти кажат: „Светльо, виж, ние смятаме, че наистина не ставаш, моето момче…“?
- Не, не е имало такъв разговор. Научих след време от съвсем други хора – мои близки, които са си говорили с тях и им е била предадена тази информация. Дори на един мой роднина е била предадена тази информация.

- Каква беше реакцията на баща ти?
- Беше доста обиден, доста огорчен. Не можеше да повярва в началото, че така може да се постъпи с мен. Но това вече е в миналото, а аз гледам напред. Както се казва – всяко зло за добро. Когато човек губи, не знае колко печели. Изгониха ме от Левски, а след това кариерата ми върви само нагоре. Може би е станало за добро, за което съм доволен.

- Как продължи кариерата ти, след като си тръгна от „Герена“?
- След като напуснах „Герена“, бях поканен от г-н Стойне Манолов да се присъединя към Царско село и от тогавашния треньор на вратарите г-н Миро Митев. Те ми дадоха път, приветстваха ме много добре. Там бяха перфектни условия, перфектна база, перфектен отбор, перфектни тренировки, там много израснах. Тогава на 15 години г-н Митев ме качи с първия отбор на Царско село и аз реално тренирах една година само с първия отбор на Царско село и слизах да играя мачове с юношите, които са мой набор, за да трупам игрови опит. Но тренирах само с мъжкия тим, за да се изграждам и да свиквам с мъжкия футбол от малък. След това преминах в отбора на Септември (София). Тогава треньори в първия отбор бяха г-н Ники Митов и г-н Руслан Михайлов – треньор на вратарите. Те също ме повикаха още в момента, когато отидох инцидентно да се кача с първия отбор на лагер в Банско. Също тогава ми дадоха шанс да тренирам само с първия отбор на Септември и да ходя да играя мачове с моите връстници. Трупах мачове в юношите, но всеки ден бях покрай мъжете и усещах мъжкия футбол. Реално преди да пазя вратата на Славия, около три години тренирах само с мъжките отбори на Царско село, Септември и Славия. Бях свикнал и привикнал към скоростта, единоборствата и всичко свързано с мъжкия футбол, което има разлика с детско-юношеския футбол.

- След ситуацията на „Герена“ и обидното отношение към теб мислил ли си да не продължиш с футбола?
- Не, за миг не съм си помислял такова нещо, защото и моят баща, и моят дядо са футболни хора. Може би това се предава в кръвта. Никога и за миг не съм си помислял да спирам, каквито и препятствия да съм имал.

- Кога получи покана да играеш в младежкия отбор на България?
- Покана получих тази година през март месец за един подготвителен лагер в Турция, който проведохме добре. Записахме две победи и една загуба. Това е първата ми покана за младежкия национален отбор.

- Ти застана ли на вратата в тези срещи?
- В първия мач играхме с Украйна и бях на вратата, спечелихме с 2:1. Вторият мач победихме Казахстан, мисля с 3:1, като не пазих. И в третата среща отново застанах на вратата, но за жалост загубихме злощастно с 1:5 от Северна Македония.

- Какво почувства след грешката на мача с младежите срещу отбора на Уелс в квалификация?
- Беше ми изключително тежко, гадно и съвестно, понеже до момента, в който се стигна до тази грешка, нашият отбор тотално надиграваше Уелс. Имахме пет-шест чисти ситуации, от които не успяхме да вкараме. Владеехме инициативата на мача, владеехме всичко. След тази моя грешка тонусът на отбора падна и загубихме катастрофално с 0:4. Доста ми тежеше тази грешка един-два дни, но получих доста голяма подкрепа от треньорите и съотборниците ми в Славия и от моите родители, които ми помогнаха бързо да изляза от тази дупка. И след четири дни направих много добър мач на „Българска армия“, с който успяхме да спечелим точка срещу ЦСКА.

- Някой опита ли се да те успокои след края на квалификацията, непосредствено след мача?
- Да, моят голям брат Иван, за когото стана дума преди малко, както и двама съотборници от Славия - Ерол Дост и Ертан Томбак, които бяха на мача да го гледат. Чакаха ме пред входа, когато излизах от съблекалнята.

- Как преживяваш головете, които получаваш?
- Мисля ги само в деня на мача след него. На другия ден не ги мисля толкова, защото каквото и да си говорим, няма вратар, който да не е допускал голове през кариерата си. Голове съм допуснал много и съм убеден, че ще допускам още много. Важното е да си научаваш поуките от допуснатите голове и да се стремиш да не получаваш.

- Какво е чувството, когато спасиш дузпа, защото напоследък ти се случват тези неща?
- Чувството е страхотно. В чест на истината първата ми хваната дузпа в професионалния футбол е на „Българска армия“. Когато хванах топката в мен, си викам: „Хванах я!“. Но първите 10 секунди щом стадионът замълча, а не изригна в еуфория, която всички очакваха, бях малко стъписан. Може би една-две минути след като продължи мачът, осъзнах, че наистина съм хванал дузпа и какво съм направил.

- Водиш ли специална подготовка, когато ти се наложи да застанеш срещу нападател, който е на бялата точка? Всички казват, че не вратарят е спасил дузпата, а че нападателят е пропуснал да реализира.
- Специална подготовка реално не водя. С моя треньор и моя колега Жоро Петков сме си говорили някои неща за дузпите, понеже и двамата са били вратари на страхотно ниво, дори единият продължава да е вратар, макар и на доста напреднала възраст. Те са ми показали един-два трика, които знам. Повечето е психологическа игра. И аз съм на мнение, че има и добри спасени дузпи, но повечето са зле изпълнени.

- Как реагира на поканата на Ясен Петров за квалификациите с Литва и Северна Ирландия?
- Реагирах с огромна усмивка и радост, когато видях списъка, че съм поканен от г-н Ясен Петров. Като едно малко момче, което винаги е мечтало да играе мъжки футбол, да облече екипа на националния отбор, успях да сбъдна донякъде моята мечта да получи повиквателна от г-н Петров за националния отбор. Доста съм благодарен и се надявам да продължавам с добрите игри, за да оправдавам доверието, което те са показали към мен.

- Каква е обстановката в „А“ отбора? Питам те, защото за първи път беше там.
- Обстановката е перфектна.

- Как гледат на теб?
- На мен гледат като на всеки останал, защото знаем, че там са най-добрите играчи за този период. Щом са там, значи са показали, че са заслужили. Има доста млади момчета като мен. Обстановката е перфектна – има бъзици, а когато трябва да се работи сериозно, се работи сериозно. Това се показва по резултатите. Видяхте, че мъжкият ни национален отбор изигра доста добри мачове в последно време.

- Имаше ли специален разговор с Ясен Петров?
- Да, имах специален разговор още първия ден, когато пристигнах на базата в „Бояна“, но той си остава между нас.

- Оптимист ли си, че България ще играе на голям форум и кога според теб това ще стане факт?
- Аз лично съм оптимист, че ще играем на голям форум. Мисля, че този форум ще е още следващото европейско първенство, защото отборът ни е много добър. Има доста добри футболисти и мисля, че ще покажем това, което трябва и ще се класираме за голям форум, което не се е случвало от доста дълго време насам.

- Мечтаеш ли за трансфер в чужбина?
- Няма какво да си кривя душата, всеки един футболист мечтае за трансфер в чужбина, особено ако е от България. Но не бързам да се случи на всяка цена. Знам, че трябва да се случи с времето и сам да си извоювам, да си го постигна. Да стане не насила, а от само себе си.

- В кое първенство би желал да играеш?
- Бих желал в Англия, мечта ми е с отбора на Манчестър Юнайтед. Но дори и да не е Англия, ако е добър трансферът и изгоден за Славия, бих играл където и да е.

- Венцеслав Стефанов запознат ли е с твоята мечта?
- Мисля, че е запознат. Но това дали е запознат и каква оферта ще дойде, ако въобще дойде, са две коренно различни неща, затова нямам претенции. Аз съм заявил моето желание, че на този етап в България ще играя за Славия и ако дойде трансфер за чужбина, тогава ще го мислим с президента.

- Кой според теб е най-добрият вратар в света в момента?
- Доста труден въпрос. Има много силни вратари като Алисон Бекер – вратарят на Ливърпул, Едерсон – вратарят на Манчестър Сити, Давид де Хеа… Но може би бих казал, че на този етап Алисон Бекер е най-силният вратар в момента.

- А кой е твоят идол?
- Моят идол от едно време е Едвин ван дер Сар.

- Какво искаш да кажеш с татусите, които са по тялото ти?
- В чест на истината не искам да кажа нищо. Още от малко дете съм харесвал татуировките и как стоят като съм гледал други батковци по улиците или по телевизията. Винаги съм искал да имам, реших един ден и си направих. Не целя нищо да кажа или да покажа с тях.

- Имаш ли приятелка?
- Не, нямам.

- Защо младите хора като теб не могат да живеят без социалните мрежи?
- Може би такива времена настанаха, че и млади, и възрастни – всички са обсебени от телефоните си. Няма толкова голяма комуникация, дори и по телефона да си говориш, повечето е писане и чатене. Не знам и аз как да си го обясня – всичко минава през социалните мрежи. Ако искаш да разбереш нещо, социалните мрежи са мястото.

- По колко време отделяш на „Инстаграм“ и „Фейсбук“ на ден?
- Не съм го засичал, но няма да си кривя душата, отделям повече от необходимото.

- Светльо, какво ще кажеш за финал на нашия разговор?
- За финал на нашия разговор искам да ви благодаря за поканата! Да пожелая на всички да са живи и здрави и колкото се може по-бързо да отмине тази пандемия с този COVID-19 и да може хората да са свободни, да идват на мачове, да се разхождат по паркове, по молове и всичко да отмине по-бързо!
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+