Петър Мицин е световен рекордьор на 400 метра свободен стил при юношите, световен шампион на 400 метра и вицешампион на 800 метра в същия стил при юношите, европейски шампион по плуване за юноши на 200, 400 и 800 метра свободен стил, европейски шампион на 400 метра свободен стил за младежи до 23 години. 
Всичко това е достатъчно, за да кажа, че Петър е достоен посланик на България пред света. Един млад човек, събрал в себе си трудолюбие, талант и смелост.
БЛИЦ посети Петър в Сандански, докато заедно със своя личен треньор Николай Вакареев, се подготвя за поредното състезание.

Ето как Петър отговори на въпросите на управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов в най-откровената си изповед до този момент.
 
- Пепи, какво е да си световен шампион само на 18 години?
- Да си световен шампион само на 18 години е нещо много хубаво, за което съм благодарен, че така се случи. Това е резултат на труда в басейна и извън него. Също е много голям принос за Българската федерация по плувни спортове. Трудът, който полагам не е само лично мой, с основна роля е треньорът ми, който е професионалист в тази сфера, докторът на националния отбор, който се грижи за нас по много добър начин, масажистът, който също много добре си върши работата. Засега нещата вървят отлично. Всичко това събрано в едно ме прави световен шампион за юноши.
 
- Намираме се на любимия ти басейн в Сандански. Има ли специална тайна това място и оказва ли се то с важно значение по време на състезанията?
- Да, басейнът, на който тренирам е с почти олимпийски размери - 50-метров е. Водата е почти минерална, което я прави тежка, докато се плува. Условията за трениране през лятото са чудесни, през зимата не са чак толкова добри, но пак се справяме. Ходим на лагери на Белмекен, в Бургас, в Турция. В Сандански идват да се подготвят доста плувци от България, дори веднъж и катарци бяха тук на лагер. Условията са чудесни. 
 
- По колко време на ден отделяш за тренировки?
- Два часа сутрин и два следобед. Ходя и на изпити в училище, индивидуална форма на обучение съм. Чета между тренировките и след тях, а ако остане време се виждам с приятели и се разхождаме. Ходим из околностите на Сандански, на преходи из балкана, много ми е хубаво, също като в родния ми Велинград, където израснах. 
 
- Oказва ли значение на учителите фактът, че си световен шампион? Те по-снизходителни ли са, когато те изпитват?
- Oказва си влияние, но все пак чета, за да трупам знания. Уча специални предмети, предимно на спортна тематика, в случая плуване. Много са ми интересни. Преди дни имах изпит за спортен масаж. Четейки материалът за него, ми беше доста интересно. Дни по-рано масажистът ми сподели някои неща, сподели ми от техниките. Четейки след това, ми става още по-ясно и намирам връзката между масажист и състезател.
 
 
- Заради усилените тренировки забавления остават на заден план. Тежи ли ти по някакъв начин, че нямаш време да излизаш по момичета, по дискотеки?
- Не съм от този тип хора, при които развлечението е да ходиш по дискотеки. Не е мой тип. Не намирам нещо хубаво в това. Ако си на дискотека, режимът ти отива на вятъра и на следващия ден няма да бъдаш в добра форма в тренировката. Сънят е от особено значение при всеки спортист. Дискотеките не са за мен.
 
- Не отиде на море, но пък стана световен шампион. Промени ли този факт отношението на приятели, треньори и родителите ти към теб? Увеличи ли се респектът и уважението?
- Респектът е една идея по-нагоре. Приятелите ми сега са по-щастливи. За семейството ми е голяма еуфория, че съм световен шампион, много се радват. Хората във Велинград са много щастливи заради успехите ми. Всичко това ме прави още по-щастлив. 
 
- Как подбираш приятелите си и имаш ли такива за трудните моменти?
- За трудните моменти трудно се намират приятели. Всеки е с теб, докато си на върха. Лошото е, че остават само един-двама, докато си в самото начало, когато си никой. С тези, с които тренирам още от малък в националния отбор, и до момента сме приятели. Всеки път, когато се виждаме, просто не се сдържаме, има много смях. Когато тренираме и сме по състезания, обаче сме абсолютно сериозни. Дори в дните, в които сме на състезания и сме конкуренти, тогава просто не се познаваме, подминаваме се край басейна, съсредоточени сме изцяло върху дисциплините, в които имаме да плуваме. Вечерта, когато сме на вечеря и после по стаите, отново сме си приятели и се веселим. 
 
- Имал ли си случай, когато си бил предаден от близък приятел?
- Не. Но дори и да бъда предаден, няма да го приема много навътре, защото всеки си има глава на раменете и знае кое е най-добре за него. 
 
- Плуването не е комерсиален спорт за разлика от футбола. Имало ли е случай, когато това те е демотивирало, като се има предвид, че финансовият резултат при футболистите идва много по-бързо - когато станат шампиони или като заиграят в чужбина? Има случаи с момчета на по 21-22 години, които са малко по-големи от теб, а вече са станали милионери. Как ти влияе въпросът за парите?
- Трудът, който полагам и ще положа, не очаквам нещо огромно в замяна. Правя го за себе си, да бъда по-добър от вчерашния ден. Работя на принципа, че всеки труд се отплаща рано или късно. Не гледам дали ще има финансова подкрепа. С треньорът работим, отиваме на състезание, постигаме хубави резултати и след това, ако някой желае да помогне, е добре дошло.
 
- Постоянно слушаш приказки как нямаме държава. Как се стремиш да се мотивираш, състезавайки се за България?
- Виждате, че условията тук са чудесни, басейнът е открит. Има шансове да се развивам до такава степен, че да бъда на световно ниво.
 
- След като за кратко време стана европейски и световен шампион, предстои Олимпиадата през 2024 година. Каква е мечтата ти за Париж?
- Мечтата ми е олимпийски финал в някоя от дисциплините, в които ще плувам. Ясно е, че трябва да се потрудя изключително много. Не трябва да се отказвам от тази мечта. Дори не трябваше да го казвам. Кой би се отказал от мечтите си? Може би някой, който си е поставил много малка цел и би се отказал лесно. Искам да кажа на младите спортисти, на децата - да си поставят големи цели. Лесно постижимите цели реално можеш да ги постигнеш с една ръка, а пътят, който извървиш към голямата цел и я постигнеш, радостта ще бъде десет пъти по-голяма и ще знаят цената на труда и усилията, които са вложили, за да я постигнат. 
 
- Преживя ужасна трагедия преди повече от година с треньорката си Йорданка Пенина, която беше убита от мъжа й. Успя ли да се справиш психологически със спомена от тази неприятна ситуация?
- Да, успях да се справя. Бях си у нас една сутрин, когато приятел ми писа и ме пита дали зная какво се е случило с треньорката. Обясни ми и аз му отвърнах, че няма как да е възможно. След като чух от майка ми какво е станало, просто не можах да повярвам. Замислих се как е възможно това да се случи. Справих се с тази мисъл и гледам смело напред.
 
- Сънуваш ли треньорката си, след като тя вече не е сред живите?
- Да, имало е такива случай. Веднъж сънувах, че сме на Белмекен и ме тренира и ми казва какво и как да плувам, но не си спомням съня след това. Но беше доста интересно.  
 
- Как успя за краткото време след загубата на треньорката си да се сработиш с Николай Вакареев?
- Сработихме се доста добре и бързо. Треньорът ми е много добър човек. Много съм му благодарен. Той е специалист в тази сфера. Изградил е много добри състезатели - Антъни Иванов, Любчо Епитропов. И двамата са били на Олимпиада, много добри плувци са. Може би заради това реших да се запиша в плувната школа в Сандански. Започвайки тренировки с него, още в първия ден се срещнах с Любчо Епитропов, който също беше тук в Сандански. Господинът даже ме попита "Знаеш ли го това момче?". Аз веднага отговорих: "Да, Любчо Епитропов". С Любо сме много добри приятели. Много бързо свикнах в Сандански. Първо бях на общежитие в Спортното училище, след което майка ми и сестра ми дойдоха и заживяхме на квартира. Сега вече си купихме апартамент - на изплащане, на много хубаво място. Най-важното е, че съм със семейството.
 
- Кой първи ти се обади да те поздрави след спечелената световна титла?
- Майка ми, която много се радва на успехите ми. Първо с нея се чух. Преди това господинът (б.р. - треньорът Вакареев) и масажистът, които гледаха случващото се на живо. След плуването веднага се допитах до господина как е минало плуването и дали е доволен. 
 
- Антъни Иванов обади ли ти се да ти честити?
- Не. Всеки сам взима решенията и знае кое е най-добре за него.
 
- Когато той се върне в плуването и спечели трофей, ти би ли му се обадил да го поздравиш?
- Абсолютно да. Той е много талантливо момче. Много се радвам на успехите му. Също така плуваме една дисциплина - 200 делфин, където времето му 1:54 мин. е много добро, наистина много силен резултат. Много искам някой ден да бъда близо до това време, а защо не и да не го подобря. Трябва да вървим нагоре в плуването, да има нови състезатели и нови постижения, да се целим в медалите. 
 
- Силната конкуренция в спорта води ли до напрежение между самите състезали, защото все пак това е една игра, съревнование, но като че ли в егоистичният свят нещата започват да се променят?
- Конкуренцията в плуването наистина е доста голяма. Има случаи, в които се събират трима състезатели в една секунда, на 50 метра даже и повече, което е страшно нещо. Но пък на 200, 400 и 800 метра имаш повече време да реагираш, да си разпределиш силите равномерно. Всичко е до работа на треньора и работа в басейна - за скоростта, обръщанията, техника...
 
- Какво е хобито ти, когато излезеш от басейна и се прибереш вкъщи?
- Обичам да чета Йордан Йовков, Елин Пелин и др. "Железният светилник" много ми хареса. Даже се вживях в книгата, сънувах, че съм в самия разказ. Обичам също да излизам с приятели, правим преходи, караме велосипеди.
 
- Коя държава от дете искаш да посетиш?
- Много интересен въпрос, не съм се замислял точно коя. Животът ще покаже. Бих казал, че искам да посетя някой от гръцките острови. Ще ми бъде интересно на места, на които не съм бил.
 
- Спазваш железен хранителен режим, коя е любимата ти кухня и кое е предпочитаното ти ястие?
- Българската кухня е на първо място, защото е много разнообразна. Също така италианската е много хубава, сръбската... Вкъщи се храня с това, което е сготвено. Заслуга за добрите ми резултати има и Илия Пасков, който е шеф на хотел "Спартак", където ходя да обядвам. Той е един от спонсорите ми. Наистина храната е от голямо значение при спортистите. 
ИВАЙЛО КРАЧУНОВ
 
Оператор: КАЛОЯН БАЛАБАНОВ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ