- Да си световен шампион само на 18 години е нещо много хубаво, за което съм благодарен, че така се случи. Това е резултат на труда в басейна и извън него. Също е много голям принос за Българската федерация по плувни спортове. Трудът, който полагам не е само лично мой, с основна роля е треньорът ми, който е професионалист в тази сфера, докторът на националния отбор, който се грижи за нас по много добър начин, масажистът, който също много добре си върши работата. Засега нещата вървят отлично. Всичко това събрано в едно ме прави световен шампион за юноши.

 

- Да, басейнът, на който тренирам е с почти олимпийски размери - 50-метров е. Водата е почти минерална, което я прави тежка, докато се плува. Условията за трениране през лятото са чудесни, през зимата не са чак толкова добри, но пак се справяме. Ходим на лагери на Белмекен, в Бургас, в Турция. В Сандански идват да се подготвят доста плувци от България, дори веднъж и катарци бяха тук на лагер. Условията са чудесни. 

 

- Два часа сутрин и два следобед. Ходя и на изпити в училище, индивидуална форма на обучение съм. Чета между тренировките и след тях, а ако остане време се виждам с приятели и се разхождаме. Ходим из околностите на Сандански, на преходи из балкана, много ми е хубаво, също като в родния ми Велинград, където израснах. 

 

- Oказва си влияние, но все пак чета, за да трупам знания. Уча специални предмети, предимно на спортна тематика, в случая плуване. Много са ми интересни. Преди дни имах изпит за спортен масаж. Четейки материалът за него, ми беше доста интересно. Дни по-рано масажистът ми сподели някои неща, сподели ми от техниките. Четейки след това, ми става още по-ясно и намирам връзката между масажист и състезател.

 

 

- Не съм от този тип хора, при които развлечението е да ходиш по дискотеки. Не е мой тип. Не намирам нещо хубаво в това. Ако си на дискотека, режимът ти отива на вятъра и на следващия ден няма да бъдаш в добра форма в тренировката. Сънят е от особено значение при всеки спортист. Дискотеките не са за мен.

 

- Респектът е една идея по-нагоре. Приятелите ми сега са по-щастливи. За семейството ми е голяма еуфория, че съм световен шампион, много се радват. Хората във Велинград са много щастливи заради успехите ми. Всичко това ме прави още по-щастлив. 

 

- За трудните моменти трудно се намират приятели. Всеки е с теб, докато си на върха. Лошото е, че остават само един-двама, докато си в самото начало, когато си никой. С тези, с които тренирам още от малък в националния отбор, и до момента сме приятели. Всеки път, когато се виждаме, просто не се сдържаме, има много смях. Когато тренираме и сме по състезания, обаче сме абсолютно сериозни. Дори в дните, в които сме на състезания и сме конкуренти, тогава просто не се познаваме, подминаваме се край басейна, съсредоточени сме изцяло върху дисциплините, в които имаме да плуваме. Вечерта, когато сме на вечеря и после по стаите, отново сме си приятели и се веселим. 

 

- Не. Но дори и да бъда предаден, няма да го приема много навътре, защото всеки си има глава на раменете и знае кое е най-добре за него. 

 

- Трудът, който полагам и ще положа, не очаквам нещо огромно в замяна. Правя го за себе си, да бъда по-добър от вчерашния ден. Работя на принципа, че всеки труд се отплаща рано или късно. Не гледам дали ще има финансова подкрепа. С треньорът работим, отиваме на състезание, постигаме хубави резултати и след това, ако някой желае да помогне, е добре дошло.

 

- Виждате, че условията тук са чудесни, басейнът е открит. Има шансове да се развивам до такава степен, че да бъда на световно ниво.

 

- Мечтата ми е олимпийски финал в някоя от дисциплините, в които ще плувам. Ясно е, че трябва да се потрудя изключително много. Не трябва да се отказвам от тази мечта. Дори не трябваше да го казвам. Кой би се отказал от мечтите си? Може би някой, който си е поставил много малка цел и би се отказал лесно. Искам да кажа на младите спортисти, на децата - да си поставят големи цели. Лесно постижимите цели реално можеш да ги постигнеш с една ръка, а пътят, който извървиш към голямата цел и я постигнеш, радостта ще бъде десет пъти по-голяма и ще знаят цената на труда и усилията, които са вложили, за да я постигнат. 

 

- Да, успях да се справя. Бях си у нас една сутрин, когато приятел ми писа и ме пита дали зная какво се е случило с треньорката. Обясни ми и аз му отвърнах, че няма как да е възможно. След като чух от майка ми какво е станало, просто не можах да повярвам. Замислих се как е възможно това да се случи. Справих се с тази мисъл и гледам смело напред.

 

- Да, имало е такива случай. Веднъж сънувах, че сме на Белмекен и ме тренира и ми казва какво и как да плувам, но не си спомням съня след това. Но беше доста интересно.  

 

- Сработихме се доста добре и бързо. Треньорът ми е много добър човек. Много съм му благодарен. Той е специалист в тази сфера. Изградил е много добри състезатели - Антъни Иванов, Любчо Епитропов. И двамата са били на Олимпиада, много добри плувци са. Може би заради това реших да се запиша в плувната школа в Сандански. Започвайки тренировки с него, още в първия ден се срещнах с Любчо Епитропов, който също беше тук в Сандански. Господинът даже ме попита "Знаеш ли го това момче?". Аз веднага отговорих: "Да, Любчо Епитропов". С Любо сме много добри приятели. Много бързо свикнах в Сандански. Първо бях на общежитие в Спортното училище, след което майка ми и сестра ми дойдоха и заживяхме на квартира. Сега вече си купихме апартамент - на изплащане, на много хубаво място. Най-важното е, че съм със семейството.

 

- Майка ми, която много се радва на успехите ми. Първо с нея се чух. Преди това господинът (б.р. - треньорът Вакареев) и масажистът, които гледаха случващото се на живо. След плуването веднага се допитах до господина как е минало плуването и дали е доволен. 

 

- Не. Всеки сам взима решенията и знае кое е най-добре за него.

 

- Абсолютно да. Той е много талантливо момче. Много се радвам на успехите му. Също така плуваме една дисциплина - 200 делфин, където времето му 1:54 мин. е много добро, наистина много силен резултат. Много искам някой ден да бъда близо до това време, а защо не и да не го подобря. Трябва да вървим нагоре в плуването, да има нови състезатели и нови постижения, да се целим в медалите. 

 

- Конкуренцията в плуването наистина е доста голяма. Има случаи, в които се събират трима състезатели в една секунда, на 50 метра даже и повече, което е страшно нещо. Но пък на 200, 400 и 800 метра имаш повече време да реагираш, да си разпределиш силите равномерно. Всичко е до работа на треньора и работа в басейна - за скоростта, обръщанията, техника...

 

- Обичам да чета Йордан Йовков, Елин Пелин и др. "Железният светилник" много ми хареса. Даже се вживях в книгата, сънувах, че съм в самия разказ. Обичам също да излизам с приятели, правим преходи, караме велосипеди.

 

- Много интересен въпрос, не съм се замислял точно коя. Животът ще покаже. Бих казал, че искам да посетя някой от гръцките острови. Ще ми бъде интересно на места, на които не съм бил.

 

- Българската кухня е на първо място, защото е много разнообразна. Също така италианската е много хубава, сръбската... Вкъщи се храня с това, което е сготвено. Заслуга за добрите ми резултати има и Илия Пасков, който е шеф на хотел "Спартак", където ходя да обядвам. Той е един от спонсорите ми. Наистина храната е от голямо значение при спортистите. 

 

Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ