Свилен Русинов е рекордьор по републикански титли по бокс в супертежка категория. Най-големият си успех постига на европейското първенство през 1993 г. в Бурса (Тур), където печели първото място. Година по-рано се нарежда и сред олимпийските медалисти с бронзово отличие в Барселона.
Световен вицешампион е от първенствата в Сидни’91 и Тампере’93, има сребро и от турнира за световната купа в Бомбай’94.

Именитият ни боксьор е роден на 29 февруари 1964 г. в с. Градежница, Ловешко. Започва да боксира в „Спартак” (Плевен), по-късно преминава в  ЦСКА. Дълги години е капитан на националния отбор на България. На ринга се е срещал с много легенди на световния бокс. Два пъти боксира с украинския колос Виталий Кличко и веднъж с по-малкия брат и настоящ шампион - Владимир. След края на състезателната си кариера за кратко е треньор в ЦСКА, а след това започва да се занимава с фермерство. Свилен Русинов е почетен гражданин на Тетевен. Шест години е кмет на родното си село Градежница.

-Г-н Русинов, непобедим ли е наистина Владимир Кличко, който отвя и  Александър Поветкин насред Москва в шоуто на професионалистите в супертежка категория?
-Непобедим всъщност до този мач беше Поветкин. Шоу, каквото очакваха зрителите, не се получи и затова вина носят и двамата състезатели.

 

 

лично аз очаквах да видя  повече. Стилът на Кличко е всеизвестен и неговото представяне не ме изненада. Беше подготвен, концентрирано игра, заложи на много тактика. Прогнозирах по-решителна игра на Поветкин пред собствена публика, макар в залата да присъстваха хора от цял свят и едва ли руснаците са били мнозинство. Поветкин грешно започваше атаките и съм много изненадан, че екипът му е решил така да играе. Не може, като си по-нисък,  да влизаш със свален гард, с главата напред! Интригата в този двубой продължи точно до петия рунд. След това Кличко го превърна в игра на котка с мишка. Затова много хора са разочаровани от показаното на ринга в Москва. Тази супертежка категория винаги е предизвиквала голям интерес, защото един срещу друг са  едри, яки мъже. Всеки удар може да означава край на мача за разлика от по-долните категории, където боксьорите си нанасят повече удари.

-Не смятате ли, че именно тактиката на Кличко отне от блясъка на мача? Много боксови специалисти и фенове твърдят, че украинецът не е играл чисто, спортсменски?
-Кличко си беше поставил за цел първо да измори Поветкин. С тези суперглупави атаки на руснака беше максимално улеснен. Като по-едър успяваше с лекота да му бута главата, да му се качва на гърба, както се казва. Това затискане изтощи Поветкин, но за всичко е виновен екипът му от треньори. Кличко спокойно избутваше съперника си и разчиташе на най-голямото си оръжие – дълъг прав. Не съм фен на украинеца, нищо че от 7-8 години е шампион на всевъзможните версии в професионалния бокс. Смятам, че братята прекалено много дълго се задържаха на върха и това от своя страна води до по-слаб интерес. Истина е, че са създали перфектна организация по подготовка, мениджъри, рекламодатели и т.н. Но не смятам, че техният бокс е толкова атрактивен. Много хора са ми казвали, че

 

 

Боксьор е, няма спор, но е далеч от красотата на големи ръкавици като Майк Тайсън, Ленъкс Люис, Ивендър Холифийлд и още, и още знаменитости. Да не споменавам Мохамед Али и Джо Фрейзър. Тази история с украинските братя ми се струва доста захаросана, поне на мен.

-Да разбирам ли от оценката ви, че нашият Кубрат Пулев-Кобрата има по-големи шансове срещу Владимир Кличко?
-Кубрат е различен! Много по-различен боксьор от Поветкин. Не вярвам Кобрата да избере толкова глупава тактика, каквато демонстрира руснакът в Москва. Освен това стилът на Кобрата доста прилича и съответства на Кличко. Би станал много оспорван мач, ако нашият боксьор се изправи срещу украинеца. Кубрат е много по-висок от Поветкин, а и десният му прав наподобява десния на Кличко.

-Чува се, че Кличко може да откаже боя с Кубрат? Това във вашите среди стратегия преди мач ли е или страх от загуба?
-Може да означава и двете. Въобще няма да се изненадам, ако Владимир Кличко свали ръкавиците и обяви край на кариерата си преди дългоочаквания у нас мач с Кубрат. Сега е много важно какви пари за такъв мач ще намери екипът на Кубрат. Всичко е в ръцете на мениджърите. Кличко със сигурност ще се бие, ако има сериозен награден фонд. Не знам  какви рекламодатели ще се бръкнат за един прохождащ в професионалния бокс българин. Без финансиране няма да стане.

-Познавате ли се с Кубрат? Той  пое щафетата от вас в тежка категория?
-Познавам и Кубрат, и брат му Тервел. Тренирал съм ги и двамата в ЦСКА, както и в Спортното училище. Не казвам, че дълго съм се занимавал с тях, но се знаем отлично от залата. На Кубрат съм му споделял многократно опита си в тежка категория. Той е умен боксьор, на ринга е един от най-добре мислещите състезатели в света. Боксът освен удари е и много мисъл.

 

 

и гарантирам, че знае как да се поддържа във времето, когато няма мачове, а само тренировки. На професионалния бокс това му е лошото, че мачовете са по няколко на година за разлика от аматьорския.

-Какво си спомняте от боевете с Виталий и Владимир Кличко? Имате общо три срещи с тях?
-С Виталий съм играл два пъти, като за втората среща на военното световно първенство в Рим през 1995-а нямам много ярки спомени. Просто ми се губи този мач, но приятели ми припомниха, че съм загубил с една точка. Не съм обърнал внимание в Рим, че срещу мен е Виталий, когото бих предишната година в Банкок на Световната купа. Тогава впечатление ми направиха дългите ръце на Виталий, и брат му е същият. Победих го с изчакване, трябваше той да търси боя, а не да му се навирам. Бих го Виталий с 10:9 с търпеливо изчакване! А Поветкин игра срещу Владимир точно в обратен - атакуващ стил. Дори в последния рунд мина на „ва банк” и рискуваше да отнесе сериозен удар… направо секундантите му хвърляха пешкира, ако не беше си гарантирал хитрецът Кличко победата по точки! Може да ви прозвучи парадоксално, но и за мача с Владимир Кличко не си спомням. Ваш колега ми каза, че съм паднал с една точка от Владимир на Купа „Странджа” в София. Той тогава не беше известен и поради тази причина двубоят съм го забравил, честно казано!

-Нямахте ли желание да продължите в професионалния бокс, преди да кажете „сбогом” на аматьорския ринг?
-Имах, разбира се. Българските боксьори от моето поколение сме най-неоправдани в това отношение. Първо комунистическата система ни пречеше и после трудно можехме да се вредим, защото българите нямахме никакъв опит в това направление. Професионалният бокс преди всичко е огромен екип от специалисти. Ние лично сме нямали възможност да създадем такива структури и само можеше да се надяваме да те покани някакъв мениджър от Западна Европа или САЩ. Аз още през 1993 г., когато бях на 29 години, получих  оферта от професионален екип. Щях да съм спаринг-партньор на Ленъкс Люис. Той беше най-великият по това време. Дойдоха хората на Ленъкс и ми предложиха условия мечта.

 

 

кола и много, много сериозен чек. Пари, които нито съм вадил преди това, нито мога да ги изкарам някога. Работата не стана за мое огромно съжаление, защото тогава бях офицер в ЦСКА. И докато ми разгледат молбата за уволнение – птичката отлетя! После пак имаше начини да се хвана на хорото, но май и желанието ми отлетя. Не знам дали младите знаят и дали по-възрастните привърженици на бокса си спомнят, но нашият Петър Стоименов е играл два пъти на световни първенства с Ленъкс Люис и двата пъти го е побеждавал. Тези боеве бяха някъде в средата на 80-те години на миналия век. Давам ви този пример за доказателство, че прекрасната ни боксова школа нямаше късмета да се качи на професионалния ринг.

-За кои победи на международната сцена си спомняте днес с гордост? Играли сте с трикратни олимпийски и световни шампиони.
-Моята категория беше просто убийствена. Руснаци, кубинци, италианци, ирландци… нямаше школа без голям боксьор при най-тежките. Аз съм побеждавал всички с изключение на покойния вече кубинец Роберто Баладо. Той беше невероятно бърз и техничен за тези килограми. Имам победи и над трикратния олимпийски шампион  Феликс Савон. Няма да забравя срещата си с него на световното в Рено през 1986 г. Бяха го дисквалифицирали за удар под пояса, но кубинците подадоха контестация и той се върна  точно срещу мен. Савон обаче си е Савон – и мен ме удари под кръста. Можех да се строполя на земята и пак да го изхвърлят, но стиснах зъби и продължих. Не исках да го бия по тоя начин. Тази моя постъпка ме лиши от финал и сигурен златен медал срещу един холандец, когото биех, където хвана. Не симулирах, защото не съм страхливец! Друг „герой” в моята категория беше полякът Анджей Голота. Един фитнес герой бих казал, но направи медали от големи първенства. Имаше шанс да ме набара претрениран на олимпиадата в Москва и да ме бие, но на полуфинала и той отпадна. Американецът Ридик Боу беше балък аматьор, но и той редовно се качваше на почетната стълбичка.

-Защо не станахте треньор след края на кариерата ви?
-Местата бяха заети и не си заслужаваше да се трепя за трохи. Там бяха  Пашалиев, Джигата, Ангелов – все големи светила в треньорската професия. Трябваше да се занимавам с деца, което си беше доста ниско платено и аз реших да се връщам в родното си село и да се захвана със земеделие. Спортът е голямата ми любов, но все пак трябва и да се яде – нали така!?

-Българският бокс от година на година все повече затъва. Защо се стигна дотук?
-Защото в продължение на десетина години федерацията се управляваше от хора, които нямат нищо общо с бокса.

 

 

за сегашното дередже, защото нищо не направи като президент освен да дърпа изградени боксьори в своя клуб в Пловдив и да организира турнирите за Купа „Странджа”. Марин нямаше резултати. Предшественикът му Васил Иванов-Лучано пък подкара цялата съсипия в бокса. Срамна история е това, което го имаме сега. Един Кубрат Пулев, брат му Тервел, който, дай боже, да се реализира сред професионалистите, и това е. Отдолу не идва нищо, защото тези деца, които сега са по залите, първо мислят как да си направят стройно тяло с мускули и да се научат да се бият. Не където трябва, разбира се! Най-големият проблем е, че не останаха качествени треньори, или техният брой е твърде малък. Старите треньори са уморени, не им се работи по на 65-70 години. Проблем е също, че компютрите буквално не дават възможност на децата да играят дори, камо ли да спортуват. Едно време, когато бях приет в Спортното училище на Плевен, ме въртяха в три вида спорт – футбол, гребане и бокс. Друг е  въпросът как сме лъгали родителите си, защото никоя майка не иска детето й да тренира бокс.

-Но и при сегашния президент на федерацията Красимир Инински, който е бивш боксьор, вашият спорт не върви?
-Много са изпуснати нещата. Инински е амбициозно момче, разбира материята. Националният селекционер Мишо Таков, мой треньор при бронза ми в Барселона, също работи сериозно. Както и Палми Ранчев! Но няма качествен материал за работа, школите са закрити или съществуват от немай къде. Ние с Петър Стоименов и други боксьори от нашето време мислехме да се съберем и да помогнем, но в крайна сметка става въпрос за генерални промени, които са само от компетенцията на федерацията. Ако тръгнем да помагаме със съвети – веднага ще ни обвинят, че се месим и бъркаме, където не ни е работа. Което до голяма степен е вярно. Истината е, че боксът ни е пълна разруха.

-Доставя ли ви удоволствие работата като кмет на родното ви село? Как се представяте на този фронт?
-Вече втори мандат съм кмет и мога да кажа, че нямам проблеми. Ние, спортистите, сме много стриктни и затова трудностите ги посрещаме с по-голяма лекота, ако мога така да го кажа. Селото ни се развива, към 2000 жители имаме и 170 ученици. Преди години

 

 

но на балотажа не ми достигнаха около 300 гласа.  Най-хубавото е, че селото ни не е от категорията "със затихващи функции". Развиваме се, преследваме по-хубав живот с много труд.

-Изглежда, че ДПС има доста симпатизанти във вашето село?
-Така е, ние тук предимно сме мюсюлмани, помаци. Моето мюсюлманско име е Сюлейман.

-
 Това го знаят малко хора?

- Аз не крия, че съм помак.

- И няма смисъл да криете, защото нищо лошо няма в това...

-Няма, разбира се. Но не знам и грам турски език.

 
-Празнувате ли рождения си ден 29 февруари всяка година?
-Никога на друга дата. Някои празнуват на 28 февруари или 1 март, но аз съм суеверен -  винаги на 29 февруари. Е, рожденият ми ден е през 4 години, но какво да се прави. Така ми е било писано да се родя!
ДИНЧЕР ФЕЙЗОВ/ШОУ