Спортист №1 на България за 2018 г. Тайбе Юсеин даде специално интервю за предаването „Спорт+“ по „ТВ+“. През тази година най-добрата ни състезателка в борбата спечели Европейската титла в категория до 62 кг. на континенталния шампионат в Букурещ и извоюва сребърен медал на Световното първенство в казахстанската столица Нур-Султан. Така тя отново е един от основните претенденти за отличието Спортист на годината. За представянето на Тайбе на Световния шампионат, за работата й с треньор номер 1 на 2018 г. Петър Касабов и за Олимпийската мечта - вижте в специалното интервю с Тайбе Юсеин.

- Здравей, Тайбе. Благодаря, че прие поканата да гостуваш в предаването „Спорт+“. Доста кратка беше почивката ти след световното първенство и виждаме, че си отново в залата. Първо, как си?
- Здравейте! И аз благодаря за поканата и възможността да ви гостувам. Чувствам се добре. Току що приключих една тренировка. Да, почивката може би беше кратка, но може би не чак толкова, защото предстоят големи състезания и за да се представим на ниво, трябва да сме в залата.

- Със сигурност трябва да се полагат много усилия. Започна вече да се готвиш за новата състезателна година. Как ти се струва началото на подготовката за новата 2020 г.?
- Малко е тежко в първите тренировки, защото, както стана дума, не сме били известно време в залата и за да вляза отново в ритъм е нужно време. За сега обаче нещата се развива добре и се надявам да продължават да се развиват във възходяща линия и до няколко месеца вече да съм в най-добра форма.

- Нека те върна към състезателната 2019 г. Каква е цялостната ти равносметка за годината? 
- Бих казала, че е успешна годината. Да, загубих златото във финала на Световното в Казахстан, но спечелих квота за Олимпиадата, което беше най-важното за годината. Освен това, спечелих и Европейското първенство, така че все още името ми е сред големите в спорта и се надявам така да бъде и на Олимпийските игри в Токио.

- Да поговорим малко и конкретно за световното първенство. Сега вече мина известно време след самото състезание, кое по-силното чувство в теб: удовлетворение от спечелената квота или лека тъга от загубеното злато във финала?
- Удовлетворението от спечелената квота, защото проведохме много тежка подготовка преди първенството. На самото състезание ми се получиха неща и техники, които никога не бях правила до сега на в състезателни условия. Така че виждам, че има развитие и това ме радва много и, всъщност, ме мотивира да продължавам да тренирам още по-усилено, защото знам, че тези нови неща, които вкарваме в тренировките в момента, ще ми помогнат да изненадам с тях съперничките си в бъдеще.

- А би ли разкрила, дали една от тези техники се получи точно на полуфинала срещу Мария Састин, когато победи унгарката буквално за няколко секунди?
- Точно за тази техника говоря. Правили са ми я на състезание, освен това в тренировките са ми я прилагали и моите колежки, но аз до сега не бях успявала да я приложа. От известно време с г-н Касабов работихме върху нея. Казва се „кръстачка“, защото се омотават краката и се превърта съперника. Даже преди няколко месеца преди самото състезание си говорихме с г-н Касабов и той ми каза: „Хайде, да го пробваме да състезание, ще видиш, че там ще се получи“. И след като стана ми каза: „Видя ли, че ще стане. Казах ти, казах ти.“

- Какво ти даде това вдъхновение за влизането в самия финал, след като видя, че успя да приложиш тази техника и на състезание?
- Знаех, че вече мога да разчитам и на други техники, имам и други комбинации, с които да стана още по-непредвидима за моите съперници и да ги изненадам.

- Успяхте ли с г-н Касабов да анализиране представянето ти на самия финал. Там пък какво не се получи?
- Изчаках... Не знам, може би изгубих увереност за секунди. Не знам точно какво се получи. Спрях да работя в среща, в която си я водех може би първите три минути със сигурност си водех съперничката. След това може и да съм се уплашила, че няма да издържа физически .. Няма точно обяснение. Просто моментно състояния, което в момента няма как да го върна и променя.

- Така или иначе квотата обаче е факт, нека гледаме позитивно. Това, че успя единствена да спечелиш квота от нашия отбор, дава ли известно спокойствие от гледна точка на подготовката за самата Олимпиада?
- Да. От гледна точка на подготовката ми дава спокойствие, но пък ние сме един отбор и всички момичета в тима вървим заедно в комплект. Така или иначе се готвим за всяко едно състезание заедно.

- Колко квоти още смяташ, че могат да спечелят момичетата? 
- Всичките.

- А колко ще е трудно да се завоюват квоти, при положение, че те ще се раздават само на две квалификации. Едната от тях обаче ще бъде в София. Това до каква степен може да помогне на състезателите?
- Знаете какво казват – че вкъщи и стените помагат. Аз обаче се надявам моите колежки да спечелят квоти още на първата квалификации и да не се стига до състезанието в София. Но това, разбира се, е и до късмет; до това дали ще имат ден.

- А на теб лично колко трудно ти беше да завоюваш квотата при положение, че Световното бе първото състезание, на което се раздаваха квоти за Олимпиадата и всички отбори бяха насочили подготовката си именно за него?
- Доста трудно беше. Направих 5 срещи. Всяка една състезателка, която се е доказала в своята страна идва на Световното и излиза едва ли не на война за тези пет квоти, които се раздаваха в Нур-Султан.

- Нека те върна малко назад във времето. Да, сега ти предстои Олимпиадата в Токио, но преди три години и половина беше тази в Рио. Сега, от дистанцията на времето, какъв съвет би дала на по-младата Тайбе тогава?
- Не бих й дала съвет. Просто сега мисля, че съм доста по-уравновесена. Подготвена съм психически за това, което се случва по време на една Олимпиада – цялата обстановка, атмосферата – и се надявам да съм по-спокойна, когато моментът настъпи.

- Ще успееш ли да задържиш това спокойствие по време на подготовката и на самата Олимпиада?
- Ще се опитам. Мисля, че и екипът, с който работим – г-н Касабов и г-н Петков – ще направят всичко възможно за това да запазя спокойствието си.

- След ранното отпадане в Рио сподели, че си мислила за отказване от спорта, но именно г-н Касабов е бил човекът, който те е върнал на тепиха. Ще ни разкриеш ли какви са вашите взаимоотношения, как ти се струва работата с него ?
- Той е максималист. Винаги всичко трябва да е перфектно, но това го предава и на нас момичетата и ние се стремим всичко, което правим да е по най-добрия начин. В същия момент обаче, когато спечелим дадена среща на тренировка, но нещата не са се получили по начина, по който ние сме искали, се разстройваме. Тогава той пък идва при нас и ни успокоява. Казва ни да не се притесняваме, че всичко ще бъде наред. Нищо фатално не е станало. В крайна сметка, на състезанията дават медали за това, че си преборил противника, а не за перфектно изпълнени хватки. Така че, точно този баланс, който той успява да държи – едновременно да изисква максимално много от нас, но и да ни учи да се радваме и на малкото, което успяваме да постигаме – това е нещото, което най-характерно в неговата работа.

- Още в третата му година начело на националния ни отбор нашият състав завърши на второ място отборно на Европейското първенство в Букурещ – нещо, което до момента не се беше случвало. Какво още говори това за неговата работа?
- Това говори, че работи в правилната посока и методите му на работа дават резултат.

- И вашата съвместна работа определено дава резултат. През миналата година вие бяхте избрани съответно за спортист и треньор на годината. Какви бяха емоциите, когато чу името си, че е номер 1 в класацията? Малко преди това беше чула и неговото име като най-добър треньор на годината...
- Да станеш Спортист на номер 1 на България е една мечта, която не вярвам, че има професионален спортист, който да се състезава за родината си и да не иска да спечели този приз. Чувството наистина е уникално, защото трудът ти е оценен от всички хора и ставаш забележим. Още по-забележим, дори и по улиците, да речем. И най-хубавото е, че усещаш обичта на хората, което пък още повече те мотивира за работа.

- А това носи ли и допълнително напрежение, че от теб се очаква още повече?
- Знаете ли, аз мисля, че успехите идват с отговорност. Не може да има отговорност без успехи или пък обратното – да има успехи без отговорност. През годините съм се научила да си я нося тази отговорност, но в същото време се опитвам това да не повлиява на представянето ми на тепиха.

- Говорейки за отговорността, откакто г-н Касабов е начело на националния ни отбор свикнахме да очакваме медали от женската ни борба на всяко голямо състезание. Това носи ли със себе си едно малко по-различно очакване от вас сега, когато излизате на тепиха?
- Има очакване. Както казахте, в последните години ние носим доста от медали в борбата. Но свикваме на очакванията. Това ни казва и г-н Касабов: „Очакват от вас, защото можете. Щом очакват, значи можете“. Това ни помага да се мотивираме още повече.

- И тази година ти си един от малкото ни състезатели с медали и от Световен, и от Европейски шампионат. Очакваш ли отново да си в челните места в класацията за Спортист на годината?
- Надявам се. Разбира се, че искам да съм в десятката. Но не го определям аз.

- Признавала си, че си получавала предложения да се състезаваш за други държави. Защо си отказвала и какво е за теб възможността да представяш България пред света?
- През годините съм имала не точно проблеми, но съм имала нужда от подкрепа от Българската федерация по борба. И винаги, когато съм търсила подкрепа, съм я получавала. В момента, в който започнах да имам успехи и, разбира се, други страни изявиха желания да се състезавам за тях, но аз тъкмо бях започнала да си изграждам име тук и, както се казва, да ставам човек. Защо да променям това, особено, когато имам и подкрепа от федерация? Камъкът си тежи на мястото. Няма защо да ходя да ставам пионка някъде другаде, когато мога да съм си тук и да имам глас.

- И чувството, когато чуеш българския химн от най-високото стъпало на почетната стълбичка... 
- О, разбира се! Това е нещо, което пожелавам да усети всеки един спортист, защото това наистина са сбъднати мечти.

- Кой е състезателят в борбата, на когото се възхищаваш. Кой е твоят идол?
- Като малка се възхищавах да Валентин Йорданов, на успехите му, на неговите медали. Най-вече на неговата техника, която и до ден днешен остава неразгадана за противниците, как точно я е прилагал.

- Успява ли си да се докоснеш до него и да го разпиташ за прословутата му техника?
- Да, когато той беше Президент на БФБ, идваше с нас по състезания и след всяка схватка имахме среща, на която ми казваше къде съм сгрешила и къде мога да направя нещата по-добре. Понякога дори влизаше директно на тепиха и ми даваше практически урок.

- Освен практически, ти получаваш и теоретични уроци. Все още си студент в НСА със специалност „Треньор по борба“. Как се развива обучението ти?
- Все още съм студент, последна година. Надявам се следващият семестър вече да успея да завърша. Но не мога да се оплача. И обучението ми върви, и спорта ми върви. Успявам да ги съчетавам.

- Може ли очакваме Тайбе да ни радва още много и в бъдеще, но вече отстрани на тепиха?
- Не искам да говоря от сега в толкова дългосрочен план, защото имам цел пред мен и не искам да мисля за след това.

- Може би към финала на нашия разговор, за какво мечтаеш все още?
- Мечтая за това, което все още нямам, а това е Олимпийска титла.

- И нещо, което искаш да кажеш за финал на нашите зрители?
- Да продължават да гледат вашето предаване, да са живи и здрави и да ни подкрепят.

- Много благодаря!
- Благодаря и аз!

Репортер Димитър Петков
Оператор Тереза Генова