Либерото на националния отбор по волейбол Теодор Салпаров оставя зад гърба си може би най-неприятната година в представителната ни гарнитура. В същото време той изненадващо премина от Лион в Зенит (Казан) през лятото и във втората половина на годината направи впечатляващи игри за руския шампион. В първите дни на 2015 г. Салпаров застана пред камерата на ТВ+. Ето какво каза за предаването Спорт+ в интервюто на Красимир Минев.

- Кое от преживяното през 2014 г. не искаш да се повтори?
- Може би най-запомнящото се e провалът с националния отбор. Това за мен е най-слабата ми година в националния отбор откакто играя в него – това лято ще направя 13 години в тима. Наистина много разочароващо лято за нас и се надявам това да не се повтори никога. Предстои ни голям форум, като европейското първенство, на което сме домакини и олимпийските квалификации. Надявам се отборът да съумее да играе така, както умее, защото според мен това доведе до психологическо разтройство – тези 11 загуби от 12 мача за Световната лига. За съжаление това продължи и на световното първенство.

- В криза ли е мъжкият волейбол?
- Не мисля, че е в криза националният отбор – специално мъжкия отбор. В този тим има много хляб – с момчетата, които са набор 1989, 1990, 1991, 1992 - те имат сериозно бъдеще. В криза, при това доста тежка е клубният волейбол, да не кажа трагична. Надявам се някой ден да се оправи, но за сега това ми изглежда невъзможно.

- Какви са причините да загубим позициите си в световния волейбол? Миналата година изиграхме доста слаби мачове, но преди това всички се съобразяваха с нас. Бяхме в топ 4.
- Според мен се дължи на поредица от мачове, които изгубихме. А човек, когато загуби толкова двубои губи и увереността си. В спорта е така – има падения и възходи. За съжаление в националния отбор спадът се случи миналата година, но дано не се повтори следващото лято, защото тогава вече ще трябва да говорим за криза и конкретно как трябва да я преодоляваме. Никой не е застрахован, но мисля че този лош резултат няма да се повтори.

- Каква е ролята на Пламен Константинов в завръщането ни при големите във волейбола?
- Когато започнахме подготовката с него преди световното бях много позитивно настроен, защото той е човек, който може да мотивира всеки един състезател, има подход към всеки един човек. Той притежава силен характер и е силна личност, което бе доказано от успехите, които пожъна в Русия с един отбор, който беше изпадащ, а той го издигна да играе за медалите в руското първенство и финал във втория по сила европейски турнир. Всичко това говори, че той наистина има сериозни качества като треньор. За съжаление ние състезателите го подведохме, защото начинът по който се подготвихме, контролите, които изиграхме – мачовете срещу Бразилия и Франция, непосредствено преди световното победихме шампиона Полша... Аз бях позитивно настроен, защото той вкара дисциплина – това, което на нас ни трябва. При Камило Плачи, един човек, който също много уважавам, я нямаше тази дисциплина. Липсваше тежката ръка и може би това му изигра лоша шега и за съжаление си отиде. Пламен съумя с дисциплината да ми вдъхне специално на мен доверие, защото знам че това е пътят за нашия отбор. Но за съжаление не успяхме да направим резултатите, които всички в България очакваха.

- Смяташ ли, че отново ще видим Матей Казийски отново в националния отбор?
- Много се надявам и го искам, но не вярвам, че ще стане. Познавайки Матей – доста години искарахме с него в една стая, както в националния отбор, така и в Динамо (Москва), той си отстоява принципите и трудно би се завърнал.

- Опита ли се да говориш с него, когато Пламен Константинов пое националния отбор, за едно евентуално завръщане?
- В интерес на истината - не. Говорих с Андрей Жеков, той ми споли, че има намерение да му се обади, тъй като и той се бе отказал и сметнах, че това е добре. Освен това познавайки Матей, не вярвам който и да му се обади да му промени мнението, а даже може да стане и по-лошо, така че тайничко искрено се надявах да се върне, но уви.

- Изненада ли те офертата на Владимир Алекно и как се стигна до преминаването ти в Зенит (Казан)?
- Беше изненадващо дори и за мен. Стана в периода на подготовка за световното първенство в Правец през август, като аз имах подписан договор с френския Лион, в който вече бях играл една година. Това предложение много приятно ме изненада и трябваше да сложа плюсовете и минусите, защото семейството ми се беше устроило във Франция и синът ми тръгваше на училище в първи клас и не трябваше егоистично да гледам само себе си. Трябваше да се консултирам със съпругата ми и да видим малкият как ще реагира и те ме подкрепиха изцяло, за което се радвам и не съжалявам за това си решение. Знаех, че има вероятност да изиграя много малко мачове тази година – само Шампионска лига. Но аз си имах моя си амбиция – да спечеля Шампионската лига, тъй като имам сребро и бронз и не знам колко още шансове ще имам пред себе си. Големите отбори рядко вече взимат либеро, особено в Русия – при ограничение от двама чужденци – не е като в Европа, където играят по шест, по четирима, по трима. Зарадвах се, а за мой добър късмет се оказа че и американецът не е толкова готов за игра след световното – готов повече за почивка явно и така се отвори квота за чужденец и за месец и малко изиграх доста мачове – около 15, защото играехме в цикъл сряда-събота, както и Шампионска лига. Това беше супер за мен, а и ги играхме на много високо ниво. Треньорът бе много доволен. Имаше идея да вземат руснак разпределител, по-опитен и мен да ме оставят като втори чужденец. Но уви, Факел (Нови Уренгой) не си пусна Игор Колодински и тази идея на нашия треньор се провали. За клуб с амбицията да спечели всичко в Русия се нуждае от опитен разпределител, защото той е 50% от отбора. Но аз не съжалявам – напротив – радостен съм, защото и другите отбори отново ме видяха, че съм в едно все още добро състояние.

- Кое е най-впечатляващото в Зенит (Казан)?
- С думи не мога да го опиша! Може би тук се доближаваме до футбола. Един отбор, който ти е подсигурил всичко и трябва да мислиш само за волейбол. Няма нещо, от което са се оплачеш, ако ще да си и най-капризният човек. Подсигурен си изцяло – битово, финансово, всеки път летиш с чартъри, само и само да се прибереш с един ден по-рано, за да може да си отпочинеш и да си свеж, тъй като имаме много натоварващи мачове. Русия е огромна държава – лети се много за вътрешното първенство, сменят се часови пояси. Един пример: играхме с Олимпиакос на Боян Йорданов в Атина, летим Казан-Атина – 6,30 часа, играем мача след два дни, след това летим за Сибир, за мач с Кузбас (Кемерово) още 7,30 часа, както и 5 часа разлика във времето. Самият този маршрут за чартърния полет беше около 200 хиляди евро, които Боян каза, че представляват около 80% от бюджета на Олимпиакос. С този пример мога да обясня нагледно за какъв клуб става въпрос. Ако не се лъжа, бюджетът само за чартъри е около 3-4 млн. евро.

- Каква е разликата между сегашния ти клуб и предишните отбори, в които си играл в Русия – Луч, Газпром и Динамо (Москва)?
- Може би единствено Динамо се доближава до Зенит (Казан). Всички останали са наистина много далеч от този клуб, включително и другите отбори, в които съм играл: Галатасарай и Лион. Хубавото е че успях да се докосна до Зенит (Казан), тъй като до тогава само чувах от различни звезди, които познавам за това каква организация имат и колко леко се работи. Защото все пак знаем, че това не е “Цар футбол”, а е волейбол и още веднъж казвам, че съм много щастлив, че попаднах в този отбор.

- Какво е мнението за българския волейбол и загубихме ли позиции в Русия?
- Честно казано Владимир Алекно повече ме бъзика за “Южен поток”, отколкото за волейбола. Майтап, на майтап, жалко че губим тази дружба, която я има между двата народа от преди години, тъй като руснаците много ни обичат. Почваме обаче да я губим полека-лека, тъй като ни считат за братя славяни и винаги са ни обичали и жалкото е, че година след година може би се отдалечаваме, което е много лошо. Така си мисля аз и това е лично мое мнение. Колкото до волейбола – в интерес на истината не сме коментирали кой знае колко с моите колеги или с треньорите, защото и те разбират че има и лоши моменти. Те също имат много лоша година за националния отбор с това шесто място – това е страшен провал за тях. Взеха решение да дадат още картбланш на Андрей Воронков за националния отбор, но аз смятам, че ако не ги класира директно от Световна купа, ще бъде заменен и нищо чудно да трябва сегашният треньор на Зенит (Казан) да се върне.

- Как се отразява кризата в Русия на волейбол?
- Лошо се отразява. Имаше период, в който еврото достигна нива от 80 рубли. Договорите на почти всички чужденци са в евро. Интересувам се и от футбола в Русия и например един Хълк – неговата заплата стигна 850 млн. рубли. Но в момента разбрах, че го продават – той и още няколко звезди, тъй като не са очаквали, че футболният Зенит ще се представи така слабо специално в Шампионската лига. Затова кризата е много лоша. На 29 декември беше мачът на звездите на руското волейболно първенство и тогава си говорих с чужденците от другите отбори. Оказа се, че с изключение на Зенит (Казан) всички други отбори имат забавяне на заплатите. За съжаление двамата българи – Тошко Алексиев и Теодор Тодоров не са получавали заплати от шест месеца. За Пламен знаем ситуацията в Губерния каква е. Хубавото там е, че им платиха по два транша и са взели по около две заплати. Ако отборът не се стабилизира, не мисля, че Пламен ще издържи още дълго и със сигурност ще си търси друг вариант като треньор. Жалко ще е да се загуби още една волейболна дестинация като Нижни Новгород. Дано скоро курсът евро-рубла се върне на предишните си нива, защото в противен случай това ще доведе до още неприятности за клубовете. По моя информация отборът на Георги Братоев може и да не завърши.

- Как ще коментираш качеството на волейбола в първенството на Русия?
- Безспорно най-доброто първенство в света, при това с огромна разлика пред останалите. Ще дам един пример: в Шампионската лига руските отбори са дали само гейм на своите противници, в това число италиански, турски, полски и всички останали отбори. Огромна е разликата. Все едно Чикаго Булс от най-добрите си години да играят срещу отбора на ЦСКА. Освен това и в Европа положението с нашия спорт е доста тежко, така че е добре че в Русия се дават пари за волейбол. Друг пример: Иван Зайцев, който игра в Мачерата миналата година в момента получава по 1 млн. евро на година в Динамо (Москва), а е изиграл само два мача. Все още не може да се пребори с човека, който уж трябваше да му бъде резерва. Така че докато има такива сериозни заплати и руските клубове са на такова организирано ниво трудно другите отбори ще могат да ги бият, а може би и да взимат и геймове.

- Нещо за финал.
- Ще пожелая на всички любители на волейбола, на зрителите на ТВ+ да бъдат по-позитивни, да не мислят за лошите работи, а да гледат напред. На човек всичко му идва от главата, ако психически не си добре, няма как да бъдеш добре и в бъдеще. Трябва да бъдеш уверен в себе си и да не гледаш какво се е случило вчера. Гледай напред! Моят опит ми показва, че всеки път, когато съм поглеждал назад към лошото, то е ставало още по-лошо след време, а колкото пъти съм си помислял позитивно, то след това е било два пъти по-позитивно. Така че да се обичат, да са здрави хората и да мислят позитивно в живота.