Националният селекционер на България Константин Папазов ще събере избраниците си за първа тренировка и лагер на 30 юни. Папазов, който е и треньор на вицешампиона “Левски”, заяви, че новият капитан на "лъвовете" ще бъде един от двамата близнаци Деян и Калоян Иванови, които се завръщат в тима след година пауза.

 

- Не, не съм го гледал и нямам намерение да го правя. Знам основните неща, за които трябва да съжаляваме. Най-важното е, че в последните три защити получаваме три коша... Цяла година, толкова дълъг път, докаран до една минута от спечелване на титлата... Не успяхме и много боли. Не че в началото на сезона някой от нас е мислил, че може да станем шампиони. Защото десет години "Лукойл Академик" печели златните медали с 3:0 или 3:1 победи във финалите. Тогава го приемаш философски, че това е реалността и продължаваш напред. Сега развоят на серията ни даваше самочувствие, че може да успеем. В последните минути най-вече индивидуалната класа на Брандън Хийт остави титлата отново в Правец.

 

- Какво ви казаха от ръководството на клуба?

- Категорично мога да заявя, че баскетболен клуб "Левски" се ръководи от хора, които не правят трагедии от факта, че не сме станали първи. Те непрестанно ни подкрепят и това като че ли още повече задължава. Понякога ми се иска да ми се скарат и да отмине... Тяхното поведение засилва още повече нашето желание да намерим път и начин за повече победи, с които да им се отблагодарим. Винаги е казвано, че нищо не е на всяка цена при нас и стратегията е да се развие клубът по най-правилния начин, с жизнена школа... Ние се справяме с това, но няма как всички баскетболисти и треньори да не желаем и повече успехи и да не се борим за тях.

 

- Всички в отбора преживяваме още много тежко загубата в петия финал, наранени сме. Но няма да има бомбастични промени и не е необходимо. В нашия клуб фойерверки няма, всичко е целенасочено и планирано. До голяма степен стратегията ни зависи от това и какъв отбор ще има "Лукойл Академик" за новия сезон. Защото сега накрая се оказахме на една минута от титлата, толкова много ги бяхме доближили, както никога досега...

 

- Доволен ли сте от тримата сръбски играчи в състава на "Левски"? Не е ли редно най-добрият баскетболист да е този, който да изнесе тежестта на последните минути, без значение стратегиите?

- Не може да сме недоволни от чужденците. Но със сигурност, познавайки техните качества, те имаха още резерви в играта си. И ако бяха ги покрили тези свои възможности, може би щяхме да успеем. Но генерално чуждите играчи бяха на равнище през целия сезон. И тримата обаче имат по-голям потенциал от това, което глобално показаха във финалната серия.

 

- Как щеше да се отрази на българския баскетбол, ако финалът беше между "Балкан" и "Рилски спортист". Защото това си бе съвсем реално?

- Такъв финал беше напълно нормално да има. И двата отбора бяха много близо до класиране за финалната серия. Но генерално нищо нямаше да се промени. Не знам как щяха да реагират в "Лукойл Академик", където не са свикнали да губят. Затова може само да гадаем какви щяха да са последиците от финал "Балкан" - "Рилски спортист". Поздравявам и двата отбора, и треньорите им за свършената работа.

 

- Националният отбор се събира на 30 юни, така че има време. Друг е въпросът, че седмицата след края на първенството беше много тежка за мен в емоционален план и сякаш беше по-добре веднага да имам ангажименти с националния отбор, за да не мисля за пропуснатия невероятен шанс "Левски" да стане шампион. Така с много работа и нови амбиции по-бързо се оставят разочарованието и голямата рана зад себе си.

 

- Говорил съм почти с всички. Предупредил съм ги, че ще получат повиквателни, всички знаят за това. И няма да има отказ от тези играчи. Предстои ни тежка задача в европейските квалификации. Много ми се иска да успеем. Може би от всичките аз искам най-много да се случат нещата и заради това, което преживях с "Левски". Много се натрупа този сезон. Три загубени финала, двата много драматично, единият с две продължения... Все неща, които не могат да не се отразят. И най-бързо може да се излекуваме, като направим успех с националния отбор. А честно казано, без да ми се сърдят феновете на "Левски", но успехът в националния отбор е най-високото стъпало. И най-голямото постижение.

 

- Да, ще следим много внимателно формата и изявите на Павлин Иванов, Александър Везенков и Димитър Димитров по времето, когато мъжкият национален отбор вече ще тренира. Затова и поемаме този огромен риск да започнем подготовката само с 14 играчи. Има млади момчета, на които трябва да се обърне внимание и да се даде шанс. А и не ми се иска да поканя други играчи, които да тренират с националния отбор и после да отпаднат от състава. Даже се колебаехме дали да повикаме само 13 баскетболисти, но беше вече прекалено голям риск, а и числото е фатално... Надявам се, че някои от младите ще бъде привлечен, защото трябва да ги адаптираме лека-полека. Ангажиментът към националния отбор е много значим и не сме такава голяма държава, нито имаме толкова много играчи, за да си позволим лукса да осакатим два национални отбора (б.а. - при подрастващите), за да се даде по-рано кредит на тези баскетболисти при мъжете. Всичко ще дойде с времето си. Щом са най-добри в своята възраст и имат потенциал, рано или късно ще заиграят и при мъжете. Защото са част от българския баскетболен капитал.

 

- Миналата година също нямаше. Но реално погледнато от 2007-а до 2011-а пет поредни кампании винаги има баскетболист от САЩ в националния отбор на България. Сега се спряхме на сърбина с български паспорт Бранко Миркович, който направи изключително силен сезон в "Рилски спортист". И е много по-близък по манталитет до нас. Пък и беше трудно да поканим и един американец, заедно с Миркович и после някои от двамата да отпадне. След убедителните му игри в плейофите решихме, че за момента Бранко е най-подходящият. Познава обстановката, познава и съотборниците си. Предполагам, че ще се впише без проблем в отбора и ще помогне много с класата си. Към днешна дата смятам, че това е правилният избор, дано времето да докаже, че не сме сбъркали.

 

- Моето мнение е, че капитан трябва да е този, който най-дълго е в националния отбор. Сега най-отдавна в националния отбор са близнаците Деян и Калоян Иванови. Трябва да видим кой се е родил по-рано... (б.а. - смее се). Това в крайна сметка ще го реши отборът, но и двамата са много амбицирани. Мога реално да съжалявам, че от тези, които трябваше да бъдат в състава, липсват двама души - Филип Виденов и Станимир Маринов. С Филип се бяхме разбрали приятелски, че той сам ще прецени дали иска повече да играе за България или не. А Станимир получи една контузия, която надявам се, че вече е отшумяла, направи важна и отлагана дълго операция...

 

- Засега има сигурни пет мача. Две в Словакия срещу отбора на домакините и три в Австрия срещу Естония, Унгария и австрийците. Още не е потвърдено гостуването на много силния състав на Черна гора за две проверки във Варна. Най-важното е баскетболистите да разберат, че да играеш в националния отбор не е задължение, а призвание.