-Тити, вярно ли е, че от агитката на ЦСКА си поел към "Левски"?
-Да, като малък бях сериозен фен на ЦСКА и мога да кажа, че за мен имаше неприятна раздяла. Преживях болезнено изгонването на Краси Безински, който ми беше любимец. Иначе не съм имал някакво негативно отношение особено към баскетболния "Левски" - учех в 127-мо училище, преподаваше ми Младен Младенов, бащата на Георги Младенов. Първопричина да не съм вече от ЦСКА беше Безински, а след това идването в "Левски" на Кривия и Гонзо, приятелството ми с тях. Никога не съм крил, че съм бил от ЦСКА. После ми викаха, че съм бояджия. Човек трябва да признава фактите от живота си, няма какво да се правя, че не е така.
-Какво щеше да стане с теб, ако не беше поел пътя към баскетбола? Веднъж ми каза, че винаги си бил 12-ият играч, а ако е имало 15-ти, ще си 15-ият. Не криеш, а признаваш слабостите си.
-Баба ми и майка ми искаха да стана всичко друго, но не и спортист. Съдбата ми предопредели баща ми, който е бивш баскетболист, треньор и съдия. Аз попаднах рано в залата, 3-4 - годишен. За капак на всичко учех в 127-мо училище. Тогава, в онази система на социализма, това беше най-организираното училище, със спортна паралелка, с голям учител - Младен Младенов, помогнал много на баскетбола в "Левски". До голяма степен животът е късмет, а аз считам, че имах късмет. Много тренирах, много исках да стана добър баскетболист. Факт е обаче, че амбициите ми бяха много по-големи от качествата ми. Колкото и много да искаш и тренираш, не става. Трудел съм се много, това е истината, ставал съм рано, тичал съм, какво ли не съм правил. Но само труд не стига. Трябва да има талант, който да се развива, да имаш качества.
-Как попадна в хазартния бизнес?
-От спорта, след като не можах да постигна нещо голямо като състезател, ми остана амбицията да се реализирам на друго място. Повечето хора, които не успяваха като играчи, отиваха в треньорската професия. Записах ВИФ, дойдоха годините на прехода. Мой приятел ме викна да пътуваме за Германия. Съчетавахме студенството с пътувания, после попаднах в казината. Период, който е доста съществен в моя живот. Първи май 1991 г. Тази дата ще я помня винаги, тогава за първи път влязох в казино. По закон божи всяко първо влизане в казината е успешно, печелиш. Това е магията на играта, трябва да те омагьоса, за да й останеш верен. Спечелих най-лесните пари, които може да се спечелят.
-Как се сдоби с доверието да управляваш казино на Илия Павлов?
-Имаше човек - Христо Недялков, който отговаряше за казината на Илия Павлов. Хората, които тогава работеха в казиното, ми направиха реклама, че съм много добър. Именно в казиното се запознах с моя приятел и бъдещ партньор Димитър Бенишев. Той беше сериозен играч, а го спирах, защото на моменти не знаеше къде се намира, губеше баснословни суми. Така ме отстраниха от казиното, не ми даваха да влизам вътре, защото съм спирал един от най-добрите им играчи, когото ограбваха, да играе. Поисках среща с въпросния човек - Христо Недялков. Предложи ми да започна да управлявам казиното и да взимам 10 процента от оборота. В началото ми изглеждаше несериозно. Започнахме, направихме доста успешни 13 месеца. После обаче дойдоха повратни моменти,
“борците”
започнаха да
се занимават
с казината
Част от тях обаче бяха против моя партньор Митко. На мен ми предложиха да остана в бизнеса и да управлявам казино във Варна, но се отказах заради моя партньор. Мисля, че съм постъпил правилно. Когато си верен приятел, не може да постъпиш некоректно. Аз съм човек, който обича правдата.
-А преди да влезеш в казиното...-На 22 години нямах нищо, една стотинка нямах в джоба. Няма да забравя, че заплатата ми като баскетболист в Своге беше 140 лева. Бяха 5 банкноти, част от които държах в учебника си по история. Другите ги давах на родителите ми. Изведнъж съдбата ми поднесе всичко това, късмет да срещна хора, да поема по друг път. Затова ви казвам, че всичко е съдба, вярвам, че има някакъв предначертан път. А и е въпрос на късмет и далновидност, трябва да си окомуш. Едно от нещата, ако имам положителни качества, е, че никога не са ме интересували парите. Може би това е причината толкова лекомислено да приема да бъда собственик по-късно на баскетболния "Славия". Въобще не съм знаел какво следва, колко пари трябват, какви задължения се трупат.
-И още малко преди хазартния ти период. Онова пътуване до Сингапур.
-Не ме подсещай (смее се). Три месеца преди да вляза в казиното, т.е. беше краят на януари на 1991-а, с един мой приятел заминахме за Сингапур. Същият този човек после ме вкара и за първи път в казиното на хотел "Родина". Той беше ходил до Индонезия, минал през Сингапур и видял, че имало страшни вратовръзки, с които може да правим бизнес. Ние за друго заминахме, ама накрая влачехме 2000 вратовръзки. Няма да забравя как носехме кашоните като личен багаж. Тогава нито знаехме карго, нито нищо. Кашоните се разлепиха, ние ги влачим по летищата. И на отиване, и на връщане минавахме през Белград. На връщане търсехме тиксо да лепим кашоните в Белград, хората ни гледат като извънземни. Накрая се прибрахме и ги продадохме съвсем легално на ЦУМ. Имаше кяр от цялата работа, аз взех 1000 долара. Спечелихме повече от инфлацията в парите на самолетните билети. После като се замисля, че още на първата си вечер изкарах от казиното 400 долара, а такава одисея до Сингапур ми донесе само 1000 долара... Голяма хамалогия. Дълго време нашите вратовръзки стояха в ЦУМ и ги продаваха по баловете на абитуриентите (смее се).
-Какво разбра за тези бандити в игралните зали?
-След една, две или три години си ясен, приключваш. Затова ще използвам вашия вестник да посъветвам пристрастените - да не вярват, че от това може да спечелиш и да забогатееш. Да, случва се в началото, магията те грабва и потъваш. С дрогата изпадаш в някакво състояние на период от време, в който си в друг свят. При комара си в пълно съзнание,
но мозъкът
ти става на
таратор
Семейства, приятели - всичко заминава. Развалените от комар са най-лошите хора. Ако спечелиш, се палиш и искаш още. Ако загубиш, ходиш, взимаш заеми, така веднъж, два пъти, три пъти и изпадаш в транс. А всяка вечер играеш с едни пластмаси, които може да обърнат живота ти наопаки. Ще ви дам един пример, тази вечер си загубил 1000 долара, а имаш възможност да изкараш 100-200 долара от нещо друго. Но те вече ти малеят, не те мотивират, губиш представа на парите. На фона на загубените 1000 не осъзнаваш, че 100 или 200 долара за един ден са страшно много пари.
-Но и ти със сигурност си имал трудни моменти на макар и лека зависимост.
-Естествено, но се овладях навреме. На първата вечер, като спечелих 400-те долара, на следващия ден ги загубих веднага. Все едно свърши светът. Още по-лошото е, че загубих и 540 долара, които ми бяха останали от бизнеса с вратовръзките. Излязох от казиното и седнах на тротоара, за мен това беше краят. На следващия ден отидох в храма "Александър Невски" да се моля, обещах на Господ, че няма да бъда лаком. Исках само да си взема тези 540 долара, спечелени от вратовръзките. Онези 400-те долара, изкарани от казиното, не ги исках. Казах си, че ще си върна 540-те долара, като 9 дни изкарвам по 60 долара. За тези девет дни обаче научих много неща за казиното и после всичко се превърна в ежедневие. Още веднъж казвам чрез вашата трибуна, пази Боже от такова пристрастяване. Откажете се от хазарта!
-Разказват се легенди за пътуванията ти в Германия. Какви далавери правеше там?
-Никакви далавери, работата беше измислена убийствено. Пада Берлинската стена и 5-6 месеца след това източногерманската марка изчезва. Всички трябваше да я обменят в западногерманска марка. Оттук имахме право да сменим най-много 30 лева, с които купувахме 20 западни марки. Тях продавахме на източногерманците и печелехме 60 лева, т.е. двойно.
От разликата
идваше
далаверата
После подобен бизнес имаше в Полша, но никога не съм бил лаком. Ако съм се целял в огромната печалба, нямаше да се прибирам всяка неделя да играя баскетбол в салона в Своге! Да, вместо да седя и да сменям марки се прибирах да играя, защото за мен баскетболът винаги беше на първо място. Спечелих 15 хиляди лева от бизнеса с марките, докарах си и кола, която ударих след един мач в Своге.
-Защо през 1994-а се върна в баскетбола?-Дойде треньорът на Славия в казиното и ме помоли за съдействие. Вика ми: "Тук идват богати хора, пилеят купища пари, не може ли някой да помогне." Баскетболистите не бяха взимали 4-5 месеца заплати. Срещата ни се случи една вечер, а на другия ден трябваше да замина командировка в Парагвай за шест месеца заради отворено казино там. Не свърших никаква работа, нямаше никой, който да помогне. И му казах: "Давай, аз ще оправя нещата." Леко авантюристично беше всичко това, въобще не знаех какво ме чака. В един момент обаче започна да се усеща тежестта на издръжката на един клуб. По това време много силни бяха "Плама" (Плевен), страшни пари даваха. Поканиха Тони Дечев и Любо Минчев. Двамата обаче останаха при мен в "Славия", излязоха мъжки момчета. Не ми поставиха ултиматум да взимат същите пари, които щяха да прибират в Плевен. И понеже нямах бюджет, се наложи да питам за помощ Жоро Илиев, шефа на ВИС.
Един ден имах пътуване към Албания, имахме бизнес и там. Отидох да искам помощ от Жоро. Стоя пред вратата и ме е страх да вляза, все пропусках тези пред мен. По едно време обаче взе да ме притиска времето и викам: "Ще влизам." Тъй като съм много словоохотлив, взех да увъртам отдалече: "Абе едни двама играчи останаха, ама не поискаха същите условия." Жоро Илиев ме прекъсна и вика: "Тити, давай по същество, какво има." "Абе, трябват ми 25 хиляди лева." Няма да забравя момента, в който той вдигна телефона и каза на секретарката: "Ще дойде Тити, да му дадете 25 хиляди лева." Останах като гръмнат и взех да му разправям: "Не, бе, трябват ми по 2500 лева на месец, общо 25 на година." "Тити, не ми обяснявай как ще ти дам парите", бяха думите на Жоро и това беше, така се запознахме. После станахме големи приятели. Един от най-тежките дни в живота ми беше неговата смърт на 25 август (натъжава се изключително много и спира за няколко секунди). Знам, че има доста хора, на които може да не им харесва моето мнение и много, които са се обърнали срещу него след смъртта му. Аз обаче от този човек съм видял само добро. В този момент бях загубен, нямаше как да дам пари на момчетата в "Славия", а той ме спаси. Има хора сребролюбци, които като напечелят пари, се затварят в черупките си. Жоро Илиев беше широкоскроен човек. После дойдоха успехите ни в "Славия", на които много се радваше.
-Вярно ли е, че си продал апартамента си, за да даваш пари на играчи?
-В "Славия" си помагахме няколко души. Бяхме си разделили играчите, на едните давах заплатите аз, а на другите - останалите мои съдружници. Имаше период, в който моите играчи си бяха получили всичките пари, а другите - не. Така се случи, че за Коледа не бяха взели пари и единственото спасение беше да продам апартамента си. Тук искам да уточня, че това не е моето бащино жилище. Не съм останал да живея на палатка. Продадох апартамент, който беше купен, когато имах възможност. Мой близък имаше нужда от пари и вместо да го продаде на друг, го даде на мен, като на по-близък човек. Този имот е продаден. Много се украсява тази история, че едва ли не съм направил някакво революционно решение и съм продал бащиния си имот. Не съм.
- Отказа се от "Славия", за да започнеш в "Левски"?
-Защото бизнесът започна да залязва, нямахме възможност да издържаме клуба. Жоро Илиев започна да налива пари във футбола. Тогава "Левски"-Кюстендил беше трети в "Б" група. "Академик" беше първи, дубълът на "Славия" - втори. "Славия" нямаше как да влезе в елита, защото два отбора щяха да имат един и същи собственик. Така Кюстендил се класира в "А" група. Спечелихме две шампионски титли през 2000-та и 2001 година. Най-големият ми късмет е, че започнах с много силни баскетболисти. Жоро Младенов беше сред тях. Да, много е капризен, но е велик. Човек, който никога не се скатава, а работи неуморно.
-Защо днес Младенов е без работа? Не считаш ли, че има място в "Левски", на който даде всичко?
-За съжаление отборите в елитното ни първенство са много малко. Смятам, че по някакъв начин има решение на тази формула. Трябва да се направи нещо такива хора да се пазят. Не само Жоро е без работа, а и Любо Минчев, Дарин Великов...
Младенов беше много добър и свръхамбициозен като играч. Обикновено такива състезатели трудно запазват амбиция като треньор. Но той има същата амбиция и като треньор. Той не може да бъде треньор на деца, а само на високо ниво. Убеден съм, че
Жоро ще
преживее този
труден момент
Казвам, че е велик, защото, когато амбициите ти са да водиш "Реал" (Мадрид), няма какво повече да коментираме.
-Ти си един от последните, изкарал почти 2 години в "Лукойл Академик". Какво е сбъркано в този клуб?
-Има много плюсове от присъствието на "Лукойл Академик". Със сигурност има допуснати грешки. Смятам, че едно от нещата, които трябваше да бъдат направени, е, да се изгради една детска академия в Правец, в която да бъдат събрани най-добрите деца на България. А големите инвестиции да бъдат насочени към "Левски" или ЦСКА или дори, ако щете "Балкан" (Ботевград), където баскетболът е религия. Едно от нещата, които липсват на "Лукойл Академик", е публиката. Убеден съм, че този отбор с успехите, би бил много интересен проект, ако беше станал в един от трите клуба, които изброих.
-Мине не мине много време и се пише, че Валентин Златев ще инвестира в ЦСКА?
-Той е левскар, не знам как пишат такива неща. Щом такова име като Христо Стоичков не е успял да го убеди да инвестира, значи няма какво да говорим. Сигурен съм, че и Наско Сираков го е молел. Но Вальо не ще да потъва във футбола.
-Защо водихте война толкова години със Симеон Варчев?
-Война е силна дума. Ние сме различни поколения. Като бях по-млад, бях по-агресивен. Първоначално може би спорът дойде от баскетболната вражда между "Левски" и Варна. Не може обаче да се отрече фактът, че след смъртта на Мишо Михов, Варчев поиска разговор с мен. В съвсем приятелски тон като баща към син проведохме разговор. Бях благодарен, че по-възрастният дойде при по-младия. При всички случаи е голям авторитет, но не може да се каже, че той определя кой ще е национален треньор, например. Защото той е бил против мен, когато аз съм бил начело на националния отбор. Това означава, че не само неговата дума е определяща.
-Защо паднахме от Естония на баскетбол и не успяхме в първата част от квалификациите?
-Това са едни от най-тежките ми, ако не и най-тежкият период в кариерата ми. Ние и естонците бяхме сочени като фаворити в тези предквалификации и логично играхме накрая финал. Победиха ни заслужено, изиграхме слаб мач.
-Защо върна близнаците Калоян и Деян Иванови?
-Ако и сега трябва да правя състава, отново ще ги повикам. Това са двамата най-добри баскетболисти на България, като изключим Филип Виденов. С Филип обаче се разбрахме мъжки, да ми каже дали иска да играе при това положение. Аз не съм се отказал от него, той сам реши. Твърдя, че тримата са най-добрите ни баскетболисти. Да, двамата са малко по-различни, по-своенравни. Но това са звездите. Не съжалявам, че ги върнах.
-Защо всички настръхнаха срещу двамата?
-Помните ли, когато не дойдоха да играят с националния отбор? Тогава се изписаха фермани, че не били дошли и ги изкараха най-големите виновници. Като се върнаха, пак те бяха виновните. Ние може да ги обвиняваме, но те остават най-успелите български баскетболисти. Щом могат да бъдат лидери в клубните си отбори, значи ние трябва да намерим начина да ги използваме. Не сме като Сърбия да разполагаме с двайсет Калояновци и Деяновци. Аз съм убеден, че те искаха да успеят в тези квалификации. Категоричен съм.
Водил съм
разговори,
болеше ги
Те са едни от най - големите биткаджии. Ако се направи класация на десетте най-големи биткаждии в Европа, ще са в първите десет. Това са хора, които дойдоха с голяма амбиция и желание да успеем, за да могат да опровергаят негативното натрупано мнение. Мога да ви призная, че още преди мачовете ми казаха, че като приключат квалификациите, ще се откажат. Те бяха много категорични в позицията си, че не искат повече да играят, защото се натрупаха доста негативи.
-И се отказаха. Ще направиш ли опит да ги върнеш?
-Само ако те пожелаят. Тогава няма да се откажа от тях. Казах им не се притесняват, аз няма да ги натискам. Ако те смятат и узреят, че искат отново да играят, добре дошли, вратата е отворена за всеки. Но няма да използвам моя авторитет да ги натискам и да ги каня.
-Видя се на някои записи, че ти крещяха, докато правеше разбори по време на мачовете. Кой е господар на съблекалнята?
-Те са своенравни, реагират бурно. После обаче ми се извиняват и казват: "Реагираме за момента, нямаме нищо лошо към никого." В отбора мисля, че имаше добра атмосфера, беше задружен. Ако бяхме успели, щяхме да бъдем герои.
-Защо не използва Христо Николов-Гларуса? Вярно ли е, че си се отказал от него, защото е бил фен на ЦСКА?
-Не го поканих, защото е със сериозен авторитет, а не може да бъде трети играч и допълваща фигура на Деян и Калоян. Не може Бербатов, Гонзо и Цветан Генков да бъдат в един отбор. И Генков, и Гонзо са добри, но Бербатов е един. Ако вземеш близнаците Иванови, Гларуса не е новобранец да го изтъпаниш на пейката. Чувам, че не съм бил взимал и Мартин Дурчев, защото бил отказал на "Левски". Няма такива неща.
Стефан РАЛЧЕВ
