Публиката на Портсмут за пореден път демонстрира топлите си чувства и уважение към големия голмайстор Светослав Тодоров. Тоди, който имаше много силен период на "Фратън Парк", се прибра от Англия, където беше приет в Залата на славата на бившия си клуб. Признанието за бившия ни национален не е случайно. Още в първия си сезон с екипа на Портсмут Тодоров отбеляза 26 гола в Чемпиъншъп и допринесе за влизането на тима във Висшата лига, като записа 72 мача за този клуб. До ден-днешен публиката на "помпи" не забравя стореното от Тоди и продължава да го обича все така силно. Настоящият селекционер на юношеския ни национален отбор до 19 години разказа пред БЛИЦ СПОРТ за преживяното в Англия последните дни:
- Тоди, честито признание! Вече си в Залата на славата на Портсмут. Очакваше ли да попаднеш в клубната история на "помпи"?
- Благодаря. Наистина осъзнавам какво изключително признание за мен е това. Научих в началото на януари, че влизам в Залата на славата на Портсмут. Тогава ми се обадиха и ме поканиха на церемонията. Много се вълнувах.
- Разкажи какво се случи през уикенда?
- В петък вечер имахме специално организирана вечеря от клубното ръководство. На нея присъстваха повече хора, отколкото на мач от "А" група. Бивши съотборници ме бъзикаха и питаха дали в "А" група се събират толкова много хора. Тържествата продължиха и на следващия ден, където бяхме поканени 52-ма бивши футболисти на Портсмут на тържествен обяд заедно с президента на клуба и на гостите от Карлайл, с които по-късно предстоеше мач от първенството. "Помпи" го спечели с 1:0. Беше страхотно, видях се с много фенове, познати и бивши съотборници.
- Какво се случи на "Фратън Парк" и по-специално на полувремето на мача?
- Преживях нещо уникално. Имаше повече от 15 хиляди зрители на стадиона. Говорим за мач от Втора Лига - четвъртото ниво на футбола в Англия. По полувремето дикторът на стадиона прочете имената на 52-ата играчи, които бяхме наградени. Всички излязохме на терена, а публиката започна да скандира името ми. После започнаха да пеят за мен. В един момент се почувствах малко неловко. Бившите ми съотборници започнаха да ме бутат и подканват да отивам пред сектора с най-запалените фенове - зад вратата. "Отивай да им благодариш!", викаше ми един от бившите съотборници. Първоначално не се отделях от групата. Отидох пред сектора и благодарих на феновете. Уникално беше. По този начин човек се зарежда с много, много положителни емоции. Много съм благодарен за изключително топлото посрещане на "Фратън Парк".
- Осъзнаваш ли колко много те обича тази публика?
- Отдавна съм го осъзнал. Наистина уникално чувство - да влезеш на стадиона и да чуеш публиката как пее за теб. Връщаш се назад във времето, само хубавите моменти навлизат в главата ти. Аз отдавна имам специални отношения с публиката на "помпи". Радвам се, че успяхме да ги съхраним през годините. Всеки път, когато се връщам на "Фратън Парк", винаги демонстрират обичта си към мен. Тази церемония обаче е нещо по-специално и ще я помня винаги.
- От 52-мата бивши футболисти на Портсмут колко влязохте в Залата на славата?
- Приеха само четирима, аз бях един от тях. Другите са Ноел Блейк, Дейв Кемп и една починала легенда. Това беше осма церемония, в предишните са влезли и други футболисти в Залата на славата. Все имена, които имаме принос за клуба. За мен е огромно уважение и чест, тъй като съм най-младият в Залата на славата на Портсмут. Това е огромно признание за работата, която съм свършил в този клуб. Но те винаги са оценявали това, което съм дал на Портсмут. Във времето, когато играех, постигнахме много. И до ден-днешен личи, че хората не го забравят. В Портсмут си ценят историята. Знаят, че без историята няма как да вървят напред. Уважението там е много голямо. Хората продължават да поддържат отбора, въпреки че е във Втора Лига.
- Това ли е дъното за Портсмут и ще успее ли да се класира в трета дивизия (Първа Лига)?
- В момента имат реални шансове, тъй като са шести в класирането. Срещу Карлайл стана добър мач и се радвам за победата. Тактически двата отбора бяха добре подготвени, физически също. Темпото беше ммного високо.
- Кои са най-скъпите ти спомени с "помпи"?
- Влизането и оставането във Висшата лига. Спомням си, че преди Коледа бяхме в зоната на изпадащите и ни казваха, че не е имало отбор, който да се е спасил при това положение. Ние обаче направихме чудото и оцеляхме. Това е като спечелването на промоцията за Висшата лига, което се случи година по-рано. Бяхме отличен колектив, подкрепата на феновете беше уникална. Всички заедно успяхме. Когато се намирахме в зоната на изпадащите, аз продължавах да вярвам, че ще се спасим. Сега един журналист пише втория том на книга за Портсмут. Преди дни като се видяхме, ме разпита някои неща, които ще напише. Отделено е място и за моята личност. Разказах му, че още тогава знаех, че ще останем във Висшата лига. Чувствах го, вярвах. A и целият клуб бяхме заедно и мислехме само за едно и също нещо. И един кръг преди края на първенството постигнахме целта. Спомням си, че малко преди края на шампионата имаше пауза заради националните отбори. Около две седмици ни бяха свободни. Мениджърът Хари Реднап ни разпусна. Аз обаче останах да тренирам в Портсмут, а почти всичките ми съотборници отпрашиха нанякъде. Някои дори отидоха на почивка в Дубай.
- Феновете на Портсмут оплакаха ли ти се, че сега явно им липсва голмайстор като теб, след като отборът е чак в четвърта дивизия?
- Е, те знаят, че моето време приключи. Сега мога да ги радвам само в благотворителни мачове. Поканиха ме в края на май отново да им гостувам. Ще има благотворителен мач с Глазгоу Рейнджърс. През юли пък ще има събиране на отбора, който спечели промоцията за Висшата лига. Надявам се да имам възможност да уважа и двете събития. Със сигурност отново ще бъде вълнуващо преживяване.
- Успя да се видиш и с Алън Пардю, който сега води Кристъл Палас, а преди време ти беше мениджър в Чарлтън. Разкажи малко повече?
- Ходих да го видя в Лондон. Показа ми доста интересни неща - кондиционни тренировки, нови методи... Видях как в Кристъл Палас се подготвят за мачове. Показаха ми системи, с които следят кой как тренира и много други неща, които все ще ми бъдат полезни в треньорската професия.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
