През зимата на 2013 г. е поканен на проби в КПР, но тежка контузия го спира да се върне за втори проби и да се реализира в английския елитен клуб. През 2014 г. влиза в отбора на ПФК Бургас, който по-късно се обединява с Нефтохимик.
Пред клубния сайт на "шейховете" Гочев говори за успехите в кариерата си и пропуснатите шансове заради лош късмет.
- Кога направи първите си стъпки във футбола и как се насочи към този спорт?
- Още от първи клас се запалих по футбола. Със съучениците ми в училище ритахме във всяко междучасие. Бях на 8-9 години, когато започнахме заедно да тренираме в Нефтохимик.
- А как попадна в юношеския отбор на "Левски"?
- Играхме републиканско първенство с юношите на Нефтохимик и след края на сезона ми се обадиха от "Левски", с предложение да отида. Тръгнах без да се замислям. Бях там 3,5 години. Живях в общежитието на "Левски" и завърших гимназия в София.
- Трудно ли ти беше да се адаптираш сам в столицата, на толкова крехка възраст?
- Първите два-три месеца ми беше ужасно трудно. Всичко беше ново и непознато – отборът, съучениците, градът. Но свикнах и всичко се нареди. Започнах да се чувствам добре там.
- С какво ще запомниш юношеските си години в "Левски"?
- Бяха много хубави години. Станахме шампиони на България, започнах да тренирам с мъжкия отбор, който беше много силен тогава. Аз бях много малък и няма да забравя момента, в който попаднах в съблекалнята с едни от най-известните български футболисти. Това са незабравими моменти. Много се вълнувах. Тренирах с Гонзо, Владимир Гаджев, Станислав Ангелов, Христо Йовов и още много други легенди на клуба. Отборът беше много силен, обстановката беше неописуема.
- Кой е най-вълнуващият ти мач с "Левски"?
- Когато победихме Литекс за Купата на България. Тогава играхме във Враца, победихме ги с 2:1 и станахме шампиони на България за нашата възраст. Това ми е много скъп спомен.
- Как се почувства, когато видя повиквателната за юношеския национален отбор?
- Бях много горд. За всеки футболист е гордост да играе за страната си, без значение дали е в юношеския или мъжкия отбор.
- Кой е моментът с националния отбор, който няма да забравиш?
- Няма да забравя една квалификация с Русия. Играхме на „Лаута“. Имаше 5-6 хиляди човека публика. Победихме с 1:0, цялата публика беше на крака и скандираше „българи юнаци“. Това беше един от най-вълнуващите моменти в кариерата ми. Имах и един лош момент с младежкия национален отбор, когато играхме срещу Сърбия. Тогава скъсах коленни връзки и не можех да играя през следващите 8 месеца.
- Заради тази травма изпускаш възможността да играеш в Куинс Парк Рейнджърс. Разкажи първо как дойде поканата за проби в елитния английски отбор?
- Една мениджърска агенция се свърза с мен. Казаха ми, че могат да ми уредят проби там. Аз естествено приех. Много ми помогна и тогавашният треньор на Мастер Нено Ненов, за което съм му много благодарен. Отидох в Лондон през януари на 2013 г., бях там 10 дни. Тренирах с първия отбор на КПР, изиграх един мач с втория отбор, срещу Рединг. За мен беше полезен и интересен престой. Имах уверение, че ще отида на втора проба през лятото, казаха ми, че ще гледат мачовете ми с националния отбор, но аз се контузих още на първия мач и така приключи всичко.
- Трудно ли преодоля факта, че единствено лошият късмет ти е попречил да се реализираш в отбор от такъв ранг?
- Да, тежко беше. В началото ми беше много трудно, но във футбола има и такива моменти. Понякога не всичко зависи от собствените ни възможности. Постепенно го преодолях.
- Запозна ли се със световно известни имена във футбола?
- Да, с Рио Фърдинанд, Шон Райт-Филипс, Джибрил Сисе и много други. Тогава целият отбор беше съставен от големи имена. Неописуемо беше за мен да тренирам с футболисти, които до тогава бях гледал само по телевизията. Всички се отнасяха много добре с мен, помагаха ми. Това са футболисти от световна класа и всичко беше перфектно. Няма да забравя престоя си там.
- Да се върнем в България. Предстоят ви две решаващи срещи, последните от полусезона – срещу Локомотив (Мездра) и Добруджа. Какви са очакванията ти?
- Да излезем и да играем за победа, да дадем максимума от себе си. Ще направим каквото се изисква от нас. Надявам се да имаме успех.
- Има ли напрежение в отбора след загубата от Банско (б.р. - Нефтохимик отстъпи с 0:3)?
- Не бих казал, че има напрежение, но загубата беше тежка и се усеща, че нямаме много настроение след този мач. Но ще се вдигнем за следващия.
- Какви са амбициите ти за професионалното ти развитие в бъдеще?
- Както всеки млад футболист, искам първо да се докажа в отбора, в който играя. Чувствам се добре в Нефтохимик и се надявам да помогна за развитието на отбора. В по-далечно бъдеще, ще се радвам ако получа отново голям шанс за развитие в чуждестранен клуб.
