Тодор Янчев е легенда на ЦСКА. Роденият в Казанлък на 19 май 1976 година бивш халф има три титли с „червените”, една купа на България и две Суперкупи на България. В момента е помощник-треньор на Стойчо Младенов в казахстанския Кайсар, с който спечели Купата на страната в началото на октомври. Янчев, който вече е в България след дългия и тежък сезон, даде интервю за читателите на БЛИЦ. Той е любимец на много фенове, защото на терена беше железен и безкомпромисен, а извън него е изключително добър човек.

-Тоше, какво е усещането да спечелиш Купата на друга страна?
- Усещането е много хубаво. Това ми е първо отличие с друг отбор извън ЦСКА. Бяхме много щастливи целият треньорски щаб. Още повече, че го направихме с отбор, който е печелил купата преди 20 години, но за първи път ще играе в Европа. Това е голям успех за клуб без големи традиции.

-А какво е усещането да си част от екипа на Стойчо Младенов?
-Аз съм горд и му благодаря, че ме покани в щаба си още в ЦСКА, а след това и в Кайсар. Това е голяма признателност. Имам отлична възможност да се уча и развивам в треньорството при най-добрия специалист, при когото съм работил. Всеки ден се уча от Стойчо.

-С кой български клуб би сравнил Кайсар?
-Клубът нямаше традиции да е фактор в казахстанския шампионат. До нашето идване ту влизаше, ту изпадаше от местния елит. Така че бих го сравнил с тези наши отбори, които нямат големи традиции и не са постоянни участници в „А” група. С идването на Стойчо Младенов обаче всичко рязко се промени в положителна посока.  През първата ни година Кайсар завърши на шесто място, после на пето място, сега пак на шесто място, но същевременно спечелихме купата на Казахстан. Започна да се говори с уважение за тима и доста отбори вече се съобразяват с Кайсар. Предстои ни шанс за още един трофей, защото през март е мачът за Суперкупата с шампиона на Казахстан Астана.

-Как е животът в Казахстан и как пътувате за мачовете с оглед огромните разстояния?
-Казахстан е огромна страна – над 2,5 милиона квадратни километра площ. Като тръгнем за мачовете, по четири дни сме на път. Имаме по три часа полети със самолет. Летим до Нур-Султан (новото име на Астана) или Алмати и после с прикачване хващаме нов полет  до дестинацията, където ни е мачът.
Иначе животът в Казахстан е спокоен, има ред, сигурност, дисциплина. Те са националисти. Преди всяко едно спортно събитие пускат химна на Казахстан. Така възпитават младите да обичат родината си, което е много хубаво.

-Два езика се говорят в Казахстан – казахски и руски. Казахският доста по-различен ли е?
-О, доста по-различен. В него има думи, които са сходни на турските.

-Следиш ли какво се случва с ЦСКА и българското първенство?
-Да. Имаме българска телевизия в Казахстан и при първа възможност наблюдаваме всички мачове. За огромно съжаление ЦСКА преживява по-тежък период. Знаем, че нашият отбор винаги е бил фаворит за титлата, но сега изоставаме чувствително от първото място. Не помня кога за последно ЦСКА е бил така далеч от голямата си цел. За причините не ме питайте, защото не мога да ви отговоря. Не съм вътре в кухнята, за да знам. Но силно се надявам един ден ЦСКА да се завърне там, където трябва да бъде. Прави ми впечатление, че въпреки всичко публиката продължава да подкрепя отбора. Ето снощи срещу Лудогорец сектор „Г” пак доказа класата си.

-Преди месец се говореше, че има вариант Стойчо Младенов да се завърне на треньорския пост в ЦСКА. Твоят коментар?
-Ще отговоря само с едно изречение: Няма нищо по-хубаво от това да работиш в България и по-специално в дома си...  

- Ти си част от кредиторите в ЦСКА. Получи ли си парите?
-Да, получих ги.

- Кои са най-приятните ти спомени от престоя ти в ЦСКА като футболист?
- Прекарах 11-12 години в клуба като футболист. Всяка от трите титли, които спечелих, са част от най-хубавите ми спомени от „Армията”. Но първата е най-сладка. И не защото ми беше първата, а защото доста време я чакахме. Говоря за сезон 2002/03. Преди това ЦСКА вдига титлата през 1997 година, след което Литекс има две поредни титли, а големият ни съперник Левски е три пъти поред шампион. Затова бяхме много щастливи и горди от успеха. При втората ми титла през 2005 година бях капитан на ЦСКА, когато ни водеше Йешич. При третата, през 2008 година, отново станах шампион под ръководството на Стойчо Младенов. Тогава бяхме безапелационни. Финиширахме без загуба и с цели 16 точки аванс пред Левски.

-А най-неприятните ти спомени кои са?
- Неприятните избледняват на фона на всичко, което постигнах като играч на ЦСКА. Положителните моменти са били повече. Но ако трябва дам съм откровен и да разкрия нещо интересно за себе си, ще призная, че много тежко приемах загубите. Не излизах, не говорих с никого, не си вдигах телефона, апетитът ми изчезваше. При мен беше болестно състояние, признавам си, губех ума и дума. Съпругата ми излезе много търпелива, за което винаги ще и бъда благодарен. Как ме е търпяла, не знам (смее се). Паднеше ли ЦСКА, за мен сякаш светът свършваше.

-Ти си от Казанлък, където по принцип има много цесекари. Но защо ти си станал фен на ЦСКА?
-Как няма да стана, след като баща ми и брат ми са заклети цесекари! Аз помня силния отбор на ЦСКА от началото на 80-те години, когато любимци ми бяха Стойчо Младенов, Джеки Димитров, Джони Велинов,  Цецо Йончев. След това дойде поколението на Ицо, Емо, Любо,  водени от капитана Лъчо Танев.  

-Завършваме интервюто със следния въпрос: Ако участваше в анкетата за носител на „Златната топка”, каква щеше да е твоята тройка?
-На първо място Меси и никой друг!

-Добре, ама Меси през 2019 година няма сериозни успехи?
-Има титла на Испания, както и много лични рекорди. Нека това не се забравя – личните рекорди. Освен това Меси е магьосник на терена. През 2019 година той показваше пак класата си. Показа я и снощи, когато сам победи Атлетико насред Мадрид.
На второ място ще поставя Ван Дайк от Ливърпул, а на трето – Кристиано Роналдо.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ