-Така е преценил нашият треньор Гьоко Хаджиевски... Бях титуляр във всички летни контроли, но наставникът реши да ме остави сред резервите.

-Как премина мачът в Литва и какво е мнението ти за вашия съперник?

-Първоначалните ни впечатления бяха, че няма да имаме големи проблеми с Екранас. Записите, които гледахме, показаха, че са преодолим отбор. Литовците обаче ни изненадаха с приятен футбол и с много подвижна халфова линия. Все още нищо не е решено. Това, че завършихме 2:2 навън, не значи, че сме си осигурили класиране за следващия етап.

-Да. Като футболист на Черно море загубихме с 0:1 във Варна. Иначе като играч на ЦСКА последният ми мач срещу Левски е на “Герена” през есента на 2003 година. Срещата завърши 1:1, а аз подадох на Гъргоров за нашия гол.

-Доста емоционално, защото знаете, че съм цесекар в червата... Баща ми също е много запален по ЦСКА и най-напред се чух с него по телефона. Не знам дали ви е известно, но моят тъст Атанас Панев е болен левскар. Ама болен ти казвам, страшно е. Преди малко ми звънна, за да ми каже, че е щастлив от жребия. Аз обаче му обещах неприятна изненада, стига разбира се да отстраним литовците.

-Останах само аз от футболистите, тъй като Станислав Бачев се завърна в България. Помощник-треньорът ни обаче също е българин Чудомир Чокаров. Той дойде от Вихрен това лято. Иначе тук сме трима бивши цесекари – Гьоко Хаджиевски, аз и Амиран Муджири. Муджири също не игра в мача с литовците. По принцип и той е титуляр, но този път Гьоко пусна едно от новите ни попълнения – босненеца Александър Солич.

-Да, двама бразилци, един сърбин и въпросният босненец. Мисля, че от мач на мач играем по-добре.

-Не, никакви. Всичко е точно, ама много точно.

-Срещате ли голяма подкрепа от феновете.

-По принцип на мачовете ни идва малко публика. Ако на стадиона дойдат 2000 души, това си е постижение. Но сега, след като спечелихме титлата, се говори, че ще има доста зрители в първия ни европейски мач у дома. Това е реваншът с Екранас.