Треньорът на баскетболния шампион Лукойл Академик Тони Дечев гостува в предаването "Код спорт" по TV +. Той говори за изминалия сезон и за изпитанията в професията.

- Защо сподели след третия мач срещу Балкан, че това е по-ценна титла за теб, отколкото предишната?
- Предната титла я спечелихме отново в тандем с Тодор Стойков, който бе назначен за спортен директор в клуба и ме покани да бъда старши треньор. Но процесът за изграждането на отбора, неговият лик, играчите, които бяха в него, не бяха наша заслуга. Дойдохме на заварено положение и се опитахме да променим някакви дребни неща, които естествено накрая отново дадоха резултат и Лукойл Академик триумфира. Тази титла беше специална за мен, защото беше първа като старши треньор, но последната е още по-сладка. Изграждането на отбора, облика и начина, по който играе, бе изцяло моя заслуга.

- Не обезсмислихте ли конкуренцията? Състезанието не приличаше ли на надбягване с един кон?
- Смятам, че това не е вина на Лукойл Академик. Във времето на "Лукойл" е имало и много по-силни състави на отбора, дори е завършвал шампионат без нито една загуба. Тези приказки са може би, за да обезсмислят успеха ни. Но този клуб винаги си е поставял големи цели. От доста време той е лицето на българския баскетбол в Европа. Това предполага селекция - адекватна на това участие. За жалост тези селекции доминират в българското първенство и затова може би се получават такива разминавания с останалите отбори. За съжаление конят, който трябва да се настига, явно е много бърз.

- Как би определил приключилия сезон за Лукойл Академик?
- В едно интервю споменах, че единственото, от което не сме доволни тази година е загубената купа на България. Независимо, че имаше обективни причини за това, отборът беше достатъчно силен, дори в този тежък период, в който изпаднахме, да спечелим Купата. Мачът се разви много странно. Според мен ние загубихме Купата на полувремето, когато отборът се успокои. Играта ни вървеше добре, водехме в резултата, не виждахме с какво противникът може да обърне мача. Това ни изигра лоша шега. В Европа преодоляхме една много тежка група. Доста специалисти смятаха, че няма да вземем победа, а ние излязохме от нея. Само това, че не бяхме в добро физическо състояние като контузии, болести, нямахме добър тренировъчен процес, ни попречи да направим нещо и във втората фаза.

- Три години Лукойл Академик не е печелил купата на България. Усещаш ли някакъв психологически проблем?
- Не! Мисля, че проблемът не е психологически. Турнирите за купата на България са интересни, защото в един мач винаги може да победиш всеки. Винаги е имало изненади. Именно това е чарът на купата на България. В предните години Лукойл Академик губеше в полуфинал или в четвъртфинал. Сега за първи път загуби на финала.

- В кой турнир ще играе Лукойл Академик през есента?
- Желанието е тимът да участва в турнирите на ФИБА Европа, защото ръководството на Федерацията е избрало да застане зад тази организация. Знаете за конфликта и за войната, която водят Евролига и ФИБА. Това е право на федерацията и ние сме длъжни да се съобразим с него, за да избегнем евентуални санкции. За жалост все още не е ясен нито форматът на турнира, нито какви отбори ще участват в него. На този етап не можем да кажем в кой турнир ще участва Лукойл Академик.

- Има ли баскетболисти, които държиш да останат в тима и защо?
- Да, има такива момчета. С някои от тях още миналата година при правенето на селекцията, подписахме дългосрочни договори, което предполага, че те ще останат в отбора. Има състезатели с изтичащи договори. Някои от т.нар. чужденци имаме желание да останат, защото за мен най-важното нещо е запазването на ядрото и облика на тима, който е постигнат с много труд. Девет месеца сме заедно - познаваме се, играчите знаят какво се иска от тях. За мен е много важно този процес да се надгражда. Ако всяка година в селекцията се прибавят нови играчи, отнема страшно много време напасването и сработването. Затова ще работим в тази насока с Тошко. Дано да ни се получат нещата. Ще бъда много щастлив от това.

- Лесно ли се работи с Тодор Стойков?
- Изключително лесно.

- Затова ли прие веднага поканата му към теб преди близо две години?
- Всъщност имах колебания, когато ме покани, но в същото време много бързо взех решението. Смятам, че беше време да се разделим с Тити Папазов и да пробвам дали мога да се справя сам в баскетбола.

- Имаше ли период, откакто си в Лукойл Академик, в който си се чувствал несигурен за поста си?
- Разбира се. Много е горещ столът на старши треньора в Лукойл Академик. Това, че във всеки мач от този отбор се изисква да играе добре, да побеждава и то категорично. Понякога обаче не се получава. Много пъти съм го казвал и на момчетата, че противникът също е тренирал, също има желание да се докаже, особено срещу силен отбор като Лукойл Академик. Понякога не достатъчно добрата мотивация и концентрация на играчите води до мачове, които на пръв поглед изглеждат дори грозни. При очаквана категорична победа на отбора, понякога се получават и катаклизми. Донякъде отдавам това нещо на напрежението и на това, че много малко от играчите, които идват в отбора, знаят за какво става въпрос. Много е трудно да се играе във всеки мач за победа.

- Осем години работеше в тандем с Тити Папазов. Как реагира, когато разбра, че го изоставяш?
- Беше тежък момент. Знаете Тити колко е емоционален, но този път аз го изпреварих и преди да заплаче той, заплаках аз. Имах достатъчно време да обмисля предложението, което ми отправи г-н Стойков сам със себе си, със семейството и с приятелите. Естествено, след като всички ме подкрепиха, трябваше да взема това тежко решение. В началото усещах, че на Тити не му е приятно, но смятам, че с времето той ме разбра.

- Колко време не си говорехте?
- Имали сме различни периоди в нашата странна връзка. Още като играч имах конфликт с него, който продължи доста дълго време. Сега отново сме в много странен период...

- Какво значи "странен" - в добри, в лоши или в никакви отношения сте?
- В странни. Но това не ме притеснява. Знам, че с времето всяко нещо минава. Според мен не уцелихме момента. Той имаше идея аз да застана на поста старши треньор на Левски. Може би тогава нашата съвместна работа щеше да продължи. Ако трябва да бъда честен, исках да изляза от сянката на Тити. Независимо, че съм му благодарен за абсолютно всичко, което сме направили заедно и естествено това, което той е направил за мен.

- Кой бе най-трудният ти период в годините, в които бе в Левски?
- С Тити бяхме стигнали, ако не се лъжа, до девет загубени финала подред във всички турнири, в които участвахме. Това беше много тежък период, в който дори си мислехме, че има някаква орисия да губим финали. Беше наистина много тежко. С идването в Левски през 2009 г. като тандем веднага спечелихме купата. Спомням си, че отборът се спаси на ръба от фалита. Появиха се новите собственици и нещата изглеждаха много хубаво. Мислехме си, че всичко ще бъде цветя и рози. След това дойде един много дълъг период от загубени финали - за купата на България, за Балканска лига, за шампионати. И то тежки загуби с по едно продължение, с две продължения. Имаше финал, в който водехме със 17 точки, а след това го загубихме. Имахме много тежки моменти, но в последната година всичко ни се върна в пъти. Беше страхотен период, когато спечелихме трите купи.

- Вярвал ли си, че положението с баскетбола в София ще стане толкова трагично? Изчезнаха от картата ЦСКА, Славия, Локомотив, а Левски оцелява трудно.
- Честно казано ми е минавало през главата, защото не много често, но ми се случва да отида да гледам финали за юноши. Независимо, че откакто е започнала моята кариера съм свързан с мъжки отбори и не съм преминавал през школите, но винаги ми е било интересно да видя какво идва отдолу. Наблюдавал съм и националните отбори, които всяка година участват в европейски първенства. Тенденцията да няма много деца, които да ги виждаме като участници в мъжките отбори след това, ме е притеснявало. С времето това нещо се случваше лавинообразно. Все повече и повече се наблюдаваше тази тенденция. За жалост се случи, но аз смятам, че това не е дъното, което е по-страшното. Ако наистина не се замислим за работата ни с подрастващите и за изграждането на завършени баскетболисти, този спорт няма да върви на добре. Под завършени баскетболисти имам предвид не да разчитаме само на талантите, които България има във всички спортове, но ние не успяваме да ги ошлайфаме докрай и да ги превърнем в професионални спортисти, каквито трябва да бъдат със своите характер, манталитет, умения, желание да се изявяват в областта, която те са си избрали.

- Защо националният ни отбор не е привлекателен за момчетата, които играят в чужбина?
- Не знам дали е само за момчетата, които играят в чужбина. Мисля, че това се дължи на неуважението, което имат публика, журналисти, баскетболната общественост. Когато някой не се представя на нивото, на което очаква, ние сме готови веднага да го разпънем. Това нещо в годините се натрупва в ушите на играчите и те чувстват идването в националния отбор като тежест. Предпочитат да си починат, да се възстановят от контузии, които са имали през годината. Сезонът в баскетбола е дълъг - 9-10 месеца, в които трябва да поддържаш топ форма непрестанно. Когато към това трябва да прибавиш още една подготовка плюс един турнир - дали квалификация, дали европейско първенство, ми се струва, че когато това нещо е съпътствано с някакви негативизми, кара момчетата да не се чувстват окей с това нещо.

- На този етап чувстваш ли се удовлетворен от това, което правиш и към какво се стремиш?
- Да, трябва да съм доволен от работата, която върша, защото го правя с ентусиазъм. Върша я както на мен ми се иска, а не някой да ми спуска какво трябва да правя. Сигурен съм, че има още какво да науча. А това се случва само, ако работиш. Някои използват периодите, в които нямат работа да ходят да се обучават, да се ограмотяват колкото може повече. Смятам, че всяко нещо, което научиш, чуеш или видиш, трябва да го приложиш моментално, за да видиш дали работи. Иначе се получава системата - "копи-пейст". Виждаш нещо, решаваш, че ще ти донесе успех, но това никога не е гаранция за успех.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, TV+