Предаването „Код Спорт“ по RING излъчи поредното класно интервю за неповторимия Христо Стоичков. Този път кавалерът на „Златната топка“ разговаря с Роберто Мартинес. Специалистът изведе националния отбор на Белгия до бронзовите медали на Мондиал 2018, но е амбициран за още по-големи успехи на шампионата на планетата в Катар в края на годината.

- Разговарял съм с много бивши и настоящи футболисти, които се интересуват да научат какъв е проектът на Роберто Мартинес, който развихте през последните 5 години?
- Това, което ми харесва на мен е да конструирам. Да създам проект за дълъг период. Същевременно не бива да забравяме и краткосрочните цели, защото не можеш да създадеш нещо трайно без победите в ежедневието. В качеството ни на треньори трябва да мислим в перспектива и то далечна. През последните 15 години в Белгия дадохме възможност на талантите да се развиват тактически и технически в отбора до 21 години по начина, по който очакваме да се изявяват после в първия отбор. Страна като Белгия с 11 милиона души население може да бъде в опасност на терена, ако не подготвим добре бъдещето. Да бъдеш номер 1 в класацията на ФИФА изисква игрово поведение, подготовка и индивидуална форма, които са много различни от това просто да играеш за твоята страна. Този проект се отнася и е насочен и към 2026 г., когато ще бъде следващият мондиал след Катар. Шампионатът в САЩ, Канада и Мексико вече е цел пред нас през фокуса на развитието на младите играчи. И същевременно трябва да се стремим да подготвяме настоящия тим, за да печелим в днешно време

- Белгия е малка страна - 11 милиона жители, малко по-голяма е от България, която има около 7 милиона население. Но знаете, че малките страни винаги успяват да извадят таланти. Белгия се бори успешно със значително по-големи страни във футбола и то не само като Франция и Германия. Как се получава това?
- Много важна е структурата. Трябва да успееш да организираш добре футбола в дадена страна. Трябва да накараш всички да работят по един и същи начин. Това е едно от предимствата да се трудиш във футбола в сравнително малка държава. Имаш само 24 професионални клуба, но пък всички търсят развитието си по един и същи начин. Това започна през 2000 г. след едно голямо разочарование за белгийския футбол. Тогава бе решено всички да започнат да работят по един и същи начин. И именно това единство помага талантът на белгийските футболисти да изпъкне. В Белгия има три официални езика, което означава, че всеки е много добре подготвен да излезе в чужбина. А когато напусне родината си и попадне в най-добрите съблекални на европейските отбори, той много бързо израства. Тогава всеки започва да има своята траектория на развитие. От една страна, това е трудно да се контролира, но пък от друга, там те получават такава подготовка, че са готови да се състезават на практика във всички големи шампионати.

- Говори се много напоследък световните първенства да се провеждат на всеки две години. Как виждате тази възможност - това добре ли е за вашите футболисти, добре ли е за националните федерации?
- На мен ми се струва, че на футболистите, които са така да кажем раздвоени между своите клубове и националния отбор и сега е много трудно. Тежко е 10 месеца годишно да си в състезателен режим. Но не е казано, че приятелските мачове трябва да продължат да съществуват. Според мен трябва да има големи шампионати, на които да участваме. Такива в Европа са европейското първенство и Лигата на нациите, а също и мондиалът. Трябва да се намери оптималният начин да се позволи на футболистите да работят максимално добре и на двете места - и в националните отбори, и в клубовете си. Така че да се играят всички тези първенства плюс на всеки 2 години да има световни, ми се струва прекалено. Трябва да дадем повече място на романтизма във футбола. А при предлагания вариант би означавал да има играчи, участвали на 6-7-8 мондиала. А това според мен ще обезцени историята на футбола. Би могло да се намерят добри решения за промени, но световните първенства трябва да останат на всеки четири години.

- Белгия е водеща сред националните отбори, но все още тази златна генерация не е спечелила титла. Съществува ли натиск върху вас в тази връзка?
- Има очаквания и съответно натиск, който аз смятам за здравословен. Играчите се нуждаят от него. Всяка неделя в своите клубни отбори футболистите са подложени на натиск, защото се очакват победи от тях. И ако в националния отбор не живеят със същата интензивност, би било трудно за тях. Но както казах, това е здравословно за кариерите им. В Белгия очакват много от това поколение, но очакването определено е позитивно. И в никакъв случай не ни влияе по негативен начин. Това е едно забележително златно поколение, въпреки че през 2018 г. спечелихме само бронзовите медали на световното. Отличието от мондиала обаче реално ни даде известно спокойствие. Но съм наясно - златното поколение на Белгия заслужава една още по-специална история! И да - ние работим за нея.