Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи интервю с колумбийския нападател Карлос Бака. Често казваме, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Този израз превърнал се в клише, напълно отговаря на историята Бака. Той може и да не е сред най-великите в света, но доказа, че има място в много европейски клубове. И ако на 23-годишна възраст Лео Меси вече бе спечелил две „Златни топки“, а Кристиано Роналдо бе реализирал 100 гола, то Бака работи на няколко места, за да издържа семейството си. В същото време играе професионален футбол в родината си. Историята продължава повече от добре, след като нападателят преминава през отборите на Брюж, Севиля, Милан, Виляреал, а в момента е част от тима на Гранада.

- Карлос Бака, много ти благодаря, че се съгласи за това интервю. Първо, как си?
- Чувствам се страхотно. Благодаря на Господ за това. Щастлив съм и се наслаждавам на живота.

- Да започнем разговора със самото начало на футболния ти път. Къде си роден и как изживя детството си?
- Роден съм в Пуерто Колумбия, точно до Атлантическия океан – в Баранкиля. Аз съм най-малкият в семейството. Точно до дома ни имаше футболно игрище и баща ми пръв ме заведе на него. Така пораснах, играейки футбол всеки ден.

- Знаем, че майка ти е искала да се отдадеш на ученето, но ти си предпочел футбола?
- Да, тя винаги ми повтаряше колко е важно учението, но пък наистина обичаше да ме гледа как играя футбол.

- Какво беше игрището, на което играеше като малък?
- Да, както ви казах точно до нашия дом имаше малък терен. Прекарвах много часове на него, но той нямаше тревна настилка, затова винаги се прибирах целия в прах и с камъчета в обувките. На връщане към дома ми, минавах първо през къщата на леля ми, за да се измия, за да може майка ми да не ме набие вкъщи.

- Тогава мечтал ли си си, че от това мръсно игрище един ден ще стигнеш до най-хубавите стадиони в света?
- Да ви призная, никога не съм мечтал за това да играя на най-хубавите стадиони, просто исках да стана футболист. Благодарен съм на Господ, че мечтата ми се сбъдна и се надявам да продължа да се наслаждавам на играта.

- Първият ти треньор се казва Рафаел Рейес и той е заявявал неведнъж, че ти сам си си бил треньор. Какво означава това?
- Имал съм много треньори в кариерата си. Но винаги обичах да оставам сам след тренировка, за да усъвършенствам завършващия си удар и играта си в нападение. Това ме отличаваше.

- Сега вече може да говориш от позицията на ветеран, но колко важно е за един играч образованието?
- Това е всичко. Аз възприемам футбола не като работа, а като начин на живот. Изпитвам огромна любов към играта. Но все пак образованието ти помага да се подобряваш всеки ден и така ставаш достатъчно добър да се бориш за постигането на своите цели. Аз постъпих в колеж, но не успях да го завърши заради финансови затруднения. Когато обаче започнах да играя футбол и да печеля пари, се записах отново и успях да го завърша.

- Споделял си, че си израснал в много скромно семейство. Помагал ли си на баща ти в риболова, с който е изкарвал прехраната ви?
- Всички в рода на баща ми са рибари. Дядо ми, когото не познавам, е бил рибар. След него чичо ми и баща ми също са наследили занаята и се занимават с него и до днес. Всеки уикенд те отиват да ловят риба около островите в Картахена. Като малък съм ловил с тях, работил съм и като шофьор на автобус. Когато обаче започнах да играя футбол, вече печелих достатъчно, за да помагам финансово на баща ми.

- Колко труден бе професионалният ти път?
- Беше много труден. Но когато постигнах мечтите си въпреки трудностите, беше още по-сладко за мен. Работил съм неуморно, за да осъществя целите си и това ме доведе тук. Вече съм на 35 години и се наслаждавам на всеки ден, защото не знам колко време още имам на терена. Все пак футболът е до време и годините натежават. Но аз работя всеки ден, за да поддържам добра форма.

- И в крайна сметка успя да стигнеш до Ла Лига. Как се случи всичко?
- Имах шанса да дебютирам в тима на Атлетико Хуниор, където прекарах 5 години. Оттам потеглих за Европа – в тима на Брюж, в Белгия. Още след първия ми сезон в Брюж, ми се обади Мончи и така преминах в Севиля, където изкарах две чудесни години.

- Как би описал периода ти в Севиля?
- Беше невероятно. Все още хората от Севиля си спомнят за мен. Това бяха две страхотни години както за мен, така и за отбора. И до днес имам приятели в Севиля и желая от цялото си сърце успехи на клуба, защото именно Севиля ми отвори вратата за големия футбол.

- Освен в тима на Севиля, в Испания ти игра и за Виляреал. Какво беше за теб това предизвикателство?
- След престоя ми в Милан, се завърнах в Испания, но вече в отбора на Виляреал. Това е скромен клуб, който с много работа постига големи успехи в последно време. Виждате, че тимът се установи като един от силните отбори в испанското първенство, а през миналата година успя да спечели и Лига Европа, което беше първи трофей в историята на клуба. Много се радвам за Виляреал. Научих много там и израснах като играч.

- Имаш ли някой специален гол с екипите на Севиля и Виляреал, който никога няма да забравиш?
- Има много специални голове, но куриозното е, че този, който винаги ще остане в съзнанието ми е едно попадение срещу Севиля точно с екипа на Виляреал. В онзи мач играх слабо, но успях да отбележа след асистенция на Форналс. Получи се страхотен гол, въпреки че беше срещу Севиля.

- През лятото ти напусна Виляреал и премина в Гранада. Какво завари, когато пристигна в клуба?
- На първо място, градът е страхотен – много е спокоен и хората са гостоприемни. Още от първия ден се почувствах като у дома си. Наслаждавам се на престоя си тук, защото за мен възрастта ми е само число. Все още се чувствам способен да играя на високо ниво и се радвам, че усещам огромна амбиция и в моите съотборници. Готов съм да помогна на Гранада да постигне своите цели.

- Наистина в този клуб се доказва, че възрастта е просто число. През миналата година тук игра Хорхе Молина, който беше на 40 години. Той си партнираше с Роберто Солдадо, който е на твоята възраст.
- И двамата са страхотни професионалисти и това е в основата на футболното им дълголетие и успехите им. Работят здраво, грижат се за тялото си и това им позволява да са на това ниво. Това е правилният подход. Но в същото време трябва да усещаш и подкрепа от треньорския щаб. Роберт Морено ми се доверява и аз трябва да му се отблагодаря с добри игри, с които да радваме нашите фенове и да постигнем целите, поставени пред клуба.

- Какво може да донесе Карлос Бака на тима на Гранада?
- Опит, подвижност, умение в атака. Аз не съм като Луис Суарес да мога да реша мач с едно докосване, но мога да спечеля втора топка, да отбележа и да дам асистенция. Нападателите говорят чрез своите попадения и се надявам в края на сезона да се види с моите голове какво съм донесъл на Гранада.

- Как се превърна в завършения играч, който си в момента?
- С упорита работа, дисциплина, човечност и несломимо желание да се подобрявам с всеки изминал ден.

- Да поговорим малко и за националния отбор на Колумбия, за който имаш 52 мача и 16 гола. Какво беше за теб чувството да играеш за своята родина?
- Това е нещо невероятно. Не може да се опише с думи. Както ви казах, аз произхождам от скромно семейство и никога не съм си мечтал, че някой ден всички мои сънародници ще ме гледат и ще се надяват аз да вкарам попадение за нашата страна. Имах щастието да играя и на две световни първенства. През всички тези години обаче се конкурирах с един невероятен футболист – Радамел Фалкао, така че за мен беше много трудно да се преборя за титулярно място в тима на Колумбия.

- Сякаш обаче с националния отбор не успя да разкриеш най-доброто, на което беше способен?
- Както ви казах, да се конкурираш с играч като Фалкао за титулярното място в националния отбор не беше лесна задача. Освен това имахме и страхотен футболист като Хамес Родригес, който направи невероятни неща на световното първенство в Бразилия през 2014 г. Истината обаче е, че по различни причини колкото и добре да се представях в квалификационните мачове, на финалите на големите първенства така и не успях да направя нещо значимо и това е едно от нещата, за които съжалявам в моята кариера.

- Връщам те към настоящето и тима на Гранада. В първия кръг ти се изправи срещу бившия си отбор – Виляреал на Естадио „Де ла Серамика“ и имаше специална церемония за теб. Как се почувства тогава?
- Беше много емоционален момент. Бях във Виляреал в продължение на 4 години и това съвпада с един от най-успешните периоди в историята на клуба. Всички се отнасяха с мен страхотно – ръководството, съотборниците ми, феновете. В същото време това беше първият им мач след спечелването на Лига Европа, а за мен пък беше първи двубой за Гранада. Феновете тъкмо се бяха завърнали по трибуните – всички се радваха и ме поздравяваха. Наистина беше много емоционално, но аз съм професионалист и вече съм фокусиран изцяло върху представянето ми с екипа на Гранада.

- Спомена трофея в Лига Европа, който Виляреал спечели. Това обаче беше трети подобен успех за теб след двата триумфа със Севиля и то отново под ръководството на Унай Емери.
- Връщайки се към тези моменти, няма как да не се чувствам горд. Още повече, че отбелязах и в двата финала, в които играх за Севиля в Лига Европа. През 2014 г. реализирах при дузпите за победата над Бенфика, а година по-късно вкарах 2 гола, за да надиграем Днипро с 3:2 и да спечелим трофея. Поглеждайки към моята кариера, може би именно мачът с Днипро беше най-силният в живота ми. Това е момент, който никога няма да забравя.

- Тогава дойде и трансферът в Милан. Как би описал периода ти в италианския гранд?
- Честно казано, в Милан не успях да се представя толкова силно, колкото в тима на Севиля. Може би и периодът беше такъв. Тогава отборът минаваше през труден период, правеха се много промени на треньорския пост и така и не можеше да се изгради ясен стил на игра. Аз съм човек, който обича предизвикателствата, но футболът в Испания определено ми допада повече, отколкото в Серия А.

- Споменахме за работата ти с Унай Емери, а сега твой треньор е бившият наставник на испанския национален отбор Роберт Морено. Какво би ни казал за него?
- Той е невероятен професионалист. Изисква от мен да бъда спокоен и с опита ми да помагам на моите съотборници. Аз трябва да съм връзката между халфовата линия и нашите нападатели. Идеята на треньора е да се включвам от втора позиция и да завършвам атаките. Тоест аз съм в ролята на човекът зад нападателя. Това ми дава свобода да се движа навсякъде в противниковата половина.

- Това сякаш е нова роля за теб, защото до момента в кариерата си винаги си бил на върха на атаката. Трудно ли ти е да се приспособиш?
- Да, наистина до момента винаги аз съм бил човекът, който да води атаката. Но сега вече не съм чак толкова бърз, за да мога да печеля лесно предимство в единоборствата със защитниците. В същото време обаче имам необходимия опит бързо да взимам правилните решения и да се позиционирам добре по терена. Така че не се нуждаех от много време, за да се приспособя към новата ми роля, която, както ви казах, ми дава и много свобода по терена и така мога да бъда още по-опасен за противника.

- Партнираш си със своя сънародник Луис Суарес. Какво би ни казал за него?
- Той е страхотен. Много бърз и агресивен. Има всички предпоставки да направи голяма кариера.

- Изглежда с него се допълвате перфектно?
- Да, наистина е така. В негово лице виждам себе си преди години. Сега аз разчитам на опита, той на бързината и агресията. Треньорът се опитва да използва по най-добрия начин тази връзка между нас двамата и мисля, че скоро ще се видят резултатите от взаимодействието по между ни.

- В тима има и още един колумбиец – Сантяго Ариас. Лесно ли се разбирате?
- Разбира се. Санти е невероятен футболист, който трябваше да се справя с тежка контузия. Сега вече се възстанови от травмата и мисля, че с качествата си вдига значително класата на тима. Все пак това е човек, който беше титуляр в клуб като Атлетико (Мадрид), който изисква от теб да си на 100% във всеки мач.

- И накрая – няма как да пропуснем още един твой сънародник, който също се завърна в Ла Лига – Радамел Фалкао. Той е като рок-звезда в тима на Райо Валекано и не спира да бележи, въпреки възрастта си.
- Вече ви казах колко трудно ми беше през цялата ми кариера да се конкурирам с него в националния отбор. „Ел Тигре“ е невероятно класен футболист, но и страхотен човек. В кариерата си обаче той имаше много контузии, които му попречиха да стане един от най-добрите играчи на нашето време. Пожелавам му да се опази от травми и да се наслаждава на играта си. Фалкао е истинско богатство за Колумбия и от цялото си сърце му желая още много успехи.